Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. С., 03.04.2017 г
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД , ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав , в публичното съдебно заседание на двадесет и осми март
през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря И.К. , като
разгледа гр.д. №14399 по описа на СГС за
2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен
е иск по чл.203 ал.2 пр.2 КТ .
Държавно предприятие „Национална
компания Ж.И.“ гр.С. ЕИК ******* иска да се осъди Ц.Й.П. ЕГН ********** *** да
му заплати на основание чл.203 ал.2 пр.2 КТ сумата от общо 51 826,73
лева имуществени вреди причинени от ответника като негов работник ; които
вреди са от железопътно произшествие - челен удар на релсови превозни средства
на 04.10.2010 г между гара Драгоман и гара Драгоил на км 47+796, от което на И.Б.Б.
са причинени телесни увреждания респ.имуществени и неимуществени вреди
заплатени от ищеца ; която претендирана сума представлява – 200 лева
разноски за СИЕ по гр.дело №3187/15 г на СГС , I-3 състав ; 1220 лева разноски по същото дело
пред СГС ; както и 50 381,68 лева
сума по изпълнително дело №20168530400447 на ЧСИ А.Д. ведно със законната
лихва от 21.11.2016 г до окончателното заплащане
на тази сума ; и сумата от 25 лева представляваща лихва по посоченото
изпълнително дело .
Ищецът твърди , че ответникът е бивш
негов служител – работил на длъжността „Ръководител движение“ на ж.п.гара Драгоман
, като на 04.10.2010 г виновно е причинил железопътно произшествие – челен удар
на два влака . Вината на ответника е установена със споразумение от 10.01.2013
г по н.о.х.д.№21/13 г между РП Сливница и ответника. От железопътното
произшествие е пострадала пътничката И.Б.Б. , която е завела иск по чл.49 ЗЗД
срещу ищеца за вреди . С решение №4434 от 30.05.2016 г , допълнено с решение от
14.07.2016 г , по гр.д.№3187/15 г на СГС , I-3 състав
ищецът е осъден да заплати на Б. 30 000 лева обезщетение за неимуществени
вреди ; както и лихви за забава и деловодни разноски. Образувано е изп.дело
№20168530400447 на ЧСИ А.Д. , по което ищецът е заплатил дължимите суми . Общо
поради водене на гражданското дело и изпълнителното дело ищецът е заплатил 51 826,73
лева , които трябва да му се възстановят от виновното лице – ответника.
Ответникът не оспорва изложените от
ищеца факти , но оспорва иска със следните възражения :
- прави
възражение за погасяване на вземанията по давност ;
- възразява за
лошо водене на процеса от ищеца по
гр.дело №3187/15 г на СГС , I-3
състав , вкл.защото това решение не е било обжалвано ;
- и за
недължимост на разноските по гражданското и изпълнителното дело , вкл.защото
ответникът е могъл да заплати доброволно сумите.
От фактическа страна съдът приема за
установено следното :
Между страните няма спор по фактите , а
спорът е чисто правен . Не се спори , че ответникът е бивш служител по трудово
правоотношение на ищеца – работил е на длъжността „Ръководител движение“ на
ж.п.гара Драгоман , съгласно допълнително споразумение от 13.04.2007 г. На 04.10.2010
г ищецът виновно допуска железопътно произшествие – челен удар на два влака и е
дисциплинарно уволнен . Вината на ответника е установена със споразумение от
10.01.2013 г , одобрено с определение от 15.01.2013 г по н.о.х.д.№21/13 г , между
РП Сливница и ответника.
От железопътното произшествие е
пострадала пътничката И.Б.Б. , която е завела иск по чл.49 ЗЗД срещу ищеца. С
решение №4434 от 30.05.2016 г , допълнено с решение от 14.07.2016 г , по
гр.д.№3187/15 г на СГС , I-3 състав ищецът е осъден да заплати на Б. 30 000
лева обезщетение за неимуществени вреди ; както и лихви за забава и деловодни
разноски. Ответникът е бил конституиран като трето лице-помагач на ответника в
това производство Национална компания Ж.И.“ гр.С. ; ищец в настоящото
производство .
Образувано е изп.дело №20168530400447 на
ЧСИ А.Д. срещу ищеца с взискател И.Б.Б. .
С платежно нареждане от 14.11.2016 г
ищецът е заплатил по сметка на ЧСИ А.Д. сумата от 50 381,68 лева –
главница , лихви и разноски .
С платежно нареждане от 17.11.2016 г
ищецът е доплатил още 25,05 лева е заплатил дължими суми по сметка на
ЧСИ А.Д. .
С платежно нареждане от 15.07.2015 г
ищецът е заплатил по сметка на СГС сумата от 200 лева депозит за вещо
лице по гр.д.№3187/15 г на СГС , I-3 състав. Тази сума не е възстановена на ищеца ,
който е загубил делото.
С платежно нареждане от 11.10.2016 г
ищецът е заплатил по сметка на СГС сумата от 1220 лева държавна такса по
влязлото в сила решение по гр.д.№3187/15 г на СГС , I-3
състав /от тази държавна такса ищецът Б. е била освободена поради влязла в сила
присъда – чл.83 ал.1 т.4 ГПК /.
При така събраните доказателства
съдът приема от правна страна следното :
Предявен е пряк иск по чл.203 ал.2 пр.2 КТ за обезщетение за имуществени вреди настъпили за ищеца като бивш работодател ; които вреди са причинени от неправомерни действия и бездействия на ответника
като бивш работник на ищеца , и за които действия и бездействия ответникът е осъден
според споразумение в наказателното производство , което има последиците на
влязла в сила присъда . Въпросното
споразумение е задължително за настоящия граждански съд по чл.300 ГПК относно
вината на ответника за железопътното произшествие респ.причинната връзка между
деянието и причинените на И.Б.Б. вреди .
От решение №4434 от 30.05.2016 г ,
допълнено с решение от 14.07.2016 г , по гр.д.№3187/15 г на СГС , I-3
състав е видно , че ищецът е осъден на основание чл.49 ЗЗД и чл.86 ЗЗД – гаранционно-обезпечителна
отговорност - да заплати на Б. 30 000 лева обезщетение за
неимуществени вреди ; както и лихви за забава и деловодни разноски . Ответникът е участвал в това производство
по иск по чл.49 ЗЗД като подпомагаща страна на ищеца . В отношенията си с
ищеца ответникът е обвързан от мотивите на решенията по гр.дело №3187/15
г на СГС , I-3 състав .
Настоящият съд счита , че - принципно -
ответникът дължи възстановяване на заплатените от ищеца суми на пострадалото
лице И.Б.Б., както и на всички акцесорни суми /лихви и разноски/ , които са
пряка последица от железопътното произшествие /деликт/ . За ищеца тези суми
представляват имуществени вреди /загуби/ за неговото имущество , които са
предизвикани от неправомерни и виновни действия на ответника , за които се носи
гаранционно-обезпечителна отговорност по чл.49 ЗЗД . Доколкото ответникът е бил
в трудово правоотношение с ищеца , във вътрешните отношения между тях /относно
регресните права/ е приложим не само ЗЗД , а КТ във вр.ЗЗД и по специално чл.203
ал.2 пр.2 КТ – пълна имуществена отговорност на работника , тъй като имуществените
вреди са настъпили в резултат на престъпление . Този фактически състав не се
оспорва от ответника и е безспорен при наличие на споразумение по наказателното
дело и неоспорени доказателства за плащане от страна на ищеца , поради което
трябва да се разгледат конкретните възражения на ответника , че не дължи
претендираната сума респ.част от нея.
По
възражението за лошо водене на процеса по гр.д.№3187/15 г на СГС , I-3 състав
Възражението е неоснователно . Както
посочва и самият ответник , той е участвал по това дело като трето лице-помагач
на ищеца и е обвързан от задължителната /установителна/ сила на мотивите във вътрешните си отношения с ищеца – чл.223 ГПК . Според чл.223 ал.2 ГПК , това, което съдът е установил в мотивите на решението си е
задължително за третото лице в отношенията му със страната, която го е
привлякла. Третото лице не може да го оспорва под
предлог, че страната зле е водила делото, освен ако последната умишлено
или поради груба небрежност е пропуснала да предяви неизвестни на третото лице
обстоятелства или доказателства .
В случая ответникът не твърди , а още
по-малко доказва , умишлено или при груба небрежност ищецът да е пропуснал да
предяви известни само нему обстоятелства и доказателства . Това , че решението
на СГС не е било обжалвано не е „лошо водене на делото“ , още повече , че и самият
ответникът като трето лице е имал право да обжалва решението на СРС ,
което не е сторил . Абсурдно е да се изисква работодателят да предприема
безцелни обжалвания след като и самото виновно лице /настоящият ответник/
преценява , че не е целесъобразно да обжалва . Поначало обжалването на
съдебните решения пред всички възможни съдебни инстанции не е равнозначно на
„добро водене на процеса“ . Ако обжалването се окаже неуспешно , от него
следват само допълнителни разноски и лихви за обжалващия длъжник .
Ответникът е обвързан от мотивите на СГС , в
които са преценени всички обстоятелства за носене на гаранционно-обезпечителна
отговорност от ответника , вкл.размерът на обезщетението за неимуществени вреди
по справедливост /чл.52 ЗЗД/ .
По
възражението за недължимост на разноските по гражданското и изпълнителното дело
, вкл.защото ответникът е могъл да заплати доброволно сумите.
Отново ответникът прави опит за „прехвърляне
на отговорност“ на ищеца . Както многократно се посочи отговорността на ищеца
спрямо третото увредено лице е гаранционно-обезпечителна . Тази отговорност е
безвиновна и социалната й цел е да обезпечи /гарантира/ правата на третото
увредено лице вкл.действителното и ефективно заплащане на обезщетението .
На третото лице се дава право да иска обезщетение не само от прекия причинител
на деликта , но и от друг и предполагаем
по-платежоспособен длъжник – възложителя на работата . От това не следва , че
във вътрешните отношения между възложителя и виновното лице първият има някакви
задължения своевременно да плаща и така да ограничава и смекчава отговорността
на деликвента . Този , които трябва да плати своевременно и доброволно
дължимите суми е самият деликвент -
той е главният , основният , крайният длъжник . Щом настоящият
ответник-деликвент и досега не е платил задълженията си , той не може да се
позовава на собственото си неправомерно поведение и да предявява претенции
, че друг – неговият бивш работодател – не му плаща своевременно дълговете.
Ответникът дължи всички суми , които ищецът безвиновно е заплатил вкл.разноски
в гражданското и изпълнителното дело и лихвите за забава .
По
възражението за давност
Неоснователно ответникът свързва
началото на давностния срок за процесното вземане с датата на деликта
/04.10.2010 г /. По общото правило на чл.114 ал.1 ЗЗД погасителната давност започва да
тече от момента , когато вземането е станало изискуемо
, като във всички случаи в деликтното
и застрахователното право този момент е моментът на плащането . Преди да
е платил обезщетение няма как ищецът да има вземане и същото да е изискуемо ,
за да тече давност . В този смисъл е изрично определение №426 от 21.03.2012
г по
гр.д. № 1343/2011 г, ГК ,
ІІІ ГО
на ВКС , в което се констатира , че законът е ясен и няма
особена необходимост от допълнително тълкуване и изясняване . Още по-обилна и в
същия смисъл е практиката по сходни случаи на регресни права във връзка със
застраховки напр. решение №131 от 07.10.2011 г по т.д.№806/10 г на ВКС
, I ТО и цитираните в него Постановление № 7/77 г. от
4.X.1978 г. на ВС и решение № 53 от 16.07.2009г. по т.дело № 356/2008г. на ВКС,
ТК. Давността при регресни права винаги започва да тече след плащане от съответното
лице , а не от датата на деликта.
В случая
плащанията от ищеца са извършени през 2016 г – непосредствено преди
завеждане на настоящото дело – и въобще не може да става въпрос за изтекла
давност.
По изложените
съображения искът е основателен и трябва да се уважи.
С оглед изхода
на делото в тежест на ответника са деловодни разноски за юрисконсултско
възнаграждение съгласно чл.78 ал.8 ГПК във вр.чл.37 ЗПрП в размер на 350 лева.
Ответникът дължи по сметка на СГС , на
основание чл.78 ал.6 ГПК, сумата от 2073,07
лева държавна такса . Ищецът е освободен от държавна такса на основание чл.83
ал.1 т.4 ГПК /вреди от непозволено увреждане причинено с престъпление , за
което има влязла в сила присъда /.
Водим от горното СЪДЪТ
РЕШИ :
ОСЪЖДА
Ц.Й.П. ЕГН ********** *** да заплати на основание чл.203 ал.2 пр.2 КТ на „Национална
компания Ж.И.“ гр.С. ЕИК ******* сумата от общо 51 826,73 лева
имуществени вреди причинени от П. като негов работник ; които вреди са от
железопътно произшествие - челен удар на релсови превозни средства на
04.10.2010 г между гара Драгоман и гара Драгоил на км 47+796, от което на И.Б.Б.
са причинени телесни увреждания ; която сума от 51 826,73 лева се
състои от заплатени от ищеца – 200 лева разноски за СИЕ по гр.дело №3187/15 г
на СГС , I-3 състав ; 1220 лева разноски по
същото дело пред СГС ; 25,05 лева лихва по изпълнително дело №20168530400447 на
ЧСИ А.Д. ; и 50 381,68 лева платена сума по изпълнително дело
№20168530400447 на ЧСИ А.Д. , ведно със законната лихва върху сумата от
50 381,68 лева от 21.11.2016 г до окончателното
заплащане на тази сума .
ОСЪЖДА
Ц.Й.П. ЕГН ********** *** да заплати на „Национална компания Ж.И.“ гр.С.
ЕИК ******* сумата от 350 лева деловодни разноски /юрисконсултско
възнаграждение/.
ОСЪЖДА
Ц.Й.П. ЕГН ********** *** да заплати на основание чл.78 ал.6 ГПК по сметка
на СГС сумата от 2073,07 лева държавна такса .
Решението може да се обжалва пред
Апелативен съд-С. в двуседмичен срок от връчване на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :