Р Е Ш
Е Н И Е
София, 14.03.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на четиринадесети
февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 7409/2017 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявен е иск В.С.С., ЕГН **********, чрез адв. Д.Д., съдебен адрес:*** против С.Т.Т.,***, НДК, Зала 12, адрес за призоваване: София, ул. *******,
ет. 1 и „Б.М.Г.“ ЕАД, ***, пл. България № 1, НДК, с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл.49 ЗЗД,
солидарно за сумата 30 000
лв.,
представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от датата на настъпване
на увреждането – 19.04.2017
г., до окончателно изплащане и сторените пои делото разноски.
В исковата молба се твърди, че в телевизионното
предаване „Ш.на С.“, от 19.04.2017 г., повторено на 20.04.2017 г., с водещ първия
ответник С. Т. и излъчено от втория
ответник – „Б.М.Г.“ ЕАД, било публично оповестено от страна на водещия, че в
предаването ще бъдат направени сензационни разкрития за дейността на ищеца,
която дейност се характеризирала, според изявленията на първия ответник, като
явен конфликт на интереси.
Ищецът твърди, че подобно изказване било оповестено и преди
часа на излъчване на предаването от водещия на нарочна пресконференция,
предавана и по други електронни медии в присъствието на журналисти.
Заявява, че в процесното предаване е представена невярна информация за
него, според която той е развивал прикрит хотелиерски бизнес и е принуждавал държавни
служители да нощуват в хотел, който, както невярно било натрапвано на зрителите,
бил негова собственост.
Заявява също, че извършеното от ответника Т. не е никакво
журналистическо разследване, а преднамерена клеветническа кампания, както и че в
момента, в който е станал народен представител, е напуснал всякакви ръководни
позиции в търговски дружества, тъй като законът забранява на народните
представители да извършват търговска дейност.
Според него в предаването той е охарактеризиран като
извършител на множество неправомерни дейности, а не съществуват никакви
доказателства за извършвана от него паралелна хотелиерска дейност.
Така оповестените неверни твърдения накърнили достойнството
на С. в личен план, както и обществената му репутация. В резултат на това противоправно поведение от страна на ответниците
той е бил засегнат публично, като е претърпял сериозни неимуществени вреди. Към
момента на завеждане на исковата молба продължава да се чувства унизен.
Предаването е предизвикало и продължава да предизвиква множество негативни
коментари, забележки, подигравки, нападки, който са го довели до състояние на
потиснатост, постоянно емоционално изтощение, хронично безсъние и интензивно
нервно напрежение.
Посочва, също така, че видеоматериалът е разпространен и
представен от водещия – ответника Т., като част от предаване, включено в
телевизионната програма „БТВ“, и смята, че отговорността за материал с
вредоносно съдържание се носи от самия телевизионен оператор - ответника „Б.М.Г.“ ЕАД.
Представил е писмени доказателства. Ангажирал е гласни
такива и експертиза.
В хода по същество моли
съда да уважи предявения иск с всички законни последици – лихва и разноски.
В представената по делото
писмена защита той заявява, че са налице всички елементи на непозволеното
уреждане и това се доказва от представените в хода на производството доказателства.
Според него в публикуваните в предаването материали е извършена злоупотреба с
правото на изразяване на мнение и, в резултат на това, е накърнено доброто му име
и репутацията му в обществото. Заявява, че ответникът е нарушил задължението
си, произтичащо от разпоредбата на чл. 39, ал. 2 КРБ, да не използва правото на
изразяване и разпространяване на мнение по начин да накърнява правата и доброто
име на други лица. Позовава се и на нормата на чл. 10, ал. 2 от ЕКПЧ,
оправдаваща ограничения на свободата на изразяване на мнение и санкции срещу
такова мнение – в интерес на запазване репутацията или правата на другите, като
твърди, че е необходим баланс между правото на журналистите свободно да
изразяват критично мнение срещу публична личност и накърняването на правата на
тази личност, преценявайки баланса при превес на нарушените права на личността,
особено при представяне на несъществуващи факти или изопачаване на изказвания.
В този смисъл в писмената защита е отразено, че е извършено недопустимо
посегателство срещу правата на ищеца – чрез организиране на кампания с
внушения, насочени единствено към неговото дискредитиране и негативно
представяне.
По тези съображения
ищецът моли съда да уважи изцяло предявения иск против двамата ответници, като осъди ответника Т., като пряк извършител на
изявления, нанесли немаловажни емоционални вреди на ищеца и ответника „БТВ М. Г.“,
ЕАД, като доставчик на медийни услуги, отговорен за цялостното съдържание на
телевизионната програма, която разпространява по смисъла на чл. 17 ЗРТ,
включително и за цялото съдържание на процесното
предаване, да му заплатят претендираната сума,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане в
резултат на излъченото предаване с клеветническо съдържание и непремерено и
негативно представяне на ищеца, ведно със законните последици – лихви и
разноски
Ответникът С.Т.Т. оспорва предявените
искове по основание и размер.
Счита изнесената в
цитираното предаване информация за вярна, проверена и плод на журналистическо
разследване, което отговаря на обичайната практика и етичните правила.
Твърди, че ищецът е
търсен от екипа с цел изразяване на позиция, като интервю с него в тази връзка също
е представено в предаването.
Оспорва твърдението, че в
предаването не е изложена различна гледна точка и не са проверени представените
факти.
Сочи, че изданието на „Ш.на
С.“ от 19.04.2017 г. не е повтаряно на 20.04.2017 г.
Направил е редица доказателствени искания, между които писмени доказателства,
гласни и технически такива.
По същество моли съда да
отхвърли предявения иск с всички законни последици. Според отразеното в
представената от неговия пълномощник писмена защита, процесното издание на предаването „Ш.на С." от 19.04.2017
г. е създадено в резултат на журналистическо разследване, при провеждане на
което са спазени всички етични норми и правила на журналистическата етика,
както и установената практика да се търси информация от няколко независими
източника.
Позовава се на
показанията на разпитани по негово искане свидетели, които установяват, че процесното предаването има информационен повод - публикации
в други медии/Ф. и Ф. Н./,
в които е коментиран фактът, че мотелът „Козият рог"
е собственост на народния представител В.С. и че в мотела
нощуват командировани военни лица. По – нататък заявява, че всички хора, които
са дали информация по случая във връзка с посоченото журналистическо
разследване са записани и отразени, като някои от хората не са пожелали да
покажат лицата си и това тяхно желание е уважено. Заявява, че ищецът е търсен
във връзка с предаването за изразяване на принципна позиция, но той е бил
изключително лаконичен и, на практика, е отказал коментар.
Отделно от това, както
твърди, изнесената информация е вярна, тъй като са направени справки в
съответните институции, а от представените в хода на производството
доказателства се установява, че лица от различни военни формирования са
нощували в мотела.
Що се касае до
направените от него, като водещ на предаването оценъчни съждения, те, според Т.,
следва да се преценяват в съответствие с чл. 39 на КР, а ищецът, като политик и
член на правителството към момента на създаване на предаването, е публична
личност и, съгласно постоянната съдебна практика, прагът му на търпимост към
критика следва да бъде значително по – висок от обичайния. Позовава се и на
Решение № 7/04.04.1996 г. на Конституционния съд на
Република България по к.д. № 1/1996 г., според което ограниченията на свободата
на словото трябва във всеки случай да се прилагат стеснително. Представя и
практика на ВКС, ІV-то ГО, формирана в Решение № 204/2015 г. по гр.д. №
7046/2014 г., допускаща възможността журналист да използва крайни, шокиращи и
провокативни изразни средства, когато иска да насочи общественото внимание към
злободневни теми и това да не води до противоправност
на деянието.
Отделно от това първият
ответник заявява, че по делото не се доказа, че ищецът е претърпял вреди и в
тази връзка се позовава не само на посочените от ответната страна свидетели, но
и на тези, посочени от самия ищец, за които смята, че са професионално и
партийно зависими от него.
По изложените съображения
ответникът Т. моли съда да отхвърли изцяло предявените искове, като
неоснователни и недоказани и му присъди сторените разноски.
Ответникът „Б.М.груп“ ЕАД оспорва предявените
искове като неоснователни и необосновани.
Оспорва факта, че
предаването е било повторено на 20.04.2017 г.
Оспорва твърдението на ищеца за изнесена невярна/непроверена
информация в програмата на БТВ, като заявява, че предаването е резултат на
извършено журналистическо разследване, а изложената информация е проверена.
Сочи, че на ищеца е предоставено право на отговор, от което
той не се е възползвал.
Според него
претенцията на ищеца за претърпени неимуществени вреди е неоснователна, тъй
като не са налице предпоставките на деликтната
отговорност, визирани в чл. 49 ЗЗД.
Също като първия
ответник, е направил редица доказателствени искания,
между които писмени доказателства, гласни и технически такива.
По същество моли съда да
отхвърли предявения иск с всички законни последици.
В представени по делото
писмени бележки от неговия пълномощник се поддържат възраженията и доводите,
посочени по – горе в становището на първия ответник, като, също така, се заявява,
че служителите на Ш. и Телевизията са извършили необходимата проверка на изнесените
в предаването твърдения и изказвания и те съответстват на събраната в хода на
разследването информация, посочена в многобройните достоверни, вкл. и държавни,
източници. Заявява се също че, ако БТВ би отказала да излъчи Шна С., в което се съдържа информация за дейността на
политическа личност, заемаща висш държавен пост, това именно е щяло да бъде
проява на цензура, която е в противовес с интересите на обществото.
По изложените съображения
този ответник моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и
недоказан и му присъди направените разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е безспорно доказано, че на 19.04.2017 г. е било
излъчено предаване "Ш.на С." по БТВ, с водещ първия ответник С. Т..
В излъченото предаване,
представено като журналистическо разследване и съставено като такова, е била
изнесена информация досежно мотел
„Козият рог“, намиращ се в гр. Малко Търново, собственост на „СКАТ“, ООД.
Било отразено, че в мотела регулярно са настанявани и се настаняват военни –
лица от различни войскови формирования по границата, които са били карани с
камиони, за да пренощуват в мотела, предоставяна им е
била храна от мотела и, след пренощуване са били
транспортирани обратно до различните гранични пунктове. Взети са /записани,
представени, а едно от тях и показано в предаването/ интервюта с няколко местни
лица, които са разказали за това обстоятелство, като са потвърдили, че сред местните хора се знае, че мотелът е собственост на ищеца В.С..
В предаването е показан касов
бон, издаден на място в мотела, от който се
установява, че мотелът е собственост на „СКАТ“,ООД,
като е отразено, че при справка в Търговския регистър е установено, че
собственик на капитала на „С.“, ООД е В.С..
Представена е многобройна писмена
документация, че за нощувките на войниците от различните войскови части са
заплащани съответните суми – ежедневно и регулярно.
По – нататък в предаването е показан
разговор между репортер от „Ш.на С.“ и В.С., който не е пожелал да отговаря на
зададените му въпроси във връзка със собствеността на хотела и ги е отклонявал.
Съдържанието на предаването беше
свалено на хартиен носител от вещо лице – експерт, чието заключение бе прието
от съда и неоспорено от страните. Съдът, в присъствието на страните, се запозна
и лично с изнесеното в цитираното предаване чрез насрочен и осъществен оглед.
Ищецът заяви и поддържаше тези си
твърдения през хода на делото, че именно в резултат на изнесеното в
предаването, което не отговаря на истината, е претърпял големи неимуществени
вреди, подробно описани по - горе.
За доказване на твърденията си
той поиска и съдът допусна трима
свидетели.
Свидетелят
Д.Х.познава
С. много добре от ученическите и студентските
години, семейни приятели са, а също бизнес партньори и съдружници в няколко
ООД-та и
партийни съратници. Познават се почти 50 годни и може да се каже, че поддържат
ежедневен контакт, като най-близки приятели. Гледал е процесното предаване, защото лично ищецът му казал да го гледа
вечерта, тъй като е анонсирано, че ще има предаване, в което ще се
правят разкрития за политик със сензационен характер, някакво голямо
разследване, и че е привлечено медийното и
обществено внимание Х.работи в „С.“
ООД, за която телевизия заяви, че има две телевизионни програми.
Заяви, че малко с неформален, приятелски тон С.
му казал: „Да видим дали сега ще ни
изтипосат като патриотични булки“, защото има такъв елемент на сатира в
предишни предавания. Имал такива
очаквания. След предаването веднага се чули, ищецът бил стъписан и
изумен от начина, по който е изкривена версията, свързана с историята, разказвана за него в предаването, защото превратно
са били представени за верни
обстоятелства и факти, свързани с общия им бизнес - мотел
в Малко Търново, собственост на фирмата „С.“ ООД, в която са съдружници В. С. и свидетелят. С. е бил управител преди да влезе в политиката - до
2014 г.а, от този момент управител на
фирмата е свидетелят. Мотелът е бил въведен в
експлоатация след дълъг ремонт през 2015 г. В процесното
предаване темата е била представена от
репортаж, анонсиран като журналистическо разследване и в резюме на водещия.
Според свидетеля ищецът е медиен
човек, който разбира от технологията на производството на телевизионни
предавания, и бил
изумен от манипулацията и безкрайно стъписан от това, че от репортер на
предаването е бил запитан „Вярно ли е,
че Вие използвате влиянието си на политик в този мотел,
който е Ваша собственост, да нощува там гранична полиция и военни които
охраняват границата с Турция и по този
начин да бъдете в конфликт на интереси, защото се облагодетелствате от
бюджета?“.
Веднага след предаването
свидетелят разговарял с ищеца и той бил
стъписан, безкрайно огорчен и ужасен, че може да има много лоши
последици по най-различни линии за него.
След предаването в следващите дни са го гледали на запис, анализирали са
го и са разсъждавали върху технологията на манипулацията. С. бил, направо
казано, като обсебен от това, че е представен в изключително негативна светлина
и че е обвинен в конфликт на интереси, какъвто, всъщност, няма. Това е довело
до някаква необичайна за него потиснатост, защото той е ведър човек, който, където и да влезе, създава
оживление, контактен е. Бил е подтиснат, започнал да страни от хората, дори избягвал да се вижда със съпартийците им.
Оплакал се, че страда от безсъние, че
има необичайно за него главоболие, защото е здрав човек по принцип и има
повишени стойности на кръвното налягане, иначе никога не е имал
кръвно.
Това продължило месеци,
дори след 5-6 месеца, когато във вестник „Труд“ били
цитирали предаването, пак са се
сещали за изнесеното. През цялото това време той се интересувал какво е
впечатлението сред общите им познати. А
общите им познати се интересували и
питали: “Абе, какво става? Там съвсем категорично в предаването се
казваше, да няма такава врътка, далавера, при която С. си организира да минават
през неговия мотел?“ Т.е. хората се съмнявали къде отиват всичките приказки, за
принципност, честност, защото са влезли в политиката да свършат нещо, а не да се облагодетелстват.
Почти ежедневно ищецът е питал
какво става в партията, колегите бившите, от фирмите, коментират ли,
какво става в социалните мрежи, коментира ли са. Неговата реакция е била на силно
раздразнение, като човек угнетен от тази мисъл , че целият свят се е взрял в
него и го гледа като някакъв измамник.
Това продължило с месеци, 5 - 6 месеца, така натрапчиво, притеснението
дали към 22.30 ч. няма да измъдрят нещо.Споделил е на свидетеля, че
е казал на журналистите да си направят
добре проверка в Регистъра, че няма мотел, че парите
не влизат в неговия джоб, а в предаването са изманипулирали,
изфалшифицирали
историята и са представили, че всичко влиза в неговия джоб. Изрично са коментирали най-съществения момент, когато водещият
резюмирал и казал:: “ Вие ни казахте да си направим проверка, г-н С., ето ние направихме проверка“.
По нататък св. Х.каза, че, като
са показвали страницата в Търговския регистър с данните на „С.“ООД, е имало набиване към имената на единия съдружник - В.С.С. и към името на фирмата - „С.“ ООД, а е било заличено името на другия съдружник и на другите обстоятелства - кой е управител,
а това е свидетелят Хаджиев, и е останало впечатлението, подкрепено
след това в резюмето на водещия, че управител на фирмата е само В.С..
По – нататък този свидетел в
показанията си заяви, че, тъй като журналистите са му задали въпрос, в който се съдържало обвинение -
редно ли е да е в конфликт на интереси и да се облагодетелства, ищецът е
преценил да не им отговаря. Той
поискал право на отговор, но е бил
толкова огорчен, че казал: „Няма смисъл
аз да давам опровержение, те ще ме
затиснат“ и по тази причина не е използвал предоставеното му право на отговор.
Свидетелят е съдружник, както
заяви в
„СКАТ“ ООД, която е собственик на
мотел „Козият
рог“, като той притежава 10 %, а В.С. - 90
%, но имат и други общи фирми, в които Х.има много по – голям дял. Според него,
гръмкото напускане на Д.Б. от партията е
било за това, че той не е бил в листите за изборите. Свидетелят преценява, че
не е възможно неразположението на В.С. към онзи момент да се дължи на проблеми
в партията.
Свидетелят
П.Г.познава
В.С. от 21 години, съдружници са в няколко фирми и
добри приятели, имат общ бизнес Свидетелят членува и в НФСБ. Той заяви, че
обикновено не гледа предаването „Ш.на С.“, но преди това е имало
пресконференция с Васил Иванов и С. Т., на която последният е обявил, че
е направил някакво сензационно откритие и за това му станало интересно и гледал
съответния епизод.
На следващият ден след
предаването са коментирали с В.С., че това не отговаря на истината, просто е
сензационно направено. С. му споделил, че се чувства отвратително, това продължило доста време, даже е проявявано на
техни общи събрания на дружеството. Свидетелят е съдружник във фирма Скат, но има
много фирми С. - 7-8 дружества имат. Мотелът е
собственост на фирма „Скат“ ООД., а другите фирми са: „Скат Ти Ви“,“Скат
Телеком“,“С. Транс“,“Сити Нет“ и др. В дружеството,
което е собственик на мотела, Г.не е съдружник, но е
присъствал на откриването му.
След предаването с ищеца са говорили многократно. В.С. е бил омерзен от
представянето в процесния репортаж, защото не е
истина и двамата с него знаят, че това не е истина. Не е истина, че военните,
както е било представено в репортажа, под
строй са карани да спят в мотела в Малко Търново, че десетки хиляди левове от там влизат в
джоба му. В показанията си свидетелят заяви, че всеки човек, който има
елементарни познания, който има фирма е наясно, че когато някой е съдружник,
парите не отиват директно в джоба му, има такси, данъци и, за да излязат парите
от дружеството и да се разпределят в дадените акционери, зависи от това какво е
дружеството. Това дружество С. го
управлявал много години преди да стане
народен представител, а след това не е имал право да бъде управител. Мотелът е работел, когато той е бил управител, бил е и
ремонтиран под негово ръководство - преди 6-7 години. На откриването е
присъствал Областният управител, присъствал е и самият В.С., но мотелът не е бил представен като негов. Според свидетеля,
той е присъствал като човек, под чието ръководство е построен този мотел, но не и като негов собственик. Няма как да се твърди
нещо което е вярно и много добре се
знае, че собственик на мотела е „Скат „ООД, което
дружество има двама съдружници - В.С. и Д.Х..
По – нататък свидетелят заяви, че В.С. се държал
отвратително след предаването. Свидетелят живее
във Варна, но пътува до Бургас, понеже управлява останалите фирми.
Двамата с него са се виждали два, три
пъти месечно, някой път веднъж месечно, и са обсъждали, например, как се отразява това нещо на другия
ни бизнес. С. станал по-сприхав,
подхвърлял непрекъснато:“ Мен не ме
занимавайте, оправяйте се вие“. Огорчен бил много. Каквато и тема да
захванели, непрекъснато стигали до тази тема. Това състояние продължило
месеци наред, дори и сега, ако се заговори за това, той се чувства по същия
начин. Не му е отшумяло съвсем. Непрекъснато е питал свидетеля как служителите във фирмите приемат това, говори ли се за това,
като Г.не смята, че отношението на общите им познати е било негативно, но ищецът непрекъснато си мислел, че е така, тъй като хората знаят, че парите не ги взима съдружникът.
Г.е запознат с факта, че в мотел „Козият рог“ нощуват военни лица. Той не знае, че на В.С. му е била предоставяна възможност
за право на отговор.
Свидетелят
Д.А.познава
ищеца от 2000 г. Той е музикант, имал е студио за звукозаписи и е правил звукозапис
на поредица от филми в Златоградския регион,
документални филми с участието на самодейни състави. Имат близки отношения с В.С..
От 2010 г. работи при него. Гледал е процесното
предаване директно. На другия ден е говорил с ищеца по телефона и му казал мнението си, че трябва да иска
право на отговор и че това не отговаря на истината. Ищецът го е попитал какви са коментарите на хората и свидетелят отвърнал, че има и те не са
хубави, коментари от сорта:“Това ли можа
да направи В.?“, „Откак влезе във властта, гледай какво се случва!“. А.знае каква е ситуацията в мотела в Малко Търново, Работи като управител на хотел „Панорама“ в
Златоград, мотелът
е отворен през 2015 г., а той е помагал, когато
починал управителят му бай А.. След като отвори мотела е заработил с клиенти, свидетелят почнал да
помага активно. Цената, която мотелът взема на войник не е 70,00 лв., а 30,00 лв. - с три
хранения, с фитнес и зала и с боксова зала, това е цената на човек. Според него
ги настаняват там, защото условията са най-добри от всички места за настаняване. Хората в Стоилово не
искат да стоят там, защото условия са много лоши - обща баня, няма храна, няма
топлина, не се топли навсякъде, няма фитнес зала, няма тенис корт, няма боксова
зала, няма басейн, а всички тези удобства ги
има в мотела. В момента А.е управител на мотела
от февруари 2018 г., а преди това – на мотела в Златоград.
По – нататък в разпита свидетелят
заяви, че с В.С. си контактува в седмицата
два пъти, по телефона, понякога се и виждат. След първия им разговор са
говорили още един-два пъти по тази тема.
Той е питал пак какво е мнението, чува ли се пак, какво говорят за него.
Интересувал се е. Чувствал се е зле, като омаскарен, без да е виновен, казал му
така. По - късно Д.Х.и П.Г., малко повече от седмица след предаването, му
казали да не говори повече на тази тема.
По
делото бе установено по безспорен начин, че мотел
„Козият рог“ е собственост на „СКАТ“, ООД. Не се спори и досежно
факта, че съдружници в дружество „САКТ“, ООД са
ищецът В.С. с 90 % от капитала и
свидетелят Х.– с 10 %.
Не се спори, че, след завършване реконструкцията
на мотела, той е бил открит през 2016 г., както и че
на откриването са присъствали много гости, между които и ищецът.
От страна на „СКАТ“, ООД по
делото бяха представени, изискани от ответната страна, копия от Поименния регистър
с почиващи туристи за периода 01.01.2017 г. –
18.04.2017 г. и фактури за настаняване в същия мотел
за периода 01.03.2017 г. – 19.04.2017 г.
По искане на ответната страна
бяха представени по делото, неоспорени и приети от съда и фактури за настаняване
в мотела на Сухопътни войски – 2-ра механизирана
бригада, Сухопътни войски – 42-ри механизиран батальон, Бригада Механизирани
сили, Сухопътни войски, Военно формирование 14200, Сухопътни войски, Военно
формирование 52740, Сухопътни войски, Батальон за логистично осигуряване,
Сухопътни войски, 2-ри Батальон, Военно формирование 22180, гр. Казанлък – за
различни периоди през 2017 и 2018 г., както и изпратени от НАП – ТД НАП Бургас,
Офис Бургас дневници за продажби по ЗДДС за периода м. януари 2017 г. –
декември 2017 г.
От събранаите
в хода на производството доказателства - изброените по – горе писмени такива и
показанията на свидетелите, разпитани по искане на ищцовата
страна /и най – вече на свидетеля А.– настоящ управител на мотела/,
се установява, че в него до момента на излъчване на процесното
предаване „Щ. на С.“ на 19.04.2017 г., са били настанявани войници от различни
военни формирования по границата, които са нощували там, били са изхранвани и
за техния престой е било заплащано по съответния, предвиден в законодателството
на Република България, ред срещу издаван документ на „С.“, ООД
По искане на ответната страна
съдът допусна до разпит четирима
свидетели – по двама за всеки ответник.
Свидетелят
Т. Х.работи в „Ш.на С.“ като главен сценарист и главен
редактор на предаването и познава всяко негово издание.
В съдебно заседание той заяви, че
информация за ситуацията в мотел „Козият рог“ и как
там са разквартирувани хора, които трябва да пазят границата е излязла в няколко сайта, но свидетелят е чел този във
„Фрог Нюз“ - имало
разследване и информация, че там са настанени хора, които трябва да
пазят границата и са в хотела на В.С..
По-късно човек, който е пратен на границата и спи постоянно в мотела на В.С. - военен, се е свързал с екипа на
предаването и им разказал за
ситуацията и те изпратили журналисти на
място - разследващи журналисти, с
камери, с микрофони, за да видят дали е вярна информацията. Такава публикация
имало и във „Флагман“.
Според показанията на Х.Т.предаването
има много стройна структура, има екип сценаристи и редактори, които определят
съдържанието на всяко предаване. Водещият въпреки, че е собственик на „Седем
осми“, не се бърка, той е водещ в предаването. Научава за него когато дойде
предаването, тогава се запознава със съдържанието, но какво да съдържанието
му решават редакторите и сценаристите,
всъщност отговорността за съдържанието е тяхна. Свидетелят не знае кога
предаването е било повторено, това е
отговорност на БТВ, които избират кое предаване да повторят по обяд, но смята,
че вероятността предаването да е повторено на следващия ден е малка - повтарят
ги принципно месец, месец и нещо след излъчването. В
случая няма спомен предаването да е
повтаряно на другия ден. В самото
предаване има кадри на Филип Станев, който е ходил в Парламента и е питал В.С. за този мотел.
Съгласно технологията на
предаването водещият не прави проверка предварително с материалите. Запознава
се обективно с тях в самия ден, някъде към 5 или 6 часа след обяд. Той не може да провери
информацията, защото му се дава
сценария, след като екипът си е свършил работата. Водещият не участва в
изготвянето на сценария. Той се запознава с последователността на съдържанието
на едно предаване и си върши работата
като водещ, но не внася промени в сценария.
Х. не знае да е правено опровержение на някои
факти, изнесени в предаването. Смята, че на следващия ден г-н Б. е бил излъчен
по същата тема, бил е поканен от екипа, защото е бил член на НФСБ, работил е в
телевизия „С.“ и се познават с В.С., били са много близки - нещо, което самият той е заявил в
предаването.
Свидетелят
С. Б.работи от пет години в предаването „Ш.на С.“ в отдел „Специални
проекти“, Заяви, че е абсолютно свободен
да вижда истината като разследващ
журналаист и да използва образованието си по журналистика.
Свидетелят е участвал в създаването на процесния
епизод от „Ш.на С.“, той го е реализирал. Самото журналистическо разследване,
видео материалът, който е бил излъчен в „Ш.на С.“, е бил заснет от него на място, с колега оператор, в Малко Търново
през април месец 2017 г . Той е бил
журналист и сценарист, заедно с колега оператор Поводът е била тази информация,
за мотела „Козият рог“ в Малко Търново, с който е
било свързано името на В.С., която информация
не е от 2017 г., а от по-рано. Излязла е в няколко информационни сайта - „Фрог
Нюз“ и „Флагман“, през 2016 г., И тъй
като информацията била продължена с фактите, че в този хотел се
настаняват военни граничари, които спят там, той преценил, че е тема за
журналистическо разследване, тъй като,
според него, това е конфликт на интереси. За това именно решили да проверят.
Свидетелят посочи и един видео материал, в Ютуб,
който е от 2016 г., в който самият В.С.,
открива хотела и дава интервю.
Свидетелят Б.заяви, че по принцип
екипът има абсолютната свобода да
изразява свободно мнението си, свидетелят Т.Й.е отговорен сценарист по
предаването и, когато има тема, свързана с предаването, заедно го обсъждат, Й.бил запознат с тази идея, преценил, че заслужава
да се направи такова разследване и са отишли
и го реализирали. Водещият на предаването С. Т. е телевизионен водещ,
което означава, че екипът от сценаристи решава какво да се прави, преди да
отиде да направи това разследване, свидетелят
го е обсъдил с човек, който отговаря за сценария на предаването и е
отишъл да го направи.
По – нататък той заяви, че Малко
Търново е малко градче, по малките градчета месните хора имат информация какво се случва около тях.
Хората, с които е разговарял, са местни жители от Малко Търново с най -различни професии - сервитьорки,
бармани, жена, която работела в лавка в центъра в Малко Търново. Единствено с
местни хора от Малко Търново са говорили и това са тези които са излъчени, като
повечето от тях от съображения за сигурност не искали да си показват лицата, а
в журналистическата практика това
трябва да се съобразява, само една жена поискала откровено да разговаря с
лицето си, защото се чувствала свободна. Търсили са мнение и от В.С., тъй като
по принцип в журналистическата практика трябва да се видят всички гледни точки, защото така е редно.
Журналист от екипа е бил изпратен в
Народното събрание да потърси мнение от ищеца, това негово мнение е излъчено, а
в него той казва всичко друго, но не и по темата. Свидетелят заяви,че, освен от
В.С., са искали мнение и от други представители в Парламента, неговият коалиционен
партньор г-н К. е потвърдил,
че знае за съществуването на този хотел и той е на В.С. и това е
отразено и във видеоматериала.
Свидетелят също в показанията си
каза, че винаги информацията се проверява, а в конкретния случай за
собствеността на мотела се е позовал на информация от Търговския регистър. Дори е
взел касов бон, от който е установил
този хотел на коя фирма се води. В самия касов бон, както е посочил във
видеоматериала, като собственик е отразено дружеството „Скат“ ООД. После е
извършена проверка на „Скат“ООД в
Търговския регистър и там името на В.С.
фигурира, като мажоритарен съдружник с 90% капитала. Преди излъчването на
предаването се прави подготовка, за да има събрана информация и да се знае
какво да се прави на терен, да не отиват
неподготвени, извършена е проверка на фактите и документите - касова бележка и
касов бон от хотела, справката в ТР, потвърдило се е търговското дружество и тогава са създали епизода и са го излъчили по
телевизията.
Свидетелят заяви още, че на ищеца
е дадено право на отговор, за да се види неговото мнение, търсили са го в
Народното събрание. Мисли също, че БТВ е дала
право на отговор на ищеца, което той е отказал. На въпроса към В.С. дали
знае, че в неговия хотел се настаняват военни и дали това е конфликт на
интереси, отговорът му в Народното
събрание бил: „Не ми се мотайте в краката, да не ви смачкам“. Свидетелят е
снимал военните в хотела. Във видеоматериала те са заснети, като той си пиел
кафето, а военните са обядвали в този хотел. Тежка военна техника е била
паркирала на паркинга. Една жена, която работела на рецепцията, отказала
коментар и не искаше да дава никакви сведения. Военните също отказват, поради
чина, който заемат да дават публични интервюта, те изобщо отказали да се снимат, което е тяхно
право. Жената, която е участвала в предаването с лицето си и не се е
криела, е една жена, която работи в
детска градина, занимава се с деца в Малко Търново и понеже е била видимо
отвратена от ситуацията, която се случва в Малко Търново, е пожелала
да застане с лицето си. На място са били провеждани телевизионни анкети,
разговори с местни жители в Малко Търново, и тези разговори са излъчени във
видео материала. Свидетелят Б.заяви, че
журналистическата практика е такава, че повече от три независими източника няма
смисъл да се търсят. Относно фактурите,
които доказват, че е плащано на ръководителите на определени служби, военни и
гранична полиция, той смята, че това вече е работа на Прокуратурата, както и
дали насила са водени военни в този мотел. Екипът не
е правил опит да се свърже с началника на Гранична полиция или на местно
поделение, в материала няма такава
връзка. Свидетелят счита, че е налице
конфликт на интереси, тъй като С.
е народен представител и печели от държавни пари.
Свидетелят
А.Т.работи
в БТВ от седем години като „редактор телевизионно съдържание“. Работата му е да гледа
предаванията и да преценява дали има
нещо, което не е коректно политически, скрита реклама или такова, което не може да излезе в ефир.
Гледа всяко предаване, което е външна продукция,
директно, преди да излезе в ефир, и проверява съдържанието му. Гледа и „Ш.на С.“
преди да излезе в ефир. Знае процесното предаване, то
е било относно излязлата информация за
г-н С., за някакъв хотел „Козият рог“, имало интервю, с негови служители,
доколкото си спомня. Свидетелят е извършил проверка в Юридическия отдел на БТВ дали съществува
такава фирма – може би „СКАТ“, ООД. От там са
проверили в ТР - дали има такава
фирма и на кого се води. Потвърдила се е информацията, с тази която е била излъчена
в ефир.
Свидетелят Д.Б. заяви, че знае за
съществуването на мотел „Козия рог“, бил е поканен на откриването му от В.С.,
в качеството на собственик на мотела. Посетил го е на
07.11.2016 г., непосредствено след
провеждане на президентските избори, на връщане
от Истамбул, Било е рано сутринта и
спрял там с единствената цел след дългия път да пият по едно кафе с
хората, с които е пътувал, и да закусят.
Спомня си дата, защото заяви, че тогава е бил народен представител и е бил
единственият представител на така
наречените патриоти на изборите в Турция за президент, както и защото това
посещение след това предизвикало един
сериозен конфликт между него и ищеца, тъй като първо не са ги пускали да влязат
с мотива, че хотелът е препълнен.
Хората, които е видял в хотела,
са били с военни униформи. Наложило се е
лично да се обади на В.С., който е разпоредил на Б. и другите му спътници да се даде
закуска и каквото поискат. Военните,
според него, били вътре в ресторанта с военни униформи. Те казали:
“Ние пазим границата и оградата“, като се оплакали, че им идва малко
далеч да пътуват по 20-30 км.
Доколкото свидетелят си спомня,
този мотел е бил емблематичен в онези времена и преди е носел името мотел „Малко
Търново“, след това е преминал през някакви процедури по приватизация през 90-те години и какво се е случило не
може да каже. Откриването на мотела е било през лятото на 2016 г. Свидетелят е бил поканен на това събитие в
качеството си на народен представител в
трупата на патриотичния фронт, чийто съпредседател е
бил В.С., лично ищецът го е поканил и там са присъствали доста народни представители и други видни
личности, но свидетелят не отишъл.
По нататък Б. заяви, че с ищеца се познават от доста години, от 2007
г., тъй като той дълги години е бил водещ на телевизионно предаване в телевизия
„Скат“, за която е публично известен
факт, че е собственост на една от неговите фирми, освен това са имали партийни взаимоотношения - С., като председател на партия НФСБ, и
свидетелят, като член на Националното
ръководство на тази партия около две години и нещо / така е по Устав, тъй като
всеки народен представител по Устав става член и на Националното ръководство/.
Освен това, заедно са били народни представители в 43-то Народно събрание.
Мотелът
се е строил до 2014 г., имало е строително-монтажни работи, свидетелят не е
наясно точно какво е строено и как е
строено, доколкото си спомня, В.С. лично му е показвал снимки на басейни, които
се строяли.
Други доказателства, релевантни
към правния спор, по делото не са представени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от правна страна следното:
Предявени са искове за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, описани по – горе, в резултат на деликт
– противоправно действие на ответната страна –
излъчено предване „Ш.на С.“, с водещ първия ответник С.
Т., в ефира на втория ответник „БТВ М. Г.“, ЕАД, съответно – с правно основание
чл. 45 ЗЗД по отношение на първия и чл. 49, вр. чл.
45 ЗЗД по отношение на втория ответник. Исковата сума се претендира солидарно
от двамата ответници, ведно със законните последици –
законната лихва, считано от увреждането до окончателното изплащане и сторените
разноски.
Въпреки че са предявени претенции
против двама ответници, съдът ще ги обсъжда заедно в
мотивите, съдържащи правна преценка, пред вид солидарната отговорност, която ищецът
претендира.
Нормата на чл. 45 ЗЗД предвижда, че всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като, във всички случаи на
непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито елементи, при условията на кумулативност, следва да бъдат налице, за да бъде
ангажирана отговорността както на прекия причинител, осъществил деликта, така и на обвързания с гаранционно-обезпечителната
отговорност правен субект, а именно: деяние, противоправност,
вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина, независимо от
нейната форма – умисъл или непредпазливост. Основателността на иска по чл. 45
от ЗЗД предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени към конкретната фактическа обстановка, твърдяна
от ищеца, при наличие на оборима презумпция за вина.
Според разпоредбата на чл.49 от ЗЗД този, който е възложил на друго
лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа.
Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква
работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди
противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и
произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата,
които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат
да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на
други лични основания за освобождаването им от отговорност.
Когато вредоносните последици настъпват от действие или бездействие на
лице, на което е възложено да извършва определена работа, то правният субект,
който е възложил тази работа, следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с
чл. 45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното деяние /действие
или бездействие/ на лицата, на които е възложил извършването й.
Следователно, за да възникне обезпечително-гаранционната отговорност на
възложителя за неимуществени вреди, причинени при или по повод на уговорената
работа, трябва в обективната действителност да са настъпили следните юридически
факти /материални предпоставки/: 1) деяние /действие или бездействие/; 2) противоправност /несъответствие между правно дължимото и
фактически осъщественото поведение/; 3) вреди /неблагоприятно засягане на неимуществената
или имуществената сфера на увредения или накърняване на чест, достойнство,
репутация в обществото, неговия телесен интегритет, включително здравето и т.н./;
4) причинно-следствена връзка между противоправното
поведение и настъпилите вреди /вредоносният резултат следва да е закономерна,
необходима, естествена, присъща последица от виновното противоправно
поведение на делинквента/; 5) вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага до доказване на противното
и 6) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на
възложената работа.
И при
гаранционната отговорност по чл. 49 ЗЗД отново основателността на иска
предполага установяване на всички изброени по – горе елементи, преценени през
призмата на конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищеца.
Претенцията, както бе посоче4но по – горе, е предявена солидарно срещу
двамата ответници, съобразно нормата на чл. 53 ЗЗД.
В хода на настоящото производство от ищцовата
страна не бе доказано извършването на противоправно деяние – действие, изразяващо се в
отразяването на неверни обстоятелства по отношение на ищеца, или бездействие,
изразяващо се в неизвършване на проверка относно достоверност и истинност по
съответния ред, предвиден в закона /Закона за радио и телевизия/ на информацаия, представляваща журналистическо разследване.
Извършването на противоправното деяние не бе
доказано както по отношение на първия ответник Т., за който по делото не спори,
че, в качеството си на водещ, няма законово задължение да бъде запознат със
съдържанието на репортажа към момента на неговото създаване, така и по отношение
на служителите на втория ответник „БТВ М. ГРУП“, ЕАД, който, като доставчик на
медийни услуги, по силата на ЗРТ е длъжен да извършва проверки относно
съдържанието на дадено, излъчено в неговия ефир предаване.
В
хода на делото бяха изнесени твърдения, че „Ш.на С.“ е външна за втория
ответник продукция, но ищецът не представи доказателства в тази насока.
От представените и приети писмени и гласни доказателства се установи, че повод
за започване на журналистическо разследване от екипа на „Ш.на С.“ са публикации
с съдържание, подобно на изнесеното в предаването, в няколко електронни
информационни агенции с по-ранна дата. Това обстоятелство бе доказано от представени и приети копия от тези
статии и от свидетелските показания на свидетелите, посочени от ответната
страна, които не бяха опровергани.
Европейската
конвенция за защита правата на човека и основните свободи,
ратифицирана от РБ през 1992 г., предвижда в разпоредбата на чл. 10, че всеки има право
на свобода на изразяването на мнения. Това право включва
свободата на всеки да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява
информация и идеи без намеса на държавните власти и независимо от държавните
граници.
Конвенцията посочва и условията за огранаичаване на тези свободи – тяхното упражняване, доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде
обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от
закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на националната
и обществената сигурност и на териториалната цялост, за предотвратяването
на безредици или престъпления, за защитата на
здравето и морала, както и на репутацията
или правата на другите, за
предотвратяване разкриването
на информация, получена доверително, или за гарантиране
авторитета и безпристрастността
на правосъдието.
Съгласно Европейската харта за правата на човека, всеки има право на свобода
на изразяването на мнения. Това право включва
свободата да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация
и идеи без намеса на публичните власти и независимо от границите.
Свободата и плурализмът
на медиите се зачитат.
Всеобщата
декларация за правата на човека, приета от ООН – обща мярка,
към която трябва да се стремят всички народи и държави, в нормата на чл. 19, разпорежда,
че всеки човек има
право на свобода на убеждение
и на изразяването му, като тази свобода
включва правото безпрепятствено да се придържа към
своите убеждения, както и правото да търси, да
получава и да разпространява информация и идеи чрез всички
средства и без оглед на държавните
граници.
Правото на свободно
изразяване е едно от най – големите достижения на съвременното общество, условие
за прогреса и развитието на демократичната правова държава. Именно за това е и
така прокламирано и защитавано, като част от основните човешки свободи във
всички международни и европейски документи. От тези принципи се е водил и
нашият законодател, приемайки Закона за радио и телевизия, определяйки както
правата, така и задълженията на доставчиците на медийни услуги и журналистите, имащи
договори и работещи в тях.
В чл. 10 ЗРТ са
посочени и основните принципи при осъществяването на дейността на доставчиците
на медийни услуги: гарантиране правото на свободно изразяване на мнение, гарантиране
правото на информация, запазване източника на информация, защита на личната
неприкосновеност на гражданите, недопускане на предавания, внушаващи
нетърпимост, или такива, противоречащи на добрите нрави, гарантиране правото на
отговор, съхраняване чистотата на българския език, а, според чл. 11 ЗРТ, всяко
мнение може да бъде изразявано свободно в медийните услуги.
При преценката на
свободата на медийно изразяване, в светлината на задължителната за българските
съдилища европейска практика, следва да се преценява обществената значимост на
съответното излъчено предаване, респ. публикация, да се държи сметка за честта
и достойнството на лицето, което то засяга, за истинността на отразените в него
факти. Безспорно е, а това е важно с оглед обществения интерес, че при изнасяне
на факти и обстоятелства, касаещи публични личности, включително и такива,
представляващи или съдържащи в себе си критични факти или оценки за такива лица, техният праг на търпимост следва
да бъде по – голям, именно поради обществения и/или публичен характер на
дейността им. И винаги при баланс между правото на изразяване и медийно
публикуване и отразяване на информация и личното им човешко достойнство и
неприкосновеност на тях и близките им.
Казано с други думи
– при съществуване на баланс между двете
категории права.
По изложените дотук съображения настоящият състав на съда намира за
неоснователни и недоказани твърденията на ищеца, че в процесното
предаване от страна на ответниците – респ. първия
ответник С. Т. и служители на втория ответник „БТВ М. Г.“, АД, е налице противоправно деяние, което да е в причинна връзка с претърпени
от ищцовата страна вреди.
Предаването, излъчено по БТВ на 19.04.2017 г., е създадено в резултат на
журналистическо разследване, изследваната информация отразява верни факти от
действителността, тя е обществено значима и за това именно е изнесена и
излъчена по БТВ. За предаването водещият не би могъл и не следва да носи отговорност,
веднъж, пред вид нейната вярност и истинност, а, отделно от това – тъй като не
бе доказано той да е отговорен за съдържанието на предаването.
Що се касае до служителите на втория ответник, доказано бе че те са
извършили проверка на съдържанието на предаването в съответствие с предписаните
в ЗТР изисквания и, след като са установили спазването им, са разрешили
излъчването.
Обстоятелството, че ищецът е претърпял вреди, които са в причинна връзка с
излъченото в предаването, е ирелевантно за правния
спор, пред вид факта, че изнесената информация е вярна. Отделно от това, за
доказван претенцията си за претърпени неимуществени вреди, ищецът се позова на
показанията на посочените от него свидетели, които показания съдът намира, че
следва да бъдат преценявани с оглед всички други обстоятелства по делото, пред
вид наличието на фирмени и партийни отношения между тях, ищеца С. и дружеството
– собственост на мотел „Козият Рог“, по повод на
който е излъчено предаването.
Само фактът на претърпени вреди не е достатъчен, за да бъде ангажирана деликтната отговорност на двамата ответници,
защото доказан деликт липсва.
С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и
недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло против двамата ответници, като, пред вид изхода на спора на тях бъдат
присъдени разноски в размер 1 515 лв. – на ответника С.Т. и 1 430 лв.
юрисконсултско възнаграждение на втория ответник „Б.М.Г.“ ЕАД.
Водим от горното, съдът:
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.С.С., ЕГН **********, чрез адв. Д.Д., съдебен адрес:*** иск против С.Т. Т.,***, НДК, Зала 12, адрес за призоваване: София, ул. *******,
ет. 1 и „Б.М.Г.“ ЕАД, ***, пл. България № 1, НДК, с правно основание чл. 45 ЗЗД и
чл. .49 ЗЗД, солидарно за
сумата 30 000 лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от датата на настъпване
на увреждането – 19.04.2017
г., до окончателно изплащане и сторените пои делото разноски., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
В.С.С. да заплати на С.Т.
Т. разноски по
делото в размер 1 515 лв.
ОСЪЖДА В.С.С. да заплати на „Б.М.Г.“ ЕАД разноски по делото в размер 1 430 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: