Р Е Ш Е Н И Е
№ ............
29.06.2020 г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд,
единадесети наказателен състав в публично съдебно заседание на петнадесети юни през
две хиляди и двадесета година в състав:
П
Р Е Д С Е Д А Т Е Л : ТЕОДОРА НАЧЕВА
При
секретаря Иглика Игнатова и в присъствието на прокурора .......... като
разгледа докладваното от съдия Начева АНД № 715 по описа на същия съд за
Постъпила е жалба от К.М. /роден на ***г./ от ***, *** гражданин, против Наказателно постановление №
31 от 06.04.2020г. на *** на група „Миграция“ при ОД на МВР – гр. Плевен, с
което на жалбоподателя за нарушение на чл.34 от ЗЧРБ и на основание чл.48, ал.1,
т.3 от ЗЧРБ е било наложено административно наказание глоба в размер на 500
/петстотин/ лева. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на
издаденото наказателно постановление. В заключение се моли съда за отмяна на
НП.
В съдебно заседание
жалбоподателят редовно призован, не се явява. Вместо него се явява адв. Н.Я. от
ПАК, като ангажира становище относно незаконосъобразност на наказателното
постановление.
Ответникът
по жалбата – *** група Миграция“ към ОД на МВР – гр. Плевен, редовно призован, не
се представлява, както и не ангажира становище по предмета на делото.
Съдът като
съобрази изложените в жалбата доводи, събраните по делото доказателства и
Закона, констатира следното:
ЖАЛБАТА Е
ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, СЪЩАТА СЕ
ЯВЯВА НЕОСНОВАТЕЛНА
На 02.04.2020г. около 09:20 часа
в гр. Плевен длъжностното лице А.В.В. – *** при група „Миграция“ към ОД на МВР
– гр. Плевен установил, че
жалбоподателят К.М., като чужд гражданин не е напуснал страната до изтичане на
разрешения му срок на пребиваване в Република България до 21.02.2020 г.
Длъжностните лица установили също, че лицето има издадена виза вид „С“ за срок
от 90 дни и е влязъл на територията на Република България на 21.11.2019г.
За констатираното нарушение
длъжностното лице А.В.В. в присъствието на свидетеля М.К.К. съставил АУАН бл. №
31/02.04.2020г., с който на К.М. било вменено нарушение на чл.34 от ЗЧРБ.
Препис от АУАН бил връчен срещу
подпис на К.М., като му е предоставана възможност да направи възражения. Същият
подписал АУАН без възражение, както и не депозирал такова в тридневния срок по
чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
На 06.04.2020г. в едномесечният
срок по чл.52, ал.1 от ЗАНН, както и в шестмесечен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН
от съставянето на АУАН, *** сектор „Миграция“ при ОД на МВР – гр. Плевен издал
процесното наказателно постановление.
Горната фактическа
обстановка се установява от събраните по делото доказателства – свидетелските
показания на А.В.В. и М.К.К., които
съдът кредитира, тъй като същите са непротиворечиви, обективни и липсва индиция за тяхната заинтересованост.
Подкрепят изцяло събраните по делото писмени доказателства, а именно Акт за
установяване на административно нарушение № 31/02.04.2020г. на л.8, виза на л.4
и заповед на л.9-10 от делото, неоспорени.
Съдът не
констатира нарушение на разпоредбите на чл.42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В
акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на
извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочена е и законовата разпоредба, която е нарушена.
Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – трите
имена, адрес.
Срещу
лицето бил съставен АУАН. На АУАН не бил правен писмен превод, а устен такъв, достатъчен
за запознаване с него. Актът бил връчен на лицето срещу подпис, а същото се
подписало без да посочи, че има възражения.
Описаната
фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните и изготвени по
реда на НПК доказателства и доказателствени средства.
Като
добросъвестни, непротиворечиви, конкретни и подробни, съдът изцяло кредитира
показанията на свидетелите А.В. и М.К., като същите са депозирани под страх от
наказателна отговорност за лъжесвидетелстване и съдът няма основание да не им
даде вяра. Като събрани по реда на НПК,
съдът цени и писмените доказателства по делото - АУАН, виза № *********, заповед
за компетентност. Доказателствата са непротиворечиви и установяват фактическата
обстановка такава, каквато е описана в обстоятелствената част на АУАН.
Предвид
становищата на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, съдът направи следните правни изводи:
Ненапускането
на страната в разрешения срок за пребиваване е нарушение на чл. 34 от
ЗЧРБ. Деянието е наказуемо на основание чл. 48, ал.
1, т. 3 от ЗЧРБ. Нарушението следва да се счита извършено в първия
ден на забавата след изтичане срока на пребиваване. От АУАН и НП става ясно на
коя дата е извършено нарушението, след като е посочено че ж-лят е следвало да
напусне страната до изтичане на разрешения му тримесечен срок считано от
21.02.2020г. От обстоятелствената част на АУАН и НП става ясно, че срокът на
разрешеното пребиваване е 90 дни, а пребиваването било превишено с повече от
месец.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган- от ***а на група „Миграция” към
ОДМВР Плевен, съгласно заповед на Министъра на вътрешните работи
№8121з-378/06.04.2020г. в шестмесечния преклузивен срок, като същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на ж-ля нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на
постановлението и по никакъв начин не е накърнено правото на защита на
жалбоподателя, което той е упражнил с подаването на жалба до въззивната
инстанция. Посочена е нарушената материално правна норма, като наказанието за
нарушението е индивидуализирано. АУАН в достатъчна степен индивидуализира нарушителя
и не нарушава правото му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава. Посочено е в акта и лицето, извършило устен превод на същия преди
подписване от ж-ля.
Съдът
намира, че в конкретния случай не се касае за маловажен случай. Неспазването на
законовите норми, свързани с ЗЧРБ, независимо от липсата на реално настъпили
щети не може да бъде възприето като маловажност на допуснатото нарушение.
Извършеното нарушение по нищо не се отличава от други подобни нарушения.
Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение за
спазване на принципите, условията и реда на ЗЧРБ. Поради изложеното до тук,
съдът намира че извършеното нарушение не следва да се приема като маловажно.
По
отношение на възраженията, свързани с наличието на извънредни обстоятелства и с
обявена пандемична обстановка, съдът намира същите за неоснователни. Ноторно
известно е че към 21.02.2020г., когато е крайният срок за напускане на ж-ля на
страната такава обстановка не е била обявена на територията на РБългария и
границите и не са затворени за български и чужди граждани. Не са представени
доказателства по делото от страна на ж-ля и процесуалния му представител за
наложени на ж-ля персонални ограничения поради конкретна причина да напусне
територията на РБългария.
Поради
изложеното и предвид минималния размер на наложеното административно наказание,
не следва да се обсъжда въпроса за изменение на НП с намаляване размера на
санкцията и то следва да бъде потвърдено като законосъобразно.
Поради това и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 31 от 06.04.2020г. на *** група „Миграция“ при ОД на МВР – гр. Плевен,
с което на жалбоподателя К.М. /роден на ***г./ от ***, *** гражданин, за нарушение на чл.34 от ЗЧРБ и на
основание чл.48, ал.1, т.3 от ЗЧРБ е наложено административно наказание глоба в
размер на 500 /петстотин/ лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по
реда на АК пред АС-гр.Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за
постановяването му от страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: