№ 19552
гр. София, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20231110168419 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Р. В.
И. срещу с, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва:
1. с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за сумата в размер на 41 020,40 лева,
представляваща неплатено брутно трудово възнаграждение за периода от 01.06.2023 г. до
17.11.2023 г., ведно със законната лихва от 15.12.2023 г. до окончателното плащане, както и с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 1 414,92 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 26.02.2023 г. до 14.12.2023
г. върху вземанията за трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 31.10.2023 г. в
общ размер на 76 317,09 лева;
2. с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за сумата в размер на 4 352,04 лева,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 11 работни
дни през 2023 г., ведно със законната лихва от 15.12.2023 г. до окончателното плащане;
3. с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ за сумата в размер на 8 704,08 лева,
представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение в случаите на
чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на
предизвестието, ведно със законната лихва от 15.12.2023 г. до окончателното плащане;
4. с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 13 НСОРЗ за сумата в размер на 16
635,03 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение по план за стимулиране
на служителите в ответното дружество, съгласно Сертификат за бонус за излизане № 80 от
31.12.2022 г., ведно със законната лихва от 15.12.2023 г. до окончателното плащане, както и
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 1 012,32 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.07.2023
г. до 14.12.2023 г.
Ищецът твърди, че се намирал в трудово правоотношение с ответника въз основа на
трудов договор, по което заемал длъжността „старши програмист софтуерни приложения“
при ответника с основно трудово възнаграждение в размер на 7 924,07 лева, което със
споразумение от 31.03.2023 г. било увеличено на сумата от 8704,08 лева. Поддържа, че със
заповед № 98 от 17.11.2023 г. трудовото правоотношение било прекратено на основание чл.
1
327, ал. 1, т. 2 КТ. Сочи, че работодателят не изплатил дължимото му за периода от
01.06.2023 г. до 17.11.2023 г. трудово възнаграждение в пълен размер, което възлизало на
сумата от 41 020,40 лева, а трудовото му възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до
31.05.2021 г. било изплатено със закъснение. Посочва, че в заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение работодателят признал и дължимостта на вземанията за
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, както и за обезщетение при
прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в
случая на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, но посочените обезщетения не му били заплатени. Отделно
от това поддържа, че му се дължи и допълнително трудово възнаграждение по план за
стимулиране на служителите в ответното дружество, като твърди, че работодателят признал
дължимостта на претендираното такова в сертификат за бонус за излизане, придружително
писмо от 02.12.2022 г. и споразумение за опции. По така изложените доводи предявява
разглежданите искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че дължимите суми за
неплатени трудови възнаграждения били в по-малък размер, като твърди, че вземането на
ищеца за неплатено нетно трудово възнаграждение за периода от 01.06.2023 г. до 17.11.2023
г. е в общ размер на 38 760,81 лева. Признава дължимостта на обезщетенията по чл. 221, ал.
1 и чл. 224, ал. 1 КТ в претендираните размери. Оспорва дължимостта на претенцията за
допълнително трудово възнаграждение, както и на искането за законна лихва върху
претендираното обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ. Впоследствие заявява, че не оспорва
дължимостта на допълнителното трудово възнаграждение, като признава дължимостта на
същото по основание, но изразява становище, че същото се дължи в нетен, а в не в брутен
размер. Поради това и оспорва дължимостта на претендираните обезщетения за забава, като
поддържа, че същите се дължат върху нетните размери на претендираните възнаграждения, а
не върху брутните такива.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 128 КТ и чл. 128, т. 2, вр. чл. 13 НСОРЗ:
Съгласно разпоредбата на чл. 128 КТ едно от основните задължения на работодателя е
да заплаща възнаграждение на работника или служителя, който въз основа на сключен
трудов договор е полагал труд. Следователно ищецът следва да установи в процеса на
доказване, че се е намирал в трудово правоотношение с ответното дружество, че е
предоставил реално трудовата си сила през процесния период при работодателя, а в тежест
на работодателя е да установи факта, че уговореното брутно трудово възнаграждение е
заплатено. По отношение на иска за заплащане на допълнително трудово възнаграждение
ищецът следва да установи и че действително е било уговорено допълнително трудово
възнаграждение като част от съдържанието на трудовото правоотношение, че са настъпили
предпоставките за неговото изплащане, както и неговия размер.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4, вр. чл. 153
ГПК с доклада по делото са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че между страните е съществувало трудово правоотношение въз
основа на Трудов договор № 271/2017 г., по силата на който ищецът е заемал длъжността
„старши програмист софтуерни приложения“, че трудовото правоотношение е било
прекратено със Заповед № 98 от 17.11.2023 г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, както и че
на ищеца се дължат обезщетения по чл. 221, ал. 1 КТ в размер на 8704,08 лева и по чл. 224,
ал. 1 КТ в размер на 4352,04 лева, които не са заплатени. Ето защо и на основание чл. 153
ГПК съдът приема посочените обстоятелства за установени. Не се спори и относно
дължимостта на претендираните трудови възнаграждения за периода от 01.06.2023 г. до
17.11.2023 г., както и на допълнителното такова по план за стимулиране на служителите в
ответното дружество.
Основният спорен по делото въпрос е свързан с размера на дължимите на ищеца
възнаграждения и по-конкретно дали същите се дължат в брутен или в нетен размер. По
този въпрос следва да бъде посочено, че при иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ може да
се присъди брутното трудово възнаграждение или остатъка от чистата сума за получаване
2
след приспадане на дължимия данък и обществени осигуровки, като решението трябва да е
ясно дали се присъжда брутното трудово възнаграждение или се присъжда остатъкът след
приспадане от брутното трудово възнаграждение на дължимия данък върху общия доход
и осигурителните вноски. Когато е присъдено брутното трудово възнаграждение, дължимият
данък и осигурителни вноски ще се изплатят от събраните суми в изпълнителното
производство. За да се съберат тези публични държавни вземания, е необходимо в съдебното
решение ясно да е посочено дали се присъжда брутното трудово възнаграждение, в който
случай съдебният изпълнител е длъжен да отдели суми за изплащане на тези задължения,
или се присъжда остатъкът след приспадане от брутното трудово възнаграждение на
дължимия данък върху общия доход и осигурителните вноски (в този смисъл Решение №
154 от 24.06.2015 г. по гр. д. № 6134/2014 г., по описа на ВКС, III ГО, Решение № 166 от
25.02.2010 г. по гр. д. № 220/2009 г., по описа на ВКС, III ГО, Решение № 247 от 25.02.2020 г.
по гр. д. № 3200/2018 г., по описа на ВКС, III ГО).
В разглеждания случай между страните не се спори, а и от събраните по делото
писмени доказателства се установява – фишове за заплати, извлечение от сметка и др., че
неплатеното и дължимо на ищеца брутно трудово възнаграждение за исковия период е в общ
размер на 41 020,40 лева, поради което се налага извод за основателност на предявения иск и
същият следва да бъде уважен изцяло. Извод в този смисъл се обуславя и по отношение на
претендираното допълнително трудово възнаграждение по план за стимулиране на
служителите, което съгласно представените по делото споразумение за опции и сертификат
за бонус за излизане е в размер на 16635,03 лева. В тази връзка следва да бъде посочено, че в
споразумението за опции изрично е посочено, че ищецът има право на плащане на сумата в
размер 16635,03 лева, като в т. 1.4. от споразумението за опции е предвидено, че сумата
включва всички приложими данъци, налози или мита, наложени при данъчните власти, като
притежателят на опцията отговаря за плащането им, т.е. посоченото възнаграждение е в
брутен размер. В същия смисъл е и отбелязването в сертификата за бонус за излизане, в
който изрично е посочено, че сумата е в брутен размер. При това положение и доколкото по
делото не се твърди и установява посочената сума да е заплатена на ищеца, то се налага
извод за основателност на иска за заплащане на допълнително трудово възнаграждение,
поради което същият следва да бъде уважен в пълния му предявен размер.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ:
Съгласно чл. 224, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът
или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен
отпуск, правото за който не е погасено по давност, като съгласно ал. 2 обезщетението се
изчислява по реда на чл. 177 КТ към деня на прекратяването на трудовото правоотношение.
Съгласно чл. 177, ал. 1 КТ за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на
работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия
работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец,
предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-
малко 10 работни дни.
Следователно ищецът следва да установи прекратяване на трудовото правоотношение
без значение на основанието за прекратяване, както и размера на брутното трудово
възнаграждение, получено за последен пълен отработен месец, а ответникът - ползването на
отпуска за процесния период или плащане на обезщетението за неизползването му.
В разглеждания случай между страните няма спор, а и от неоспорените и приети
писмени доказателства – заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и фиш за
заплата за месец ноември 2023 г., се установява, че ответникът дължи на ищеца обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск за 11 дни, което е в размер на 4352,04 лева.
Неоснователно е възражението на ответника, направено едва в последното проведено по
делото открито заседание, че същото се дължи в нетен размер. Този извод следва от
правилото на чл. 224, ал. 1, вр. чл. 177 КТ, предвиждащо, че същото се определя именно въз
основа на среднодневното брутно трудово възнаграждение на ищеца, като не е налице
основание за определянето му в нетен размер. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 17 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в която са уредени и
елементите на брутното трудово възнаграждение, представляващо основа за определяне на
обезщетението за неизползван платен годишен отпуск.
3
Предвид изложеното и доколкото по делото не се твърди и не се установява да е
заплатено претендираното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, то и искът
по чл. 224, ал. 1 КТ се явява основателен и следва да бъде уважен в пълния предявен размер
от 4 352,04 лева.
По иска с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ:
Съгласно чл. 221, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение от
работника или служителя без предизвестие на основание чл. 327, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 3а КТ
работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за
срока на предизвестието – при безсрочно трудово правоотношение и в размер на
действителните вреди – при срочно трудово правоотношение.
В разглеждания случай между страните не се спори и относно дължимостта на
претендираното обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ. Видно от представения фиш за заплата за
месец ноември, представляващ и извънсъдебно признание от ответника за размера на
същото, дължимото такова е в размер на 8704,08 лева. Доколкото законът предвижда, че
обезщетението се дължи в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или
служителя за срока на предизвестието, размерът на което се определя по правилата на
изричната норма на чл. 228, ал. 1 КТ, неоснователно се явява и възражението на ответника,
че се дължи такова след приспадане на дължимите данъци и осигурителни вноски, т.е. както
ответникът посочва – в нетен размер.
Ето защо се налага извод и за основателност на предявения иск по чл. 221, ал. 1 КТ,
поради което същият следва да бъде уважен в пълния му предявен размер.
По иска с правно основание чл. 245, ал. 2 КТ, вр. чл. 86 ЗЗД:
При неизпълнение в срок на парично задължение съгласно чл. 86 ЗЗД длъжникът
дължи на кредитора обезщетение за забава. Съгласно разпоредбата на чл. 270, ал. 2 КТ
заплащането на трудовото възнаграждение е скрепено със срок, поради което и на основание
чл. 84, ал. 1 ЗЗД работодателят изпада в забава и дължи обезщетение и без покана от страна
на работника или служителя. В Кодекса на труда се съдържа специална норма относно
размера на обезщетението за забава върху неизплатеното в срок трудово възнаграждение /чл.
245, ал. 2 КТ/, съгласно която разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение
остава изискуема и се изплаща допълнително заедно с лихва, равна на основния лихвен
процент за съответния период. В разглеждания случай между страните не се спори, че
трудовото възнаграждение на ищеца е било дължимо на 25-то число на следващия месец. Не
се спори и че към датата на прекратяване на трудовия договор – 17.11.2023 г. ответникът е
бил в забава за заплащане на претендираното трудово възнаграждение, както и че това за
периода от 01.01.2023 г. до 31.05.2023 г. и авансово платените суми от трудовите
възнаграждения за месец юни 2023 г. и месец юли 2023 г. са платени със закъснение. Това се
установява и от представените и от двете страни извлечения от сметки, от които е видно, че
сумите и датите на извършените плащания съвпадат. Така например за месец януари 2023 г.
дължимата на ищеца сума за трудово възнаграждение е било изплатено на два пъти, като на
15.02.2023 г. е изплатена сумата от 4026 лева, а на 15.03.2023 г. – със закъснение - сумата от
2684 лева. Определен по реда на чл. 162 ГПК общият размер на дължимото обезщетение за
забава за периода от 26.02.2023 г. до 14.12.2023 г. върху платените със закъснение и
неплатените суми за трудови възнаграждения, които са в общ размер на 70081,50 лева и са за
периода от 01.01.2023 г. до 31.10.2023 г., е в размер на 1372,30 лева. Именно до този размер
предявеният акцесорен иск се явява основателен и следва да бъде уважен, а до пълния
предявен размер от 1414,92 лева – отхвърлен.
Ищецът претендира и обезщетение за забава върху вземането за допълнително трудово
възнаграждение за периода от 01.07.2023 г. до 14.12.2023 г., като между страните няма спор,
а и от представеното споразумение за опции се установява, че същото е било с падеж
30.06.2023 г. Така определено по реда на чл. 162 ГПК дължимото обезщетение за забава за
посочения период върху вземането за главница от 16 635,03 лева възлиза на сумата в размер
на 1012,32 лева, в какъвто размер е и предявеният от ищеца иск. При това положение
същият като основателен следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
Предвид изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
4
направените и претендирани по делото разноски съразмерно на уважената част от иска.
Претендирани са такива за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата за оказана безплатна адвокатска помощ. С оглед задължителния характер на
даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС с решение от 25.01.2024 г. по дело С-
438/22 на СЕС, съдът следва да откаже да приложи определените с Наредба № 1/09.01.2004
г. минимални размери на адвокатските възнаграждения поради нарушаване на забраната на
чл. 101, пар. 1 ДФЕС. При това положение за определяне размера на възнаграждението
следва да бъде взета предвид фактическата и правна сложност на делото, обстоятелството,
че производството не се отличава с особеност от множеството сходни производства в СРС
по трудови спорове. Следва да бъде взето предвид и обстоятелството, че са проведени три
открити съдебни заседания. Това наред с цената на исковете обуславя определяне на
възнаграждение в размер на 6500 лева. Същото определено съразмерно на отхвърлената
част от исковете възлиза на сумата в размер на 6496,21 лева. Следователно в полза на
процесуалния представител на ищеца – адвокат П. В. И. следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в настоящото производство в
размер на 6 496,21 лева.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на
направените по делото разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете. Поради
липсата на искане и данни за направени такива, разноски не следва да му бъдат присъждани.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на СРС дължимата държавна такса в размер на 2 923,85 лева.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА с, с ЕИК * и със седалище и адрес на управление *, да заплати на Р. В. И., с
ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „Младост 1“, бл. 42а, ет. 1, ап. 5, на основание чл.
128, т. 2 КТ сумата в размер на 41 020,40 лева, представляваща неплатено брутно трудово
възнаграждение за периода от 01.06.2023 г. до 17.11.2023 г., ведно със законната лихва от
15.12.2023 г. до окончателното плащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на
1372,30 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
от 26.02.2023 г. до 14.12.2023 г. върху платеното със закъснение и неплатеното трудовото
възнаграждение на ищеца за периода от 01.01.2023 г. до 31.10.2023 г., на основание чл. 224,
ал. 1 КТ сумата в размер на 4 352,04 лева, представляваща обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск в размер на 11 работни дни през 2023 г., ведно със законната лихва от
15.12.2023 г. до окончателното плащане, на основание чл. 221, ал. 1 КТ сумата в размер на
8 704,08 лева, представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение
в случаите на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срока
на предизвестието, ведно със законната лихва от 15.12.2023 г. до окончателното плащане, на
основание чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 13 НСОРЗ сумата в размер на 16635,03 лева,
представляваща допълнително трудово възнаграждение в брутен размер по план за
стимулиране на служителите в ответното дружество, съгласно Сертификат за бонус за
излизане № 80 от 31.12.2022 г., ведно със законната лихва от 15.12.2023 г. до окончателното
плащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 1 012,32 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.07.2023
г. до 14.12.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 26.02.2023 г. до 14.12.2023 г. върху платеното със закъснение и
неплатеното трудовото възнаграждение на ищеца за периода от 01.01.2023 г. до 31.10.2023 г.
за разликата над уважения размер от 1372,30 лева до пълния предявен размер от 1414,92
лева.
ОСЪЖДА с, с ЕИК * и със седалище и адрес на управление *, да заплати на адв. П. В.
И., вписана в САК, с личен номер на адвокат ********** и с адрес на кантората гр. София,
ул. „Лавеле“ № 19, ет. 5, офис 5, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата в размер на 6 496,21
лева – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото.
ОСЪЖДА с, с ЕИК * и със седалище и адрес на управление *, да заплати по сметка на
5
Софийски районен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата в размер на 2 923,85 лева -
държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6