Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 20.07.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка
Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Ивайло Димитров
при
секретаря М.Митова, като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №2402 по описа за 2021 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 12.11.2020 год., постановено
по гр.дело №45264/2019 год. по описа на СРС, ГО, 87 с-в, е отменено на
основание чл. 357 вр. с чл. 188, т. 2 КТ наложеното на Я.Т.Т. със Заповед
№1-3259 от 10.07.2019 год. на главения директор на Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ към Министерство на правосъдието дисциплинарно наказание „предупреждение
за уволнение“, като ответникът е осъден да заплати, както следва: на ищеца на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото за възнаграждение за един
адвокат в размер на 500 лв. и по сметка на СРС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
сумата от 50 лв., представляваща държавна такса.
Срещу
решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Жалбоподателят поддържа, че
правилно първоинстанционният съд бил счел, че оспорената заповед е мотивирана и
че изпълнени изискванията на чл. 193 КТ, но неправилно приел, че не е налице
неизпълнение от страна на ищеца на задължението, установено в чл. 145, ал. 3 ЗСВ, предпоставящо нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, т.
10 КТ. Ищецът бил адресат на разпореждането на прокурора. Здравното заведение –
СБЛЛЛС, чието директор бил ищецът, се намирало на територията на затвора.
Болницата при затвора нямала юридическа самостоятелност, поради което и тя била
адресат на разпореждането. Не било спорно, че конвоирането се извършвало от
надзорния състав, но било /по предложение на началника/ в конкретния случай по
разпореждане на директора на болницата, тъй като лицето се намирало на
територията й. Не следвало да бъдат кредитирани показанията на свидетеля
Димчев. Съобразно задълженията в размел V, т. 7 и 8 от представената по делото
длъжностна характеристика за длъжността „директор на здравно заведение в
болница за активно лечение на лишени от свобода“ при затвора гр.София, ищецът
отговарял за изготвянето на правилна експертиза и медицински становища, както и
за организирането и провеждането на лекарски колегиум. Компетентността на
лекаря, качеството на медицинското обслужване и грижите за пациента, както и
контролът върху тях, трябвало да бъдат
поставени в центъра на вниманието на лекарската дейност. За всяко заболяване
съществувала клинична пътека, представляваща поредица от целенасочени,
научнообосновани действия и срок за престой в лечебното заведение от 7 до 14
дни. В конкретния случай не били налице лечебно- диагностичните планове съгласно
чл. 134, ал. 3 ЗИНЗС, които да обосновават дългия престой на конкретни
подсъдим, обвиняем и лишен от свобода. Явно било, че случаите на дълъг престой
в Болницата при затвора били не само поради необходимостта от медицинско
наблюдение, а и от режимен характер, което правело болницата от ВИП място за
изтърпяване на наказанията на личности, към които имало медиен интерес. За
периода, през който ищецът заемал длъжността директор на болницата, ищецът не
бил посочил други лица, които се били нуждаели от толкова дълъг престой в
болницата /2 години/, макар да имало множество лица със заболявания, дори и
по-тежки. Правилно СРС бил приел, че е налице списък с разрешени храни и вещи,
които лишените от свобода и задържани лице можело да внасят и държат при себе
си. Съгласно чл. 73, ал. 19, т. 3 ППЗИНС, на посетителите се разрешавало
внасянето на домашно приготвена храна след проверка от служители от
надзорно-охранителния състав; закупените храни и напитки и внесената домашно
приготвена храна се допускали в количества, непревишаващи възможността за
консумирането им от лишения от свобода и посетителите по време на свиждането.
Според чл. 150 ЗИНЗС съблюдаването на хигиената в болничните спални помещения
било задължение на медицинските специалисти. А видно от представените
доказателства част от болничните стаи били превърнати в складове за хранителни
продукти, в т.ч. и продукти с малка трайност /яйца/. Натрупването на огромните
количества продукти водело до невъзможност за поддържане на добро хигиенно
състояние на болничните стаи, за който ред в СБАЛЛС бил отговорен медицинският
персонал. Неправилно първоинстанционният съд бил преценил, че контролът по
провеждането на свиждане в болницата е ангажимент на надзорно-охранителния
състав. От показанията на свидетеля Димчев ставало ясно, че
надзорно-охранителния състав осигурява на първо място охраната на лишените от
свобода и задържаните лица по реда на НПК, както и че той присъства при
раздаване на лекарствата, обезпечава адвокатското свиждане, ако се наложи на
територията на болницата. За гарантиране на сигурността и здравето на
пациентите медицинските лица били длъжни да контролират посещенията. Таков
контрол обаче върху посещенията при конкретните пациенти не бил упражняван.
Макар ищецът и свидетелятГ.да сочели, че обвиняемият М.С.С.бил в тежко
здравословно състояние и се нуждаел от болногледач, същият бил провеждал
ежедневни свиждания. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а
искът – отхвърлен. Претендира и присъждането на направените разноски по делото
и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът
по жалбата Я.Т.Т. счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено. Поддържа, че правилно първоинстанционният съд бил приел, че посочените в
оспорената заповед нарушения на трудовата дисциплина не са доказани от страна
на ответника. Не била налице неизпълнение на постановлението от 08.05.2019 год.
по пр.пр.№1617/2018 год. по описа на Специализираната прокуратура, тъй като
негови адресати били вещите лица и началниците на УБ „Лозенец“ – гр.София,
Затвора – гр.София, ОС „ИН“ – гр.София, Следствен арест „М-р Векилски“, 03
„Охрана“ – София град, както и ГДИН и ГД „Охрана“. Ищецът нямал нито указания,
нито правомощия да конвоира до УБ „Лозенец“, както и да хоспитализира в
посочената болница, задържаното лице Миню Стайков, за да му бъдат извършени
медицински прегледи, респ. евентуално да му бъде назначена комплексна
съдебно-медицинска експертиза. Освен това именно Специализираната прокуратура
имала правомощието да прецени дали или не са изпълнени съответните
разпореждания, включително да предприеме съответните мерки. Видно било от
показанията на свидетеля Димчев, че конвоирането на лишените от свобода до
други болници, извън тези на затвора, се осъществявало от надзирателите, в т.ч.
и в случаите, при които има издадено прокурорско постановление за настаняване в
друго лечебно заведение и че при задържано лице и при отказ от негова страна да
бъде транспортирано/преместено било недопустимо да се прилага физическа сила. В
този смисъл били и в частност дадените указания по телефона от специализираната
прокуратура. Тези указания били не до лекарите, чието призвание било да лекуват
лишените от свобода, не да ги конвоират. Така, за преустановяване на
извеждането. Не бил доказан и неоправдано дълъг престой на лишени от свобода в
болницата. Обосновано СРС бил приел, че
продължителното пребиваване на тези лица в болничното заведение не представлява
дисциплинарно нарушение поради липсата на доказателства за липсата на
необходимост от продължително лечение на съответните лица. Липсата на
диагностични планове по чл. 134 ЗИНЗС не била посочена като част от състава на
нарушение в процесната заповед и не била обект на проверка в хода на
дисциплинарното производство. Освен това множество лица се връщали отново в
болницата и то многократно, като в случаите когато пациентът бил с хронични
заболявания той можел, по преценка на лекаря, да остане дълго време в
болницата. В този смисъл била и нормата на чл. 40, ал. 4 НК. Наличието на
незабранени хранителни продукти при пациенти в СБАЛЛС не можело да се вмени във
вина на ищеца, тъй като те били допустими съобразно нормативните изисквания и
предписания, издавани от съвсем други лица, различни от лекарите в болницата.
Още по-малко можело да му бъде вменена във вина липсата на подредба на тези
хранителни продукти в отделните стаи, консумирането им или предпочитането им от
пациентите пред болничната храна, тъй като това било законоустановено право.
Поддържането на хигиенните норми било задължение от битово-санитарен характер и
предпоставяло разрешение на административно ниво и било от компетентността на
началника на затвора. Сочи също така, че всяко свиждане предполагало движение
на външни лица, адвокати, роднини – отвън навътре и движение – отвътре навън на
лишените от свобода от спални и месторабота до определените места за свиждане.
Всяко едно движение в местата за лишаване от свобода обаче било свързано с
пропускателен режим, конвоиране, охрана, като това били дейности, които не се
извършвали от медицинския персонал, дори и същият да имал ангажимент за
съгласуваност в тези случаи. По делото не било доказано, че подчинени на ищеца
били създали практика за провеждането срещи с адвокати и защитници в болничните
стаи. Отговорни за провеждането на адвокатските свиждания били служителите от
надзорно-охранителния състав, които имали право единствено да наблюдават
свиждането, но не и да го подслушват, както и не можели да ограничават времево
продължителността на свиждането. Невярно било твърдението, че медицинските лица
е следвало да контролират свижданията. Единствената връзка на медицинския
персонал по отношение на реда на свижданията била доколкото се извършвала
медицинска справка за състоянието на конкретното лице и в зависимост от това
свиждането можело да се осъществи и на територията на болницата, като за това
отговаряли отново служителите от надзорно-охранителния състав. Претендира и
присъждането на направените разноски по делото.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, намира за установено следното:
Предявен е
за разглеждане иск с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. с чл. 188, т. 2 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав счита, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми.
Решението
е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите,
изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Безспорно е по делото, а и това е видно от представените по делото писмени доказателства, че между страните е възникнало трудово
правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „директор,
здравно заведение в Специализирана болница за активно лечение на лишените от
свобода към затвора гр.София І-ва категория“
Представена е длъжностна
характеристика за горепосочената длъжност, от която е видно, че основната цел
на длъжността е организация и ръководство на цялостната дейност на лечебното
заведение – профилактична, лечебна, административно-стопанска и финансова за
осъществяване на медицинското обслужване на лишените от свобода в съответствие
с нормативните изисквания. Ищецът е поел задълженията да отговаря за качеството
на оказваната медицинска помощ на лишените от свобода в съответствие с
утвърдените медицински стандарти и правилата за добра медицинска практика; да
изготвя годишни и периодични планове с конкретни мероприятия; да разработва
бюджета; да проучва потребностите от медицинско осигуряване и да организира
медицинските дейности в болницата; да познава материалната база и прави
предложения за ново строителство, реконструкция и модернизация; да контролира
материално-техническото снабдяване, разпределението и ефективното използване на
апаратурата, инструментариума, медицинските консумативи и медикаменти; да
изгражда и осигурява функционирането на система за ежедневна и периодична,
пълна и достоверна информация за състоянието на болницата; да председателства
лекарската консултативна комисия и отговаря за правилната експертиза и
изготвянето на медицинските становища; да организира и ръководи провеждането на
лекарски колегиум; да изготвя годишен отчет за дейността; да участва в
осъществяването на дейности по държавен здравен контрол за спазване и
изпълнение на установените с нормативен акт здравни изисквания и организира
взаимодействието на всички служители за предотвратяване възникването и
разпространяването на заразни болести.
Спорните по същество във въззивното
производство въпроси са свързани с наличието на твърдените от работодателя
нарушения на трудовата дисциплина.
Необходимо съдържание на писмената
заповед за налагане на дисциплинарно наказание по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ,
са фактическите признаци на нарушението – кога и от кого е извършено то и в
какво се изразява. Задължението по посочения законов текст за мотивиране на
заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за
еднократност на наказанието, спазването на сроковете по чл. 194 КТ, както и
възможността на наказания работник или служител за ефективна защита в хода на
съдебното производство при обжалване на наложеното наказание. Следователно
достатъчно е нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем
за работника или служителя начин, включително и чрез позоваване на известни му
обстоятелства и документи /без да е нужно удостоверяване на връчването на
документите/ – същественото е работникът или служителят да узнае за
фактическите и правните основания за налагане на наказанието, за да може да
защити правата си, включително и по съдебен ред /като не е необходимо в
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да бъдат описвани конкретно
всички действия на работника или служителя по извършване на нарушението, нито пък
да бъдат възпроизведени всички направените от него твърдения в буквалния им
смисъл; достатъчно е в заповедта да са описани извършените от работника или
служителя нарушения, такива каквито са според оценката на работодателя и да е
посочена датата или периода на извършването им/. Когато изложените мотиви са
достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на
изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ /в този смисъл Решение № 676 от 12.10.2010 г.
на ВКС по гр. д. № 999/2009 г., ІV г. о., ГК, Решение №
128 от 28.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 726/2012 г., IV г. о., ГК, Решение № 339
от 19.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1688/2011 г., III г. о., ГК, Решение № 213
от 8.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7372/2014 г., III г. о., ГК/.
Въззивният съд намира, че заповедта №1-3259
от 19.07.2019 год., връчена на 22.07.2019 год., с която на ищеца е наложено
дисциплинарното наказание – предупреждение за уволнение, отговаря на
изискванията за мотивиране по чл. 195, ал. 1 КТ. В заповедта са посочени периодът,
респ. датите, на които работодателят твърди, че са извършени нарушенията,
описани са обстоятелствата, при които те са извършени и в какво се изразяват –
те се свеждат до неизпълнение на постановление от 08.05.2019 год. по
пр.пр.№1617/2018 год. на Специализираната прокуратура за конвоирането на
задържания под стража М.С.С.до УБ „Лозенец“ – гр.София и хоспитализирането му
там в периода от 09.05.2019 год. до 24.06.2019 год. /чл. 145, ал. 3 ЗСВ/;
нарушение на принципа на диференциация при настаняване на лицата в болничните
стаи /чл. 71, ал. 2, чл. 197, ал. 1, чл. 246, ал. 3 и чл. 249 ЗИНЗС, чл. 27,
ал. 1 ППЗИНЗС, чл. 27а, ал. 1 ППЗИНЗС; неизпълнение на задълженията за правилна
експертиза и изготвяне на медицински становища, както и организирането на
лекарски колегиум по т. 7 и т. 8 от длъжностната характеристика, допускайки
продължаването на лечението на лишения от свобода Я.К.В., подсъдимия Д.Ж.Ж.и
подсъдимия М.С.С.в болнична обстановка; неосъществяване на контрол на
количеството и качеството на хранителните продукти, съхранявани в болничните
стаи, в които са настанени лишеният от свобода Я.В., подсъдимият Д.Ж., лишеният
от свобода Л.С.и обвиняемият М.С./чл. 150, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 6 ЗИНЗС и т. 14
от длъжностната характеристика/ и неизпълнение на чл. 74, ал. 1 и 8 и чл. 295,
ал. 2, т. 13 и 14 ППЗИНЗС относно мястото, до което се допускат адвокатите и
защитниците в местата за лишаване от свобода и допускане медицинските специалисти
без разрешение на началника на затвора да променят мястото за срещи – създаване
на практика да се провеждат срещи с адвокати и защитници в болничните стаи, при
условие че настанените там лица не са в изключително тежко здравословно
състояние или след оперативна интервенция, непозволяваща придвижването им до
помещението за адвокатски срещи – от 13.05.2019 год. до 28.05.2019 год.
задържаният под стража М.С.е провел срещи с адвокат или защитник в болничната
стая с разрешение на различни медицински специалисти в болницата. Работодателят
е посочил и законовите текстове, под които счита, че се подвеждат описаните
нарушения – чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ, но евентуалното
несъответствие между описаните нарушения и правната им квалификация само по
себе си не води до незаконност на заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание, а е от значение за това дали визираните деяния принципно
представляват нарушение на трудовата дисциплина, обосноваващо налагането на дисциплинарно
наказание.
На следващо място, видно е от разпоредбата
на чл. 193, ал. 1 КТ, че законът поставя акцент на
задължението на субекта на дисциплинарна власт за реално предварително
изслушване или приемане на писмени обяснения от работника или служителя. Достатъчно е по
разбираем за работника начин да бъде изложено за какво се искат обясненията, без да е необходимо да са посочени обективните и
субективни елементи на изпълнителното деяние или правната му квалификация. Целта на предварителното изслушване или приемане на писмени обяснения
е работникът или служителят да има възможност да изложи пред субекта на
дисциплинарна власт своята защитна позиция по твърдяните дисциплинарни
нарушения и ако това реално е станало, то правото му на защита е било надлежно
упражнено. За да изпълни това свое задължение работодателят следва да покани служителя да даде такива обяснения за конкретно посочено нарушение, като поканата
следва да достигне до знанието на адресата, за да породи последиците на чл.
193, ал. 1 КТ. Не води до незаконност на уволнението обстоятелството, че обясненията на работника или служителя не
са били изслушани или дадени по негова вина – чл. 193,
ал. 3 КТ.
В разглеждания случай е установено,
че преди издаване на процесната заповед работодателят е изпълнил задължението
си по чл. 193, ал. 1 КТ да поиска обяснения от ищеца за вменените му дисциплинарни
нарушения. Спазени са и сроковете по чл. 194 КТ за налагане на дисциплинарното
наказание.
Следователно предметът на съдебен контрол е очертан,
обезпечено е правото на защита на наказания служител и проверката по същество
на спора – за осъществяване на нарушението и съответствието му с наложеното наказание,
което работодателят следва да установи чрез пълно доказване /чл. 154, ал. 1 ГПК/ – може да бъде осъществена.
Нарушенията, посочени в разпоредбата
на чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ, се отнасят до други трудови задължения, независимо
от техния източник – нормативен акт или договор.
Разпоредбата на чл. 128, ал. 1 ЗИНЗС
предвижда, че при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия
за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода.
Медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински
центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за
лишаване от свобода – чл. 129, ал. 1 и чл. 130, ал. 1 ЗИНЗС. Те работят под
ръководството на министъра на правосъдието – чл. 130, ал. 2, но могат да
получат насоки и да попадат под контрола на министъра на здравеопазването – чл.
130, ал. 3 и чл. 4 от Наредба № 2 от 22.03.2010 год. за условията и реда за
медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода. Специализираната
болница за активно лечение на лишените от свобода към затвора гр.София е част
от националната система за здравеопазване, а предоставената от нея медицинска помощ
трябва да съответства на общите медицински стандарти /чл. 129, ал. 2 и чл. 3 от
Наредбата. Според чл. 129, ал. 3 от ЗИНЗС, предписанията на медицинските
специалисти имат задължителен характер за началниците на съответните места за
лишаване от свобода, като медицинското решение се взема единствено в интерес на
здравето на лишения от свобода. Лишените от свобода се изпращат в лечебни
заведения извън местата за лишаване от свобода, когато: 1/ в лечебните
заведения към мястото за лишаване от свобода няма условия за провеждане на
необходимото лечение; 2/ с налага лечение на инфекциозни заболявания и 3/ са
необходими консултативни прегледи или специализирани изследвания – чл. 135, ал.
1 ЗИНЗС, като охраната, транспортирането и лечението на лишените от свобода в
лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода се организира и
осъществява под ръководството на началния на затвора, затворническото общежитие
или поправителния дом – чл. 135, ал. 4 ЗИНЗС. Обвиняемите и подсъдимите се
изпращат в лечебни заведения с разпореждане на съответния прокурор или съд по
предложение на началника на затвора, началника на областна служба „Изпълнение
на наказанията“ или началника на арестите в съответната териториална служба; по
този ред обвиняемите и подсъдимите се изпращат в лечебни заведения извън
местата за лишаване от свобода, като транспортирането и охраната им до и в
лечебните заведения се организира със заповед на началника на затвора,
началника на областна служба „Изпълнение на наказанията“ или началника на
арестите в съответната териториална служба – чл. 250, ал. 3, 4 и 6 ЗИНЗС.
В разглеждания случай е установено
по делото, че с постановление от 08.05.2019 год. по пр.пр.№1617/2018 год. по
описа на Специализираната прокуратура е било разпоредено на основание чл. 250, ал.
5 и 3 ЗИНЗС задържаният под стража М.С.С.да бъде конвоиран до УБ
„Лозенец“-гр.София и хоспитализиран /настанен/ там за медицински прегледи,
изследвания и евентуално лечение по назначената комплексна съдебно-медицинска
експертиза в периода от 09.05.2019 год. до 24.06.2019 год., като е било указано
ва вещите лица и началниците на УБ „Лозенец“-гр.София Затвора-гр.София, ОС
„ИН“-гр.София, Следствен арест „М-р Векилски“, ОЗ „Охрана“-София град, че
задържаният следва да бъде настанен и да остане в болницата през посочения
период, където да му бъдат извършени съответните медицински прегледи,
изследвания, а при нужда и лечения, а на органите на ГД „ИН“ и ГД „Охрана“ – че
следва да организират охраната на задържания в посочения период.
Съгласно чл. 145, ал. 3 ЗСВ,
разпорежданията на прокурора, които са издадени в съответствие с неговата
компетентност и закона, са задължителни за държавните органи, длъжностните
лица, юридическите лица и гражданите. Настоящият съдебен състав намира, че
ищецът се явява адресат на горепосоченото разпореждане, но по делото не е
установено, че не го е изпълнил. Този извод следва от съвкупната преценка на
събраните писмени доказателства – история на заболяването, ведно с допълнителен
лист /в който е положен инициализиращ знак от задържания/, и гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите М.Р..и Р.Е.Д., които следва да бъдат
кредитирани като ясни, последователни, убедителни, взаимно подкрепящи се и
кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото, от които е видно,
че на 09.05.2019 год. задържаният под стража М.С.е отказал да постъпи в УМБАЛ
„Лозенец“ и е обявил гладна стачка /която протестна реакция е била прекратена
на 29.05.2019 год./, за което е бил уведомен и Апелативния специализиран съд. Отделно
от това следва да се посочи, че правото на отказ от лечение е уредено в чл. 90
от Закона за здравето /при това без да е необходимо пациентът да изтъква
някаква причина за преустановяване на лечението/ и в частност упражняването му
от задържания под стража М.С.е надлежно документирано в медицинската
документация.
На следващо място, СГС приема, че
диференцираното настаняване на лишените от свобода, обвиняемите и задържаните
под стража в затворите е задължение на затворническата администрация – чл. 7,
т. 1, б. „а“ и „г“, т. 5, б. „а“ ППЗИНЗС, като ищецът няма правомощия да
осъществява дейност по изпълнение на наказанията, поради което и обосновано СРС
е приел, че не е налице осъществено от ищеца нарушение на разпоредбите на чл.
71, ал. 2, чл. 197, ал. 1, чл. 246, ал. 3 и чл. 249 ЗИНЗС, чл. 27, ал. 1
ППЗИНЗС и чл. 27а, ал. 1 ППЗИНЗС /т.е. не се касае за задължения, включени в длъжностната характеристика на заеманата от ищеца длъжност/.
На следващо място следва да се
посочи, че според разпоредбата на чл. 132, ал. 1 ЗИНЗС, в специализираните
болници за активно лечение към местата за лишаване от свобода се лекуват: 1/
лишени от свобода с остри и обострени заболявания, които не могат да бъдат
лекувани амбулаторно; 2/ болни, за които има опасност за живота им или за
влошаване на здравословното им състояние и 3/ лица с неустановена диагноза,
изискващи клинично наблюдение и лабораторно изследване. Срок за провеждане на
лечението не е предвиден.
Установено е въз основа на събраните
по делото писмени доказателства – поетапна епикриза и заключение по комплексна
съдебно-медицинска експертиза по ВНЧД №563/2018 год. по описа на Апелативен
специализиран наказателен съд, ІІІ с-в, че в края на 2018 год. М.С.е бил
настанен в реанимацията на болницата в затвора, като заболяването, от което страда,
не може да бъде лекувано в условията на ареста и Специализираната болница за
лечение на лишените от свобода, тъй като няма неврологично отделение в
болницата и специални лекари по профила, като лечението му може да се провежда
в неврологичното отделение при МИ-МВР.
Видно от писмо от СНС, поетапна
епикриза от 30.05.2019 год. и заключение по комплексна съдебно-медицинска
експертиза по НОХД №1064/2019 год. по описа на СНС, 12 с-в, , че мярката за
неотклонение по отношение на подсъдимия Д.Ж.Ж.е следвало да се изпълнява в
СБАЛЛС до отпадане на необходимостта от това, за което съдът да се уведоми
незабавно от Директора на болницата и Началника на затвора-гр.София, като
посоченият подсъдим постъпил на лечение
в болницата на 22.03.2019 год., като било прието, че остава в ХО на СБАЛЛС до
разпореждане от СНС.
Видно е от протоколно определение от
25.07.2016 год. по НД №595/2016 год. по описа на ВКС, ІІІ н. о., НК, че е била
оставена без уважение молбата на Я.К.В. за изменение на мярката му за
неотклонение от „задържане под стража“ в друга по-лека, като е указано, че
следва да продължи престоя му в Специализираната болница за активно лечение на
лишените от свобода – гр.София. Установено е също така от заключения по
съдебно-медицински експертизи и етапна епикриза от 11.06.2019 год., че същият е
постъпил в болницата на 11.08.2015 год. и че се касае за болен с посочени в
епикризата диагнози /в т.ч. хронични заболявания/, при който се провежда
поддържащо лечение и клинично наблюдение с множество корекции на терапията от
проведените консултации, като престоят му е съобразен с горепосоченото
определение.
При
тези данни за здравословното състояние Я.К.В., Д.Ж.Ж.и М.С.С.следва да се
приеме, че медицинските решения са взети в интерес на здравето им, поради което
и въззивният съд счита, че не е доказано неизпълнение на задълженията на ищеца
по смисъла на т. 7 и т. 8 от длъжностната характеристика във връзка с
продължаващ от 09.07.2018 год. престой за лечение в болницата на посочените
лица.
В нормата на чл. 150, ал. 1 ЗИНЗС е
указано, че медицинските специалисти в лечебните заведения към местата за
лишаване от свобода изпълняват задълженията на здравни инспектори и дават
предписания относно: количеството и качеството на храната и качеството на
водата, предназначена за питейно-битови нужди /т. 1/; хигиената и чистотата на
помещенията и настанените в тях лишени от свобода /т. 3/; спазване на противоепидемичния
режим на работа в лечебните заведения към местата за лишаване от свобода /т.
6/. Според чл. 119а, ал. 2 ППЗИНЗС, дейността по държавния здравен контрол се
осъществява от сектор „Медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода“
в няколко основни направления, между които и здравен контрол в лечебни
заведения /т. 4/. Съгласно чл. 67 от Наредба № 2 от 22.03.2010 год. за
условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода,
здравният контрол в местата за лишаване от свобода се упражнява от служителите
на Сектор „Медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода“ към ГДИН
/ал. 1/, като директорът на лечебното заведение организира, координира и
контролира всички дейности по спазване на санитарно-хигиенния и противоепидемичния
режим с цел недопускане възникването и разпространението на заразни болести и
епидемични взривове.
В ЗИНЗС и ППЗИНЗС са установени
правила за количествата хранителни продукти, които осъдените и задържаните по
реда на НПК могат да получават, държат при себе си да ползват. Министърът на
правосъдието утвърждава списък на разрешените вещи и предмети – чл. 86, ал. 4 и
122, ал. 1 ЗИНЗС, чл. 82, ал. 7 ППЗИНЗС. Според чл. 82, ал. 5 от правилника,
хранителните пратки могат да съдържат до 5 кг хранителни продукти и до 5 кг
сурови плодове и зеленчуци, които подлежат на проверка и се предават на
лишените от свобода преди започване на свиждането. Пратки, които надвишават
установеното количество, по желание на лишения от свобода му се предават за
следващ период или се връщат обратно на подателя за негова сметка. Получените
хранителни пратки се отразяват в личните картони на лишените от свобода. В чл.
73, ал. 19, т. 2 ППЗИНЗС е предвидено, че преди започване на свиждане на
посетителите се разрешава внасянето на домашно приготвена храна след проверка
от служители от надзорно-охранителния състав; закупените храни и напитки и
внесена домашно приготвена храна се допускат в количества, непревишаващи
възможността за консумирането им от лишения от свобода и посетителите по време
на свиждането.
В чл. 312 ППЗИНЗС е установено
задълженията на надзирателите /независимо от поста, на който изпълняват
служебните си задължения/ да не позволяват внасянето и държането на неразрешени
предмети и вещи /т. 10/, да извършват обиски на лишените от свобода и
задържаните под стража и претърсване на
жилищните, работните, сервизните и други помещения /т. 11/, да се грижат за
поддържане на хигиената и вътрешния ред в района на поста /т. 12/, докладват
писмено за извършени нарушения и престъпления и да правят предложения за
поощряване на лишените от свобода.
Съответно устройството и дейността
на лечебните заведения към Министерство на правосъдието са регламентирани в
Правилник – Приложение № 2 на ПМС № 159 от 17.07.2003 год., обн., ДВ, бр. 66 от
25.07.20003 год. Провеждането на режимноохранителна и възпитателна дейност в
лечебните заведения се организират от ГДИН и от началника на съответния затвор
или поправителен дом /чл. 4/. В нормите на чл. 17 и 21 от правилника са
установени правомощията и задълженията на директора на лечебното заведение при
опасност от разпространяване на заразни заболявания или при влошена
епидемиологична обстановка в страната /същият може да поиска забрана за
свиждане с болните за определен период, изолиране на болни, ръководство при организиране
на противоепидемични мероприятия по ликвидиране огнището на заразяване,
обработка, карантина и наблюдение на контактните/, като според чл. 23, ал. 2,
санитарно-противоепидемичната дейност в лечебните заведения се осъществява при
условия и по реда, определени от главния директор на ГДИН. Отделно от това
съгласно чл. 16, т. 1 от Правилника за устройството и дейността на лечебните
заведения към Министерство на правосъдието, при тежки състояния на лишените от
свобода болни началникът на затвора по предложение на директора на лечебното
заведение може да разреши получаването на допълнителни лекарства и хранителни
пратки.
От гореизложеното се налага извода,
че ищецът няма задължение за участие в осъществяването на дейности по контрол във
връзка с внасянето и държането на хранителни продукти и напитки от лишените от
свобода и задържаните под стража, техните количества и годност.
Не е налице и неизпълнение от страна
на ищеца на чл. 74, ал. 1 и 8 и чл. 295, ал. 2, т. 13 и 14 ППЗИНЗС. Според посочените
норми, в местата за лишаване от свобода се допускат адвокати – до мястото за
срещи и защитници и повереници – в работното време на администрацията до
мястото за срещи. Срещите между лишените от свобода и техните защитници по чл.
91, ал. 2 НПК повереници се провеждат в
специално обзаведено помещение в съответния затвор, поправителен дом или
затворническо общежитие, в рамките на работното време, а с адвокати – по всяко
време на денонощието след представяне на заверена адвокатска карта за съответната
година, като посочената категория лица се допускат от дежурния главен
надзирател или от дежурния командир на отделение след проверка на съответните
документи и се придружават от надзирател до напускане на мястото за лишаване от
свобода.
Същевременно в чл. 16, т. 1 от
Правилника за устройството и дейността на лечебните заведения към Министерство
на правосъдието е предвидено, че при тежки състояния на лишените от свобода
болни началникът на затвора по предложение на директора на лечебното заведение
може да разреши провеждането на извънредни свиждания, включително и в
болничната стая. Доколкото в частност е установено, че през процесния период от
13.05.2019 год. до 28.05.2019 год. са били изготвяни такива предложения,
обективирани в медицински справки/бележки /на л. 150 – 155 от
първоинстанционното дело/, а няма спор, че надзорно-охранителния състав на
затвора е допускал провеждането на срещи в болничната стая между М.С.и адвокат
или защитник, то очевидно е, че за това е било налице разрешение от началника
на затвора.
Следователно и при приложението на
неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателествената
тежест настоящият съдебен състав счита, че ищецът не е извършил вмененото му
дисциплинарни нарушения по чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ, поради което и
релевираната претенция се явява основателна и подлежи на уважаване, както
законосъобразно е приел и първоинстанционният съд.
Ето защо въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение, а обжалваното решение СРС – потвърдено.
По отношение на разноските:
При този изход на спора
жалбоподателят няма право на разноски.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
жалбоподателят /ответникът/ следва да бъде осъден да заплати на ищеца
действително направените разноски във въззивното производство за възнаграждение
за един адвокат в размер на 500 лв. /видно от представения договор за правна
защита и съдействие от 09.02.2021 год., който има и характера на разписка – виж
т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 год. на ВКС по тълк.дело № 6/2012 год.,
ОСГТК/.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения,
съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 12.11.2020
год., постановено по гр.дело №45264/2019 год. по описа на СРС, ГО, 87 с-в.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ към Министерство на правосъдието, с адрес:
гр.София, бул.“*******да заплати на Я.Т.Т. с ЕГН **********, с адрес: ***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски във въззивното производство за
възнаграждение за един адвокат в размер на 500 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/