№ 12340
гр. София, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110141874 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Н. Д. А. срещу Община Т..
Ищецът твърди, че спрямо него в качеството на /фирма/ е издаден на
20.01.2004г. изп. лист от РС – Т. по гр. д. № 224/2002г. за сумата от 3769,10лв. –
неплатен наем за периода 01.06.2001г.-31.08.2002г., включително такса смет за същия
период, ведно със законната лихва за забава, считанo от 26.07.2002г. до пълното
погасяване. Въз основа на изп. лист било образувано изп. дело № 84/2004г. при ДСИ
към РС – Т., по което последното изп. действие било извършено на 17.02.2004г. През
2015г. за събиране на вземанията било образувано изп. дело № 448/2015г. при ДСИ при
СРС, а през 2022г. било образувано изп. дело № 453/2022г. при ЧСИ С. П.. Ищецът
счита, че вземанията по изп. лист са погасени по давност, тъй като от датата на
прекратяване на първото изп. дело до датата на образуване на изп. дело при ДСИ при
СРС са изминали повече от 8 години, през които не са искани и извършвани изп.
действия.
Съобразно изложеното моли за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено, че не дължи на ответника сумата от 3769,10лв. – неплатен
наем за периода 01.06.2001г.-31.08.2002г., включително такса смет за същия период.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва исковете. Признава, че действително са изтекли повече от 10 години, в
които няма извършени никакви действия, но счита, че вземанията не са погасени по
давност.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявен за разглеждане е отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 439 ГПК.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че
на 20.01.2004г. в полза на Община Т. е издаден изпълнителен лист срещу /фирма/ за
1
сумата от 3769,10лв., представляваща стойността на неплатен наем за периода от
01.06.2001г. до 31.08.2002г., включително такса смет за същия период, ведно със
законната лихва от 26.07.2002г. до пълното погасяване на задължението.
Изпълнителният лист е издаден след констатация, че Решение № 80/23.02.2003г. по гр.
д. № 224/2002г. е влязло в сила и подлежи на изпълнение.
С молба от 09.02.2004г. ответникът е поискал образуване на изп. дело пред ДСИ
при РС – Т. за събиране на вземанията, като е образувано изп. дело № 84/2004г. С
молбата е поискано налагането на запор върху банкови сметки на длъжника и
извършване на опис на движими вещи. По делото е изпратена ПДИ до длъжника.
С постановление от 29.12.2011г. съдебният изпълнител е приел, че последното
искане за извършване на изп. дело е направено на 17.02.2004г., с оглед на което делото
се е прекратило на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
С молба от 12.02.2015г. взискателят е поискал да му се върне оригиналът на изп.
лист и да му се издаде заверен препис от постановлението за прекратяване.
Видно е от събраните писмени доказателства, че въз основа на същия изп. лист е
образувано изп. дело № 9/2015г. по описа на ДСИ при РС – Т. за събиране на
вземанията, като на 19.03.2015г. е изпратена ПДИ до длъжника.
Със съобщение изх. № 60994/03.12.2021г. длъжникът /ищец в настоящото
производство/ е уведомен, че изп. дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 2
ГПК /по молба на взискателя/.
Установява се, че през 2022г. е образувано ново изп. дело под № 453/2022г. по
описа на ЧСИ С. П. за събиране на вземанията по изп. лист, като на 16.06.2022г. е
изпратена нова ПДИ до длъжника.
При горната фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 439 ГПК допуска длъжникът да оспори по исков ред
изпълнението, като този иск може да почива само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. В настоящия случай ищецът се позовава на изтекла
погасителна давност за вземанията след снабдяването с изп. лист за тях.
Процесното вземане произтича от влязло в сила съдебно решение, видно от
съдържанието на изп. лист, с оглед на което за същото важи общата 5-годишна
погасителна давност съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
В постановлението от 29.12.2011г. по изп. дело № 84/2004г. изрично е посочено,
че последното искане за извършване на изп. действие от взискателя е направено на
17.02.2004г. По делото няма нито твърдения, нито доказателства, които да опровергаят
това заключение на съдебния изпълнител. През този период са били действащи
разясненията, дадени в Постановление № 3/1980г. на Пленума на Върховния съд, тъй
като ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г., ОСГТК на ВКС, все още не е било
прието. Съгласно ППВС погасителна давност докато трае изпълнителния процес не
тече. Следователно, в периода 17.02.2004г.-17.02.2006г. давност за вземанията не е
текла. Тъй като в продължение на тези две години няма данни да са искани и
извършвани изпълнителни действия, изп. производство се е прекратило по силата на
закона – чл. 330, ал. 1, б. „д“ ГПК /отм./ (аналогична на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК /нов/.
Ето защо, от момента на прекратяване на изп. производство по отношение на
вземанията /17.02.2006г./ е започнала да тече 5-годишната погасителна давност, която е
изтекла на 17.02.2011г.
От изложеното следва, че процесното вземане е погасено по давност и
предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен.
2
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на присъждане
на сторените разноски има ищецът, който е доказал такива в размер на 150,76лв. за
държавна такса и 490лв. за адв. възнаграждение или общо 640,76лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Н. Д. А., ЕГН: **********, с
адрес: /населено място/, срещу Община Т., БУЛСТАТ: *************, с адрес:
/населено място/ , иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 3769,10лв., представляваща неплатен наем за периода
01.06.2001г.-31.08.2002г., включително такса смет за същия период, за която е издаден
изп. лист на 20.01.2004г. по гр. д. № 224/2002г. по описа на РС – Т., поради
погасяването й по давност.
ОСЪЖДА Община Т., БУЛСТАТ: *************, с адрес: /населено място/, да
заплати на Н. Д. А., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 640,76лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3