Р Е Ш Е Н И Е
№260193
01.03.2021 г., гр.
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - гр.Бургас, в публично
заседание на 27.01.2021 г.,
22. наказателен състав състоящ се от:
Председател: Н. Гемеджиев
и секретар Милица Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдия Гемеджиев
НАХД № 5329 по
описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по повод постъпила в съда
жалба подадена от Н.Т.Т., ЕГН ********** ***.
Жалбата
е подадена против Наказателно постановление №20-0769-004146/03.11.2020 г.
издадено от Началник група към ОД на МВР - гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция”.
С
това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53 ЗАНН и чл.638,
ал.3 от Кодекса за застраховането (КЗ), на жалбоподателя е наложено административно
наказание по вид „глоба” в размер от 400.00 лева.
С жалбата се иска цялостна
отмяна на процесното НП като незаконосъобразно.
Административнонаказващия орган (АНО)
след редовно призоваване не се явява. Не се явява и представител. В
съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена на съда, е поискано
жалбата да бъде оставена без последствия, а процесното НП – потвърдено.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:
Процесното НП е връчено лично на
жалбоподателя на 04.12.2020 г., видно от приложената към него разписка, а
жалбата е постъпила при административнонаказващия орган на 08.12.2020 г. с рег.№769000-23731/08.12.2020
г.
Ето защо съдът намира, че жалбата е
процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен
срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Ле автомобил марка „Мерцедес“ с рег.№ ***е собственост на Т.К. Т. и това не
е спорно.
На 20.09.2020 г. жалбоподателят управлявал процесното МПС в гр.Бургас и на булевард
„Тракия“ около 21:00 часа бил спрян за проверка от служители на Сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР – Бургас, между които и младши автоконтрольор Г.Д.. От
извършената проверка се установило, че за МПС няма сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“.
В резултат на посоченото, на място и в тримесечния давностен[1] срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН Д. съставил
против жалбоподателя Акт №20-0769-004146/20.09.2020 г. (бланков №895173) за
установяване на административно нарушение (АУАН). Конкретно отразеното в акта
нарушение било в словесен и цифров вид за това, че на същата дата около 21:00
часа и на същото място Н.Т. управлява процесния автомобил, който е собственост
на друго лице и е регистриран на територията на Република България и няма
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, квалифицирано като
нарушение по чл.638, ал.3 КЗ.
На следващия ден и в 10:32 часа за процесния лек автомобил била сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ (л.7 от делото).
В предоставения тридневен срок по
чл.44, ал.1 ЗАНН жалбоподателя не е депозирал възражение по съставения му АУАН.
На 03.11.2020 г., извън рамките на инструктивния едномесечен срок по чл.52,
ал.1 ЗАНН, но в давностния[2]
шестмесечен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН от съставянето на АУАН, наказващия орган издал
процесното наказателно постановление, което, както бе посочено по-горе, било
връчено на жалбоподателя на 04.12.2020 г. В цифров и словесен вид вмененото на
жалбоподателя нарушение е идентично с това в АУАН.
На 08.12.2020 г. и в рамките на преклузивния срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във
връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК била подадена процесната жалба.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Както АУАН, така и процесното НП са
издадени от лица, компетентни да сторят това по смисъла на чл.647, ал.1 КЗ – за
АУАН, респективно ал.2 във връзка със Заповед рег.№251з-1776/31.05.2016 г. на
Началника на групи в сектор „Пътна полиция“ – за издаване на НП (т.1.4) – л.13
от делото.
От формална страна са спазени
изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН.
Направената правна квалификация на
нарушението в наказателното постановление е правилна. Съгласно чл.638, ал.3 КЗ лице,
което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от
400 лв. Наказанието е с фиксиран размер, поради което не съществува правна
възможност за негова промяна.
Изхождайки от логиката вложена в тази
норма водачът преди да потегли е бил длъжен да прояви грижа и да узнае, дали за
автомобила има надлежно сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност". В настоящия казус е безспорно установено нарушението.
С оглед на всичко посочено дотук съдът
не намира, че е налице възможност за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Касае се за
водач, който е управлявал лек автомобил без сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Това действие, наред със
заплащането на винетна такса и носенето на документите на автомобила, е
елементарно задължение на водач на лек автомобил. Случаят не разкрива някакви
особености, които да са по-съществени и които да налагат приложението на чл.28 ЗАНН.
Предвид посоченото съдът не приема, че
настоящия случай е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, поради което правилно
наказващия орган е пристъпил към издаване на обжалваното сега НП.
Предвид горното и на
основание чл.63, ал.1 ЗАНН Районен съд – Бургас
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №20-0769-004146/03.11.2020
г., издадено от Началник група към ОД на МВР - гр.Бургас, Сектор „Пътна
полиция”, с което на основание чл.53 ЗАНН и чл.638, ал.3 от
Кодекса за застраховането
на Н.Т.Т., ЕГН ********** ***
е наложено административно наказание по
вид „глоба” в размер от 400.00 лева.
Решението,
съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Бургас на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния
кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс (чл.чл.208-228 АПК) в четиринадесетдневен срок от деня на
съобщението, че е изготвено.
Районен съдия:___________________
Вярно с оригинала:
Г.Ст.
[1] Тълкувателно постановление № 1 от
27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и
Първа и Втора колегия на Върховен административен съд
[2] Тълкувателно постановление № 1 от
27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и
Първа и Втора колегия на Върховен административен съд