№ 21360
гр. С, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20241110133965 по
описа за 2024 година
Предявени са искове от “Т – С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А и И Е, с които е поискало да бъде установено по
отношение на ответника С. С. Д., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Г Д бл...., за признаване
за установено спрямо последната, че дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 10940/2024 г. по описа на
СРС, 128 състав, а именно 604.02 лв., представляваща стойност на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., за имот, отчитан с абонатен №
..., ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение – 23.02.2024 г. до окончателното плащане на дължимото,
както и мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 09.02.2024 г. в размер на 67.10 лв.
Претендира се установяване на задължения и за дялово разпределение, както следва:
главница в размер на 61.81 лв. за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна
лихва за периода от 09.04.2024 г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва за периода
от 16.07.2021 г. до 09.02.2024 г. в размер на 11.52 лв.
В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на топлинна енегрия по
смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственик на процесния имот през исковия период.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на
които ответникът не е изразил несъгласие. Сочи се, че чл.32, ал.1 от Общите условия,
въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за
потребена такава енергия в 30-дневен срок от периода, за който се отнасят. С това, ищцовото
дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Т С” ЕООД, като начисляваните месечни суми са
прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на
база реален отчет на ИРУ.
В срока за отговора, такъв е постъпил от ответника, с който се изразява становище по
1
основателността на предявените искове.
Ответникът твърди, че е заплатил част от предявените вземания още преди
образуване на заповедното производство срещу него. Обяснява, че по фактура № ... е
извършено двойно плащане от ответницата и от нейната дъщеря.
По същество не се оспорва начислената и счетоводно отразената топлинна енергия за
процесния имот.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли исковете и да присъди
на ответника направените от него разноски по делото. Прави се възражение за прекомерност
на претендираното от ищеца юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание страните се представляват от упълномощени представители,
които поддържат направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и
възражения.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-
счетоводна експертиза.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените в настоящето производство искове са с правно основание чл.422
вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.149, чл.154 и чл.155 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД
и имат за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на
чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения, касаещи стойността на доставена
от ищеца в имота на ответника топлинна енергия и предоставена услуга дялово
разпределение.
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 10940/2024 г. по описа на СРС е
видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е
била издадена заповед за изпълнение за следните суми: сумата 604.02 лв., представляваща
стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 23.02.2024 г. до изплащане на вземането,
сумата 67.10 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 09.02.2024
г., сумата 61.81 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период
от 23.02.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата 11.52 лв., представляваща мораторна
лихва за период от 16.07.2021 г. до 09.02.2024 г.
С възражение от 15.05.2024 г. ответницата е оспорила вземанията с мотив за
недопустимост на производството с оглед предходно проведено такова по гр.д.№ 16406/2023
г. по описа на СРС, 32 състав и извършено погасяване на задълженията в хода на процеса.
От данните по заповедното производство се установява идентичност на
претендираните вземания в двете производства, поради което исковете се явяват
процесуално допустими като предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, и касаещи вземания, за
които преди това е проведено заповедно производство.
Във връзка с направеното от ответника възражение за недопустимост предвид
предходно производство между същите страни със същия предмет, следва да се посочи, че
действително между страните е било висящо и е приключило с влязло на 24.01.2024 г.
/съобразно отразеното в ЕИСС/ в сила решение № 21170/21.12.2023 г. Със същото са
отхвърлени, поради извършено в хода на процеса плащане, предявени от “Т – С” ЕАД,
срещу С. С. Д., ЕГН **********, в качеството й на наследник на С Т А, ЕГН **********,
искове за осъждане на ответницата да заплати на топлопреносното предприятие следните
суми: сумата 213.02 лв., представляваща главница за доставка на топлинна енергия в
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, общ. Т, ул. Б Г, бл...., аб. № ... за период от
01.05.2020 г. до 28.02.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 30.03.2023г. до
2
изплащане на вземането; сумата 65.76 лв., представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2020 г. до 13.3.2023 г.; сумата 4.64 лв., представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2020 г. до 28.02.2023 г., ведно със законна
лихва за периода от 30.03.2023 г. до изплащане на вземането; и сумата 6.32 лв.,
представляваща мораторна лихва за период от 01.03.2021 г. до 13.3.2023 г. По същество този
факт не се и оспорва от ищеца, но същият пояснява, че претенцията му по настоящето дело
касае изготвени изравнителни сметки за исковия период, които не са били предмет на
разглеждане по гр.д.№ 16406/2023 г. по описа на СРС, 32 състав.
Видно от заключението по назначената и изслушана ССчЕ, предявената в
настоящето производство главница е формирана от 543.43 лв. начислени прогнозни
задължения за доставена топлинна енергия в процесния имот, 59.35 лв. начислени
задължения за доплащане по изравнителни сметки и 1.82 лв. начислени задължения от
променена ставка на ДДС.
При тези данни и като се запозна с исковата молба на „Т С“ ЕАД, по която е
образувано гр.д.№ 16406/2023 г. по описа на СРС, 32 състав и в частност обстоятелството, че
в нея исковете не са предявени като частични, намира, че с постановеното по това
производство решение със сила на пресъдено нещо е разрешен спора относно задълженията
на потребителя на топлинна енергия в имот, отчитан с абонатен № ... за периода от
01.05.2020 г. до 28.02.2023 г., част от който се припокрива със заявения период по
настоящето дело.
Ето защо за периода от 01.05.2021 г. до 28.02.2023 г. и за присъдените по гр.д.№
16406/2023 г. по описа на СРС суми, исковете, с които е сезиран настоящия състав за
установяване задължение за заплащане цена на доставена топлинна енергия и на извършена
услуга дялово разпределение се явяват процесуално недопустими при наличието на
отрицателната предпоставка за разглеждането им по чл.299 от ГПК.
В тази част производството по делото следва да бъде прекратено. В същото време, с
оглед дадените в т.13 от ТР 4/2014 г., постановено по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТКВКС,
задължителни указания, съдът с настоящия съдебен акт следва да обезсили и издадената по
ч.гр.д.№ 10940/2024 г. по описа на Софийски районен съд заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК в тези й части.
По отношение останалата част от заявената претенция, а именно установяване
задължения на ответницата във връзка с доставена топлинна енергия в периода от 01.01.2023
г. до 30.04.2023 г. и издадените изравнителни сметки, следва да се посочи следното:
За да бъде уважен главният иск следва да се установи наличието на валидно
правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия в количество и по цени,
формиращи цената на иска.
По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че
ответницата е била собственик на процесния имот, за който ищцовото дружество твърди, че
е доставяло топлинна енергия през исковия период, като наследник на С Т А, до
отчуждаването на имота на 22.03.2023 г., когато С. Д. го е дарила на дъщеря си Р С Д.. При
дарението обаче ответницата е запазила пожизнено правото си на ползване върху жилището.
Съобразно предвиденото в Закона за енергетиката, облигационното правоотношение
по доставка на топлинна енергия възниква по силата на закона между топлофикационното
предприятие и лице, което е собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия – в този чл.153 от ЗЕ. В случая, следва да се отбележи, че не е налице
изключението, възприето в ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС, а именно, че с приоритетно
значение е наличието на сключен договор за продажба, с оглед установяване качеството
потребител на топлинна енергия, пред възникването на това правоотношение по силата на
закона. По делото не се представиха доказателства /подадена молба-декларация до ищеца,
3
писмен договор или др./, които да установяват наличието на облигационно правоотношение
възникнало между топлопреносното предприятие и потребител, различен от ответника.
С оглед на това следва да се приложи общото правило, залегнало в разпоредбата на
чл.153 от ЗЕ. В съответствие с него потребител на топлинна енергия през исковия период е
именно ответника С. Д. в качеството й на собственик до 22.03.2023 г., а след това на вещен
ползвател на имота. По същество това обстоятелство не се и оспорва от ответницата.
Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР.
Освен съществуването на договора, за да бъдат уважени установителните искове,
ищецът следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.
Както се посочи по-горе, съдът в настоящето производство следва да разгледа само
исковете за периода от 01.03.2023 г. до 30.04.2024 г., както и издадените след този момент
изравнителни сметки, които не са били предмет на приключилото с влязло в сила решение
гр.д.№ 16406/2023 г. по описа на СРС, 32 състав.
Видно от заключението по ССчЕ, за м.март 2023 г. са начислени 38.04 лв., а за
м.април 2023 г. са начислени 43.20 лв. Видно от отговора на задача № 3, слез м.април 2023 г.
са издадени 2 дебитни известия за 0.05 лв. и за 0.21 лв. във връзка с промяна в ЗДДС. Също
така, начислени за доплащане след отоплителен сезон 2022/2023 г. са 39.31 лв. /в м.юли 2023
г./ и 18.24 лв. /в м.септември 2023 г./ - в тази насока е дадения отговор по задача № 4 от
заключението.
С оглед на това, настоящият състав намира, че от допустимия за разглеждане период
от отоплителен сезон 2022/2023 г., задълженията на ответницата възлизат на 139.05 лв. От
страна на ответницата са представени 2 преводни нареждания за заплатени суми към
ищцовото дружество – от 25.08.2023 г. за сумата от 301.00 лв. и от 19.02.2024 г. за сумата от
317.19 лв. В първото изрично е отбелязано, че касае задължения по гр.д.№ 16406/2023 г., а
във второто – фактура № .... По делото е представена цитираната фактура както от ответника
/л.58 от делото/, така и от ищеца /л.120 от делото/. Същата обхваща общото потребление
през отоплителен сезон 2022/2023 г. и с нея се начисляват посочените вече 39.31 лв. за
доплащане след извършеното изравняване, което задължение, ведно със задълженията за
м.март и м.април 2023 г. са погасени изцяло с извършеното на 19.02.2024 г. плащане.
По делото обаче не са представени доказателства за заплащане на задълженията за
отоплителен сезон 2022/2023 г. по издадените фактура № .../31.07.2023 г. в размер на 18.24
лв. /л.121 от делото/ и дебитни известия № .../30.09.2023 г. в размер на 0.05 лв. /л.134 от
делото/ и № .../30.09.2023 г. в размер на 0.21 лв. /л.125 от делото/.
С оглед на това предявеният иск за установяване на задължения за доставена
топлинна енергия следва да се уважи до размера от 18.50 лв., а за разликата до пълния
предявен такъв от 391.00 лв. да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Като законна последица от това, следва да се присъди и лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
– 23.02.2024 г., до окончателното плащане на дължимото.
В същото време, задължението за заплащане на сметките е с определен срок и се
извършва в рамките на 45 дни от изтичане на периода, за който те се отнасят, като при
неизпълнение се дължи законна лихва за забавено плащане - чл.33, ал.5 от ОУ. Предвид своя
акцесорен характер и изхода по главния иск, искът за заплащане на обезщетение за забава
върху главницата от 18.50 лв. също се явява доказан за периода от 15.09.2023 г. /след
изтичане на 45 дни от издаване на фактурата през м.юли 2024 г. за отоплителен сезон
2022/2023 г./, до 09.02.2024 г. и за сумата от 1.00 лв., определена чрез справка от
4
специализиран изчислителен модул, справка от който е приложена по делото. За разликата
до пълния предявен размер този иск следва да се отхвърли.
По отношение претендираните суми за дялово разпределение, а именно: главница в
размер на 57.17 лв. за периода от 01.03.2023 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за
периода от 23.02.2024 г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва за периода от
01.04.2023 г. до 09.02.2024 г. в размер на 5.20 лв., следва да се отбележи, че от данните по
делото се установи, че тази услуга се извършва от ФДР „Т С“ ЕООД. Ищцовото дружество
не анажира доказателства за активната си материална легитимация по иска, а именно за
основанието, на което му се дължи възнаграждение на него за извършена от трето лице
услуга. Макар и събирането на тези суми да е възложено на ищеца, съобразно договорено
между него и ТЛП, то това не обвързва съда и не може да промени носителя на
материалното право. Ищецът не установи да е изкупил тези вземания от ТЛП /по реда на
чл.99 от ЗЗД/, или да е настъпило частно или универсално правоприемство между него и
ФДР, поради което съдът приема, че липсва валидно възникнало вземане на ищеца от
ответника за услугата дялово разпределение. Ето защо, предвид обстоятелството, че ищецът
е претендирал сумите в заповедното производство, исковете му се явяват процесуално
допустими, но по същество неоснователни, поради което и следва да се отхвърлят.
С оглед изхода на спора, всяка от страните има право на разноски, каквото искане е
направила. В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът
в настоящето исково производство да разпредели разноските и във воденото преди това
заповедно такова. Съдът като съобрази приложените по делото платежни документи,
констатира, че ищецът е направил разноски за юрисконсултско възнаграждение в общ
размер на 150.00 лв., определено по реда на чл.25 и чл. 26 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, приложима на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 от Закона за правната
помощ. Освен това е заплатил държавна такса общо от 200.00 лв. и депозит за вещо лице от
300.00 лв. Съобразно уважената част от исковете, от тази сума следва да му се присъдят
17.03 лв.
Ответницата претендира адвокатско възнаграждение, което в заповедното дело е
300.00 лв. а в исковото 400.00 лв. Съобразно отхвърлената и прекратената част от исковете,
от тези суми в тежест на ищеца следва да се поставят 681.66 лв.
Тези разноски следва да бъдат поставени изцяло в тежест на ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по делото по исковете на “Т – С”
ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б, за признаване за
установено по отношение на ответника С. С. Д., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Г Д бл....,
че последната дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 10940/2024 г. по описа на СРС, 128
състав, а именно сумата 213.02 лв., представляваща главница за доставка на топлинна
енергия в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, общ. Т, ул. Б Г, бл...., аб. № ... за
период от 01.05.2021 г. до 28.02.2023 г., сумата 65.76 лв., представляваща мораторна лихва
за период от 15.09.2022 г. до 30.03.2023 г.; сумата 4.64 лв., представляваща главница за цена
на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 28.02.2023 г., и
сумата 6.32 лв., представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 30.03.2023 г.,
поради наличие на влязло в сила решение за тези вземания по гр.д.№ 16406/2023 г. по описа
на СРС, 32 състав и ОБЕЗСИЛВА издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 10940/2024 г. по описа на СРС, 128 състав в тези й
части.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. С. Д., ЕГН **********, с адрес
5
гр.С, ж.к.Г Д бл...., че дължи на “Т - С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, следни суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 10940/2024 г. по описа на СРС, 128 състав, а
именно сумата от 18.50 лв., представляваща стойност за изравняване на доставена от
дружеството топлинна енергия за отоплителен сезон 2022/2023 г., за имот, отчитан с
абонатен № ..., ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение – 23.02.2024 г. до окончателното плащане на
дължимото, и мораторна лихва за периода от 15.09.2023 г. до 09.02.2024 г. в размер на 1.00
лв., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над уважения размер до пълния
предявен от 391.00 лв. и за периода от 01.03.2023 г. до 30.04.2023 г. и иска за мораторна
лихва за разликата над уважения размер до пълния предявен от 1.34 лв. и за периода от
01.04.2023 г. до 14.09.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ иска на “Т – С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С,
ул.Я № 23Б, за признаване за установено по отношение на С. С. Д., ЕГН **********, с адрес
гр.С, ж.к.Г Д бл...., че последната дължи на ищеца суми за дялово разпределение в имот с
абонатен № ..., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д.№ 10940/2024 г. по описа на СРС, а именно: главница в размер на 57.17 лв.
за периода от 01.03.2023 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 23.02.2024
г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва за периода от 01.04.2023 г. до 09.02.2024 г.
в размер на 5.20 лв.
ОСЪЖДА С. С. Д., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Г Д бл...., да заплати на “Т -
С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б, сумата от 17.03 лв.,
представляваща направени от ищеца разноски по настоящето дело и по ч.гр.д.№ 10940/2024
г. по описа на СРС, съобразно изхода на делата.
ОСЪЖДА “Т - С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я №
23Б, , да заплати на С. С. Д., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Г Д бл...., сумата от 681.66
лв., представляваща направени от ответника разноски по настоящето дело и по ч.гр.д.№
10940/2024 г. по описа на СРС, съобразно изхода на делата.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „Т С“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се приложи заверен препис от него по частно
гражданско дело № 10940/2024 г. по описа на СРС и делото да се докладва за продължаване
на съдопроизводствените действия.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6