Решение по дело №14399/2016 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2168
Дата: 3 април 2017 г. (в сила от 24 ноември 2018 г.)
Съдия: Любомир Илиев Василев
Дело: 20161100114399
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 ноември 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …

гр. С., 03.04.2017 г

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав , в публичното съдебно заседание на двадесет и осми март през две хиляди и седемнадесета година в състав :

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

 

при участието на секретаря И.К. , като разгледа гр.д. №14399 по описа на СГС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Предявен е иск по чл.203 ал.2 пр.2 КТ .

Държавно предприятие „Национална компания Ж.И.“ гр.С. ЕИК ******* иска да се осъди Ц.Й.П. ЕГН ********** *** да му заплати на основание чл.203 ал.2 пр.2 КТ сумата от общо 51 826,73 лева имуществени вреди причинени от ответника като негов работник ; които вреди са от железопътно произшествие - челен удар на релсови превозни средства на 04.10.2010 г между гара Драгоман и гара Драгоил на км 47+796, от което на И.Б.Б. са причинени телесни увреждания респ.имуществени и неимуществени вреди заплатени от ищеца ; която претендирана сума представлява – 200 лева разноски за СИЕ по гр.дело №3187/15 г на СГС , I-3 състав ; 1220 лева разноски по същото дело пред СГС ; както и 50 381,68 лева  сума по изпълнително дело №20168530400447 на ЧСИ А.Д. ведно със законната лихва от 21.11.2016 г до окончателното заплащане на тази сума ; и сумата от 25 лева представляваща лихва по посоченото изпълнително дело .

Ищецът твърди , че ответникът е бивш негов служител – работил на длъжността „Ръководител движение“ на ж.п.гара Драгоман , като на 04.10.2010 г виновно е причинил железопътно произшествие – челен удар на два влака . Вината на ответника е установена със споразумение от 10.01.2013 г по н.о.х.д.№21/13 г между РП Сливница и ответника. От железопътното произшествие е пострадала пътничката И.Б.Б. , която е завела иск по чл.49 ЗЗД срещу ищеца за вреди . С решение №4434 от 30.05.2016 г , допълнено с решение от 14.07.2016 г , по гр.д.№3187/15 г на СГС ,  I-3 състав ищецът е осъден да заплати на Б. 30 000 лева обезщетение за неимуществени вреди ; както и лихви за забава и деловодни разноски. Образувано е изп.дело №20168530400447 на ЧСИ А.Д. , по което ищецът е заплатил дължимите суми . Общо поради водене на гражданското дело и изпълнителното дело ищецът е заплатил 51 826,73 лева , които трябва да му се възстановят от виновното лице – ответника.

Ответникът не оспорва изложените от ищеца факти , но оспорва иска със следните възражения :

-  прави възражение за погасяване на вземанията по давност ;

-  възразява за лошо водене на процеса от ищеца по  гр.дело №3187/15 г на СГС , I-3 състав , вкл.защото това решение не е било обжалвано ;

-  и за недължимост на разноските по гражданското и изпълнителното дело , вкл.защото ответникът е могъл да заплати доброволно сумите.

 

От фактическа страна съдът приема за установено следното :

Между страните няма спор по фактите , а спорът е чисто правен . Не се спори , че ответникът е бивш служител по трудово правоотношение на ищеца – работил е на длъжността „Ръководител движение“ на ж.п.гара Драгоман , съгласно допълнително споразумение от 13.04.2007 г. На 04.10.2010 г ищецът виновно допуска железопътно произшествие – челен удар на два влака и е дисциплинарно уволнен . Вината на ответника е установена със споразумение от 10.01.2013 г , одобрено с определение от 15.01.2013 г по н.о.х.д.№21/13 г , между РП Сливница и ответника.

От железопътното произшествие е пострадала пътничката И.Б.Б. , която е завела иск по чл.49 ЗЗД срещу ищеца. С решение №4434 от 30.05.2016 г , допълнено с решение от 14.07.2016 г , по гр.д.№3187/15 г на СГС ,  I-3 състав ищецът е осъден да заплати на Б. 30 000 лева обезщетение за неимуществени вреди ; както и лихви за забава и деловодни разноски. Ответникът е бил конституиран като трето лице-помагач на ответника в това производство Национална компания Ж.И.“ гр.С. ; ищец в настоящото производство .

Образувано е изп.дело №20168530400447 на ЧСИ А.Д. срещу ищеца с взискател И.Б.Б. .

С платежно нареждане от 14.11.2016 г ищецът е заплатил по сметка на ЧСИ А.Д. сумата от 50 381,68 лева – главница , лихви и разноски .

С платежно нареждане от 17.11.2016 г ищецът е доплатил още 25,05 лева е заплатил дължими суми по сметка на ЧСИ А.Д. .

С платежно нареждане от 15.07.2015 г ищецът е заплатил по сметка на СГС сумата от 200 лева депозит за вещо лице по гр.д.№3187/15 г на СГС ,  I-3 състав. Тази сума не е възстановена на ищеца , който е загубил делото.

С платежно нареждане от 11.10.2016 г ищецът е заплатил по сметка на СГС сумата от 1220 лева държавна такса по влязлото в сила решение по гр.д.№3187/15 г на СГС ,  I-3 състав /от тази държавна такса ищецът Б. е била освободена поради влязла в сила присъда – чл.83 ал.1 т.4 ГПК /.

При така събраните доказателства съдът приема от правна страна следното :

Предявен е пряк иск по чл.203 ал.2 пр.2 КТ за обезщетение за имуществени вреди настъпили за ищеца като бивш работодател ; които вреди са  причинени от неправомерни действия и бездействия  на ответника като бивш работник на ищеца , и за които действия и бездействия ответникът е осъден според споразумение в наказателното производство , което има последиците на влязла в сила присъда . Въпросното споразумение е задължително за настоящия граждански съд по чл.300 ГПК относно вината на ответника за железопътното произшествие респ.причинната връзка между деянието и причинените на И.Б.Б. вреди .

От решение №4434 от 30.05.2016 г , допълнено с решение от 14.07.2016 г , по гр.д.№3187/15 г на СГС ,  I-3 състав е видно , че ищецът е осъден на основание чл.49 ЗЗД и чл.86 ЗЗДгаранционно-обезпечителна отговорност - да заплати на Б. 30 000 лева обезщетение за неимуществени вреди ; както и лихви за забава и деловодни разноски . Ответникът е участвал в това производство по иск по чл.49 ЗЗД като подпомагаща страна на ищеца . В отношенията си с ищеца ответникът е обвързан от мотивите на решенията по гр.дело №3187/15 г на СГС , I-3 състав .

Настоящият съд счита , че - принципно - ответникът дължи възстановяване на заплатените от ищеца суми на пострадалото лице И.Б.Б., както и на всички акцесорни суми /лихви и разноски/ , които са пряка последица от железопътното произшествие /деликт/ . За ищеца тези суми представляват имуществени вреди /загуби/ за неговото имущество , които са предизвикани от неправомерни и виновни действия на ответника , за които се носи гаранционно-обезпечителна отговорност по чл.49 ЗЗД . Доколкото ответникът е бил в трудово правоотношение с ищеца , във вътрешните отношения между тях /относно регресните права/ е приложим не само ЗЗД , а КТ във вр.ЗЗД и по специално чл.203 ал.2 пр.2 КТ – пълна имуществена отговорност на работника , тъй като имуществените вреди са настъпили в резултат на престъпление . Този фактически състав не се оспорва от ответника и е безспорен при наличие на споразумение по наказателното дело и неоспорени доказателства за плащане от страна на ищеца , поради което трябва да се разгледат конкретните възражения на ответника , че не дължи претендираната сума респ.част от нея.

По възражението за лошо водене на процеса по гр.д.№3187/15 г на СГС ,  I-3 състав          

Възражението е неоснователно . Както посочва и самият ответник , той е участвал по това дело като трето лице-помагач на ищеца и е обвързан от задължителната /установителна/ сила на мотивите  във вътрешните си отношения с ищеца – чл.223 ГПК . Според чл.223 ал.2 ГПК , това, което съдът е установил в мотивите на решението си е задължително за третото лице в отношенията му със страната, която го е привлякла. Третото лице не може да го оспорва под предлог, че страната зле е водила делото, освен ако последната умишлено или поради груба небрежност е пропуснала да предяви неизвестни на третото лице обстоятелства или доказателства .

В случая ответникът не твърди , а още по-малко доказва , умишлено или при груба небрежност ищецът да е пропуснал да предяви известни само нему обстоятелства и доказателства . Това , че решението на СГС не е било обжалвано не е „лошо водене на делото“ , още повече , че и самият ответникът като трето лице е имал право да обжалва решението на СРС , което не е сторил . Абсурдно е да се изисква работодателят да предприема безцелни обжалвания след като и самото виновно лице /настоящият ответник/ преценява , че не е целесъобразно да обжалва . Поначало обжалването на съдебните решения пред всички възможни съдебни инстанции не е равнозначно на „добро водене на процеса“ . Ако обжалването се окаже неуспешно , от него следват само допълнителни разноски и лихви за обжалващия длъжник .

  Ответникът е обвързан от мотивите на СГС , в които са преценени всички обстоятелства за носене на гаранционно-обезпечителна отговорност от ответника , вкл.размерът на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост /чл.52 ЗЗД/ .

По възражението за недължимост на разноските по гражданското и изпълнителното дело , вкл.защото ответникът е могъл да заплати доброволно сумите.

  Отново ответникът прави опит за „прехвърляне на отговорност“ на ищеца . Както многократно се посочи отговорността на ищеца спрямо третото увредено лице е гаранционно-обезпечителна . Тази отговорност е безвиновна и социалната й цел е да обезпечи /гарантира/ правата на третото увредено лице вкл.действителното и ефективно заплащане на обезщетението . На третото лице се дава право да иска обезщетение не само от прекия причинител на деликта , но и от друг  и предполагаем по-платежоспособен длъжник – възложителя на работата . От това не следва , че във вътрешните отношения между възложителя и виновното лице първият има някакви задължения своевременно да плаща и така да ограничава и смекчава отговорността на деликвента . Този , които трябва да плати своевременно и доброволно дължимите суми е самият деликвент  - той е главният , основният , крайният длъжник . Щом настоящият ответник-деликвент и досега не е платил задълженията си , той не може да се позовава на собственото си неправомерно поведение и да предявява претенции , че друг – неговият бивш работодател – не му плаща своевременно дълговете. Ответникът дължи всички суми , които ищецът безвиновно е заплатил вкл.разноски в гражданското и изпълнителното дело и лихвите за забава .

По възражението за давност

Неоснователно ответникът свързва началото на давностния срок за процесното вземане с датата на деликта /04.10.2010 г /. По общото правило на чл.114 ал.1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от момента , когато вземането е станало изискуемо , като във всички случаи в деликтното и застрахователното право този момент е моментът на плащането .  Преди да е платил обезщетение няма как ищецът да има вземане и същото да е изискуемо , за да тече давност . В този смисъл е изрично определение №426 от 21.03.2012 г по гр.д. № 1343/2011 г, ГК , ІІІ ГО на ВКС , в което се констатира , че законът е ясен и няма особена необходимост от допълнително тълкуване и изясняване . Още по-обилна и в същия смисъл е практиката по сходни случаи на регресни права във връзка със застраховки напр. решение №131 от 07.10.2011 г по т.д.№806/10 г на ВКС , I ТО и цитираните в него Постановление № 7/77 г. от 4.X.1978 г. на ВС и решение № 53 от 16.07.2009г. по т.дело № 356/2008г. на ВКС, ТК. Давността при регресни права винаги започва да тече след плащане от съответното лице , а не от датата на деликта.

В случая плащанията от ищеца са извършени през 2016 г – непосредствено преди завеждане на настоящото дело – и въобще не може да става въпрос за изтекла давност.

По изложените съображения искът е основателен и трябва да се уважи.

С оглед изхода на делото в тежест на ответника са деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.78 ал.8 ГПК във вр.чл.37 ЗПрП в размер на 350 лева.

Ответникът дължи по сметка на СГС , на основание чл.78 ал.6 ГПК,  сумата от 2073,07 лева държавна такса . Ищецът е освободен от държавна такса на основание чл.83 ал.1 т.4 ГПК /вреди от непозволено увреждане причинено с престъпление , за което има влязла в сила присъда /.

 

Водим от горното СЪДЪТ

 

РЕШИ :

 

ОСЪЖДА  Ц.Й.П. ЕГН ********** *** да  заплати на основание чл.203 ал.2 пр.2 КТ на „Национална компания Ж.И.“ гр.С. ЕИК ******* сумата от общо 51 826,73 лева имуществени вреди причинени от П. като негов работник ; които вреди са от железопътно произшествие - челен удар на релсови превозни средства на 04.10.2010 г между гара Драгоман и гара Драгоил на км 47+796, от което на И.Б.Б. са причинени телесни увреждания ; която сума от 51 826,73 лева се състои от заплатени от ищеца – 200 лева разноски за СИЕ по гр.дело №3187/15 г на СГС , I-3 състав ; 1220 лева разноски по същото дело пред СГС ; 25,05 лева лихва по изпълнително дело №20168530400447 на ЧСИ А.Д. ; и 50 381,68 лева платена сума по изпълнително дело №20168530400447 на ЧСИ А.Д. , ведно със законната лихва върху сумата от 50 381,68 лева от 21.11.2016 г до окончателното заплащане на тази сума .

 

ОСЪЖДА  Ц.Й.П. ЕГН ********** *** да  заплати на „Национална компания Ж.И.“ гр.С. ЕИК ******* сумата от 350 лева деловодни разноски /юрисконсултско възнаграждение/.

 

ОСЪЖДА  Ц.Й.П. ЕГН ********** *** да  заплати на основание чл.78 ал.6 ГПК по сметка на СГС сумата от 2073,07 лева държавна такса .

 

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд-С. в двуседмичен срок от връчване на страните .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :