№
гр. София, 26.07.2019 г.
Софийски градски съд, Гражданско отделение,
ІІ-Г въззивен състав, в публично заседание на осми май през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ
НАЙДЕНОВА
АНЕТА ИЛЧЕВА
при
участието на секретаря Алина Тодорова, разгледа докладваното от мл. съдия
Илчева в. гр. д. № 12921 по описа
за 2018 г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение
№ 424507 от 07.06.2018 г., постановено по гр. д. № 18108/2016 г. на СРС, 54
състав, е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че всеки от двамата - М.Б.А.
- Ц. и Ц.Х.Ц. дължи на „Т.С.“ ЕАД сума от по 135,71 лева, представляваща цена
на топлинна енергия в имот, находящ се в гр. София, ул. „**********, аб. №
432049, за периода 01.2013 г. – 04.2015 г., сума от по 18,60 лева,
представляваща такси за дялово разпределение за периода 01.2013 г. – 04.2015
г., сума от по 17 лева, представляваща обезщетение за забава плащане цената на
топлинната енергия за периода 28.02.2015 г. – 25.09.2015 г. Исковете за
установяване вземане за цена на топлинната енергия за разликата над сумите от
135,71 лева до пълните предявени размери от 158,11 лева, исковете за
обезщетение за забава върху цената на топлинната енергия за разликата над
сумите от 17 лева до пълния предявен размер от 19,26 лева и исковете за
установяване на вземания за обезщетение за забавено плащане на таксите за
дялово разпределение в размер на 1,15 лева за периода 28.02.2013 г. –
25.09.2015 г. са отхвърлени.
Недоволни
от постановеното решение в уважителните части са останали ответниците М.Б.А. - Ц.
и Ц.Х.Ц., които в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК са подали въззивна жалба срещу
първоинстанционното решение. Решението в обжалваните части се счита за
неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния закон
и при съществени процесуални нарушения, като се излагат съображения, че
претендираната от ищеца сума не е обоснована чрез приложени доказателства.
Сочат, че процесният апартамент не е бил обитаван, поради което е невъзможен
предметът на продажбата – топлинна енергия и подгряване на вода, като се дължи
сума само за дялово разпределение. Излагат, че извършените от вещите лица
изчисления не се отнасят за номера на регистрирания топломер на ответниците и
съдът не е отчел неоснователността на СТЕ. Счита се, че не е предоставена
реална услуга, освен това от представените справки е видно, че потреблението на
топлинна енергия в имота е нула, т. е. липсва реално консумиране на топлинна
енергия в процесния имот. Излагат съображения за предявяване на исковата молба
срещу лица с неверни имена, а това не е било взето предвид от съда. Намират, че
претендираните суми за сградна инсталация не съответстват на потреблението и
сериозно се разминават като стойности.
В срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „Т.С.“
ЕАД или третото лице – помагач – „Б.“ ООД.
Решение №
424507 от 07.06.2018 г., постановено по гр. д. № 18108/2016 г. на СРС, 54
състав, в частта, в която са отхвърлени предявените искове, е влязло в сила
като необжалвано.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна в
процеса, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните основания в жалбата. Първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваната част. Не са допуснати и нарушения на
императивни материалноправни норми.
Обжалваното решение е правилно, като на основание
чл. 272 ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд,
които намира за пълни и обосновани.
СРС, 54
състав, е бил сезиран с кумулативно обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да
постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че между страните за
процесния период е сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди при публично известни общи условия и ответниците дължат
заплащането на посочените в решението суми.
По общите
правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да
установи всички положителни факти, на които основава претенцията си (чл. 154,
ал. 1 ГПК). Ищецът е следвало да установи при условията на пълно и главно
доказване следните правопораждащи факти: 1) по иска за главницата - че спорното
право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставка на
топлоенергия, както и качеството на ответниците на потребители на топлоенергия,
обема на реално доставената топлоенергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза именно на претендираната сума; 2) по иска за
обезщетение за забава в размер на законната лихва - че главното парично задължение
е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на
обезщетението възлиза именно на спорната сума.
По делото
се установява, че сградата - етажна собственост, в която се намира процесния
имот, е топлоснабдена - представен е протокол от общо събрание на етажната
собственост за вземане на решение за сключване на договор с дружество за
извършване на услугата „топлинно счетоводство“ от 18.11.2011 г.
Представена
е идентификация на топлоснабдяван имот в ж. к. „Суха река“, бул. „**********с
посочен собственик Ц.Х.Ц.. Със заявление-декларация същият е поискал да му бъде
открита партида на потребители в гр.
София.
Първата
предпоставка, за да бъде уважен предявеният иск, е съществуването на договорно
правоотношение за доставка на топлинна енергия между ищеца и ответниците.
Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Съобразно
легалната дефиниция, дадена в §1, т. 41б, б. „а“, вр. т. 27г от ДР на ЗЕ "потребител
на енергийни услуги" е краен клиент, който купува електрическа енергия или
природен газ за собствено ползване. Следователно, по изрично разпореждане на
закона, по договора за доставка на топлинна енергия за процесния имот
потребител на топлинна енергия е неговият собственик или физическо лице, на
което е учредено вещно право на ползване. Именно такова лице е задължено да
заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е
встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Този договор за
търговска продажба се счита за сключен с конклудентни действия, като
топлопреносното предприятие публикува общите условия най-малко в един централен
и един местен всекидневник, които влизат в сила за клиентите на крайния
снабдител, без изрично писмено приемане. В срок до 30 дни след влизането в сила
на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат
при съответния краен снабдител на електрическа енергия заявление, в което да
предложат специални условия (чл. 150, ал. 3, 4, 5 ЗЕ). Съдържанието на договора
за доставка на топлинна енергия е уредено в представените Общи условия, които
обвързват ответниците, дори и без да са ги приели изрично, съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се
установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ ответниците да са упражнили
правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3
ЗЕ.
От н. а.
№ 65 от 17.03.2011 г. по н. д. № 55/2011 г. се установява, че Ц.Х.Ц. и М.Б.А. -
Ц. са придобили ап. **********на жилищна сграда в гр. София, район „Подуяне“, „**********
От
изложеното следва, че Ц.Х.Ц. и М.Б.А. - Ц. са потребители на топлинна енергия,
за което е достатъчно единствено качеството им на собственици на процесния
имот.
Приетата
по делото СТЕ дава заключение, че дължимите суми за процесния период, без
предишни просрочени или неплатени сметки, без изравнявания извън процесния
период, без суми за дялово разпределение и без лихви е в размер на 271,43 лева.
Експертизата е посочила, че топлинна енергия се отчита по показанията на 2 броя
водомери за топла вода в имота. Изготвената ССчЕ е установила, че към
17.04.2018 г. няма данни за извършени плащания, които да погасяват задължения
от процесния период. Експертизата е посочила, че общият размер на неплатените
суми за дялово разпределение на топлинна енергия е в размер на 37,20 лева, а
мораторните лихви за забава върху сумите
по процесните фактури от датата, следваща срока за плащане, записан в тях, до
25.09.2015 г., е в размер на 34 лева.
С оглед
приетите заключения съдът намира, че правилно районният съд е определил
дължимите суми по посочените експертизи, като с оглед разделното претендиране
на вземанията спрямо всеки от ответниците е разделил дължимостта на сумите по
½ част на всеки от тях. Неоснователен е доводът в жалбата, че не е била
доставяна топлинна енергия, тъй като в СТЕ изрично е посочено, че начислената
сума е само за 2 броя водомери за топла вода, чието наличие е отбелязано в
идентификацията на топлоснабдяван имот, подписана от Ц.Х.Ц., на чието име се
води партидата. В експертизата е изтъкнато, че за процесния период абонатът не
ползва и не заплаща топлоенергия за отопление на имот. В съдебно заседание
вещото лице е посочило, че експертизата е изготвена за периода 01.2013 г. – 04.2015
г., в който смисъл е неоправдан доводът на въззивника за неоснователност на
експертизата, тъй като е изяснено, че се касае за допусната техническа грешка,
още повече, че експертизата не е оспорена в първоинстанционното производство и
навеждането на доводи за нейната неправилност едва с въззивната жалба е
недопустимо. От представените формуляри за отчет е видно, че при извършени
отчети на 09.06.2014 г. и 03.06.2015 г. за показания на водомер е отбелязано 1,
а при извършен предходен отчет на 27.06.2013 г. новите показания са 0. Също
така се установява, че процесният апартамент фигурира като неотчетен при
посещения на дати 03.06.2015 г., 09.06.2015 г. и 09.06.2014 г.
По
отношение на възражението за неточно посочване на имената на ответниците следва
да се има предвид, че независимо от неточностите в изписването на имената им,
ответниците са индивидуализирани с ЕГН, което позволява безпротиворечиво да се
установи кои лица са насрещна страна в производството, поради което и не е
налице съмнение, че именно лицата, по отношение на които е постановено
обжалваното решение, са пасивно легитимирани да отговарят по предявената
претенция.
Съдът
намира, че не е налице и твърдяното несъответствие на претендираните суми за
сградна инсталация. В СТЕ е посочен периодът, както и процентът отдадена
топлоенергия за сградна инсталация. Изрично е заявено, че топлинната енергия за
отопление на общите части на сградата – етажна собственост, заедно с топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация, се определя като разлика между
общото количество топлинна енергия за отопление и сумата от показанията на
индивидуалните топломери в отделните имоти се разпределя между всички
потребители пропорционално на отопляемия им обем, т. е. процентът за отопление
за сградна инсталация може да варира в зависимост от отопляемия обем на
индивидуалните обекти, който се заявява ежегодно.
Правилни
са изводите на районния съд и по отношение на иска с правна квалификация чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съдът е съобразил падежа на акцесорните
задължения според уговореното в Общите условия от 2008 г. и тези от 2014 г.,
приложими за процесния период и законосъобразно е достигнал до извод за
уважаване на претенцията в размер, посочен в обжалваната част на решението,
който извод и следва да се потвърди от въззивния съд.
В резултат на изложеното и поради
пълно съвпадане на изводите на въззивния и първоинстанционния съд решението
в обжалваната част следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба оставена без
уважение.
При този
изход на правния спор, предмет на въззивното производство, разноски биха се
дължали на въззиваемия, но с оглед поведението на същия, а именно непредставяне
на отговор на въззивната жалба, неявяване на негов процесуален представител в
съдебното заседание пред въззивната инстанция, а единствено подаване на молба,
с която се претендират разноски, съдът намира, че такива не следва да му бъдат
присъждани.
С оглед
цената на иска на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението не подлежи на
касационно обжалване.
Воден от горното, Софийски градски съд, ІІ-Г
въззивен състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 424507 от
07.06.2018 г., постановено по гр. д. № 18108/2016 г. на СРС, 54 състав, в
обжалваната част.
Решението
е постановено при участието на третото лице – помагач на страната на ищеца – „Б.“
ООД.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
2.