РЕШЕНИЕ
№ 184
гр. Карлово, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Дарина Ил. Попова
при участието на секретаря Ангелина Ст. Господарска
като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело №
20245320102095 по описа за 2024 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по обективно и субективно съединени искове
с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр. с чл. 225, ал.1 от КТ.
Ищецът Д. Х. Т. с ЕГН **********, от *** твърди, че със заповед №
******** от 11.11.2024г., подписана от ЗИД по РЧР трудовото му
правоотношение с ответното дружество било прекратено на основание чл.328,
ал.1, т.10б от КТ - поради придобито и упражнено право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст при сключване на трудовия договор. До
уволнението работил в дружеството като „инспектор противопожарна охрана“
в служба „Противопожарна охрана и защита на населението“ с основното
месечно трудово възнаграждение в размер на 1800.00 лв.
След прекратяване на трудовия договор с ответното дружество не
започнал работа по трудово правоотношение с друг работодател.
Счита, че заповедта е неправилна и необоснована вследствие на
което трудовото правоотношение е прекратено незаконосъобразно.
В текста на заповедта не били посочени съществени фактически
данни, което изключвало възможността за проверка на нейната основателност
и законосъобразност. Не било ясно дали е придобил право на пенсия, нямало
данни дали пенсията била свързана с трудовата му дейност. Не се посочвала
датата, на която упражнил правото си на пенсия. Не се посочвала датата, на
която е сключен трудовия му договор с ответното дружество.
МОЛИ съда да постанови решение, с което: с което на основание чл.
344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ:
да признае за незаконно и отмени уволнението, извършено със
1
заповед № ******** от 11.11.2024 год. подписана от ЗИД по РЧР;
да го възстанови на заеманата до уволнението длъжност –
длъжността „инспектор противопожарна охрана“ в служба „Противопожарна
охрана и защита на населението“;
да осъди ответника да му заплати обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ
за оставане без работа след незаконно уволнение за период от шест месеца,
считано от 11.11.2024 г., в размер на 10 800 лева, ведно със законна лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 29.11.2024 г. до
окончателното плащане.
Претендира деловодни разноски.
Банковата сметка, по която могат да бъдат извършвани плащания:
***********************.
Ответникът „ВАЗОВСКИ МАШИНОСТРОИТЕЛНИ ЗАВОДИ“
ЕАД, ЕИК 12900**11 със седалище и адрес на управление: град Сопот, бул.
„И. Вазов“ № 1, представлявано от И. Г., оспорва исковете като
неоснователни.
Не оспорва следните обстоятелства, изложени в исковата молба:
Твърди, че трудовите правоотношения между „ВМЗ“ ЕАД гр. Сопот
със седалище и адрес на управление гр. Сопот, обл. Пловдив, ул. И. Вазов“ №
1 и ищеца възникнали на 25.02.2012 г. със сключването на трудов договор №
** на основание чл. 67 ал.1, т.1 във вр. с чл. 70 ал.1 от КТ, по силата на който,
той бил назначен да работи във „ВМЗ“ ЕАД гр. Сопот, в служба
„Противопожарна охрана“ на длъжност пожарникар. В тази връзка моли съда
да приеме, че оспорената от него заповед № УЧР***************** г., с
която на основание чл. 328 ал. 1 т. 10б от КТ е прекратено трудовото
правоотношение с ищеца е законосъобразна и не страда от пороци и това било
така защото трудовото правоотношение на Д. Т. с „ВМЗ“ ЕАД възникнало,
след като той придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен
стаж и възраст.
Неоснователно било твърдението на Д. Т., че обжалваната от него
заповед е неправилна и необоснована, вследствие на което трудовото му
правоотношение е прекратено незаконосъобразно. Неоснователно било
твърдението му, че непосочването в заповедта за прекратяване на трудовото
му отношение на факти, свързани с това дали е придобил правото на пенсия,
дали тази пенсия е свързана с трудовата му дейност, че непосочването на
датата, на която е упражнил правото си на пенсия и непосочването на датата,
на която е сключен трудовия му договор, са от съществено значение, и че това
му пречи да провери нейната основателност и законосъобразност.
Това било така защото при постъпването си на работа във „ВМЗ“
ЕАД ищецът представил автобиографията, изписана ръкописно и подписана, в
която посочил, че е работил в РСПБЗН-МВР Пловдив като младши инспектор
ДПК и че причините за напускане от МВР са пенсиониране. В тази връзка,
липсата на данни в обжалваната заповед на обстоятелства, свързани с това
дали ищецът е придобил правото на пенсия, дали тя е свързана с трудовата му
дейност, непосочването на датата, на която е упражнил правото на пенсия, не
били от съществено значение, тъй като на ищеца тези данни му били известни
и поради това, не му били нарушени правата му.
2
При сключване на трудов договор № ** от 25.02.2012 г. със „ВМЗ“
ЕАД, екземпляр от същия му бил връчен на 27.02.2012 г. срещу подпис,
впоследствие при сключване с него на допълнително споразумение № ****/
14.09.2022 г. било посочено, че то е към трудов договор № ** от 25.12.2012 г.,
екземпляр от който му бил връчен срещу подпис, на 14.09.2022 г. при
сключване на допълнително споразумение № **** от 01.11.2022 г. е посочено,
че то е към трудов договор № ** от 25.12.2012 г. екземпляр от който му бил
връчен срещу подпис на 01.11.2022 г.
От всичко изложено до тук следвал извода, че ищецът бил наясно по
отношение на факта, на коя дата е сключен трудовия му договор с „ВМЗ“ ЕАД
и че преди сключването на трудов договор № ** от 25.02.2012 г. с „ВМЗ“ ЕАД
е придобил правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, и е упражнил
това си право.
Признава за установен факта, че „ВМЗ“ ЕАД и ищецът Т. са били в
трудови правоотношения.
МОЛИ съда постанови решение, с което отхвърли иска като
неоснователен. Претендира за разноските по делото.
В ХОДА на процеса ищецът е поискал и е допуснато изменение в
размера на предявените искове, както следва: искът по чл. 225, ал.1 от КТ се
счита предявен за сумата от 10896.00лева за период от 5 месеца.
От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната
съвкупност във връзка със становищата на страните, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ член 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
При оспорване законността на уволнението, в тежест на работодателя
закона е възложил - доказване законосъобразността на издадената заповед,
като съдът извършва проверка за законосъобразност само по основанията,
изложени от ищеца.
По делото е установено и не се спори, че страните са били в трудово
правоотношение, произтичащо от сключен между тях трудов договор № ** от
25.02.2012 г. и допълнително споразумение № ****/14.09.2022 г., по силата на
който ищецът е заемал длъжността „инспектор противопожарна охрана“ в
служба „Противопожарна охрана и защита на населението“ в ответното
дружество. Установява се, че при сключване на трудовия договор, ищецът е
представил автобиография (л.13), в която е посочил, че е работил в РСПБЗН –
МВР Пловдив и причината за прекратяване на трудовото му правоотношение
е пенсиониране. Със заповед № ******** от 11.11.2024 г., подписана от ЗИД
по РЧР трудовото му правоотношение с ответното дружество било прекратено
на основание чл.328, ал.1, т.10б от КТ - поради придобито и упражнено право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст при сключване на трудовия договор.
От представената справка от НОИ, ТД-Пловдив се установява, че ищецът
получава пенсия за осигурителен стаж и възраст, отпусната на основание чл.
69, ал.2 от КСО считано от 31.12.2011 г. От представения препис от трудова
книжка, както и от представянето й за констатация в съдебно заседание се
установява, че последното отбелязване в същата е за отработеното време в
ответното дружество в периода от 27.02.2012 г. до 10.11.2024 г., няма
отбелязвания след дата 10.11.2024 г. От заключението на вещото лице се
3
установява, че сумата за получаване за обезщетение по реда на чл.225 от КТ е
в размер по периоди както следва: За 1 ден – 94.75 лева; за 1 месец – 2179.20
лева; за 6 месеца – 13075.18 лева.
Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани.
С исковата молба ищецът е въвел едно основание за
незаконосъобразност на издадената заповед – липса на фактически данни,
което изключва възможността за проверка на нейната законосъобразност.
Сочи, че в заповедта не е посочено дали наистина е придобил право на пенсия,
липсват данни дали пенсията е свързана с трудовата му дейност и не е
посочена датата, на която е упражнил правото си на пенсия, нито датата, на
която е сключено трудовото правоотношение с ответното дружество. Съдът
възприема възражението като такова, сочещо липса на мотиви в оспорената
заповед. В ход по същество се позовава на разпоредбите за дисциплинарно
уволнение, според които се изисква да е посочена датата на извършеното
нарушение.
Съдът намира доводите на ищеца за неоснователни. В оспорената
заповед ясно е посочено както правното основание за прекратяване на
трудовото правоотношение – чл. 328, ал.1, т. 10б от КТ, така и причините –
фактите относими към прекратяването му, а именно придобито и упражнено
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при сключване на трудовия
договор. Така според съда единствения релевантен факт, относим към
законността на уволнението е дали на дата 25.02.2012 г., когато е възникнало
трудовото правоотношение, ищецът е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. От представената информация от НОИ се
установява, че пенсия на ищеца е отпусната считано от 31.12.2011 г., т.е.
правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст е било придобито при
сключване на трудовия договор – 25.02.2012 г. Правото на работодателя да
прекрати едностранно трудовото правоотношение следва да се упражни
надлежно – като се посочат фактическите и правните основания за това, като
целта е да се гарантира възможността за защита на другата страна в трудовото
правоотношение, която следва да се брани срещу посочените фактически
обстоятелства, ако оспори уволнението. Изискванията към заповедта не са
абсолютни и безусловни. В конкретния случай тя се основава на факти извън
трудовото правоотношение (настъпили преди сключването му), с които
работникът или служителят е наясно доколкото касаят негово лично право, и
срещу които може да осъществи защитата си срещу уволнението. В този
случай изискването за мотиви на заповедта за прекратяване на трудовия
договор би било спазено с посочването на правното основание, на което
работодателят прекратява трудовото правоотношение. Според съда, в случая е
спазена формата и минимално необходимото съдържание на заповедта за
прекратяване на трудовия договор и оспорената заповед се явява мотивирана в
достатъчен обем. В същия смисъл са мотивите на ВКС в определение № 193
от 16.03.2022 г. по гр. д. № 3225/2021 г., III г. о.
По изложените съображения, искът с правно осонвание чл. 344, ал.1,
т.1 от КТ – за отвяна на незаконното уволнение, следва да се отхвърли като
неоснователен.
ПО ИСКОВЕТЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл. 344, ал.1 т.2 и т.3 вр.
с чл. 225 ал.1 от КТ:
4
При отхвърляне на иска за незаконност на уволнението, следва да се
отхвърлят и исковете за възстановяване на заемната до уволнението длъжност
и осъждане на работодателя да заплати обезщетение за периода, в който
ищецът е останал без работа, тъй като същите се явяват акцесорни.
ОТНОСНО разноските:
Ответникът претендира разноски и такива му се следват на
основание чл. 78 ал.3 от ГПК. Следва да се осъди ищеца да заплати на
ответника разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 250 лева,
на основание чл. 23 т.1 от Наредба за заплащането на правната помощ (в сила
от 01.01.2006 г., приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г.).
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 344 ал.1 т.1 т.2 и т.3 от
КТ, предявени от Д. Х. Т. с ЕГН **********, от *** против „ВАЗОВСКИ
МАШИНОСТРОИТЕЛНИ ЗАВОДИ“ ЕАД, ЕИК 12900**11 със седалище и
адрес на управление: град Сопот, бул. „И. Вазов“ № 1, представлявано от И. Г.,
за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със заповед
№ ******** от 11.11.2024 год. подписана от ЗИД по РЧР; за възстановяване на
заеманата до уволнението длъжност – длъжността „инспектор
противопожарна охрана“ в служба „Противопожарна охрана и защита на
населението“ и осъждането на „ВАЗОВСКИ МАШИНОСТРОИТЕЛНИ
ЗАВОДИ“ ЕАД да заплати на Д. Х. Т. обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ за
оставане без работа след незаконно уволнение за период от пет месеца,
считано от 11.11.2024 г., в размер на 10 896 лева, ведно със законна лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 29.11.2024 г. до
окончателното плащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Д. Х. Т. с ЕГН **********, от *** да заплати на
„ВАЗОВСКИ МАШИНОСТРОИТЕЛНИ ЗАВОДИ“ ЕАД, ЕИК 12900**11 със
седалище и адрес на управление: град Сопот, бул. „И. Вазов“ № 1,
представлявано от И. Г., деловодни разноски в размер на 250 (двеста и
петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд
Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Й.А.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
5