Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260305
гр.
Пловдив, 26.02.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесета и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ САКУТОВА
при
участието на секретаря Мария Колева, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 6061/2020 г. по
описа на РС-ПЛОВДИВ,
XX нак. състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Б.М.Д. ***
против Наказателно постановление № 20-1030-006062 от 01.07.2020 г., издадено от
Началник група към ОД на МВР Пловдив, с което на жалбоподателя за нарушение на
чл.140, ал.1 от Закона за движение по
пътищата / ЗДвП/ на основание чл.175,
ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200
лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за 6 месеца.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, се явява лично и представляван от упълномощения си защитник адв.Д.Р. ***.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
представител. Постъпило е писмено становище, в което се излагат съображения за
правилност и законосъобразност на обжалваното наказателно постановление.
Жалбата е допустима - подадена е от лице, което има право на обжалване,
в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното :
На 06.04.2020 г. в гр.Пловдив на ул.Богомил ,
кръстовището с ул.Хайдушка полицейските служители К.П. и Р.А. установили, че
през кръстовището преминава мотоциклет, който няма поставени регистрационни
табели с регистрационен номер. Поради това полицейските служители последвали
мотоциклета със служебния си автомобил. На място установили водача на
въпросното МПС.
Във връзка с установеното на водача бил съставен
АУАН, а случаят бил докладван на
РП-Пловдив. Било образувано досъдебно производство по чл.345, ал.2 вр.ал.1 от НК. След запознаване с всички събрани по делото доказателства наблюдаващит
прокурор приел, че осъщественото от водача деяние се характеризира с по-ниска
степен на обществена опасност по смисъла
на чл.9, ал.2 от НК и прекратил наказателното постановление с
Постановление от 24.06.2020 г. Препис от постановлението след влизането му в
сила било изпратено на Началника на сектор Пътна полиция при ОД на МВР Пловдив
за преценка реализиране на административнонаказателна отговорност по ЗДвП.
Като се запознал с относимите по случая материали наказващият
орган издал обжалваното наказателно постановление на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН , в което нарушението било квалифицирано по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Така описаната фактическа обстановка съдът
установи въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства –
показания на разпитания в качеството на свидетел актосъставител К.Д.П., Р.Т.А.,
Н.П.Т., А.С.К., К.В.П., копие на постановление за прекратяване на наказателното
производство от 24.06.2020 г. на РП-Пловдив, справка за нарушител на името на
жалбоподателя, копие на Заповед рег.№ 8121з-825/19.07.2019 г.
Показанията на св. К.Д.П. и Р.Т.А. допринасят за
изясняване на обсотятелствата, при които е установен нарушителя и резлутатите
от проверката. Същите са последователни, логични и непротиворечиви, поради
което съдът дава вяра на тях.
Показанията на Н.П.Т., А.С.К., К.В.П. допринасят
за изясняване на обстотелствата след установяване преминаването на
жалбоподателя на кръстовището, когато същият е бил последван за установяване на
неговата самоличност. Показанията на св.Т.допринасят за изясняване на това, че
в деня на проверката МПС е било във владение на водача. Неоснователно
е оплакването, че описаното в НП място на нарушението не отогваря на събраните
доказателства в частност на съставения Протокол за оглед на местопроизшествие
от 06.04.2020 г. Става ясно от дадените
св. показания , че водачът е бил забелязан на път за обществено ползване,
впоследствие е бил последван и спрян на
място, различно от установяването му. Самото движение на МПС е установено на мястото, където е описано
в НП, поради което описанието е правилно и обективно направено. Неоснователно е
и възражението, че управление на МПС не се установявало. В тази връзка съдът
взе предвид показанията на разпитаните полицейски служители, които забелязалиМПС
да се движи, а впоследствие и водачът да слиза от него, т.е. безспорно МПС е
било в движение. Дали МПС е било изправно в достатъчна степен не може да
опорвергае по никакъв начин факта на неговото управление предвид заявеното от
двамата свидетели.
Не може да не се отбележи също, че законодателното
разрешение за приложение на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН е обусловено от обстоятелството, че воденото
наказателно производство е достатъчно за установяване на административното нарушение, стига
доказателствата да са събрани редовно и да доказват по безспорен начин
извършеното нарушение. Следователно, за законосъобразното образуване и
провеждане на производство на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН е необходимо препратените на наказващия орган
материали да са достатъчни, за да очертаят по несъмнен и категоричен начин
фактите и обстоятелствата, относими към предмета на доказване в
административнонаказателното производство. При издаване на наказателното постановление
административнонаказващият орган се е възползвал от събраните по наказателното
производство доказателства и е издал наказателното постановление въз основа на
тях. Следва да се отбележи, че за разлика от издаденото постановление за
прекратяване на наказателното
производство, послужило като основание за издаване на наказателното
постановление, където е установено не само управление на МПС, което не е
регистиррано по надлежния ред, но и че е било без регистрационни табели, в НП
наказавщият орган е приел единствено, че се касае за управление, което не е
регистрирано по надлежния ред. По този начин по никакъв начин не е ограничено
правото на защита на наказаното лице, тъй като на пракитка обвинителната
функция на наказателното постановление се е ограничила само до една от двете
форми, предвидени в чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Наказателното постановление е
издадено при правилно установена фактическа обстановка и при съобразяване
изискванията на чл. 36,ал. 2 от ЗАНН. Налице е правилно приложение на
материлния закон и на съответната на нарушението санкционна разпоредба.
Наложените наказания са в минимален размер като са спазени изискванията,
предвидени в чл.27 от ЗАНН при определяне на наказанието.
Спазен е и срокът, предвиден в
чл.34 от ЗАНН за издаване на наказателното постановление. Налице е и
съответната материална компетентност за издаване на наказателното постановление
с оглед издадената Заповед № 81213-515/14.05.2018 г., приложена към административнонаказателната
преписка. Нарушението е описано по ясен начин, даващ възможност на нарушителя
да разбере в какво се състои и да организира защитата си.
Неприложима е и разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението по степен на обществена опасност не се
отличава с по-ниска такава от останалите нарушения от същия вид. Видно от
справката за нарушител е, че жалбоподателят е санкциониран многократно за
нарушения по ЗДвП.
С оглед всичко изложено съдът
намира, че наказателното постановление като правилно и законосъобразно следва
да бъде потвърдено.
Ето защо съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1030-006062 от 01.07.2020 г., издадено от
Началник група към ОД на МВР Пловдив, с което на Б.М.Д. *** за нарушение на
чл.140, ал.1 от Закона за движение по
пътищата на основание чл.175, ал.3 пр.1 от Закона за движение по пътищата е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от
право да управлява МПС“ за 6 месеца.
Решението подлежи на
касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията
по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му на страните .
Районен
съдия : ………………………………
Вярно с оригинала!
МК