№ 25
гр. Варна, 09.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
Сложи за разглеждане докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно
гражданско дело № 20213000500601 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:08 часа се явиха:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
ВЪЗЗИВНИЦИТЕ:
СТ. ЕНЧ. СТ. , редовно призован, не се явява, представлява се от адв.
Д.Д., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
ПРОКУРАТУРАТА НА РБ чрез представляващ Апелативна
прокуратура – Варна, редовно призована, представлява се от прокурор Илия
Николов.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОР НИКОЛОВ: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНИТЕ ЖАЛБИ
Производството е образувано по въззивни жалби и по насрещна
въззивна жалба срещу решение № 1455/29.09.2021 г. по гр.д.№ 874/2021 г на
Окръжен съд – Варна, с което е уважен отчасти иска, предявен от СТ. ЕНЧ.
СТ. против Прокуратурата на РБ с правно основание чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ.
1
Ищецът СТ. ЕНЧ. СТ. обжалва решението в отхвърлителната му част –
за разликата над присъдения размер от 6000 лева, до сумата от 25000 лева.
Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за
отмяна и за уважаване на иска за сумата от 25000 лева.
Прокуратурата на РБ обжалва решението в осъдителната му част.
Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за
отмяна и за отхвърляне изцяло на иска.
Срещу подадената от Прокуратурата на РБ въззивна жалба и подадена
насрещна жалба, оспорваща исканията за отмяна на решението в
осъдителната му част.
Жалбите са подадени в срок и от надлежни страни и са процесуално
допустими.
Искания по доказателствата не са направени.
АДВ. Д.: Поддържам въззивната ни и насрещна въззивна жалба.
Уточнявам, че обжалвам решението в частта на размера на присъденото
обезщетение от 6000 лв. до размера, който сме поискали в насрещната
въззивна жалба – до 25 000 лв. Това важи и за подадената ни насрещна
въззивна жалба, с която отговаряме на въззивната жалба на прокуратурата.
Оспорвам въззивната жалба на Прокуратурата на РБ. Няма да соча други
доказателства. Представям списък на разноските.
ПРОКУРОР НИКОЛОВ: Поддържам въззивната жалба на
прокуратурата. Оспорваме въззивните жалби, подадени от С.С.. Няма да соча
други доказателства. Не правя възражение за прекомерност на размера на
сторените от насрещната страна разноски.
СЪДЪТ счете делото за изяснено, поради което и
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Д.: Уважаеми апелативни съдии, моля Ви да уважите жалбата,
така както сме я депозирали. Ще се спра само на два момента. В своето
решение първоинстанционният съд е присъдил обезщетение като мотивите
му противоречат за мене на Конституцията на РБ – на чл. 6, ал. 2, така също и
на ЕКПЧ – чл. 14, протокол № 12, чл. 1 също така. Основанията за това са, че
2
в мотивите съдът е възприел обстоятелство, което за мен е недопустимо, а
така също и за правния мир, като е наложил двоен стандарт при определяне
на субективния елемент относно вина и обезщетение. Имам предвид текста на
стр.3 в средния абзац: „пострадалия с оглед личността му и начина на живот.“
Това изпълва според мен текста на тези членове, които цитирах. Следващо
обстоятелство е, че съдът не е взел предвид съдебната практика, посочена от
мен и за това ще посоча две съдебни практики, а именно: решение №
6/08.02.2017г. по гр. д. № 2666/2016г. на ВКС, с което аналогично е
присъдено обезщетение многократно завишено над това, което е присъдено
на моя доверител, а именно 30 000 лв. за същите претърпени неимуществени
вреди. Другата съдебна практика е на Вашия съд - решение № 1/12.11.2020 по
гр.д. № 90 по опис на ВКС, което оставя в сила решение № 125/2019 г. по в.
гр. д. № 293 на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение на
ВОС и е присъдено обезщетение на ищеца няколко пъти над това, което е
присъдено на моя доверител. За това ще Ви моля да приемете тази съдебна
практика, която съм посочил. Моля Ви да постановите съдебен акт, с който да
уважите иска ни в пълен размер.
ПРОКУРОР НИКОЛОВ: Уважаеми апелативни съдии, ние по
принцип сме доволни от решението на първоинстанционния съд почти във
всички негови пунктове като единствено смятаме, че би могло да бъде
намалено малко обезщетението, което е присъдено на ищеца. Именно поради
съображенията, които са изложени в това решение смятаме, че въззивната
жалба на С.С. е неоснователна. По отношение на съдебното решение имаме
само две претенции: едното е, че според нас при посочването на практика на
ВКС, която е по аналогични случаи, първата инстанция е допуснала една
грешка относно определение № 664/01.10.2020г. на ВКС по гр. д. №
1653/2020г. на Трето ГО. Всъщност това е случая, който е най-близък до
процесния тъй като там става дума за сходно задържане с 4 месеца лишаване
от свобода. Също става дума и за казус, при който съда е приел, че няма
увреждане на здравето на ищеца – това са приликите. Разликите са, че онова
дело е продължило 4 години, а нашето дело е продължило една година –
четири пъти по-дълго време е продължило и съдът е присъдил 5000лв.
Грешката според нас е, че първата инстанция е допуснала, че по това дело на
ВКС или по скоро на Великотърновския апелативен съд има допринасяне на
вредоносния резултат. Такова допринасяне, като прочетете определението на
3
ВКС и препращащото към него решение на Великотърновския апелативен
съд, ще се уверите, че такова нещо няма. Никъде в тези решения не се говори,
че има допринасяне на вредоносния резултат т.е. при доста голямо сходство
на казусите съда е присъдил 5000 лв. и там също ищеца е бил осъждан, както
нашият ищец, а тук са присъдени 6000 лв. за четири пъти по-кратко
производство. Разбира се всеки случай сам по себе си е различен, но все пак
търсенето на сходна практика е един от ориентирите при присъждане на
обезщетение. Второто ни оплакване е, че съдът не е разгледал възможността
да бъде приложен чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ. Съгласен съм с това, което е написал
съдия Нейков, че начина, по който е формулирано възражението от
Окръжната прокуратура не е резонен тъй като действително чл. 5 касае
процесуалното поведение на увреденото лице след като е започнато
производството, а не преди това, но в конкретния случай според нас съдът е
можел да помисли и е бил длъжен да го направи дали не е приложим чл. 5,
ал. 2 от ЗОДОВ, макар че няма въведено такова изрично възражение. Нормата
на чл. 5 е въведена с оглед обществения интерес, императивна е и ако не ме
лъже паметта ВКС с ТР № 1/2013г. беше посочил изрично, че тя е и служебно
приложима. Така че в конкретния случай съдът е можел да се замисли по
следния въпрос: при задържането ищеца не е дал никакви обяснения, едва
когато е дал обяснения три месеца по-късно той е бил освободен от ареста.
Това негово бездействие в продължение на три месеца с оглед на всички
факти по делото, които са го уличавали поне на първо време в
престъплението, според нас е една от причините той толкова дълго време да е
бил държан под стража. Разбира се само по себе си недаването на обяснения
не може да бъде тълкувано в полза на обвиняемия, но това е в рамките на
наказателния процес. В рамките на гражданското производство това негово
мълчание с оглед на уличаващите го на първо време и възбуждащи
основателно подозрение факти всъщност е довело до продължителното му
задържане в продължение на три месеца. Той е дал обяснения едва след три
месеца. Според нас тук има основание за приложение на чл. 5, ал. 2 от
ЗОДОВ и моля в тази насока за Вашето произнасяне.
АДВ. Д./реплика/: Относно основанието за чл. 5 от ЗОДОВ: не са
събрани по никакъв начин доказателства за наличие на обстоятелство, което
налага прилагането на чл. 5 от ЗОДОВ. Няма никакво доказателство дори и в
постановлението, с което е прекратено разследването срещу моя доверител,
4
дори няма мотив в това постановление. Така че ако е имало дори и най-малко
съмнение и наличие за прилагане на този член, то в постановлението щеше да
бъде отбелязано неговия принос за това престъпление.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 9.19
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5