Р Е Ш Е
Н И Е
№ 272
30.09.2020 г., град
Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Добрич, в публично
заседание на петнадесети септември, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нели Каменска
при участието на секретаря Стойка
Колева разгледа докладваното от председателя адм. дело № 330 по описа на съда за
2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс във вр. с чл.46, ал.2
от Закона за общинската собственост и е образувано по жалба на Т.Й.Т. ***,
подадена чрез адв.Г.Г. –ДАК срещу Писмо с изх. № 94Т-00-75#6/06.07.2020 г.,
издадено от П.К.– заместник-кмет на Община град Добрич, с което на оспорващия е
отказано продължаване на наемното правоотношение и му е даден 14-дневен срок да
освободи общинско жилище в гр.Добрич, ул.“Силистра“, бл.51, вх.А, ет.6, ап.15.
Жалбоподателят
оспорва отказа да му бъде продължено наемното правоотношение, обективиран в
оспореното писмо. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. Г.Г.
излага доводи за нищожност на оспореното писмо като издадено от некомпетентен
орган. Алтернативно излага съображения и за незаконосъобразност на писмото и
моли то да бъде обявено за нищожно, респ. отменено като незаконосъобразно.
Ответната
страна – кметът на Община град Добрич, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Г. Ковачев, изразява становище за недопустимост на жалбата, а при
условията на евентуалност за неоснователност на същата. Счита, че оспореното
писмо не е индивидуален административен акт и заявява, че не поддържа писменото
изявление на кмета на общината, обективирано в писмо с изх. № 11-09-97-1 от
23.07.2020 г. Подробно излага съображението си за това в писмени бележки. Моли
жалбата да бъде оставена без разглеждане или да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Добричкият
административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и
възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
На
24.02.2020 г. жалбоподателят е подал заявление до кмета на Община град Добрич
за подновяване на заповед и договор за настаняване в общинско жилище в
гр.Добрич, ул.“Силистра“, бл.51, вх.А, ет.6, ап.15, което обитава по силата на
сключен договор за наем с общината от 23.06.2000 г. и заповед № 26/22.06.2000г.
на кмета на Община град Добрич.
На
04.06.2020 г. назначената със заповед № 1103/04.10.2018 г. на кмета на Община
град Добрич комисия е извършила проверка и е съставила констативен протокол,
въз основа на който е направила мотивирано предложение от 05.06.2020 г. до
кмета на общината наемното правоотношение с жалбоподателя, Т.Й.Т., да бъде
прекратено, поради недоказване на средномесечен доход на семейството,
обезпечаващ заплащането на наем и консумативи за жилището и поради наличие на
недвижими имот в гр.Генерал Тошево, собственост на жалбоподателя.
Въз основа на предложението на комисията до
жалбоподателя е изпратено оспореното в настоящото съдебно производство Писмо с
изх. № 94Т-00-75#6/06.07.2020 г., издадено от П.К.– заместник-кмет на Община
град Добрич, с което на оспорващия е отказано продължаване на наемното
правоотношение и му е даден 14-дневен срок да освободи общинско жилище в
гр.Добрич, ул.“Силистра“, бл.51, вх.А, ет.6, ап.15.
Писмото
съдържа фактически и правни основания, въз основа на които е постановен отказа
за продължаване на наемното правоотношение. Писмото е подписано от П. К.,
заместник на титуляра, въз основа на заповед за заместване. Видно от
представената по делото Заповед за заместване № 816/25.06.2020 г., кметът на
общината е определил по време на отсъствието му за периода от 29.06.2020 г. до
03.07.2020 г. правата, произтичащи от изричната компетентност на кмета, както и
тези по чл.44, ал.1, т.1-19 от Закона за
местното самоуправление и местната администрация, да се изпълняват от П.С.К.-
заместник –кмет „Устройство на територията“ в Община град Добрич.
Датата на
издаване на оспореното в настоящото съдебно производство писмо е 06.07.2020 г.,
т.е. извън периода, определен в заповедта за заместване.
Писмото е
връчено лично и срещу разписка на 07.07.2020 г. на Т.Т. и макар, че в него няма
нареждане/диспозитив за прекратяване на наемния договор, е отправена покана за
напускане на общинското жилище н 14-дневен срок. Жалбата срещу писмото е
подадена в съда на 20.07.2020 г., в 14-дневния срок за оспорване на
индивидуалните административни актове, определен в чл.149, ал.1 от АПК
По допустимостта на жалбата
С
разпореждане от 21.07.2020 г. на ответника са дадени указания да посочи има ли
издадена заповед по реда на чл.40, ал.2 от Наредбата за реда и условията за
установяване на жилищни нужди, за настаняване под наем, управление и
разпореждане с жилища от общинския жилищен фонд на Община град Добрич, както
и откривано ли е производство за прекратяване на наемното правоотношение, както
и да посочи правното основание за издаване на оспореното писмо. В изпълнение на
разпореждането ответникът представя административната преписка и в
придружителното писмо с изх. №
11-09-97-1 от 23.07.2020 г., подписано от Добринка Стоилова- зам.кмет, въз
основа на заповед за заместване № 988/21.07.2020 г., заявява изрично, че
оспореното писмо, адресирано до Т.Й.Т., има характер на заповед за прекратяване
на наемното правоотношение по см. на чл.40, ал.2 от Наредбата, която разпоредба
е и правното основание за издаването му.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира, че оспореното писмо
представлява годен за оспорване административен акт, тъй като съдържа всички
белези на ИАА по чл.21, ал.1 от АПК. Писмото съдържа властническо волеизявление
за освобождаване на наемното жилище и определя срок за това. Съдържа също и
изрично волеизавление, че се отказва подновяване на наемното правоотношение с
жалбоподателя, т.е. съдържа фактически и
правни основания. Писмото няма характер на покана или уведомление. В него не се
сочи, че наемното правоотношение ще бъде прекратено с отделна, последваща
заповед. Затова не може да се приеме, че то представлява предизвестие, че
предстои прекратяване на наемното правоотношение. Изрично в писмото е посочено,
че датата на връчването му е дата на прекратяване на наемното правоотношение,
понеже е даден 14-дневен срок, считано от този момент, за освобождаване на
общинското жилище. Затова обстоятелството, че в писмото не се съдържа изричен
диспозитив за прекратяване на наемното правоотношение, не води до извод, че то
не представлява индивидуален административен акт, а е свързано единствено с
преценката дали отговаря на изискванията за форма, установени в чл.46, ал.2 от
Закона за общинската собственост.
Самият
ответник в изричното свое писмено изявление по делото от 23.07.2020 г. не заявява, че издаването на заповед за
прекратяване на наемното правоотношение предстои. Напротив, изявлението му е,
че оспореното писмо има характер на заповед за прекратяване на наемното правоотношение.
Направеното впоследствие изявление от процесуалния представител на кмета на
община град Добрич, че е допусната неточност, не е в състояние да промени
съдържанието и характера на оспореното писмо, нито причинените на адресата му
неблагоприятни правни последици.
С оглед
гореизложеното съдът приема, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна
срещу годен за оспорване административен акт, подлежащ на съдебен контрол за
законосъобразност по силата на чл.46, ал.5 от Закона за общинската собственост.
По основателността на жалбата
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Съгласно
нормата на чл.40, ал.2 от Наредбата за реда и условията за установяване на
жилищни нужди, за настаняване под наем, управление и разпореждане с жилища от
общинския жилищен фонд на Община град Добрич (Наредбата), която е в
съответствие с нормата на чл.46, ал.2 от Закона за общинската собственост, наемното
правоотношение се прекратява със заповед на органа, издал настанителната
заповед. Заповедта за прекратяване на наемното правоотношение се издава въз
основа на мотивирано предложение на комисия назначена от Кмета на Общината,
която съставя констативен протокол и прилага други документи, доказващи
основанията по ал. 1. В заповедта се посочват основанието за прекратяване на
наемното правоотношение и срокът за освобождаване на жилището, който не може да
бъде по-дълъг от един месец.
Писмото е
издадено на валидно правно основание, но изхожда от некомпетентен орган.
Компетентен да издаде решение за прекратяване на наемното правоотношение, е
органът, издал настанителната заповед. В случая органът, издал настанителната
заповед е кметът на общината и той е компетентен по силата на закона да
прекрати наемното правоотношение.
Писмото за
прекратяване на наемното правоотношение е издадено от заместник-кмета, Керванов,
при условията на заместване, но извън периода, в който заместникът е овластен
да упражнява правомощията на кмета. Както бе посочено по-горе, писмото за
прекратяване на наемното правоотношение е издадено на 06.07.2020 г., а периодът
на заместване от до 03.087.2020 г.
По делото
не се представят доказателства в подкрепа на твърденията на ответника, че
писмото е подписано на 03.07.2020 г. Но дори и такива да бяха представени,
меродавна е датата на извеждането му от изходящия дневник, която в случая е
06.07.2020 г.
Некомпетентността
на издателя на акта е най-тежкият порок, водещ винаги до нищожност на акта.
Издаденият от некомпетентен орган административен акт не поражда никакви правни
последици и след констатиране на липсата на компетентност у неговия издател, единственото
възможно решение е да се обяви нищожността на оспореното писмо на основанието
по чл.146, т.1 от АПК.
В случая
при наличието на констатираната невалидност на писмото, обосноваваща неговата нищожност,
е безпредметно обсъждането на другите негови пороци - неиздаването му в
определената от закона форма на заповед, неспазването на законоустановения срок
за освобождаването на общинското жилище от един месец и определянето на двойно
по-кратък такъв от 14 дни и т.н.
Разноски
При този
изход на спора, искането на процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане на направените по делото разноски за държавна такса и адвокатски
хонорар е основателно и следва да се уважи.
Видно от
представения Договор за правна защита и съдействие серия Д № 00034980 от
20.07.2020 г. адв.Г.Г. е предоставил по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата
безплатна правна помощ на жалбоподателя при изготвяне и депозиране на жалбата и
за процесуално представителство пред съда. Съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата на адвоката, предоставил безплатната правна помощ, следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение, чийто размер се определя в размер не
по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от същия закон, като
другата страна следва да бъде осъдена да го заплати.
В
конкретния случай са налице предпоставките по чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата на адв. Г.К.Г. да се присъди адвокатско възнаграждение в размера,
определен съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от същия закон. Предвид това, че
спорът пред настоящата инстанция е без материален интерес, то приложима е
разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, според която за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела без определен
материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 500 лв.
Възражението
за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като същото
е определено по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата и е в минимума,
предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
На
жалбоподателя следва да се присъди сумата от 10 лева, представляваща
направените от него разноски от 10 лв. за държавна такса.
Мотивиран
така и на основание чл. 172, ал. 2, чл.173, ал.2 и чл.174 от АПК,
Административен съд – Добрич
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Писмо с изх. № 94Т-00-75#6/06.07.2020 г.,
издадено от П.К.– заместник-кмет на Община град Добрич по жалба на Т.Й.Т. *** да заплати
на Т.Й.Т. с ЕГН ********** *** сумата от 10 ( десет) лева, представляваща
направените по делото разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА
Община град Добрич да заплати на адвокат Г.К.Г. – Добричка адвокатска колегия с
адрес в гр.Д., сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, определено по реда на чл.38,
ал.2 от Закона за адвокатурата.
Решението
е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: