№ 203
гр. Варна, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Деспина Г. Георгиева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело
№ 20253000500376 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по
въззивна жалба на В. И. Н., Н. И. Н., С. А. Н. и В. П. Н., чрез пълномощника
адв. В. Н. срещу решение № 65/25.04.2025г., постановено по гр.д. №
413/2024г., по описа на Окръжен съд – Силистра, с което са отхвърлени
предявените от тях искове с правно основание чл.49, вр.чл.45 ЗЗД, за осъждане
на Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на всеки от въззивниците
сумата от по 120 000лв., представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от загубата на
починалия техен праводател Ив. Н. Н. от ПТП, настъпило на 11.09.2022г. на
път ІІІ-2104 – държавна собственост и възложен за управление на АПИ, ведно
със законната лихва върху главниците, считано от датата на увреждането до
окончателното изплащане на обезщетението.
Наведените в жалбата оплаквания са за неправилност и необоснованост
на решението, като постановено при нарушение на материалния закон и
процесуалните правила и в противоречие с трайно установената съдебна
практика. Като необосновани и неправилни се оспорват изводите на съда, че
АПИ не е имала задължение да предприема действия по обезопасяване на
пътния участък, в който е настъпило процесното ПТП от навлизане на
животни в него. Посочва се, че от доказателствата по делото безспорно се
установяват предпоставките за възникване на отговорността на ответника, тъй
1
като процесния републикански път се управлява от ответната агенция и
съответното Областно пътно управление Силистра не е предприело конкретни
действия по обезопасяване, поради което и настъпилото ПТП, от което
ищците са претърпели вреди, е в причинно-следствена връзка с бездействието
на служителите на ответника. Въззивниците считат за неправилни изложените
в решението изводи, че от доказателствата по делото за конкретния участък, не
се установява наличие на конкретна целесъобразност от поставяне на
предупредителни пътни знаци, ограничителни системи, прегради и предпазни
мрежи предвид разпоредбата на чл.73, ал.1 , вр. Чл.74 от Наредба № РД-02-20-
2/28.08.2018г. Излагат, че по делото е установено виновно поведение от страна
на Агенция „Пътна инфраструктура“, изразяващо се в неспазване на
вмененото й от ЗДвП задължение да възложи на свои служители
обезопасяването на процесния пътен участък от навлизането на животни.
Въззивниците молят за отмяна на обжалваното решение като неправилно и
уважаване на предявените искове. Претендират присъждане на разноските.
В отговор на жалбата, Агенция „Пътна инфраструктура“ оспорва
доводите, изложени в нея, като поддържа други обосноваващи правилност и
законосъобразност на решенето. Отправя искане обжалваното решение да се
потвърди. Претендира присъждане на разноските по делото.
В хода на делото, страните поддържат изразените позиции по спора,
доразвиват подробно доводите си и излагат становища по същество на спора.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение,
съобразно нормата на чл.269, пр. І от ГПК, съдът не открива пороци, водещи
до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси, за да се
произнесе, съдът съобрази следното:
Производството пред ОС-Силистра е образувано по повод предявени от
В. И. Н., Н. И. Н., С. А. Н. и В. П. Н. срещу Агенция „Пътна инфраструктура“
осъдителни искове с правно основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на всеки от ищците сумата от по 120 000 лева,
представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди - болки и
страдания от загубата на починалия техен наследодател Ив. Н., вследствие на
настъпило на 11.09.2022 г. на път ІІІ-2104, причинени пряко и непосредствено
от непроявената от ответника дължима грижа на добър стопанин да поддържа
републиканската пътна мрежа и обезопасяване на пътя с необходимите
средства за предотвратяване появата на животни на пътното платно, ведно с
обезщетение за забава, считано от 11.09.2022г. до окончателното изплащане на
задължението.
Фактическите твърдения, на които са основани исковете са в следния
смисъл: на 11.09.2022г. около 9,50ч. Ив. Н. Н. управлявал л.а. „Опел Астра“, с
рег.№ * по път ІІІ-2104, гр. Русе – гр. Силистра, с посока към път ІІ-21 След
разклона за с. Царев дол, към пътя по който се движел автомобила от
земеделската нива се насочила кобила, бягайки отдясно наляво спрямо
посоката на движението му. Въпреки, че автомобилът се движел със
2
съобразена скорост, настъпил удар между предната дясна част на автомобила
и внезапно изскочилата на пътното платно кобила. Животното паднало в
левия банкет, а автомобила се ударил в дърво. Вследствие на настъпилото
ПТП водачът на автомобила починал. Във връзка с ПТП било образувано ДП
№ 362-ЗМ-213/2022г. на ОД на МВР-Силистра за престъпление по чл.343 НК,
което е било частични прекратено. Образувано е ДП № 362 ЗМ -236/2023г. по
описа на ОД на МВР Силистра, като е било повдигнато обвинение на Ст. Г. А.
– собственик на домашното животно, за престъпление по чл.325в, ал.2, вр.
ал.1 НК и НОХД № 285/2023г. по описа на РС- Тутракан, което не е
приключило. Ищците твърдят, че в следствие на ПТП, водача на автомобила е
причинена черепно-мозъчна и шийна травми, които увреждания са причинили
смъртта му. Внезапната загуба предизвикала страдания и огромни
затруднения в семейството на починалия. За ищцата С. Н., загубата на съпруга
й бил един от най-тежките моменти в живота й. Децата му В. и Н., които до
смъртта на баща си живеели с него в едно домакинство и били привързани
към него, също тежко изживели загубата му и към настоящия момент не са
успели да приемат случилото се. В. Н. – майка на починалия Ив., която до
смъртта му е поддържала близки и топли отношения с него, тъжи за смъртта
му. Твърдят, че настъпилото ПТП, вследствие на което е настъпила смъртта на
наследодателя им и претърпените от тях болки и страдания от загубата му, са
в пряка причинна връзка с непроявената от страна на ответника дължима
грижа на добър стопанин да поддържа републиканската пътна мрежа и да
обезопаси пътя с необходимите средства за предотвратяване появата на
животни на пътното платно, включително чрез непоставяне на пътни знаци,
предпазни огради и съоръжения. За претърпените неимуществени вреди
претендират обезщетение в размер на по 120 000 лева за всеки от ищците
/общо 480 000лв./, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки
и страдания и психически стрес, претърпени от ищците от загубата на техния
близък Ив. Н., вследствие настъпило ПТП на 11.09.2022г., ведно със законната
лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът по делото Агенция „Пътна инфраструктура“, е оспорил
твърденията за наличието на противоправно поведение от страна на АПИ или
нейни служители, както и наличието на причинна връзка между такова
поведение и настъпилото ПТП и претърпените от ищците неимуществени
вреди. Твърди, че основната причина за настъпването на ПТП е внезапната
поява на пътното платно на домашно животно, като именно тази внезапна
поява, а не състоянието на пътя е довела до невъзможност водача на
автомобила да избегне сблъсъка. Животното е собственост на Ст. Г. А., като
последният, като собственик носи и отговорността за причинените вреди, на
основание чл.50 ЗЗД. Твърди също, че АПИ е изпълнила законоустановените
си задължения по поддръжка на републиканската пътна мрежа, като на път ІІІ-
210, в участъка, в който е настъпило процесното ПТП, през 2021г. е извършен
превантивен ремонт, с положена и изпълнена маркировка и са осигурени
безопасни условия за движение. Излага се, че по отношение на път ІІІ-210,
3
АПИ не е задължена да поставя сигнализация, ограничителни системи и
предпазни огради.
С решението си първоинстанционният съд е отхвърлил предявената
искова претенция по чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД, като е приел, че същата е
неоснователна, тъй като не са доказани твърденията на ищците в исковата
молба: противоправно поведение на ответника- неизпълнение на
задълженията му да поддържа и обезопаси пътя, поставяйки пътни знаци,
огради и съоръжения, предотвратяващи навлизането на животни на пътя, в
пряка причинна връзка с което е настъпилото ПТП и смъртта на
наследодателя на ищците и претърпените от тях неимуществени вреди.
Фактическата обстановка е установена правилно от
първоинстанционния съд и е следната:
Между страните не се спори, а и от представените по делото
удостоверения се установява, че ищците са наследници на Ив. Н. Н.. Не е
спорно, че на 11.09.2022г. на път ІІІ-2104, в района на км.2+200 от пътя е
настъпило ПТП с участието на л.а. „Опел Астра“, с рег.№ *, управляван от Ив.
Н. Н. и животно – кон, като вследствие на причинените от това ПТП травми
Ив. Н. е починал.
Не е спорно, а и от представените по делото доказателства, включително
и заключението на САТЕ се установява, че ПТП е настъпило извън населено
място по прав, сух асфалтов участък от пътя при дневна светлина. В
заключението вещото лице е посочило, че в участъка на настъпване на
произшествието е налично заустване към намиращи се от дясната и лява
страна земеделски ниви, като процесното ПТП у настъпило между л.а и
внезапно навлизащ в пътното платно от дясната страна кон с прикачена
предна част на каруца; на мястото на произшествието има констатирани
спирачни следи и следи от издълбаване и протриване на асфалта; в края на
движението си л.а. е спрял, удряйки се в намиращо се от дясната страна
крайпътно дърво; водачът и пътникът на предната седалка пътника са били с
поставени предпазни колани; ударът между автомобила и коня е настъпил с
лявата странична част на коня в предната част на автомобила; след удара
автомобила е продължил движението си, изминавайки 53 м. и се удря в
намиращо се в лявата страна на платното дърво. В заключение вещото лице
посочва, че предвид конкретните пътни условия, причините за настъпване на
произшествието не са от техническо естество, а са в резултат на внезапно
навлизане на кон с впрегната предна част от каруца /преден мост/; Скоростта
на лекия автомобил е била 86 км/ч., при максимално разрешена 90 км/ч., като
водачът на автомобила не е имал техническа възможност да предотврати
настъпването на ПТП чрез спиране или извършване на друга маневра преди
достигане мястото на удара. Посочено е, че към момента на настъпване на
ПТП и към момента на изготвяне на заключението по трасето на път ІІІ-2104
няма пътни знаци, предупреждаващи за наличие на домашни животни,
предпазни и защитни огради.
4
Липсата на предпазни огради и знаци на пътя, в участъка на станалото
ПТП не се оспорва от АПИ и се установява и от представената справка №
3623М-213/2022г.
Претърпените от ищците неимуществени вреди по вид и интензитет са
установени от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Не е спорно по делото, че на основание чл.19, ал.1, т.1 ЗП републиканския път
ІІ-2104, на който е станало процесното ПТП се поддържа и управлява от АПИ,
като на основание чл.22, ал.1, вр. чл.22, ал.2 ЗП, на територията на област
Силистра, тази дейност се извършва от специализираното звено – Областно
пътно управление – Силистра. В качеството си на държавен орган, на който е
възложено изграждането, поддръжката и управлението на републиканската
пътна мрежа, АПИ отговаря за вреди, настъпили в резултат на действия или
бездействия на лицата, натоварени с извършването на работата по поддръжка
и управление на пътищата.
От представения по делото сертификат №12 за действително изпълнени
и приети ремонтни дейности, се установява, че през 2021г. на пътя,
включително и участъка, в който е настъпило процесното ПТП е осъществен
превантивен ремонт с изпълнена и положена маркировка.
Спорните въпроси пред първоинстанционния съд и настоящата
инстанция са относно това дали процесното ПТП е настъпило в резултат на
противоправно поведение от страна на ответника, изразяващо се в
неизпълнение на задължения на АПИ да поддържа и обезопасява пътя,
поставяйки съответни пътни знаци, огради, предотвратяващи навлизането на
животни на пътя или причината за настъпването е внезапното появяване на
пътното платно на домашно животно, собственост на установено физически
лице, като тази внезапна поява е довела до невъзможност водача на
автомобила да овладее автомобила и настъпването на ПТП.
Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.2 ЗП републикански пътища са
автомагистралите, скоростните пътища и пътищата от първи, втори и трети
клас, които осигуряват транспортни връзки от национално значение и
образуват държавната пътна мрежа. В разпоредбите на чл.3, ал.7 и ал.8 ЗП са
посочени подробно конкретните характеристики, на които следва да отговарят
магистралите и скоростните пътища. Такива изисквания в закона не са
изрично предвидени за републиканските пътища, а в разпоредбата на чл.5 ЗП
е посочено, че пътищата имат следните елементи: обхват на пътя, пътни
съоръжения, пътни принадлежности. Съгласно разпоредбата на §1, т.3 и т.4
ДР на ЗП оградите представляват пътно съоръжение, но същите са
задължителна характеристика на автомагистралите и скоростните пътища,
съгласно чл.3, ал.7 и ал.8 ЗП, не и за останалите категории пътища,
включително и за процесния, който представлява третокласен път. Освен
огради, в закона не са предвидени други съоръжения, които да препятстват
появата на животни на пътя, като поставянето на пътен знак А 21 „Възможна е
поява на домашни животни и пътен знак А 22 “Възможна е поява на диви
5
животни“, съгласно предвиденото в чл. 34 от Наредба №8/2001г. за
сигнализация на пътищата с пътни знаци е наложително при пътни участъци,
в които е възможно внезапното навлизане на животни на пътното платно. При
наличие на установено необходимост такива пътни знаци, или врежи е
възможно да бъдат поставяни на републикански пътища, вследствие на
изготвяне на проект, при обоснована необходимост, каквито в случая не се
установяват. Сигнализации, ограничителни системи и предпазни огради на
пътищата се поставят при условията и реда, предвидени в ЗП, Наредба № РД-
02-20-2/2018 г. за проектиране на пътища, Техническите правила за прилагане
на ограничителни системи за пътищата по републиканската пътна мрежа и
Технически правила за приложение на огради за автомагистрали. В
конкретния случай изпълнение на предвидените в закона условия и
предпоставки по отношение на пътния участък, в който е настъпила
процесното ПТП не се установява.
Съгласно чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 8/2001г. за сигнализация на
пътищата с пътни знаци, такива се поставят в обхвата на пътя, извън населени
места – в съответствие с проекта за организация на движението по пътя. В
конкретния случай, пътният участък, в който е настъпило произшествието е
прав, като съгласно изготвения през 2020 г. проект не е налице необходимост
от поставяне на ограничителни системи.
Предвид изложеното, съдът намира, че по делото не се установява,
неизпълнение на възложено от закон или подзаконов нормативен акт
задължение за предприемане на действия по обезопасяване на процесния
пътен участък от навлизане на животни. В този смисъл тъй като не е налице
противоправно поведение, извършено от АПИ, липсва един от елементите на
фактическия състав на непозволеното увреждане, визиран в нормите на чл.45,
вр. чл.45 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника за претърпените от
ищците неимуществени вреди, поради което и предявените претенции за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди следва да бъдат
отхвърлени, като неоснователни.
Поради съвпадане в изводите на двете инстанции решението на
първоинстанционният съд следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
При този изход на спора пред настоящата въззивна инстанция, в полза
на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 350 лева, на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 65 от 25.04.2025 г., постановено по гр. д.
№ 413/2024г. по описа на Окръжен съд - Силистра.
ОСЪЖДА В. И. Н., ЕГН **********, Н. И. Н., ЕГН **********, С. А.
6
Н., ЕГН ********** и В. П. Н., ЕГН **********, да заплатят на Агенция
„Пътна инфраструктура“, ЕИК ********* сумата от 350 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 ГПК.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с
касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните пред
ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7