РЕШЕНИЕ
№ 677
гр. Пловдив, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Христо Г. Иванов
при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска
като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело №
20225330115033 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, чл. 179,
ал. 2 ЗМВР, предявен от С. А. С. срещу ОДМВР Пловдив, за заплащане на
сумата в размер на 1807.10лева/ след допуснато увеличаване на иска в
съдебно заседание на ******/, представляваща възнаграждения за положен
извънреден труд за периода 20.09.2019 г. – 20.09.2022г. получени в резултат
на преизчисляване на положени часове нощен труд с коефициент 1.143, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда –
*****г., до окончателното заплащане на задължението.
Ищецът С. А. С. твърди, че за периода 20.09.2019 г. – 20.09.2022г е
полагал труд на длъжността „********“ при *******. Излага твърдения че
същият е полагал 12-часови дежурства съобразно утвърдени графици, както
следва: 1235 часа нощен труд, който според същия следва да бъде
преизчислен с коефициент 1.143. Посочва, че преизчисляването на нощния
към дневния труд води до извод за извършен извънреден труд от ищеца,
който към настоящия момент не му е заплатен. Посочва, че в настоящия
случай следва да се приложи Наредба за структурата и организацията на
работната заплата. Навежда съображения, че съгласно чл. 187 ал.5 и 6 ЗМВР
и на база основното му месечно възнаграждение, ответникът е следвало да му
заплати сумата в размер на 1165 лева.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
ОДМВР Пловдив, с който се признава, че ищецът е работел по служебно
проавоотношение при ответника в процесния период. В отговора на исковата
1
молба се излагат съображения, че Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата се явява неприложима в случая, доколкото касае
служители по трудово правоотношение. Ищецът е държавен служител и
сключеното с него правоотношение се явява служебно, което е уредено в
ЗМВР. Съобразно Наредба № 8121з-776/2016 г., работещите на смени
служители не могат да полагат повече от 8 часа нощен труд, което е равно на
коефициент 1, а не на посочения коефициент 1.143. Възразява се срещу
основателността на акцесорната претенция за лихва.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание
чл. 178, ал. 1, т. 3, чл. 179, ал. 2 ЗМВР
Между страните не е спорно обстоятелството, че за процесния период
от ищецът е работел при ОД на МВР Пловдив.
От изслушаната по делото и неоспорена от страните съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че за процесния период ищецът е
положил 1265 часа нощен труд, които са заплатени по 0,25 лв. на час. Вещото
лице е установило, че положените часове нощен труд, преизчислени с
коефециент 1.143 %, се равняват на 181 часа, преобразуван нощен труд към
дневен с равностойност от 1807,10 лв.
Спорен в производството по делото е въпросът дали на ищеца се
полага допълнително възнаграждение за положения нощен труд след
преизчисляване и приравняване към дневен такъв.
Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от Закона за Министерство на
вътрешните работи /ЗМВР/, нормалната продължителност на работното време
на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-
дневна работна седмица. С разпоредбата на ал. 3 е установено, че работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период.
При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между
22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа
за всеки 24-часов период. Според ал.7 на чл.187 ЗМВР: "Работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с допълнително
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период. Извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение." В ал.10 на същия член е предвидено, че:
"разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл.
142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи."
2
В периода от 01.04.2015г. до 16.11.2022г. са действали
последователно Наредба №8121з- 592/25.05.2015г., (отменена изцяло с
решение на ВАС от 11.07.2016г.), Наредба № 8121з- 776/29.07.2016г.
(отменена изцяло с решение от 10.12.2019г. по адм.д. №8601/2019г. на ВАС),
Наредба №8121з-36/07.01.2020г. отменена с Наредба №8121з-
1174/21.10.2020г. отменена с Наредба №8121з-922/22.07.2022г., като всички
посочени наредби са издавани от министъра на вътрешните работи и всяка от
тях е уреждала реда за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Текстовете
на чл.3, ал.3 в първите две наредби са идентични с текстовете на чл.3, ал.2 от
следващите три наредби, като според тях при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Преди процесния период е действала Наредба №8121з-407/11.08.2014г.
за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи, обн. в ДВ, бр.69 от
19.08.2014г. Единствено в тази Наредба изрично е било предвидено, че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между часовете 22,00 и 6,00ч. за отчетния период се умножава с коефициент
от 0,143 - чл.31, ал.2 от цитираната наредба. В следващите три Наредби
изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен липсва. В
Наредба №8121з-592/25.05.2015г. (обн.ДВ бр.40 от 02.06.2015г.), в Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016г. (обн. ДВ бр.60 от 02.08.2016г.) и Наредба №8121з-
36/07.01.2020г. (обн. в ДВ, бр.3 от 10.01.2020г.), липсва изрична норма,
съответстваща на чл.31 ал.2 от Наредба №8121з- 407/11.08.2014 год. за
преобразуване на часовете положен нощен труд в дневен с коефициент 0,143,
а в Наредба №8121з-1174/21.10.2020г. - чл.22, ал.3 и в Наредба №8121з-
922/22.07.2022г. в чл.21, ал.3 е визирана норма с идентично текстово
съдържание: "При сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент 1 съгласно чл. 187, ал. 4 от
ЗМВР.
3
Липсата на изрична норма в Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. (обн.
ДВ бр.60 от 02.08.2016г.) и Наредба №8121з-36/07.01.2020г. (обн. в ДВ бр.3
от 10.01.2020г.) представлява празнота в уредбата относно реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в
специалната уредба, касаеща служителите в МВР, в съдебната практика се
приема, че субсидиарно следва да се приложи общата Наредба за структурата
и организацията на работната заплата (обн.ДВ бр.( от 26.01.2007г.). В чл.9
ал.2 от същата Наредба е предвидено при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Посочената в чл.9 от „Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата“ методология е
само с оглед установения по законодателен път начин за отчитане на нормата
фактически положен труд. Тези разпоредби се прилагат едновременно с
правилата за заплащане на нощния труд, т. е., при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент "1,143"
и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд. На общо основание приложение имат
нормите на чл.9 и следващите от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата, в която именно е и определена методологията за
превръщането на отработените нощни часове в дневни със съответния
коефициент в хипотезите, в които работното време се изчислява сумирано за
определен период.
Също така, чл.187 ЗМВР е изменен със ЗИДЗМВР, обн. в ДВ
бр.60/2020г., в сила от 10.07.2020г., както и със ЗИДЗМВР, обн. в ДВ
бр.85/2020г. в сила от 01.01.2021г., с някои изключения. След отмяната от
ВАС на горните наредби от 2015г. и 2016г., в Наредба № 8121з-
36/07.01.2020г. (действала от 10.01.2020г. до 02.11.2020г.) липсата на правило
за преобразуване на часовете нощен труд в дневен, отношенията между
страните следва да се уреждат от предхождащата ги Наредба №8121з-
407/11.08.2014г. за реда за организацията и разпределянето на работното
4
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР, в чийто чл.31, ал.2 изрично е било
предвидено, че: „При сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния
период се умножава по 0,143. Полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период.“ Издадените след нея и отменени
от ВАС две наредби не регламентират отчитане на отработените часове
нощен труд с коефициент, аналогично на чл. 31, ал. 2 от наредбата от 2014г.
Предвид изменението на чл.187 ал.1 и ал.4 от ЗМВР с ДВ
бр.60/07.07.2020 г. следва да се допълни, че съгласно чл.187 ал.1 изречение
второ от ЗМВР, според изменението в сила от 10.07.2020 г., нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24- часов
период. Създадената нова ал.4, според която, при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното работно
време към нормалната продължителност на работното време през нощта по
ал. 1. Този коефициент се равнява вече на единица, а не на 1,143, какъвто
коефициент се използва по силата на субсидиарното прилагане на чл.9 ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата при сумарно
изчисляване на работното време. Тези изменения в ЗМВР установяват
неравенство в третирането на държавните служители по чл.142 ал.1 т.1 от
ЗМВР, т.е. те са поставени в неравностойно положение спрямо останалите
държавни служители и работещите по трудово правоотношение, като това е в
противоречие с изрично прогласеното в чл.188 ал. 2 от ЗМВР приложение
спрямо служителите на МВР на уредената в КТ специална закрила на нощния
труд.
С решението от 24.02.2022 г. на СЕС по дело №262/2020 г., съдът приема
в т.73-79, че: „Що се отнася до обосноваността на евентуалната разлика
в третирането, следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна
практика, разликата в третирането е обоснована, когато се основава на
обективен и разумен критерий. ”, т.е. когато е свързана с допустима от
закона цел на съответното законодателство и е съразмерна на тази цел. В това
отношение от преюдициалното запитване следва, че липса на механизъм в
Наредби №8121з-776/29.07.2016г. , №8121з- 36/07.01.2020г. , №8121з-
5
1174/21.10.2020г. и №922/22.07.2022г. за преобразуване на нощните часове
труд в дневни се обяснява със съображения от правен и икономически
порядък. В посоченото решение на СЕС по дело №262/2020г. е посочено, че
подобен аргумент видимо не отразява допустима от закона цел, годна да
обоснове разглежданата в главното производство разлика в третирането; от
друга страна, запазването на подобен механизъм за преобразуване би
изисквало значителни допълнителни финансови средства. В решението на
СЕС изрично е посочено, че подобен аргумент не може да се приеме;
всъщност правото на Съюза наистина не е пречка за държавите членки да
вземат предвид бюджетни съображения успоредно със съображения от
политически, социален или демографски порядък и да въздействат върху
естеството или обхвата на мерките, които смятат да приемат, но такива
съображения не могат сами по себе си да представляват цел от общ интерес.
В решението на СЕС се сочи, че ако не е основана на такъв обективен и
разумен критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на
националното право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на
различни категории работници, намиращи се в сходно положение, би била
несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай националният
съд да тълкува националното право във възможно най-голяма степен с оглед
на текста и целта на съответната разпоредба на първичното право, като вземе
предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното
тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази
разпоредба и да достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с
нея цел. СЕС приема, че чл.20 и чл.31 от Хартата на основните права на ЕС
/ХОПЕС/ трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в
законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния
труд от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за
работниците от публичния сектор, включително за полицаите и
пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и
разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на посоченото
законодателство и е съразмерна на тази цел.“ В т.38 - т.40 на същото
решение е разяснено, че правото на всеки работник на ограничаване на
максималната продължителност на труда и на периоди на почивка, по-
специално междудневна, не само представлява особено важно правило на
социалното право на Съюза, но и е изрично прогласено в член 31 параграф 2
6
от Хартата, на която член 6, параграф 1 ДЕС придава същата юридическа сила
като Договорите (решение от 17 март 2021 г., Academia de Studii Economice
din Bucure§ti, C-585/19 , EU:C:2021:210, т. 36 и цитираната съдебна практика/.
Разпоредбите на Директива 2003/88 и по специално членове 8 и 12 от нея,
уточняват това основно право и поради това трябва да се тълкуват с оглед на
него (решение от 17 март 2021 г., Academia de Studii Economice din Bucure§ti,
C-585/19, EU:C:2021:210. С това напомняне, от постоянната практика на Съда
следва, че при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза следва да се
вземат предвид не само нейният текст, но и контекстът й и целите на правната
уредба, от която тя е част (решение от 11 юни 2020 г., CHEP Equipment
Pooling, C-242/19 , EU:C:2020:466, т. 32 и цитираната съдебна практика).“
Съгласно чл.5 ал.4 от КРБ, международните договори, ратифицирани
по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България,
са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези
норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. При всички
случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под
формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения
или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената
тежест на полагания от тях нощен труд. В тази връзка следва да се посочи, че
с промяната на ЗМВР не са предвидени такива мерки за защита, които да
ползват само полагащите нощен труд държавни служители по чл.142 ал.1 т.1
от ЗМВР, а съществуващите в ЗМВР защитни мерки се прилагат за всички
държавни служители, включително неполагащите труд през нощта. По този
начин, както е описано и в т.69 от решението на СЕС, националното
право видимо изключва държавните служители в МВР, като полицаите
и пожарникарите, от обхвата на общия правен режим, който предвижда
ограничение от седем часа на нормалната продължителност на нощния
труд, от една страна, а от друга, не предоставя на тези държавни
служители възможността за преобразуване на нощния труд в дневен. При
това положение разпоредбите на чл.187 ал.4 от ЗМВР и изречение второ на
ал.1 на същия член не следва да се прилагат, защото са несъвместими с
правото на Съюза. Те допускат определената в законодателството на държава
членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за
работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния
сектор, включително за полицаите и пожарникарите, без тази разлика в
7
третирането да се основава на някакъв обективен и разумен критерий, не е
свързана с допустима от закона цел на нашето законодателство и не е
съразмерна на тази цел.
Така, при положение, че не следва да се прилагат изр.2 на ал.1 от
чл.187 от ЗМВР и ал.4 на същия член, заради несъвместимостта им с правото
на Съюза, следва да се приложат същите правила, които са действали при
редакцията на ЗМВР преди изменението от юли 2020г., т.е. налице е празнота
в уредбата, поради което и следва да се прилага чл.9 ал.2 от НСОРЗ и
преизчисляването на възнаграждението за положения от ищеца труд през
нощта през целия исков период, като стане с прилагане на коефициент
1,143. Показателно в тази връзка е, че до м.август 2016г. наредбите на
министъра на МВР са предвиждали преобразуване на нощните часове в
дневни, като отпадането му след този момент не е обосновано с никаква
легитимна цел. Но дори и да се приеме, че подобна цел е налице, в полза на
служителите в МВР по чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР не са предвидени мерки за
защита и компенсиране на специфичната тежест на полагания от тях нощен
труд.
Съгласно директния ефект от нормите на Директивите на ЕС, СЕС
определя почти всички задължения от действието на една Директива и
ХОПЕС, като задължение на националния съдия, да остави неприложена
всяка една вътрешно правна норма, която противоречи на Директива на ЕС
или ХОПЕС, каквото противоречие в конкретния случай е налице.
Както КТ, така и ЗМВР, правят ясно разграничение между нощния
труд и извънредния труд, които се заплащат по различен ред. Извънреден
труд е налице само, когато е положен труд извън установеното работно време
- когато продължителността на работното време надвишава нормалната
такава. При сумарно изчисляване на положения труд, извънреден труд ще е
налице само в случай, че отработеното време за съответния отчетен период /с
увеличението на часовете положен нощен труд/ надхвърля нормата работни
часове за отчетния период. Съобразно националното трудово законодателство
и методологията за сумарно изчисляване на положения труд се приема, че
когато отчетния период е изтекъл /завършил/, се приема, че работника или
служителя е изпълнил трудовата си норма в пълен обем, дори и това да не е
било направено реално, тъй като задължение на работодателя е така да
8
организира неговото работно време, че то да покрива общата тримесечна
норма, при това със завишение на часовете нощен труд - конвертирани към
дневния. Предвид посоченото, следва да се приеме, че през процесния период
ищецът е изпълнил в пълен обем своята часова трудова норма, поради което и
преизчисления нощен към дневен труд, се явява такъв над нормата -
респективно извънреден труд и следва да бъде заплатен като такъв със
съответното увеличение от 50%.
Поради всичко гореизложено предявеният иск следва да бъде уважен
изцяло.
Предвид изхода на правния спор и доколкото ищецът е освободен от
заплащане на такси и разноски, следва ответникът да бъде осъден на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати в полза на бюджета на съда разноските
в производството, а именно: сумата в размер на 72,38 лева, представляваща
дължима държавна такса и сумата в размер на 100 лева, разноски за изготвяне
на съдебносчетоводна експертиза. Следователно и на основание чл. 78, ал. 6
ГПК ответникът следва да внесе по сметката на съда сумата от общо 172,38
лева.
В полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се следват разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 420 лева. Мотивиран от
гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 178, ал. 1, т. 3, чл. 179, ал. 2 ЗМВР вр. с
чл. 86, ал.1 ЗЗД Областна дирекция на МВР – гр. Пловдив, със седалище гр.
Пловдив, ул. “Княз Богориди” № 7 да заплати на С. А. С., ЕГН **********
сумата от 1807,10 лева, представляваща възнаграждение за положен
извънреден труд в размер на 181 часа за периода 20.09.2019 г. – 20.09.2022г.
получени в резултат на преизчисляване на положени часове нощен труд с
коефициент 1.143, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда – *******г., до окончателното заплащане на
задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Областна дирекция на МВР
– гр. Пловдив да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд - Пловдив сумата от 172,38 лева, представляваща разноски в
настоящото производство.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – гр. Пловдив да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на С. А. С., ЕГН **********, сумата от 420 лева,
9
представляваща разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
10