Присъда по дело №683/2009 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 192
Дата: 11 май 2009 г. (в сила от 17 юни 2009 г.)
Съдия: Димитър Борисов Бишуров
Дело: 20095220200683
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 8 април 2009 г.

Съдържание на акта

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

                      ГОДИНА 2009                            ГР. ПАЗАРДЖИК

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД          НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

НА  ЕДИНАДЕСЕТИ МАЙ 09 г                     ГОДИНА 2009

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.Б.

 

СЪД.ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. И.А.

                                                                2.  Л.С.

Секретар: И.П.

Прокурор: П.С.

Като разгледа докладваното от съдия Б.

Наказателно дело ОХ № 683 по описа за 2009 година

 

                                   П   Р  И  С  Ъ  Д  И:

 

 

          ПРИЗНАВА подсъдимия Б.В.С.,  роден на …г. в гр.Пазарджик, живущ ***, българин, български гражданин, неженен, осъждан, с начално образование, безработен, ЕГН-**********, за  ВИНОВЕН в това, че на 29.12.2008г., в с. Ю…, област Пазарджишка, при условията на опасен рецидив, е отнел чужди движими вещи  -  пари и  златни накити, подробно описани  в дизпозитива на обвинителния  акт и  заключението на оценъчната експертиза, всичко на стойност  1175.07 лева, от владението на Т.С.Д., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.196 ал.1 т.1,  във връзка с чл. 194 ал.1, във връзка с чл.29 ал.1 буква „а” от НК и  във връзка с чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода.

          На основание чл. 47 ал. 1 буква „б” от ЗИН определя строг първоначален режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

На основание чл.25 ал.1 във връзка с чл.23 ал.1 от НК  ОПРЕДЕЛЯ И НАЛАГА на подсъдимия  Б.  В.С. ЕДНО ОБЩО НАЙ ТЕЖКО НАКАЗАНИЕ  по НОХД № 2159/2004г. и НОХД №2541/2005г., двете  по описа на  Пазарджишкия РС в размер на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода.

           На основание чл. 46 буква „б” от ЗИН ОПРЕДЕЛЯ общ  първоначален режим на изтърпяване на наложеното наказание  лишаване  от свобода.

          На основание  чл. 25 ал.2 от  НК ПРИСПАДА   изтърпяното наказание лишаване от свобода  по НОХД № 2159/2004г по описа на  Пазарджишкия РС.

          ОСЪЖДА  Б.В.С.  да заплати на  Т.С.Д.,  с ЕГН:**********,  сумата от 1175,07 лв.,  представляваща обезщетение за причинените с престъплението  имуществени  вреди.

           На основание чл.189 ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Б.В.С. със снета самоличност да заплати  в полза на държавата по бюджета на съдебната власт сторените по делото  разноски  в размер на 55.00 лв., за експертиза, както и държавна такса  върху уважения  граждански  иск в размер на 47 лв.

 

          ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира пред Окръжен съд Пазарджик в 15 дневен срок от днес.

 

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                       СЪД.ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

                                                                          2.

                                                                  

Съдържание на мотивите

НОХД № 683/09 г.

МОТИВИ:

          Обвинението е против подс.Б.В.С. *** за престъпление по чл.196 ал.1, т.1 във връзка с чл.194 ал.1 във връзка с чл.29 б.”А” от НК  за това, че  на 29.12.2008г. в с.Ю., обл.Пазарджишка при условията на опасен рецидив е отнел чужди движими вещи - парична сума в размер на 100.00 лева и 150.00 евро с левова равностойност 293.37 лева, и златни накити: златен мъжки пръстен с червен камък с тегло 12 грама, 14 карата на стойност 283.70 лева, два златни дамски пръстена с общо тегло 8 грама, 14 карата на стойност 190.00 лева, златно синджирче с кръстче на общо тегло 5 грама, 14 карата на стойност 120.00 лева, два чифта златни обици с общо тегло 4 грама, 14 карата на стойност 94.00 лева и две златни халки с общо тегло 4 грама, 14 карата на стойност 94.00 лева, всичко на стооност 1 175. 07 лева от владението на Т.Д., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

Представителят на РП-Пазарджик поддържа обвинението против подсъдимия и пледира за осъдителна присъда с налагане на  наказание лишаване от свобода, ефективно.

В съдебно заседание подсъдимият се явява лично и със служебен защитник, признава се за виновен по обвинението и дава обяснения.

Против подсъдимия б.С. е предявен граждански иск от пострадалия Т.С.Д. за сумата от 1175.07 лева, представляваща обезщетение за причинените с престъплението и  невъзстановени  до момента имуществени вреди.

Гражданският иск се прие за съвместно разглеждане в процеса, а пострадалия Т.Д. беше конституиран като граждански ищец в процеса.

          Районният съд след като се запозна със събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа стран следното:

 Подс. Б.С. *** и бил в приятелски отношения със св.Т.Д. ***, т.к. последният му помогнал да си намери работа, след излизането на С. от затвора, където изтърпял наказание лишаване от свобода. Често подс.С. помагал и работел в дома на св. Д. срещу заплащане.

В края на месец декември 2008г. св. Д. дал на подсъдимия  един велосипед, с който да се придвижва до ранчото на горния, за да работи там. На 29.12.2008г. подс. С. тръгнал от дома си за ранчото на Д., но в един момент решил да отиде в дома му, знаейки че в момонта там няма никой.  Вратата на къщата била отключена и подсъдимият влязъл необезпокоявано вътре. Отишъл в една от стаите, т.к. знаел, че там Д. държи парите и ценностите на семейството. В стаята на св.Д. се намирал шкаф, върху който в една библия той оставял парите си. Подс. С. отворил библията и взел една банкнота от 100 лева и три банкноти от по 50 евро. След това отишъл в стаята на сина на св.Д., където последният държал златните накити на семейството си. От там взел един мъжки пръстен с камък, два дамски пръстена, едно синджирче с кръстче, два чифта обици и две халки. Всички бижута били изработени от злато 14 карата. След това  С. напуснал къщата на сем.Д.

Същият ден  той се срещнал със св. Г.Д. *** и му разказал, че жена му го е напуснала и иска да продаде златото й. Св. Д. завел подс. С. *** и го запознал със св. В.К., който изкупувал злато. Св. К. премерил накитите и установил, че тежат 25 грама, след което  заплатил на подсъдимия сумата от 510 лева и взел всички накити.

Получените от продажбата пари, както и откраднатите от дома на пострадалия, подс.С. похарчил за собствени нужди.

Няколко дни след кражбата пострадалият д. отворил библията си , за да вземе пари от нея и устаноил липсата на откраднатите пари. Малко по-късно била установена и липсата на откраднатит златни накити.

По този повод св.Д. сезирал полицейските служители в РУ на МВР Пазарджик.

В хода на проведените издиравтелни мероприятия св.М.П. – служител в КП при РУ на МВР Пазарджик, установил св.В.К., който бил закупил златните накити откраднати от дома на Д.. По данни на К. бил установен и извършителя на кражбата в лицето на подс.С..

По повод на това било отпочнато настоящото наказателно производство.

От заключението на назначената и изготвена по делото съдебно-оценъчна експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно, е видно, че общата стойността на противозаконно отнетите златни вещи, подробно поисани по-горе, по пазарни цени с приспадната овехтяване  към инкриминираната дата, възлиза на сумата от 781.70 лева.

Видно от официалната справка от ОББ – клон Пазарджик официалния валутен курс на лева спрямо еврото към инкриминираната дата е 1955.83 лева за едно евро, при което стойността на отнетите 150 евро се равнява на сумата от 293.37 лева.

Тази сума , сумирана със стойността на златните накити и сумата от 100 лева, дав обща стойност на вещите , пердмет на посегателство в размер на 1 175.07 лева.

          Видно от свидетелството за съдимост на подсъдимия С.  той е осъждан общо пет пъти преди настоящото деяние, като по НОХД № 2159/04 год. на РС-Пазарджик е осъден с присъда , влязла в сила на 23.112.005 година, за престъпление по чл.195 ал.1 от НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, ефективно. Това наказание подс.С. е изтърпял на 31.08.2006 год., когато е бил освободен условно предсрочно с остатък от 1 месец и 20 дни.

Настоящото деяние подсъдимият е извършил при  условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1,бук.”А” от НК,  тъй като то е осъществено в срока по чл.30 ал.1 от НК от влизане в сила и изтърпяване на наказанието по горецитираната  присъда.

          Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе  въз основа на самопризнанията на подсъдимия и показанията на свидетелите Т.Д., П., К. и Г.Д., заключението на  оценъчната експертиза и писмените  доказателства, приети по делото.

          Съдът дава пълна вяра на гласните доказателства, събрани по делото, т.к. те са непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондират с останалите, събрани по делото доказателства, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност очертават обективно гореописаната фактическа обстановка.

При така установената и възприета фактическа обстановка съдът намира, че с поведението си подс.Б.С. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.196 ал.1,т.1 във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.29 ал.1,буква А от НК , като на 29.12.2008г. в с.Юнаците, обл.Пазарджишка при условията на опасен рецидив е отнел чужди движими вещи - парична сума в размер на 100.00 лева и 150.00 евро с левова равностойност 293.37 лева, и златни накити: златен мъжки пръстен с червен камък с тегло 12 грама, 14 карата на стойност 283.70 лева, два златни дамски пръстена с общо тегло 8 грама, 14 карата на стойност 190.00 лева, златно синджирче с кръстче на общо тегло 5 грама, 14 карата на стойност 120.00 лева, два чифта златни обици с общо тегло 4 грама, 14 карата на стойност 94.00 лева и две златни халки с общо тегло 4 грама, 14 карата на стойност 94.00 лева, всичко на стооност 1 175. 07 лева от владението на Т.Д., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

Деянието е извършено умишлено с желани и настъпили общественоопасни последици, при пряк умисъл съгласно материалноправната характеристика визирана в чл.11 ал.2 от НК.

Подсъдимят е съзнавал всички обективни елементи на осъществения от него престъпен състав, включително и квалифициращите, т.к. е наясно със съдебното си минало и посоченото по-горе осъждане на една година лишаване от свобода ефективно, както и с това, че настоящото деяние върши в рамките на петгодишния срок от изтърпяване на това наказание, при което действа при условията на опсен рецидив.

          При определяне вида и размера на наказцанието, което следва да се наложи на подсъдимия съдът съобрази разпоредбата на чл.36 от НК относно целите и на  чл.54 и сл. от НК, относно неговата индивидуализация.

Съдът отчете високата степен на обществена опасност на конкретното деяние  като съобрази размера на причинените с него материални щети и фактът, че е извръшено абсолютно демонстративно и черз противозаконно проникване в чуждо жилище и при условията на опасен рецидив, предизвикващо явно неодобрение и нетърпимост на обществото и заслужаващо по – високата марална, социална и правна укоримост.

Подсъдимият е личност с висока степен на обществена опасност.Осъждан е многократно-5 пъти, преди  настоящото деяние за  престъпления от общ характер има изключително негативни характеристични данни, като последното си наказание ЛС е изтърпял на през 2006 година, а е извършил настоящата кражба само 2 години  след излизане от затвора, от което може да се заключи ,че той е лице с трайно изразени престъпни навици, проявяващ изключителна престъпна упоритост  при набавянето на средства.

Подбудите за извършване на престпълението следва да се търсят в личността на подсъдимия, в ниското му правосъзнание, които са една рефлексия от изкривената ценностна система на подсъдимия, който се оформил като личност, проявяваща изключителна престъпна упоритост в процеса на социалното общуване и битуване, като всичко това е резултата и от ниския жизнен и икономически стандарт на дееца.

Като смекчаващи отговрността обстоятелства, следва да се отчетат направените самопризнания и тежкото семейно и материално положение на подсъдимия.  Като отекчаващи – се отчетоха миналите осъждания, които не влияят на правната квалификация и не са елемент от състава, негативните характеристични данни и високата стойност на вещите, предмет на посегателство.

При тези данни и като отчете наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно отонсителната им тежест съдът счете, че за конкретното престъпление на подс.С. следва да се наложи наказание в размер на три години лишаване от свобода, което е съответно на тежестта на престъплението и с което ще се постигнат целите на наказанието.

С оглед разпоредбата на чл.47 ал.1, б.Б от ЗИН, се определи първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

Неприложима е разпоредбата на чл.66 от НК,т.к. преди настоящото деяние,подсъдимият С. е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер.

Видно от свидетелството за съдимост на подс.Б.С. преди настоящото деяние той е осъждан  по гореописанато НОХД № 2159/2004 год. на РС-Пазарджик и по НОХД № 2541/2005 год.  на РС Пазарджик, с присъда влязла в сила на 15.12.2005 година, за престъпление по чл.195 ал.1 от НК, извършено на 05.06.2005 година , като му е наложено наказание ЛС за срок от 1 година лишаване от свобода, чието изтърпяване е било отложено за изпитателн срок от три години.

При това положение е видно, че са налице основания за групиране на наложените наказания  ЛС на  подс.С. по НОХД № 2159/2004 год. на РС-Пазарджик и по НОХД № 2541/2005 год.  на РС Пазарджик, т.к. деянията са били извършени преди да е имало влязла в сила присъда , за което и да е от тях.

По тези съображения и на основание чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК съдът определи и наложи на подс.Б.С. едно общо най-тежко наказание, измежду наказанието по НОХД № 2159/2004 год. на РС-Пазарджик и по НОХД № 2541/2005 год.  на РС Пазарджик в размер на ЕДНА ГОДИНА  лишаване от свобода.

На основание чл.46, б.”Б” от ЗИН съдът постанови общ първоначален режим на изтърпяване на така наложеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода.

На основание чл.25 ал.2 от НК съдът приспадна от така наложеното общо най-тежко наказание ЛС, изтърпяното наказание ЛС по НОХД № 2159/2004 год. на ПРС.

Поради извръшеното групиране на наказанията по горните две дела, съдъ не приложи с настоящата присъда разпоредбата на чл.68 ал.1 от НК, спрямо осъждането по НОХД № 2541/2005 год., т.к. наказанието по това дело се групира с наказанието по НОХД № 2159/04 година, чието изтърпяване се приспадна.

От деянието пострадалия Т.Д. е претърпял имуществени вреди, за които подсъдимият  дължи  обезщетение - чл.45 от ЗЗД.

            Съдът като съобрази заключението на оценъчната експертиза, както и стойността на отнетите пари  намери, че реално причинени са били вреди в размер на 1175.07 лева,  при което предявеният граждански иск е доказан по основание и размер. С оглед на това  съдът уважи предявения граждански иск и осъди подсъдимия С. да заплатят на гражданския ищец сумата от 1175.07 лева, представляваща обезщетение за причинените с престъплението имуществени вреди.

          На основание  чл.189 ал.3 от НПК подс.С. беше осъден да заплати в полза на държавата по сметка на ПРС сторените по делото разноски в размер на 55 лева за експертиза, както и ДТ върху уважения граждански иск в размер на 47 лева.

          По тези съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: