РЕШЕНИЕ
№ 57
гр. гр. Радомир, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Р. ПЛ. А.
при участието на секретаря М. Д. М.
като разгледа докладваното от Р. ПЛ. А. Административно наказателно дело
№ 20211730200222 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № .-..-...../02.07.2021 г. началник сектор „Пътна полиция“ към
ОДМВР - Перник е наложил на жалбоподателя Б. В. Ф. административно наказание „глоба“
в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за
нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 174, ал. 3, пр. 1 от
ЗДвП, като на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети общо 12
контролни точки, както и административно наказание „глоба“ в размер на 10,00 лева за
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и
2 ЗДвП и административно наказание „глоба“ в размер на 10,00 лева за нарушение на чл.
100, ал. 1, т. 2 ЗДвП, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП.
Недоволен от така наложеното му наказание жалбоподателят по изложените в жалбата
правни доводи моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление, като
неправилно и незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган, редовно и своевременно призован, не е изпратил
представител.
Районна прокуратура – П. Териториално отделение - Р., редовно и своевременно призована,
не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, приема от фактическа
страна следното:
1
Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда
законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление. Подадена е в
законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което следва да бъде
разгледана по същество.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
По делото се установява, че на 24.05.2021 г. бил съставен акт № .......за установяване на
административно нарушение от свидетеля Т. Люб. Д. в присъствието на свидетелите Ал. В.
Ян. и Ив. Кр. Асп., срещу Б. В. Ф., за това, че на 24.05.2021 г., в 01,10 ч., в с. С., по път III-
627, с посока на движение към с. Д.Р., жалбоподателят управлявал собствения си лек
автомобил „Мерцедес 124“, с рег. № КН ........ВС, като при извършената проверка на около
500 м преди центъра на селото отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с
техническо средство – Алкотест Дрегер 7410 № ARSM 0040. На водача бил издаден талон за
медицинско изследване № ........./24.05.2021 г. Наред с това водачът не представил СУМПС и
контролен талон към него, както и свидетелство за регистрация на МПС, което управлявал.
Въз основа на констатираното актосъставителят квалифицирал извършените нарушения
като такива по чл. 174, ал. 3, чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не е постъпило писмено възражение по акта от
жалбоподателя.
Като е взел предвид акта, писмените доказателства и доказателствени средства,
административнонаказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление № .-.-
......от 02.07.2021 г., като е наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба“ в
размер на 2000,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за
нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП,
като на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети общо 12
контролни точки, както и административно наказание „глоба“ в размер на 10,00 лева за
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и
2 ЗДвП и административно наказание „глоба“ в размер на 10,00 лева за нарушение на чл.
100, ал. 1, т. 2 ЗДвП, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП.
По делото са разпитани актосъставителят Т.Д. и свидетелите А.Я. и И.А., като и двамата
потвърждават фактическата обстановка такава, каквато е изложена в съставения АУАН,
като свидетелите са категорични, че водачът е бил в неадекватно състояние, миришел е
силно на алкохол и е отказал да подпише АУАН, което обстоятелство е удостоверено с
подписа на свидетел.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Преди да пристъпи към разглеждане на правния спор по същество съдът следва служебно да
провери дали са налице допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на
обжалваното НП и процесния АУАН. Настоящият състав на решаващия съд намира за
неоснователни доводите на жалбоподателя, че от АНО са допуснати при съставяне на АУАН
и НП съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото му на защита.
Съдът намира, че при провеждане на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, атакуваните АУАН и НП са
2
издадени в съответствие с императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Посочени
са и всички факти, които са относими към съставомерните елементи и на нарушителя е била
ясна фактическата рамка, в която следва да организира защитата си. Посочени са
доказателствата, въз основа на които е направен извод за извършеното нарушение и
неговото авторство, като както в АУАН, така и в НП са описани и доказателствата.
Издаденият талон за изследване № ......от контролните органи към момента на проверката е
по утвърдения образец Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Освен това в тази връзка
настоящият състав следва да отбележи, че видно от приложения Талон за медицинско
изследване № № 075861, то в същия е вписано надлежно от контролните органи данните на
проверявания водач, както и отказът му да бъде изпробван с техническо средство за
употреба на алкохол. Посочени са датата и часа, отразено е по надлежния ред, че
жалбоподателят отказва да получи талона за изследване, удостоверено с подписа на един
свидетел, което е в съответствие със задължителната разпоредба на чл. 6, ал. 8 от Наредба №
1/19.07.2017 г. В приложимата и посочена за нарушена правна норма на чл. 174, ал. 3 от
Закона за движение по пътищата се съдържат няколко отделни хипотези, като при
наличието на всяка една от тях се налага предвидената в нормата санкция. В конкретния
случай безспорно е установена една от тези хипотези, а именно - отказ от страна на водача
да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол. Този отказ е осъществен на дата 24.05.2021 г. Нарушението по чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП може да се осъществи от водач на МПС при две отделни хипотези, предвидени
алтернативно, а не кумулативно. Отказът да бъде извършена проба с техническо средство е
въздигнат от законодателя в съставомерно деяние. В АУАН и НП е посочено, че е „издаден
талон за медицинско изследване № 075861“. Обстоятелството, че Б.Ф. е отказал да подпише
и получи предоставения му талон за медицинско изследване на кръвта е удостоверено с
подписа на свидетел – Х. С.Б., като са посочени неговите три имена и обстоятелството, че е
служител на МВР.
Наред с това, несъстоятелни са доводите на жалбоподателя, че в АУАН и НП липсвала
достатъчно прецизна индивидуализация на управляваното от жалбоподателя превозно
средство. Това е така, тъй като превозното средство е в достатъчна степен
индивидуализирано, като е посочено, че в случая се касае за лек автомобил, посочени са
марка и модел на същия, както и държавен контролен номер. С посочването на
регистрационния номер на превозното средство в акта и наказателното постановление,
същото следва да се счита в достатъчна степен индивидуализирано - решение от 10.02.2014
г. по к. а. н. д. № 13/2014 г. по описа на Административен съд – Перник.
По същество на спора съдът намира, че събраните писмени и гласни доказателства, са
достатъчни за доказаност на нарушение по първото предложение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП,
за което е наказан Ф.. Двете предложения на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП са разделени със съюза
„или“, т. е. достатъчно е да се докажат фактите, изпълващи състава на която и да е от
хипотезите, за да се ангажира отговорността по посочената разпоредба. След като е
установено, че водачът е отказал да бъде тестван с техническо средство и да получи
3
предоставения му талон за медицинско изследване, то неговото поведение осъществява
състава на нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Съдът приема за безспорно доказана
описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, тъй като тя се потвърждава напълно от
събраните в хода на съдебното следствие доказателства и тези, приложени в
административнонаказателната преписка. Фактическата обстановка се установява по
безспорен начин от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателствени
средства. Разпитани в хода на съдебното следствие свидетелите Т. Люб. Д. –
актосъставител, Ал. В. Ян. и Ив. Кр. Асп. - свидетели при съставяне на АУАН, изцяло
поддържат фактическата обстановка, изложена в АУАН. Показанията на всички свидетели
са логични, непротиворечиви и напълно кореспондиращи помежду си, пресъздаващи една и
съща фактическа обстановка, поради което съдът им дава вяра. Всички свидетели,
разпитани в хода на съдебното следствие, са категорични, че към момента на проверката Ф.
е управлявал лекия автомобил, че същият видимо по външни белези е управлявал
автомобила след употреба на алкохол, а именно имал е дъх на алкохол и нестабилна стойка.
Същият е отказал да бъде изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер за установяване
употребата на алкохол в кръвта, както и да подпише АУАН и да му бъде връчен препис от
същия и да подпише и получи талон за медицинско изследване на кръвта. Процесният
АУАН е изготвен надлежно от контролните органи, като в него са посочени освен
свидетелите, присъствали при установяване на нарушението, така и свидетел по отказа на
жалбоподателя да го подпише и да получи препис от същия, като последното обстоятелство,
а именно отказът на Ф., е удостоверено от свидетеля Х.С.Б., чиито имена са вписани в
АУАН, като свидетел по отказа и същият е подписал последния в това си качество.
В разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН е посочено от законодателя, че когато нарушителят
откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и
точния адрес, на който се отбелязват в акта. Процесуалният закон – ЗАНН, урежда четири
категории свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне на акта и да го
подпишат. Първата - свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а именно
лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на
нарушението и/или личността на нарушителя и които в най-голяма степен биха могли да
допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка. Втората - свидетели,
присъствали при установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и
обстоятелства, относими към датата, мястото и условията, при които съответният контролен
орган е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител и
чиито показания биха могли да дадат ясна представа за това дали възприетите факти и
обстоятелства са надлежно обективирани в акта. Третата - свидетели, присъствали при
съставяне на акта, а именно това са лица, както от посочените по-горе две групи, така и
лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при
които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на
акта. Четвъртата - свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта, а именно това са
лица, чието участие се налага само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се
възползва от процесуалната възможност по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, какъвто е и св. Борисов.
4
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП установява два състава на административни нарушения.
Субект и на двете нарушения е лице с качеството ‚водач“. Смисълът на това понятие е
правно регламентиран в § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП. Жалбоподателят
е притежавал качеството „водач“, предвид показанията на разпитаните по делото свидетели.
Жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за
което нарушение е и наказан с атакуваното НП. Същият е управлявал МПС и има качеството
„водач“, именно в това си качество жалбоподателят е отказал да му бъде извършена
проверка за употреба на алкохол с техническо средство. Поведението на жалбоподателя е
било ясно и не е възникнало съмнение за проверяващите и за присъстващите свидетели.
Единствено въпрос на желание от страна на проверяваното лице е да бъде извършена
пробата с техническо средство за употреба на алкохол. След подробно разясняване на
начина и причините за извършване на проба, както и последиците при отказ,
жалбоподателят по никакъв начин не е съдействал на контролните органи, поради което е
налице отказ от негова страна.
В чл. 6, ал. 1, т. 3 от Наредба № Iз - 2539 на МВР е предвидено за отказ на водач, който
управлява МПС, трамвай или самоходна машина, да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или
неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в
кръвта му по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, да се отнемат 12 контролни точки, поради което е
правилно съобразено и това обстоятелство, предвид установеното нарушение. Следователно
броят на точките също е съобразен с изискванията на цитираната Наредба.
По отношение вида и размера на наложеното административно наказание, то за
констатираното нарушение законодателят в санкционната разпоредба на чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП предвижда точно фиксирани по размер две кумулативни наказания, а именно
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 години и „глоба“ от 2000 лева,
изключващо възможността за преценка от съда на обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
В случая именно такова наказание е наложено на Б.Ф..
По отношение на останалите две административни нарушения по чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2
ЗДвП съдът намира, че извършените от Ф. деяния са безспорно доказани и съдържат от
обективна и субективна страна признаците на административни нарушения, изразяващи се в
управление на МПС без свидетелство за управление на МПС от съответната категория и
контролен талон към него, както и без свидетелството за регистрация на МПС.
Деянието осъществява фактическия състав на визираните в диспозитива на наказателното
постановление законови норми на чл. 100, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗДвП и е основание за
реализирането на административнонаказателната отговорност на Ф..
По отношение на административните нарушения по чл. 100, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗДвП, а
именно, че е констатирано от контролните органи, че водачът не носи свидетелство за
управление на МПС и контролен талон към него, както и свидетелството за регистрация на
МПС, за което е санкциониран по чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1, 2 и 3 от ЗДвП, то в хода на
съдебното следствие разпитаните свидетели поддържат фактическата обстановка в АУАН, а
от страна на жалбоподателя не бяха ангажирани доказателства, опровергаващи същата,
5
поради което и предвид разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, която гласи, че редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, то
обжалваното НП, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено и в тази му
част.
По отношение на размерите на наложените административни наказания за извършените от
жалбоподателя административни нарушени по чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗДвП, то по чл. 183,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП същите са точно фиксирани от законодателя по размер глоби,
изключващи възможността за преценка от страна на съда на обстоятелствата по чл. 27, ал. 2
от ЗАНН.
По изложените съображения настоящата съдебна инстанция счита, че обжалваното НП №
21-1158-002193/02.07.2021 г. на началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Перник
следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № .-.-./02.07.2021 г. на началник сектор
„Пътна полиция“ към ОДМВР - Перник, с което на Б. В. Ф., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
Р., ЖК „Н.- 1“, ет. ., ап. ...., е наложено административно наказание: „глоба“ в размер на
2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за нарушение на
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, като на
основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети общо 12 контролни
точки, както и административно наказание „глоба“ в размер на 10,00 лева за нарушение на
чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 ЗДвП и
административно наказание „глоба“ в размер на 10,00 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т.
2 ЗДвП, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
6