№ 275
гр. Монтана, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при участието на секретаря Б.ЛАВА В. КУЗМАНОВА
като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело №
20231630101268 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 29, ал.1 от ЗЗД и насрещен
иск с правно основание чл. 55, ал.1, предложение първо от ЗЗД.
Ищцата А. Г. Т., ЕГН **********, от ,,, чрез процесуалния си
представител адвокат В. В., вписан в АК Монтана е предявила иск срещу Ю.
Г. А., ЕГН **********, с адрес: гр.Монтана, ул.,,Св. Климент Охридски‘‘
№ 4, ап.5 и А. М. А., ЕГН **********, от ,,, със следния петитум: да
бъде постановено съдебно решение, с което да бъде унищожена поради
измама сделката, сключена на дата 31.03.2022 г. между А. Г. Т., ЕГН
********** и Ю. Г. А., ЕГН **********, с ,,, по описа на нотариус Б.
П.-нотариус с рег.№ 599 на Нотариалната камара на Република
България, с район на действие- района на РС-Монтана, която сделка е
вписана в Служба по вписванията- Монтана с вх. рег. № 1555/31.03.2022
г., за продажба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
,,,.3.10/четиридесет и осем хиляди четиристотин осемдесет и девет,
точка, единадесет, точка, петстотин деветдесет и седем, точка, три, точка,
десет/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Монтана,
одобрени със Заповед № 18-29/05.04.2006 г. на Изпълнителния директор
на АК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри, засягащо самостоятелния обект-29.03.2022 г., с адрес на имота
гр.Монтана, бул.,,Трети март“ № 105, вх.А, ет.5, ап.10, разположен в
сграда с идентификатор ,,, /четиридесет и осем хиляди четиристотин
осемдесет и девет, точка, единадесет, точка, петстотин деветдесет и седем/ с
предназначение на самостоятелния обект- жилище, апартамент, брой нива
обекта- едно, с площ на имота от 59,47 кв.м., при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж- ,,,.3.11, под обекта-
1
1,,,.3.7, над обекта- няма, ведно с прилежащите към обекта избено
помещение с площ от 4 кв.м./четири квадратни метра/ и 4,94 %/четири цяло
и деветдесет и четири стотни процента/ идеални части от правото на строеж
върху терена, стар идентификатор- 48489.11.148.3.10.
Претендира деловодни разноски.
В исковата молба си молба ищцата твърди следното:
В началото на 2022 г. ищцата споделила с ответника А., че има
кредит от ,,БАНКА ДСК‘‘ЕАД, при което ответницата й заявила, че ще
й помогне да върне заема, но при определено условие- че си заложи
единственото жилище, описано по-горе. Ищцата се принудила да заложи
жилището - нейно единствено и дарено от сина й, като ответницата й заявила,
че ще й даде 10 000 лв. и ще я чака една-две години, докато върне парите и
през това време няма да предприема никакви действия по отношение на
жилището и ищцата ще си живее в него.
На 25.03.2022 г. отишли при нотариус Б. П. при което отв. А. дала
първоначално на ищцата сумата от 5 000 лв. като и ответницата и
нотариус П. й заявили, че си залага жилището, докато върне на Ю. Г.
парите.
На дата 31.03.2022 г. ответницата заявила на ищцата, че е готова да й
даде и другите 5 000 лв., но следва да отидат при нотариуса, за да е сигурна,
че е подписала общо за сумата от 10 000 лв. Отишли при нотариуса П., като
при подписването нотариуса заявил на ищцата, че вече е удостоверена
сумата от 10 000 лв. и като върне тази сума вече няма да й бъде
заложено жилището.
Ищцата твърди, че не са договаряли с ответницата никаква продажба
на имот както и лихви помежду им.
На дата 29.09.2022 г. за пореден път ищцата настояла да върне
на ответницата парите, за да е ясно, че заемът се връща черно на бяло, но
тогава тя й вдигнала скандал и заявила, че веднага ще отидат при
нотариуса П. за подписи и след това ще приключат отношенията помежду си
като не дължат една на друга нищо повече за в бъдеще време. При
нотариуса разговорът бил също в този смисъл и се подписали, че
нямат никакви имуществени претенции помежду си за в бъдеще. Въпреки
това като излезли от кантората ответницата й заявила, че й дължи около 100
000 лв. и ако не й ги върне до края на 2022 г. ще й вземе жилището. Ищцата
поискала копие от подписаните документи, но нотариусът не й дал-
казал, че ще ги даде след няколко дни. Освен това Ю. Г. поискала в
банката да запише, че й връща 5 000 лв. като сума за предварителен
договор от 25.03.2022 г. и повече няма да има претенции за жилището й.
Станал голям скандал и тези думи на ответницата я навели на мисълта, че са
касае за измама, но въпреки това ищцата превела на ответницата 5 000 лв.,
тъй като въобще не е знаела, че са й дали предварителен договор за продажба
на жилището й, и като казала на ответницата за извършения превод
последната й казала, че това е само част от лихвата и тогава и в този момент
ищцата вече била сигурна за измамата от страна на ответницата А..
2
Ищцата заявява, че въобще не е имала намерение да продава
своето жилище, отрича да е била наясно със съдържанието на подписаните от
нея документи, които не са й четени никога, като твърди, че била
умишлено въведена в заблуждение от ответницата и нотариус Б. П. да
сключил нотариалната сделка, по-скоро мислейки си, че са касае за заем.
Заявява, че имотът и се намира в централната част на град Монтана, че
не е имала намерение да го продава, още повече, че много добре знае, че
такива жилища струват много повече от 100 000 лв.
Ответницата Ю. Г. А. и А. М. А., двамата от град Монтана,
първоначално представляващи от адвокати Ц. Д. и П. П., вписани в АК
Монтана, в последствие и от адвокат Б. Ц., вписан в АК Монтана, вземат
становище по иска.
С него оспорват изцяло иска като неоснователен.
Заявява, че в началото на 2022 годишна ищцата споделила, че има
кредит и за да и се помогне да върне заема първоначално и предоставила
5 000 лв., после още 5 000 лв. В последствие заявила, че има нужда от още
средства и така сключили предварителен договор за покупко-продажба на
жилището на ищцата, като общо са и предоставени 60 000 лв., която Ц. е
платена по банков път. В нотариалния акт има условие – купувачът да
освободи процесното жилище на 30.09.2022 г. Това не е направено, освен това
се поставят и условия, че след сделката пазарната Ц. на този тип имоти се
била вдигнала и я изнудвала да и даде още пари – около 40 000 лв.
категорично отрича твърдението за измама. Платена е изцяло сума, която е
поискана от ищцата при сключването на сделката и същата се е съгласила,
като е заявила недвусмислено волята си в официален документ – нотариален
акт за покупко-продажба, със спазена форма и съдържание, без пороци.
Намира сделката за напълно легитимна, отрича като неверни
твърдения на ищцата, изложени в исковата молба. Моли съда да отхвърли
иска като неоснователен и недоказан.
С отговора е предявен и насрещен иск с правно основание чл. 55 от
ЗЗД- неоснователно обогатяване с искане ищцата да бъде осъдена да
заплати на отв. А. сумата от 1 200 лв.- обезщетение за ползването на
процесното жилище след 22.11.2022г./когато е настъпил
вещнопрехвърлителния ефект по сделката/, ведно със законната върху
сумата от датата на подаване на насрещния иск до окончателното й
изплащане.
Претендира деловодни разноски.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Допусната е и назначена съдебно-икономическа експертиза, която
следваше да бъде изпълнена от вещото лице инж.С. Р., освободена от
изпълнение на задачата поради невъзможността вещото лице да извърши
оглед на имота, недопускана в него от ищцата.
Изискано е и приложено от РП-Монтана заверено копие от
прокурорска преписка № 18 800-17-901/2023 г. по описа на РП-
3
Монтана.
С определение № 785 от 13.06.2023 година, на основание чл.389 ал.1
ГПК, във връзка с чл.397 ал.1 т.3 ГПК е допуснато обезпечение на предявения
от ищцата иск, като е наложена обезпечителна мярка: Спиране висящо
изпълнително дело № 20237470400039 по описа на ЧСИ при МОС Ани В.ева
до приключване на производството с влязло в сила решение по настоящото
дело.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по
делото и на основание чл.235 ГПК приема за установени следните
обстоятелства:
Няма спор между страните, че на 25.03.2022 година е сключен
Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот между
страните, с нотариална заверка на подписите, удостоверено от нотариус Б. П.,
по силата на който са се задължили да сключат окончателен договор за
покупко-продажба на процесния имот, като продавача, в лицето на ищцата да
прехвърли на купувача – първата ответница собствеността върху процесния
недвижим имот. Владението върху имота е следвало да бъде предадено от
продавача на купувача на 30.09.2022 г.
Договорена е Ц. за прехвърлянето на собствеността: 60 000 лв., от която
сума 5 000 лв. са изплатено на продавача от купувача по банков път на
25.03.2022 г.; 5 000 лв. на 31.03.2022 г., а остатъкът от 50 000 лв. ще бъде
изплатен по банков път от купувача на продавача при предаване на
владението на имота, но не по-късно от 30.09.2022 г.
Освен това е договорен и срок, в който страните са се задължили да
сключат окончателен договор – до 13.00 часа на 31.03.2022 г. в кантората на
нотариус Б. П..
Няма спор, че на 31.03.2022 година е извършена сделката по покупко-
продажба на недвижим имот, за което е съставен НА № 95, том І, рег.№ 1709,
дело № 55 от 2022 година на нотариус Б. П.. В нотариалният акт е договорена
продажната Ц. в размер на 60 000 лв., с уговорката за плащане на 5 000 лв. в
дена на сделката по банков път и 50 000 лв.отново по банков път в срок до
30.09.2022 г.
С Анекс към предварителен договор от 29.09.2022 г., с нотариална
заверка на подписите страните са приели удължаване срока за изплащане на
остатъкът от продажната Ц. в размер на 50 000 лв. до 22.12.2022 г.
Сумата от 50 000 лв. е внесена по банковата сметка на А. Г. Т. от Ю. Г.
А. на 22.11.2022 г. с преводно нареждане за банков кредит.
Спорен е въпросът, унищожаема ли е сделката, сключена на 31.03.2022
г. поради измама от страна на ответника по отношение на ищеца, т.е, ищцата
въведена ли е в заблуждение при сключване на договора за покупко-продажба
на недвижимия си имот?
Съгласно нормата на чл. 29, ал. 1 от ЗЗД, измамата е основание за
унищожение на договора, когато едната страна е била подведена от другата да
4
го сключи чрез умишлено въвеждане в заблуждение. За да се установи
измамата, следва да са налице следните елементи: да е сключена сделка;
страната, която я е сключила да е в заблуждение; заблуждението да е
предизвикано умишлено от другата страна или от трето лице и сделката да е
сключена именно поради заблуждението. При измамата невярната представа
не се отнася до съдържанието на сключения договор. При измамата страната
съзнава напълно ясно какво е съдържанието на договора, който сключва, но
тя действа под влияние на невярната представа, че последиците на така
сключения договор няма да настъпят - съществуващото право няма да се
измени или погаси или субективно право няма да възникне или няма да бъде
упражнено, или ще настъпят други последици - страната ще получи още нещо
или нещо друго. Фактическият състав на измамата изисква грешката в
съзнанието на дееца да е предизвикана от недопустими твърдения на друго
лице, относно неистински или премълчани истински факти.
Предмет на спора е действителността на правната сделка -покупко-
продажба, за която е видно от нотариален акт № 95, том І, рег. № 1709, дело
№ 55 от 31.03.2022 година, че ищцата, А. Г. Т., продава на Ю. Г. А., ответник
в процеса, своя собствен недвижим имот, подробно описан в нотариалния акт
за договорена Ц., начин и срок на плащане, както и от кой момент владението
върху имота ще бъде предадено на купувача. Към така създаденото
правоотношение между страните съдът следва да обсъди предпоставките на
измамата, като основание за унищожаемост и обоснове своите изводи.
От ангажираните по делото доказателства се установи следното:
Установи се от събраните в производството гласни доказателства, че
ищцата и първата ответница са имали дългогодишно познанство и ищцата е
помагала при обгрижването и гледането на майката на първата ответница в
края на живота и, предвид старческата и възраст и заболявания, които е
имала. При възникнала необходимост за кратко време да си осигури парични
средства, ищцата е поискала такива от ответницата, като е установено по
делото, че на 25.03.2022 г. и на 31.03.2022 година е получила от нея по 5 000
лв.
Недоказано в хода на процеса остана твърдението на ищцата, че при
подписване не само на предварителния договор, но и при сключването на
окончателния договор на 31.03.2022 г., което е договорено с предварителния
5
такъв за тази дата, е извършила продажба на подробно описания и предмет на
спора недвижим имот, тъй като е въведена в заблуждение от страна на
ответника. На първо място, по делото се събраха гласни доказателства,
представени от двете страни, които са разнопосочни в показанията си.
Свидетелите на ищцата Теменужка Миронова Йорданова и Любен Бойчев А.
сочат, че ищцата в началото на 2022 година е имала спешно нужда от пари,
10 000 лв., като от всеки от тях е искала на заем. Тези свидетели не са били
непосредствени участници в разговорите между ищцата и ответницата, не са
наясно какви са били техните уговорки и как са се развили нещата до
сключването на окончателния договор. Известно е на първата свидетелка, че
Ю., ответницата и е обещала да и даде 10 000 –те хиляди лева, че ищцата не е
имала намерение да продава имота си, а е следвало да покрие спешни
материални нужди на сина си. Разпитаните свидетели, посочени от
ответниците, Валери Евтимов Неготинов и Светослав Яниславов Чанев
установяват, че им е известно, че действително е извършена сделка и такава е
била уговорката между страните е тя е за продажба на имота, като първия
свидетел Неготинов обяснява, че след известно време след сделката ищцата е
започнала да иска от ответницата още пари, за да достигне сумата до 100 000
лв.
Разпитана в качеството на свидетел Б. Б. П., нотариус с район на
действие Районен съд – Монтана, изповядвала сделката по покупко-продажба
на 31.03.2022 г., чиито показания съда кредитира и приема за истинни и
обективни, установява, че практиката и е, първо да се увери в
дееспособността на всеки един от участниците в сделката, задължително се
изчита акта от датата до последната страница и задължително пита страните
съгласни ли са с това, което е написано в нотариалния акт, това ли е тяхната
воля и след тяхното гласно потвърждение се преминава към подписването
му. Повтори се, че задължително се прочита съдържанието на съответните
документи, задават уточняващи въпроси, провежда разговор, за да се увери
наясно ли са какво извършват, какво искат да направят, за да разбере каква е
точно волята им. Следва да се отбележи обстоятелството, че в съдържанието
на процесния нотариален акт е отразено, че след като нотариусът е: „разяснил
на участващите в нотариалното производство лица правните последици от
сделката, след като са заявили, че разбират свойството и значението на
действията си, правните последици от този договор, който сключват по добра
6
воля, желаят тяхното настъпване, одобрих в шест екземпляра този нотариален
акт, който след като прочетох на страните и след одобрението му от тяхна
страна, се подписа от тях и от мен – нотариуса в район на действие РС
Монтана“.
На следващо място, макар и не последно по значение, е
обстоятелството, че договарянето за даването на процесната сума по
продажбата е отразено в нотариален акт, който по правната си същност е
свидетелстващ документ, с обвързваща доказателствена сила за фактите,
предмет на удостоверителното изявление, извършено от нотариуса.
Нотариалният акт като официален свидетелстващ документ се ползва и с
материална доказателствена сила, която важи спрямо всички и ползва всички.
Това обстоятелство по делото не е оспорено, а и са налице надлежни
доказателства остатъкът от 50 000 лв. да е преведен по банков път на
22.11.2022 г. Съгласно чл. 29, ал. 1 от ЗЗД, измамата е основание за
унищожение на договора, когато едната страна е била подведена от другата да
го сключи чрез умишлено въвеждане в заблуждение. За да се осъществи
фактическият състав, са посочени по-горе предпоставките и. В случая, с оглед
на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съда
намира, че тези предпоставки не са налице. Договорът за продажба е
консенсуален и за неговото сключване, съгласно разпоредбата на чл. 183 ЗЗД,
е достатъчно да е постигнато съгласие за съществените му елементи - обект и
Ц.. Правото на собственост преминава в момента на сключването на договора
като обстоятелството кога и дали е пратена договорената Ц. касае
изпълнението, а не самото съществуване на договора. Уговореният начин на
плащане също касае изпълнението на договора. Достатъчно е страните да са
постигнали съгласие за Ц.та и начина на плащането й, за да се приеме, че
помежду им е възникнала облигационна връзка, имаща за последица
прехвърляне правото на собственост от патримониума на продавача в
патримониума на купувача. Когато в договор за продажба, сключен в
предвидената в чл. 18 ЗЗД нотариална форма, е постигнато съгласие досежно
обекта и досежно размера на Ц.та и е уговорен начинът на изплащането й,
този договор е окончателен и има за последица преминаване на правото на
собственост в патримониума на купувача. Няма житейска логика и каквото и
да е обяснение за извършена измама относно факта, че окончателния договор
7
е сключен на 31.03.2022 г., а след около шест месеца, на 29.09.2022 г., с Анекс
към предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, с
нотариална заверка на подписите, участващите в нотариалното производство
са договорили, че остатъкът от 50 000 лв. няма да се изплати до 30.09.2022 г.,
/ каквито са уговорките в нотариалния акт/, а до 22.12.2022 г., т.е. в рамките
на половин година не е имало какъвто и да било проблем между страните
относно извършената сделка по покупко-продажба на процесния имот.
В тежест на ищцата, която твърди съществуването на предпоставки за
наличие на унищожаемост, е да установи извън всяко съмнение, че е
сключила атакуваната като унищожаема сделка именно поради опорочаване
на волята и, вследствие на умишленото и въвеждане в заблуждение от другата
страна.
Ищцата не ангажира каквито и да е доказателства в подкрепа на
твърденията си, че е била умишлено въведена от ответницата в заблуждение,
че извършените от нея в полза на ответницата прехвърляния на имуществени
права са направени с цел обезпечаване на предоставени й в заем суми в
размер на 10 000 лв. Напротив, още с предварителния договор за покупко-
продажба са договорени условия, Ц. на продажбата, срокове и начин на
плащане, т.е. съдържат се всички реквизити, касаещи изискванията за
сключване на предварителен договор за продажбата на имота./ освен това се
установи, че ответницата е заплатила пет години назад неизплатените местни
данъци и такси за процесния имот/. В нотариалният акт от 31.03.2022 година,
с който е сключен окончателния договор за покупко-продажба на недвижимия
имот са отразени същите клаузи, както от предварителния договор, както по
отношение на Ц. на имота, начин и срок за плащане, предаване на владение,
т.е. няма различие в клаузите с предварителния договор и те са вписани ясно,
конкретно, недвусмислено, разбираемо и отразяват точно волята и желанието
на страните, осъществили сделката. Нотариус Б. П. е категорична, че както
при сключването на предварителния договор, така и при окончателния,
участващите страни са били наясно с естеството на сделката, която
извършват, не е имало съмнения, напрежение или неяснота, двусмислие, при
наличието на които би спряла сделката и не би позволила нейното
подписване.
Явно, в един момент, много по-късно от сключване на сделката,
ищцата е преценила, че е измамена в продажната Ц. на имота си, като е
започнала да иска допълнителни средства /от свидетелските показания на
Неготинов/, няма правно значение в случая, защото то не дава представа за
волята и към датите на сделките.
Приложената нотариална покана от А. Г. Т. до Ю. Г. А., с дата
29.12.2022 г. на нотариус Пламка Григорова, за разваляне на сделката с
обратно изкупуване и връщане на платената сума или за заплащане на сума в
8
размер на 40 000 лв., представляващи доплащане на част от договорената
продажна Ц., за която не са налице доказателства да е достигнала до
ответницата, сочи на доводи в насока, че действително са претендирани суми
от ищцата в по-късен момент извън договореностите по предварителния и
окончателен договор.
Направената преценка в един по-късен момент след сключването на
сделката, че е постъпила неправилно, вземайки погрешно решение, не се
отразява върху действителността на сделката. Последната е произвела
валидни правни последици, поради изразеното от ищцата съгласие и не
въвеждането и в заблуждение към момента на подписване на договора. Не е
налице елемент от фактическия състав на измамата, защото няма умишлено
въвеждане в заблуждение.
Предвид на всичко изложено до тук, за съда следва извод, че
твърденията на ищцата останаха недоказани в хода на процеса, предвид на
което същата следва да понесе неблагоприятните последици от това, като
предявеният иск бъде отхвърлен.
По предявения насрещен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
Ищците Ю. Г. А. и А. М. А. са предявили против А. Г. Т. насрещен
осъдителен иск за сумата от 1 200 лв., дължима за ползването на процесния
имот за времето от 22.11.2022 г. до 12.07.2023 г., когато е предявен
насрещния иск.
За основателността на предявения иск ищецът, при условията на
пълно и главно доказване, следва да установи правопораждащите факти, от
които черпи изгодни за себе си последици, a именно, че ответникът е
използвал, без да е имал основание процесния недвижим имот, като А. Т. се е
обогатила със сумата от 1 200 лв., ползвайки неправомерно имота, на който
вече не е собственик и е следвало да предостави владението на същия.
При доказване на горното, в тежест на ответника, в случая ищцата по
първоначалния иск, е да докаже, че е в този период е имало основание за
използването на имота, поради което не се е обогатила неоснователно и не
дължи връщането на претендираната сума.
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД който е получил нещо без
9
основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен
да го върне. В основата на неоснователното обогатяване е принципът на
справедливостта, който не допуска разместване на имущество без наличието
на основание.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка от страните носи тежестта на
доказване на фактите, от които черпи изгодни за себе си последици. В случая,
ответниците, ищци по насрещния иск са тези, които установиха твърдените от
тях факт: ползването на имота от страна на ищцата и не предаване владението
върху същия, макар и да е налице окончателното плащане по сделката,
направено на 22.11.2022 г. Ангажираха се гласни доказателства, в лицето на
Светослав Чанев, макар и живеещ на съпружески начала с дъщерята на
ищците по насрещния иск. Тези показания са допустимо доказателствено
средство, съда ги кредитира, установяващо, че имотът се владее и ползва и
понастоящем от А. Т.. Тя не е изнесла нищо от него и всичките и вещи са там.
Още повече, че и процесуалния представител на ищцата, ответник по
насрещния иск не оспори това обстоятелство.
Вещото лице, инж.С. Р., която следваше да извърши оглед на имота и
да даде размер на месечно обезщетение за неползането на имота бе
освободена от изпълнение на поставената задача, с оглед невъзможността да
извърши оглед и да даде справедлива пазарна Ц.. Невъзможността да бъде
извършен такъв оглед е по причина категоричния отказ и нежелание от
страна на А. Т. да осигури достъп до процесния имот, което пък от своя
страна налага единствено възможния извод, че същата владее имота, без да е
собственик. Съдът е извършил служебни проучвания за месечните наеми на
подобни имоти в разширената централна част на град Монтана от две агенции
за недвижими имоти, от които е видно, че средно – месечния наем варира от
230 - 350 – 450 лв.
Поради доказаност на елементите от фактическия състав на спорното
материално право, предявеният иск следва да бъде уважен.
При така установените стойности, съдът намира, че предявеният иск в
размер на 1 200.00 лв., представляващи обезщетение за неползване на
недвижимия имот в периода 22.11.2022 г. до 12.07.2023 година се явява
основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на делото, в тежест на ищцата са и направените в хода на
10
производството разноски от ответниците, съобразно приложени списъци по
чл.80 ГПК.
При това разбиране, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от А. Г. Т., ЕГН **********, от ,,, срещу
Ю. Г. А., ЕГН **********, с адрес: ,,, ЕГН **********, от ,,, за
УНИЩОЖАВАНЕ на Договор за покупко-продажба на недвижим имот,
материализиран в ,,, по описа на нотариус Б. П.-нотариус с рег.№ 599
на Нотариалната камара на Република България, с район на действие-
района на РС-Монтана, която сделка е вписана в Служба по
вписванията- Монтана с вх. рег. № 1555/31.03.2022 г., по силата на който
Ю. Г. А., ЕГН **********, с адрес: гр.Монтана, ул.,,Св. Климент
Охридски‘‘ № 4 е ПРИДОБИЛА СОБСТВЕНОСТТА върху Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ,,,.3.10/четиридесет и осем хиляди
четиристотин осемдесет и девет, точка, единадесет, точка, петстотин
деветдесет и седем, точка, три, точка, десет/ по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Монтана, одобрени със Заповед № 18-
29/05.04.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, с последно изменение
на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния
обект-29.03.2022 г., с адрес на имота гр.Монтана, бул.,,Трети март“ №
105, вх.А, ет.5, ап.10, разположен в сграда с идентификатор ,,,
/четиридесет и осем хиляди четиристотин осемдесет и девет, точка,
единадесет, точка, петстотин деветдесет и седем/ с предназначение на
самостоятелния обект- жилище, апартамент, брой нива обекта- едно, с
площ на имота от 59,47 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж- ,,,.3.11, под обекта- 1,,,.3.7, над обекта- няма,
ведно с прилежащите към обекта избено помещение с площ от 4
кв.м./четири квадратни метра/ и 4,94 %/четири цяло и деветдесет и четири
стотни процента/ идеални части от правото на строеж върху терена, стар
идентификатор- 48489.11.148.3.10, сключен поради ИЗМАМА, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА А. Г. Т., ЕГН **********, от ,,, ДА ЗАПЛАТИ на Ю. Г. А.,
ЕГН **********, с адрес: ,,, ЕГН **********, от ,,, следните суми:
1 200.00 лв., представляващи обезщетение за ползването на процесното
жилище в периода 22.11.2022г. до 12.07.2023 г., ведно със законната
върху сумата, считано от 12.07.2023 г. до окончателното й изплащане.
6 531.97 лв., представляващи направените в хода на производството
разноски: изплатени адвокатски хонорари и такси.
11
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд
Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
12