О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ 737
29.08.2019 г. град Перник
Окръжен съд Перник в закрито съдебно заседание на 29.08.2019
г., в следния състав:
Председател:
Димитър Ковачев
Членове: Роман Николов
мл. с-я: Кристина Костадинова
като разгледа докладваното от съдия Николов въззивно
гр. дело № 519 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 437, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 2 ГПК.
Образувано е по жалба на Х.М.Б. и Т.А.Б. срещу действия
на ДСИ, изразяващи се в насрочване на публична продан на недвижими имоти по
изп. дело № 221/2006 г. по описа на СИС при Районен съд Радомир.
Жалбоподателите излагат доводи за незаконосъобразност
на обжалваното действие, със съображения, че определената от съдебния
изпълнител оценка е твърде ниска в сравнение с действителната стойност на
имотите. Твърди се, че незаконосъобразно
не е описана и масивната стопанска сграда, находяща се в един от продаваемите поземлени
имоти, която обективно увеличавала пазарната му стойност. Оспорва се компетентността
на назначеното от съдебния изпълнител вещо лице. Иска се отмяна на обжалваното
изпълнително действие, като се прави особено искане по чл. 438 ГПК за неговото
спиране.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК взискателят по
изпълнителното дело Национална Агенция по приходите не е депозирала възражение.
В приложените по делото мотиви по реда на чл. 436, ал.
3 от ГПК съдебният изпълнител се поддържа, че жалбата е насочена срещу
действия, които не подлежат на съдебна проверка, поради което е недопустима.
Окръжен съд Перник, след като се запозна с доводите,
изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Жалбата е подадена от легитимирани съгласно чл. 435,
ал. 2 ГПК лица – длъжника в изпълнителното производство и съпругата
му-недлъжник, която има идентични права при принудително изпълнение, насочено срещу
имущество, притежавано от длъжника в режим на СИО. Същата обаче е подадена
извън преклузивния срок за това и срещу действия на ДСИ, които не подлежат на
съдебен контрол, поради което е процесуално недопустима.
Изп. дело № 221 по описа на СИС при Районен съд
Радомир за 2006 г. е образувано по молба на Агенцията за държавни вземания за
принудителното удовлетворяване на частни държавни вземания на Държавен фонд
„Земеделие“ към Х.М.Б., за които в полза на взискателя е издаден изпълнителен
лист от 07.03.2005 г. по гр. д. № 2327/2005 г. по описа на Софийски Районен
съд, 68 състав за 19 406 лв. главница, законна лихва и разноски. В хода на
производството изпълнението е насочено към съсобствени на двамата жалбоподатели
в режим на СИО недвижими имоти, находящи се в с. ***, обл. Радомир – поземлен
имот с площ 702 кв.м., ведно с изградените в него две масивни жилищни сгради,
както и УПИ с площ 520 м., ведно с изградения в него масивен гараж. След
провеждане на две поредни публични продани, обявени за нестанали, по искане на
взискателя с протокол от 28.03.2019 г. съдебният изпълнител е определил нова
начална цена на имотите, като е насрочил публична продан за периода от 07.05.2019
г. до 07.06.2019 г., за което е разпоредил залепването на уведомления и
изпращане на съобщения до заинтересованите лица. Двамата длъжници са редовно
уведомени със съобщения, получени на 05.04.2019
г.
Съгласно чл. 436, ал. 1 ГПК жалбата срещу определено
изпълнително действие се подава в едноседмичен срок от извършване на
действието, респ. от получаване на съобщението. Срокът за обжалване при
насочване на изпълнението върху вещ започва да тече от връчването на
съобщението за насрочване на проданта (в този смисъл разясненията в т. 1 от ТР
№ 2/2015 г. по тълк. д. № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС). В настоящия случай срокът
е започнал да тече от 05.04.2019 г., когато двамата длъжници са получили
съобщението за насрочена публична продан, и към датата на депозиране на жалбата
– 21.05.2019 г., от когато е пощенското клеймо на жалба, вх. № 617/23.05.2019
г., същият вече е изтекъл. Длъжниците не са оспорили навременно действията на
съдебния изпълнител и частната жалба се явява просрочена.
Това обстоятелство е достатъчно жалбата да бъде
оставена без разглеждане, но за правна прецизност е необходимо да се добави и
следното.
Разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК лимитативно урежда
действията на съдебния изпълнител, които е допустимо да бъдат обжалвани от
длъжника, респ. от лицата, които са в идентично процесуално положение.
Насрочването на публична продан на определено
имущество не попада в обхвата на изчерпателното изброяване на разпоредбата.
Насочването на изпълнението може да се обжалва, когато в жалбата длъжникът се
позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на възбраненото имущество за
събирането на определено парично вземане. При релевиран довод относно насочване
на изпълнението върху несеквестируемо имущество, съдът следва да извърши
проверка дали действително се касае за имуществено право, което законът
защитава. В процесния случай обаче жалбоподателите не въвеждат твърдения, че
върху имотите, предмет на оспорената публична продан, не се допуска
принудително изпълнение, каквото е изискването за допустимост на жалбата,
уредено в чл. 435, ал. 2, предл. 2 ГПК.
Отделно от това, определянето от съдебния изпълнител
на първоначалната продажна цена, също не е сред действията, за които законодателят
е предвидил възможност за самостоятелно обжалване. Не се въвеждат твърдения
оценката да е била оспорена пред съдебния изпълнител, нито за направено в срока
по чл. 485, ал. 2 от ГПК искане за назначаване на нова оценка на имота,
съответно за постановен отказ.
Предвид просрочието на жалбата, както и при липсата на
някое от изчерпателно изброените основания за обжалване на действията на ДСИ,
частната жалба се явява недопустима, поради което следва да бъде оставена без
разглеждане.
При този изход искането по чл. 438 от ГПК за спиране
на насрочената публична продан е неоснователно, тъй като спиране на действието
по изпълнението се допуска като своеобразна обезпечителна мярка, докато съдът
се произнесе по жалбата срещу действията на съдебния изпълнител. Молбата по чл.
438 от ГПК няма самостоятелен характер извън жалбата. Преценката за
основателността й предполага предварително обсъждане на допустимостта на
жалбата. Обезпечаването на недопустима жалба чрез спиране на изпълнението би
било неоправдано.
Така мотивиран и на основание чл. 437, ал. 4 ГПК,
съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба, вх. № 617/23.05.2019
г. на Х.М.Б. и Т.А.Б. срещу действията на ДСИ по изп. дело № 221/2006 г. по
описа на СИС при Районен съд Радомир по насрочването на публична продан в
периода от 07.05.2019 г. до 07.06.2019 г.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането по чл. 438 ГПК за
спиране на публична продан по изп. дело № 221по описа на СИС при Районен съд
Радомир за 2006 г. в периода от 07.05.2019 г. до 07.06.2019 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 519 по описа на Окръжен
съд Перник, III-ти състав за 2019 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Апелативен
съд София в едноседмичен срок от
връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.