№ 2904
гр. София, 19.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20231110148589 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу Д. Б. Х., с която
са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимостта на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч. гр. д. № 32365/2023г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно: 3
414,42лв. - цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2020г.-30.04.2022г.,
ведно със законната лихва от 12.06.2023г. до изплащане на вземането, 421,99лв. -
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021г.-
26.05.2023г., 49,16лв. - цена на извършена услуга дялово разпределение за периода
01.05.2020г.-30.04.2022г., ведно със законната лихва от 12.06.2023г. до изплащане на
вземането, и 9,99лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 16.07.2020г.- 26.05.2023г.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия,
чиито клаузи са обвързали абонатите на топлопреносното предприятие без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил до процесния имот,
находящ се в /населено място/, аб. № **********, топлинна енергия на претендираната
стойност, която не е заплатена. Посочва, че ответникът дължи и заплащане на цената за
извършване на услугата дялово разпределение в етажната собственост, както и лихва за
забава върху главните вземания.
Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок.
Посочва, че е собственик на процесния имот, който му е дарен от покойните му
родители. Поддържа, че още приживе на майка му бил извикан майстор, който извадил
всички радиатори от тръбите. Захранването било прекъснато и апартаментът не се
отоплявал.
Съобразно изложеното, молят за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – /фирма/ изразява становище за
основателност на исковете.
1
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Според задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело
№ 2/2017г. на ОСГК на ВКС, собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване.
По делото не е спорно и е отделено за безспорно с доклада по чл. 146 ГПК, че
ответникът е собственик на процесния имот, придобит по дарение от родителите му,
които са починали. От изслушаното експертно заключение и приетите писмени
доказателтва се установява, че сградата, в която се намира имотът, е присъединена към
топлопреносната мрежа. С оглед на тези факти и при съобразяване цитираното ТР,
съдът приема, че между страните през процесния период е съществувало облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по което ищецът е
доставчик, а ответникът ползвател и като такъв дължи заплащане на нейната стойност.
От допуснатата, изслушана и приета по делото съдебно-техническа експертиза,
която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена, се установява, че през
процесния период в имота е имало два броя отоплителни тела, на които са били
поставени ИРРО. В имота не е имало узаконен водомер за топла вода. Вещото лице
посочва, че през процесния период не е бил осигурен достъп за отчет на
измервателните уреди, поради което топлинната енергия за отопление е начислена на
база екстраполация по максималния специфичен разход на сградата съгласно т.6.5 от
приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1. Поради неосигурен достъп и
липсата на узаконен водомер, топлата вода е начислявана на база съгласно чл. 69, ал.
2, т. 2 от Наредбата. Топлинната енергия, отдадена от сградата инсталация пък е
изчислявана по формулата, заложена в т. 6.1.1 от приложението към Наредбата.
Съдът намира, че в случая правилно топлоенергията в имота е начислена по
предвидените в Наредбата начини, когато не е осигурен достъп за отчет на уредите.
Видно от представените от третото лице – помагач протоколи /л. 70-71/ както след края
на отоплителен сезон 2020/2021г., така и след края на отоплителен сезон 2021/2022г. не
е осигурен достъп за отчитане на уредите за процесния ап. 5, въпреки наличието на две
2
дати за отчитане и през двата сезона. Това е удостоверено от подписите на
представител на етажната собственост и на проверителя. При тези обстоятелства, съдът
намира, че правилно топлинната енергия е начислена по предвидените в Наредбата
правила при неосигурен достъп. Имотът се намира в сграда, която е топлофицирана,
поради което всеки абонат е длъжен да осигури достъп до имота за отчет на уредите
след края на отоплителния сезон. Следва да се има предвид, че в подкрепа на
твърденията на ответника, че радиаторите в имота са демонтирани и не се ползва
отопление, не са ангажирани никакви доказателства. Именно посредством
осигуряването на достъп до имота за отчет следва да се установи има ли отоплителни
тела в него, демонтирани ли са същите и т. н. В случая нито е осигурен достъп на
проверителя, нито са налице други доказателства, от които може да се изгради извод,
че в имота няма монтирани радиатори и не се ползва отопление. Няма доказателства да
е прекъсната и топлата вода, а самото твърдение на ответника, че такава не се ползва,
не е достатъчно. С оглед на тези обстоятелства, съдът намира, че правилно в имота
през процесния период поради неосигурен достъп за отчет на уредите е начислена
топлинна енергия според заложените в Наредбата правила в тази хипотеза. Според
вещото лице по СТЕ, стойността на начислената топлоенергия възлиза на сумата от
3467,61лв., като съдът намира, че ищецът има право на вземане в този размер.
Доколкото обаче в настоящото производство е заявен такъв в по-нисък размер и
предвид че в гражданския процес действа принципът на диспозитивното начало, съдът
е ограничен от предявения. Ето защо, първият иск следва да бъде изцяло уважен за
сумата от 3414,42лв.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не твърди и доказва да е погасил
дължимите парични задължения, поради което е изпаднал в забава и на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД дължи законна лихва за тях. В ОУ е посочен моментът на настъпване на
изискуемостта /чл. 33/ и от деня, следващ деня на падежа, се дължи мораторна лихва.
На основание чл. 162 ГПК съдът, с помощта на интернет калкулатор, намира, че
мораторната лихва върху дължимата главница от 3414,42лв. възлиза на претендираната
сума от 4211,99лв. за периода 15.09.2021г.-26.05.2023г. Ето защо, този иск също се
явява изцяло основателен.
По отношение на исковете за заплащане цената на услугата дялово
разпределение и лихва за забава:
Съгласно задължителните за страните общи условия към договора за продажба
на топлинна енергия, дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва
възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец,
избран от клиентите в СЕС. Клиентите заплащат на продавача (тоест на
топлофикационното дружество) стойността на услугата “дялово разпределение”,
извършвана от избрания от тях търговец.
По делото е представен договор за извършване на услугата, сключен с третото
лице – помагач. Видно от представените отчети, съобщения и от експертното
заключение по СТЕ, това дружество е извършвало услугата и към процесния период.
Ето защо, ответникът дължи на продавача - ищцовото дружество (съгласно изричната
клауза от общите условия) и цената на тази услуга. От събраните писмени
доказателства се установява, че нейният размер за периода 01.05.2020г.-30.04.2022г.
възлиза на претендираната сума от 49,16лв., поради което и този иск следва да бъде
уважен изцяло.
Искът за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение се явява
недоказан, поради което същият подлежи на отхвърляне.
По разноските:
3
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски имат и
двете страни съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 127,91лв., от
които следва да му се присъдят 127,58лв.
В исковото производство ищецът е доказал разноски в размер на 110,63лв. за
държавна такса, 300,00лв. депозит за експертиза, като претендира и юрк.
възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя на 100лв. От
общия размер на разноските – 510,63лв., следва да му се присъдят 509,32лв.
Ответникът не е доказал извършването на разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД от /фирма/, ЕИК: **************, със седалище и адрес на управление /населено
място/, срещу Д. Б. Х., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, че ответникът
дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 32365/2023г. по описа на СРС, 40-ти
състав, а именно: 3 414,42лв. - цена на доставена топлинна енергия за периода
01.05.2020г.-30.04.2022г. до имот, находящ се в /населено място/, аб. № **********,
ведно със законната лихва от 12.06.2023г. до изплащане на вземането, 421,99лв. -
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021г.-
26.05.2023г., и 49,16лв. - цена на извършена услуга дялово разпределение за периода
01.05.2020г.-30.04.2022г., ведно със законната лихва от 12.06.2023г. до изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 9,99лв. - мораторна лихва за периода
16.07.2020г.- 26.05.2023г. върху главницата за дялово разпределение за периода
01.05.2020г.-30.04.2022г. в размер от 49,16лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. Б. Х., ЕГН: **********, с адрес:
/населено място/, да заплати на /фирма/, ЕИК: **************, със седалище и адрес
на управление: /населено място/, сумата от 127,58лв. – разноски в заповедното
производство и сумата от 509,32лв. – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ищеца - /фирма/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4