№ 21746
гр. София, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20231110150905 по описа за 2023 година
Предявен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, вр. чл. 137, ал. 2 ЗЕ – за заплащане на
сума в размер на 11195,54 лева /след допуснато изменение на иска чрез увеличаване на
размера му с протоколно определение от 24.10.2024 г./, представляваща цена за ползване
на енергийни съоръжения /абонатна станция присъединителен топлопровод и съоръжения
към него/, изградени от ищеца в сграда, находяща се на ..., съставляваща обезщетение за
ползите, които ответното дружество извлича за себе си за сметка на ищеца – собственик на
топлосъоръжението, за периода от 13.09.2018 г. до 13.09.2023 г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба – 13.09.2023 г., до окончателно изплащане на
вземането.
Ищецът ... поддържа, че е собственик на абонатна станция, присъединителен
топлопровод и на всички съоръжения към него /за краткост топлосъоръжение/, изградени в
сграда, находяща се на адрес: ..., построена и въведена в експлоатация на ... г.
Топлосъоръжението е изградено, съгласно предварителен договор, сключен с ответника, за
присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди № ... от ... г.,
като същият ангажимент е изпълнен точно от страна на ищеца. Впоследствие към
процесното съоръжение са присъединени етажните собственици на сградата.
Топлосъоръжението е изградено изцяло със собствени средства на дружеството и се
поддържа от същото, независимо че то се ползва от ответника – ..., без да е изкупено от него.
За последното, ответникът поема задължение по силата на предварителния договор, което и
към настоящия момент не изпълнява. Поддържа, че държането на топлосъоръжението е
предадено на ответника, което се потвърждавало от откритите абонатни номера на етажните
собственици. Сочи, че ответникът получава от потребителите цената на доставената
топлинна енергия от реалното въвеждане в експлоатация на абонатната станция - ... г., така
че използва топлосъоръжението без прекъсване изцяло за целите на търговската си дейност
без да заплаща наем или друга цена срещу ползването, както и необосновано не предприема
действия за прехвърляне на собствеността. Поддържа, че ответникът е изготвил оценка на
пазарната стойност на топлопровода и абонатната станция и е заявил, че ще прихваща тази
стойност срещу цената на доставяна и ползвана топлинна енергия, което обаче не е
1
направил. Предвид изложеното ищецът посочва, че в случая ползването е без основание, с
оглед на което ответникът се обогатява неоснователно за сметка на ищеца, като му дължи
обезщетение за ползване на топлосъоръжението в размер, определен на база Методика за
определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие
от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за
целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна
енергия и на преноса на природен газ, приета от КЕВР, а именно сумата от 11195,54 лева за
периода 13.09.2018 г. - 13.09.2023 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба пред съда – 13.09.2023 г., до окончателното изплащане. В открито съдебно
заседание поддържа иска. Претендира разноски.
Ответникът ... депозира отговор, с който оспорва предявения иск по основание и
размер. Оспорва правото на собственост на ищеца върху съоръжението, поради което
поддържа, че обосновано отказва да сключи договор за изкупуване във връзка с подадено от
последния заявление за изкупуване преди процеса. Сочи, че ищецът не доказва качеството
си на възложител, респ. на изпълнител по ЗУТ на строежа на топлосъоръжението.
Поддържа, че не дължи заплащане на обезщетение, доколкото в сключения предварителен
договор не е предвидена насрещна престация срещу ползването. Посочва, че ползването на
съоръжението не може да се осъществи от битови клиенти поради законови ограничения,
затова ищецът няма как да се обедни от неползването й. Позовава се на изтекла погасителна
давност за процесното вземане. Моли съдът да отхвърли предявения иск. В открито съдебно
заседание поддържа възраженията си. Претендира разноски. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 137, ал. 2 ЗЕ:
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 137, ал. 2 ЗЕ е
да докаже следните релеватни факти: че е собственик на съоръженията за присъединяване,
за които се претендира заплащането на обезщетение за ползването; обедняването си - размер
на претендираното обезщетение за ползване; обогатяването на ответника - че съоръженията
фактически са се ползвали от ответника през исковия период, както и наличието на връзка
между обогатяването и обедняването - че ответникът е ползвал процесните съоръжения при
липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двата
субекта.
В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задължението си да плаща цена за
ползването на изградените съоръжения.
По делото не се спори, че на ... г. между страните ... и ... е сключен предварителен
договор за присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди №
.... С договора страните постигнали съгласие за изграждане от страна на ищцовото
дружество за негова сметка на съоръжения за присъединяване, включващи присъединителен
топлопровод с диаметър 2Ду 65 мм., 2 Ду и съответна дължина по трасе 8,4 м. и абонатна
станция с мощност 100 kW за отопление и вентилация и 75 kW за битово горещо
водоснабдяване /БГВ/. Видно от т. 1 от Договора, съоръжението е следвало да послужи за
захранване с топлинна енергия за отопление и БГВ на жилищна сграда-етажна собственост,
находяща се в ... ... – ..., ..., – м. ... – ... – ....
Съгласно чл. 23 от Предварителния договор ответникът се задължил да придобие
правото на собственост върху изградените съоръжения, които да му бъдат прехвърлени от
ищцовото дружество при условията на чл. 137, ал. 2 и ал. 3 ЗЕ с договора за
присъединяване, като до прехвърляне на собствеността ищцовото дружество остава техен
собственик.
2
Приобщеният по делото и коментиран по-горе Предварителен договор не е оспорен
от страна на ответника, поради което съдът го кредитира изцяло, правейки изводи относно
факта на сключването му и уговорките, постигнати между страните във връзка с процесното
съоръжение.
Именно въз основа съдържането на Предварителния договор и в частност чл. 23 от
него, съдът прави извод за възникналото въз основа на сключения договор задължение за
ответника, обусловено и от нормите на чл. 137, ал. 2 и ал. 3 ЗЕ, към които препраща чл. 23 от
Договора – да придобие правото на собственост върху изградените от ищеца съоръжения в
срок до три години.
По делото не се спори, че топлосъоръжението е изградено от ищеца, съгласно
условията на горепосочения предварителен договор. Изложеното се установява и от
представените по делото и неоспорени от ответника: договор ... от ... г., с който ищецът е
възложил и заплатил на фирма ... инженерингова услуга за доставка и монтаж на
топлопровод и абонатна станция за жилищна сграда в ... – ..., ..., – м. „...“ – ..., и Разрешение
за ползване ... от ... г. на ДНСК, с което е разрешено ползването на строеж: жилищна сграда с
офиси, ателиета и подземни гаражи с К.К. + 17.50, + 14.50, външни ВиК връзки и външен
топлопровод с абонатна станция за жилищната сграда, находяща се в ... – п.... – ..., ..., – м.
„...“, район „...“ – ....
Между страните не е спорно и, че към абонатната станция са присъединени
собствениците на самостоятелните обекти в новопостроената сграда – етажна собственост.
Изложеното се установява и от представения по делото от ищеца и неоспорен от ответника
договор от ... г., сключен между собствениците в сграда – етажна собственост, находяща се в
..., и ответника, за извършване на дялово разпределение, съгласно ежемесечен отчет на
уреди за дялово разпределение, на топлинната енергия, постъпваща в сградата.
Обстоятелството, че сградата е топлофицирана се установява и от представените по делото
общи изравнителни сметки, включително по абонатни номера на потребителите, както и
фактури за стойност на доставена топлинна енергия до отделните обекти.
По делото е представено споразумение от м.10.2014 г. между ищцовото дружество, в
качеството му на инвеститор, и собствениците на имоти в СЕС на ..., с което последните са
признали, че изключителен собственик на процесното топлосъоръжение, състоящо се от
присъединителен топлопровод и абонатна станция, е ищцовото дружество. Видно от списък
на собствениците на самостоятелни обекти в сградата – Етажна собственост, с адрес: ...,
инкорпориран в пълномощно на л. 19 от делото, всички собственици на самостоятелни
обекти в сградата, отразени като такива в пълномощното, са подписали и горепосоченото
споразумение.
От писма на ответника, адресирани до ищцовото дружество, приложени по делото, се
установява, че ответникът, въз основа на представените му документи за изкупуване на
процесните присъединителен топлопровод и абонатна станция, е изготвил оценка на
енергийния обект към 12.10.2015 г. на стойност от 15347,43 лева, като се ангажирал да
прихваща вземанията си за стойност на ползвана топлинна енергия срещу задължението да
заплати на ищеца цената на топлосъоръжението.
По делото не са ангажирани доказателства, че ответникът е изпълнил задължението
си да изк... енергийния обект от ищеца, съгласно поетия ангажимент.
От тук следва изводът, че от момента на изграждане на съоръжението до датата на
приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция, ответното дружество като
топлопреносно предприятие, по силата на чл. 137, ал. 2 ЗЕ дължи на собственика на
съоръженията /ищеца/ цена за ползване на съоръженията, изградени от последния.
Тези изводи намират подкрепа и в приетото по делото заключение на съдебно –
счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло, доколкото е изготвено компетентно и
3
обективно. Съгласно заключението и изложеното от вещото лице в открито съдебно
заседание, проведено на 24.10.2024 г., в съответствие с Разрешение за ползване на Дирекция
за национален строителен контрол № ... от ... г. за „жилищна сграда и външен топлопровод с
абонатна станция“, находяща се в ... – п.... – ..., ..., – м. „...“, район „...“ – ..., с
административен адрес: ..., е узаконено изпълнението на всички технически изисквания,
поставени от ответника за изграждането на процесното топлосъоръжение –
присъединителен топлопровод и абонатна станция, поставени в предварителния Договор за
присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди № ... от ... г.
Процесният обект е въведен в редовна експлоатация чрез присъединяване към
топлопреносната мрежа на София през 2011 г. с изричното разрешение на ответника, като от
този момент ответникът ползва съоръжението, изградено за сметка на ищеца.
От заключението се установява и, че ... са предоставили информация на вещото лице
относно постъпилата, отчетена и разпределената топлинна енергия в процесната абонатна
станция за периода от 01.09.2018 г. до 30.09.2023 г., с цел отчитане на цената за ползване на
съоръжението по определените цени на КЕВР от 13.09.2018 г. до 13.09.2023 г. По
предоставени данни от ... относно ежемесечните стойности на доставена топлинна енергия
/отчетената топлинна енергия/ по общия топломер в абонатната станция, ежемесечните
стойности на загубите в абонатната станция /технологичните разходи/, както и
ежемесечните стойности на потребената топлинната енергия /топлината енергия за
разпределение/, за периода от 01.09.2018 г. до 30.09.2023 г. са посочени обобщени данни за
доставената и потребената топлинна енергия, както и данни за технологичните разходи от
работата на съоръжението /в табличен вид в Приложение №1 към експертизата се
предоставя и цитираната справка от .../.
Като използва получената информация за доставена и разпределена топлинна енергия
за СЕС през периода от 13.09.2018 г. до 13.09.2023 г. и след изчисленията по формули
/обективирани в самото заключение/, определени в Методиката за определяне на цените за
предоставен достъп, вещото лице дава заключение, че цената за ползване на съоръжението
/абонатната станция/ за периода от 13.09.2018 г. до 13.09.2023 г. по определените цени на
КЕВР, съгласно Методика на КЕВР, приета с Протокол 24 от 04.02.2008г., е в размер на
11195,54 лева.
Съдът кредитира и допълненията, направени от вещото лице в съдебна зала, като
същото изрично потвърждава, че през процесния период се е доставяла топлинна енергия до
абонатите, за което се съдържат данни в справката за месечните показания на общия
топломер в АС на СЕС за процесния период, предоставена от ... /приложение № 1 към
заключението/. В справката по месеци е посочено количеството топлинна енергия, което е
било доставено и отчетено в жилищната сграда.
От гореизложеното, съдът формира категоричен извод, че през процесния период
топлосъоръжението е било ползвано от топлоснабдителното предприятие – ответника ...,
доколкото до процесната сграда, находяща се на адрес: ... (...) е била доставяна топлинна
енергия.
При безспорно установено задължение за заплащане на цена за ползване на
процесните съоръжения в релевантния период – 13.09.2018 г. – 13.09.2023 г., ответникът не
доказва да е изпълнил задължението си.
С оглед на това, искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 137 ал. 2 ЗЕ следва да бъде уважен
изцяло.
Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗЗД – всеки, който се е обогатил без основание за сметка на
другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. В
конкретния случай по делото безспорно се установи, че ищецът е изградил процесните
топлосъоръжения, като същият е останал техен собственик от въвеждането им в
експлоатация /издаването на разрешение за ползване/ със сигурност до датата на
4
приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция.
Установи се също така въз основа на приетото по делото заключение на съдебно -
счетоводна експертиза, че в периода от 13.09.2018 г. до 13.09.2023 г. съоръженията са били
ползвани от топлоснабдителното предприятие, което е доставяло топлинна енергия до
процесната жилищна сграда. За ползването на съоръженията не е бил сключен изричен
договор, като липсва и друго основание за ползването, поради което следва да се приеме, че
ползването е било без основание и е довело до неоснователно обогатяване на ответното
дружество за сметка на обедняването на ищеца. Установява се също така въз основа на
приетото по делото заключение на съдебно – счетоводна експертиза, че цената за ползване
на процесните съоръжения в периода от 13.09.2018 г. до 13.09.2023 г. е 11195,54 лева. С тази
сума ... се е обогатило за сметка на ищеца, доколкото не доказа да е заплатило посочената
цена.
Ответникът не доказа твърденията си за неправомерно поведение на ищеца,
изразяващо се в непредоставяне на необходимите документи и неподаването на
необходимото заявление, за да може да бъде изкупено съоръжението от ответното
дружество, като не ангажира доказателства в тази насока.
Неоснователно е и възражението на ответника, че вземането на ищеца е погасено по
давност. Вземанията, произтичащи от фактическия състав на неоснователното обогатяване,
се погасяват с изтичането на 5 – годишна давност. Подаването на исковата молба спира
течението на давностния срок за вземането. Извън погасителната давност са всички
вземания, чиято изискуемост е настъпила след 13.09.2018 г. включително, като в случая това
е цялото процесно вземане, доколкото началната дата на периода на претенцията на ищеца
за цена срещу фактическото ползване на процесния енергиен обект от ответника е именно
13.09.2018 г.
С оглед на всичко изложено, предявеният иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 137, ал. 2 ЗЕ
се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът.
Ищецът е стори следните разноски: 447,82 лева – държавна такса и 600 лева –
депозит за съдебно – техническа експертиза, които претендира, съгласно списък по чл. 80
ГПК на л. 119 от делото /гръб/.
С оглед на това ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в
настоящото производство пред Софийски районен съд разноски в общ размер на 1047,82
лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., ДА ЗАПЛАТИ на ... с
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., на правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 137, ал. 2 ЗЕ сумата 11195,54 лева /след допуснато изменение на иска чрез увеличаване
на размера му с протоколно определение от 24.10.2024 г./, представляваща обезщетение за
ползване на топлопровод и абонатна станция за снабдяване с топлоенергия на жилищна
сграда, находяща се в ... / ... – п.... – ..., ..., – м. „...“, район „...“ – .../ за периода от 13.09.2018 г.
до 13.09.2023 г., с която сума ... неоснователно се е обогатило за сметка на ..., ведно със
законната лихва, считано от 13.09.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., ДА ЗАПЛАТИ на ... с
5
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
1047,82 лева - разноски, сторени в производството пред Софийски районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6