Р Е Ш Е Н И Е
№ 2708/18.12.2019г.
Град Пловдив, 18.12.2019 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Административен съдия: Анелия Харитева
при секретар Севдалина Дункова, като разгледа
докладваното от съдията административно
дело № 1744 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.156 и сл. ДОПК.
Образувано е по жалба на „Захарна фабрика Пловдив“ ООД против ревизионен акт № Р-16001618005387-091-001
от 19.03.2019 г., издаден от З.Д.В., началник сектор в ТД Пловдив на НАП,
възложила ревизията, и М.Г.А.-Д., главен инспектор по приходите в ТД Варна на
НАП, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 326 от 30.05.2019 г. на
директора на ДОДОП Пловдив, с който са установени допълнително задължения за
корпоративен данък за 2017 г. в размер на 3 458,07 лева и 337,19 лева
лихви.
Според дружеството-жалбоподател оспореният
ревизионен акт е нищожен, тъй като е издаден при липса на материална
компетентност, от орган по приходите при ТД Варна на НАП, който не разполага с
териториална компетентност да издава актове по отношение на
дружеството-жалбоподател. Твърди се също, че ревизионният акт е
незаконосъобразен като необоснован, приетото в ревизионното производство
заключение не е изготвено по нито един от методите на § 1, т.10 ДР ДОПК и
определената наемна цена не е пазарна, ревизионният акт противоречи на
практиката на ВАС и на чл.78 ЗКПО. Иска се прогласяване на нищожността или
отмяна на ревизионния акт като незаконосъобразен и присъждане на направените
разноски. Съображенията по същество в писмена защита от 29.10.2019 г.
преповтарят жалбата.
Ответникът чрез процесуалния си представител
счита жалбата за неоснователна и моли тя да бъде отхвърлена. Претендира
юрисконсултско възнаграждение. Съображения по съществото на спора са изложени в
писмена защита от 25.10.2019 г.
Съдът намира, че жалбата е подадена в срока по чл.156,
ал.1 ДОПК и от активно легитимирана страна, имаща право и интерес от
обжалването, тъй като обжалваният ревизионен акт създава нови публични
задължения за дружеството, като по този начин неблагоприятно засяга правната му
сфера. Ревизионният акт е обжалван в предвидения срок пред горестоящия в
йерархията на приходната администрация орган, който го е потвърдил.
Изчерпването на реда на задължителното административно обжалване и подаването
на жалба в рамките на предвидения в чл.156, ал.1 ДОПК срок налагат извод за
нейната допустимост. Разгледана по същество жалбата е основателна поради
следните съображения:
Ревизията е започнала
въз основа на заповед за възлагане на ревизия № Р-16001618005387-020-001 от 05.09.2018
г., изменена със заповеди за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-16001618005387-020-002
от 03.10.2018 г. и № Р-16001618005387-020-003 от 08.11.2018 г., с обхват:
установяване на задължения за корпоративен данък за периода 24.03.2017 г. –
31.12.2017 г., за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на
юридически лица за периода 24.03.2017 г. – 31.08.2018 г. и за ДДС за периода 07.04.2017
г. – 31.08.2018 г. Въз на събраните доказателства е съставен ревизионен доклад
№ Р-16001618005387-092-001 от 23.01.2019 г., чиито констатации са дали
основание за издаване на ревизионния акт № Р-16001618005387-092-001 от 19.03.2019
г. – предмет на настоящето съдебно производство.
Заповедта за възлагане на ревизия и за
нейното изменение са издадени от надлежно упълномощено въз основа на заповед №
РД 09-1 от 03.01.2017 г. на директора на ТД Пловдив на НАП длъжностно лице. В
ревизиращия екип са включени М.Г.А.-Д., главен инспектор по приходите в ТД
Варна на НАП, ръководител на ревизията, и П.Г.М., главен инспектор по приходите
в ТД Варна на НАП, видно от писмата на ТД Варна и заповедите за преназначаване
(л.562-565), а със заповедите за изменение на заповедта за възлагане на ревизия
ревизиращият екип е разширен с още двама главни инспектори Й.Н. И. и М.И.М., и
двамата служители на ТД София на НАП (л.566 и 567). За времето на ревизията
служителите на ТД Варна и на ТД София не са били командировани в ТД Пловдив на
НАП. Тези факти са безспорни установени и между страните няма спор по тях.
За обосноваване на включването на органи по
приходите от други териториални дирекции ответникът е представил постановление
от 31.08.2018 г. на Специализираната прокуратура (л.613-615) и писма на зам.-изпълнителния
директор на НАП от 31.08.2018 г. (л.10-11) и от 03.10.2018 г. (л.6-9).
С първото писмо от 31.08.2018 г. е възложено
на териториалните директори на ТД Пловдив и ТД Варна да организират
извършването на ревизии на изчерпателно изброените задължени лица, сред които е
и „Захарна фабрика Пловдив“ ООД, като в заповедта за възлагане на ревизия на
това дружество да бъдат включени главните инспектори по приходите в ТД Варна на
НАП М.Г.А.-Д. и П.Г.М., като командироването на органите по приходите в ТД Пловдив
да бъде извършено при условията и реда, определени в Закона за държавния
служител.
С второто писмо от 03.10.2018 г. териториалните
директори на ТД Пловдив, ТД Варна и ТД София са задължени да предприемат
процесуални действия по компетентност, за да бъдат включени в екипите за
ревизия конкретни служители на ТД София на НАП. По отношение на ревизията на
„Захарна фабрика Пловдив“ ООД е наредено да бъдат включени главни инспектори по
приходите Й.Н. И. и М.И.М., като отново е посочено, че командироването на
органите по приходите в ТД Пловдив и ТД Варна следва да бъде извършено при
условията и по реда, определени в Закона за държавния служител.
При липсата на заповеди за командироване на
включените в ревизиращия екип органи по приходите, служители на други две
териториални дирекции на НАП, възражението на дружеството-жалбоподател, че
обжалваният ревизионен акт е нищожен, се явява основателно и доказано.
Съгласно чл.8, ал.1, т.3 ДОПК компетентна
териториална дирекция на Националната агенция за приходите относно
производствата по този кодекс, освен ако е предвидено друго,
е териториалната дирекция по седалището на местните юридически лица. В случая
„Захарна фабрика Пловдив” ООД има седалище в град Пловдив и адрес на управление
в град Пловдив, бул. „България“ № 117, от което следва, че компетентната
териториална дирекция, която следва да извърши ревизията и състави ревизионен
акт е ТД Пловдив на НАП и нейните служители следва да извършат
процесуалните действия в ревизионното производство, да съставят ревизионния
доклад и да издадат ревизионния акт.
В случая при съставянето на ревизионния
доклад и при издаване на ревизионния акт е М.Г.А.-Д., главен
инспектор по приходите в ТД Варна на НАП, ръководител на ревизията, безспорно
установено по делото, която няма териториална компетентност и за която липсват
данни да е била командирована в ТД Пловдив за времето на ревизията, въпреки че с
цитираните писма от 31.08.2018 г. и от 03.10.2018 г. на зам.-изпълнителния
директор на НАП до директорите на ТД Пловдив, Варна и София изрично
да е указано, че посочените служители следва да бъдат
командировани в съответствие с изискванията на ЗДСл.
Съгласно чл.10, ал.8 ЗНАП при необходимост за
изпълнение на възложените на агенцията функции изпълнителният директор или
оправомощено от него длъжностно лице може да нареди служители от една
териториална дирекция да преминат в друга териториална дирекция, за изпълнение
на което съответният териториален директор командирова служители от поверената
му дирекция при условия и по ред, определени в Кодекса на труда. Нормата урежда
последователността в действията на съответните органи в йерархията на НАП, като
командироването е задължителен елемент от фактическия състав за възлагане на
конкретни задачи на служителите от една териториална дирекция, които задачи
трябва да бъдат изпълнени в друга териториална дирекция.
Следователно в случая липсва едно от кумулативните
изисквания за възникване на териториалната компетентност на органите по
приходите, участвали в настоящата ревизия – липсва надлежно
командироване на служителите от ТД Варна и ТД София в ТД Пловдив на
НАП. Въпросът с командироването е императивно разписан и неговото неизпълнение
води до липса на компетентност на органа, участвал в издаване на оспорения
ревизионен акт, доколкото нормата на чл.7, ал.1 ДОПК изисква актовете по този
кодекс се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител, от
компетентната териториална дирекция, какъвто орган не е ръководителят на
ревизията, защото той е орган по приходите от ТД Варна на НАП. По тези
съображения възражението за нищожност на оспорения ревизионен акт е основателно
и доказано.
Цитираното в
писмената защита на процесуалния представител на ответника решение № 10791 от
04.09.2017 г. по адм. дело № 5664/2016 г. на ВАС, І о., не касае идентичен
случай, тъй като по делото са били налице данни за командироване на служителите
от едната териториална дирекция в другата. Точното поради липсата на
командироване по настоящото дело, за каквато изрично се говори и в двете писма
на зам.-изпълнителния директор на НАП, с които териториалните директори са
задължени да включат в състава на ревизиращите екипи конкретни служители, в
настоящия случай както ръководителят на ревизията, така и другите членове на
ревизиращия екип не разполагат с необходимата териториална компетентност да
извършат ревизия и да издадат ревизионен акт по отношение на „Захарна фабрика Пловдив“
ООД, поради което издаденият и обжалван такъв се явява нищожен.
Водим от всичко изложено, съдът намира, че
жалбата като основателна и доказана следва да се уважи и да се обяви
нищожността на обжалвания ревизионен акт. С оглед изхода на делото и направеното
от процесуалния представител на дружеството-жалбоподател искане за присъждане
на разноските по делото същото като основателно и доказано в размер на 950 лева
(50 лева за държавна такса, 300 лева за възнаграждение за вещото лице – л.550,
600 лева за възнаграждение за адвокат – л.545 и 546) следва да бъде уважено и
да бъде осъдена ответната дирекция да заплати на дружеството тази сума. Затова
и на основание чл.160, ал.1 и чл.161, ал.1 ДОПК Административен съд Пловдив, І
отделение, ІV състав,
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА
по
жалба на „Захарна фабрика Пловдив“ ООД, *********, със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, бул. „България“ № 117, представлявано от управителя П.Н.С.,
нищожността на ревизионен акт № Р-16001618005387-091-001 от 19.03.2019 г.,
издаден от З.Д.В., началник сектор в ТД Пловдив на НАП, възложила ревизията, и М.Г.А.-Д.,
главен инспектор по приходите в ТД Варна на НАП, ръководител на ревизията,
потвърден с решение № 326 от 30.05.2019 г. на директора на ДОДОП Пловдив, с
който са установени допълнително задължения за корпоративен данък за 2017 г. в
размер на 3 458,07 лева и 337,19 лева лихви.
ОСЪЖДА Национална агенция
по приходите, Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Пловдив да
заплати на „Захарна фабрика Пловдив“ ООД, *********, със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, бул. „България“ № 117, представлявано от управителя П.Н.С.,
сумата 950 (деветстотин и петдесет)
лева, разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.
Административен
съдия: