Р Е Ш Е Н И Е
№………./26.07.2021г.
гр.Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и пети юни през две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
при
участието на секретаря Мария Манолова,
като разгледа докладваното от съдията
т.д. №860/2020г., по описа на ВОС, ТО
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „Юробанк
България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
район Витоша, ул. „Околовръстен път“ №260, срещу
Г.С.Д., ЕГН ********** и Д.П.Д.,
ЕГН **********, двамата с адрес ***, секция 195, с.о. „П.****, кумулативно
обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл.430, ал.1 и 2 ТЗ, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД
за солидарно заплащане от
ответниците на следните суми, дължими по Договор за кредит за покупка на
недвижим имот №HL 21093/09.05.2007г. и допълнителни споразумения към него от
09.07.2009г., 12.07.2010г., 12.07.2011г. и 28.09.2011г.: 36 124.49
евро главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба – 26.06.2020г., до окончателното изплащане
на задължението; 5220.89 евро
възнаградителна лихва за периода 04.12.2017г. до 10.09.2019г.; 932.09 евро мораторна лихва за периода
04.12.2017г. до 10.09.2019г.; 70.71 евро
такси за обслужване на кредита за периода 04.12.2017г. до 10.09.2019г.; 120лв. разходи за връчване на покани за
изпълнение.
Твърди се в исковата и
уточняващите молби, че двамата ответници, като кредитополучатели, са сключили с
„Юробанк България“ АД
/предишно наименование „Българска пощенска банка“ АД/ и солидарно са се
задължили по Договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL
21093/09.05.2007г., с който банката им е предоставила кредит в размер от
36 000 евро при срок за плащане от 30 години. С договор за цесия от
03.10.2007г., банката прехвърлила на „Бългериан Ритейл Сървисиз“ АД всички свои
вземания, произтичащи от договора. С допълнително споразумение от 09.07.2009г.
условията по договора за кредит били предоговорени, като бил въведен период на
облекчено погасяване на дълга след преоформяне сумата на съществуващите
просрочия /за главница и лихви/ чрез натрупването им към усвоената главница. С
договор за цесия от 26.11.2009г. „Бългериан Ритейл Сървисиз“ АД прехвърлило
обратно на „Юробанк и Еф Джи България“ АД вземанията по договора за кредит. С
допълнително споразумение от 12.07.2010г., условията по договора за кредит били
отново предоговорени и въведен дванадесетмесечен период на облекчено
погасяване. Сключено било и допълнително споразумение от 12.07.2011г. за
предоговаряне условията на кредита, с което отново бил въведен период на
облекчено погасяване на кредита чрез равни месечни вноски от по 153 евро. С
Анекс от 28.09.2011г. страните се съгласили кредитът да се обслужва от сметка
на Д.Д.. Поради забава в плащанията на 18 вноски, дължими в периода
04.12.2017г. до 04.05.2019г., на осн. чл.18, ал.1 от договора, кредитът бил
обявен за предсрочно изискуем с покани, връчени от ЧСИ на Г.Д. на 29.07.2019г.,
а на Д.Д. – на 05.08.2019г. Сочи се, че към момента на сезиране на съда,
длъжниците не са изплатили дължимите суми. Излага се, че периодичните такси
за обслужване на кредита са дължими на
осн. чл.4 от договора за кредит, а таксите за връчване на поканите за
доброволно изпълнение – на осн. чл.10, т.3 от договора. Моли се за уважаване на
предявените искове по тези съображения и присъждане на сторените по делото
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран
писмен отговор на исковата молба от
ответниците Г.С.Д. и Д.П.Д., чрез процесуален представител адв. С.Н., с който
се изразява становище за допустимост на предявените искове, но се оспорват като
неоснователни.
Сочи се, че липсва дата, на която е открита сметката и не е предвиден ГПР.
Поддържа се, че договорът не отговаря на условията на чл.58, ал.1, т.2 ЗКИ. В
чл.3, ал.5 и чл.6, ал.3 е договорена едностранна промяна и тези уговорки
покриват критериите за нищожност поради неравноправие и противоречат на добрите
нрави. Счита се, че не са индивидуално договорени и гарантират възможността за
изненадващи промени в лихвения процент. Сочи се, че в практиката еднозначно се
разрешава въпросът дали съдържанието на клаузи като тази по чл.4, ал.3 от
процесния договор, са неравноправни. Не се оспорва сключването на посочения в
исковата молба договор за кредит. Оспорва се като невярно
твърдението, че с договор за цесия от 03.10.2007г. банката е прехвърлила свои
вземания на „Бългериан Ритейл
Сървисиз“ АД, като се сочи, че с този договор за цесия е прехвърлено вземане с
идентичен номер на процесния договор за кредит, но с различна дата, което е
валидно и за датата на обратната цесия. Поддържа се, че само на това основание
допълнителното споразумение от 09.07.2009г. не е валидно по отношение на
ответниците. Оспорват се като недействителни допълнителните споразумения от
09.07.2009г., 12.07.2010г. и 12.07.2011г. поради това, че не отговарят на
целите, записани в тях. Настоява се, че не са били налице предпоставки за
обявяване на предсрочна изискуемост, тъй като в периода 04.12.2017г. до
04.05.2019г. плащанията по договора не са спирали. Излага се, че
преоформянията, довели до по-голям размер на главницата от усвоения, се е
достигнало вследствие недобросъвестното поведение на кредитора и прилагането на
забранени правни институти спрямо потребителя. Поддържа се, че капитализирането
на изтекли лихви е забранено от закона, а допълнителните споразумения с подобни
уговорки са нищожни, сключени при липса на основание. Оспорва се и ответниците
да са били в посоченото в допълнителните споразумения затруднено финансово
положение. В тази връзка се оспорва и размерът на акцесорните вземания. Счита
се, че съдът следва да съобрази само условията по основния договор, тъй като
валидността на анексите следва да се отрече изцяло поради това, че с
прилагането им се е утежнило финансовото положение на потребителя поради
прилагането на анатоцизъм и същите са базирани на неравноправни клаузи. Във
връзка с уведомяването на ответниците за предсрочна изискуемост се сочи, че
никъде в договора не е предвидено страните да използват намеса на съдебен
изпълнител, поради което се оспорва и дължимостта на претендираната сума от
120лв. Пита се в отговора на исковата молба дали е налице неплащане, като
предпоставка за предсрочна изискуемост, след като кредиторът чрез преоформянето
е надвземал в пъти това, което е следвало да се плаща. Сочи се, че на основание
неравноправните клаузи на чл.3, ал.1 и ал.3, чл.3, ал.5, чл.4, т.2, чл.6, ал.3,
чл.12, чл.14, ал.3 се дължат много по-големи суми от договорените. И в
заключение се възразява, че липсва обективна предпоставка от фактическия състав
на предсрочната изискуемост, което влече неоснователност на исковете. Моли се
за отхвърляне на предявените искове.
В открито съдебно
заседание страните поддържат наведените твърдения и възражения.
Съдът, като взе предвид събраните и
проверени по делото доказателства в тяхната съвкупност и приложимата законова
уредба, прие за установено от фактическа
страна следното:
Приети
са с доклада по делото за безспорно установени и ненуждаещи се от доказване между
страните следните обстоятелства: че между тях са сключени Договор за
кредит за покупка на недвижим имот №HL 21093/09.05.2007г. и допълнителни
споразумения към него от 09.07.2009г., 12.07.2010г., 12.07.2011г. и
28.09.2011г.
Приобщен е Договор за кредит за
покупка на недвижим имот HL 21093/09.05.2007г.
/л.6-10/, с който „Българска пощенска банка“ АД е предоставила на
кредитополучателите Г.С.Д. и Д.П.Д. кредит в размер от 36 000 евро, от
които 17 898 евро за покупка на недвижим имот и 18102 евро за други
разплащания, като за връщане на кредита, кредитополучателите отговарят
солидарно. Крайният срок за погасяване на кредита е 360 месеца, считано от
датата на откриване на заемна сметка по кредита /чл.5/. Погасяването на кредита
е предвидено да става на равни месечни вноски от по 227.54 евро /чл.6, ал.1/.
Приет е договор за цесия от
03.10.2007г., с който „Българска пощенска банка“ АД, прехвърля на „Бългериън Ритейл
Сървисиз“ АД всички свои вземания по договори за потребителски и жилищни
кредити, в сила от 28.09.2007г. В списъка с вземания към договора под номера
3924 и 3925 фигурират вземанията по Договор за кредит за покупка на недвижим
имот HL 21093/09.05.2007г.
срещу ответниците /л.24-29/.
С договор за прехвърляне на вземания
по договори за кредит от 26.11.2009г., „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД е
прехвърлило на „Юробанк и Еф Джи България“ АД всички свои вземания по договори за потребителски и
жилищни кредити.
Към договора са двустранно подписани
приетите като доказателство по делото допълнителни споразумения от 09.07.2009г.
/л.30 и 31/, от 12.07.2010г. /л.39-41/ и от 12.07.2011г. /л.42 и 43/, както и
Анекс от 28.09.2011г. Приобщени са и погасителни планове към сключените
допълнителни споразумения /л.161-168/.
По искане на ответниците са изискани
от банката и приети по делото лихвени листи по кредита, както и справки за
промяна на лихвения процент и справки за промени в нивата на базовия лихвен
процент /л.204-542/.
Банката е изготвила покани за
изпълнение до всеки от двамата длъжници /л.58 и 64/, в които е посочила, че
поради забава за плащането на осемнадесет вноски, дължими в периода
04.12.2017г. до 04.05.2019г., на осн. чл.18 от Договора за кредит, вземанията
на банката са обявени за предсрочно изискуеми. Поканила е длъжниците в срок от
пет работни дни да заплатят посочените по размер и пера суми по посочени банкови
сметки. Съобразно съставени от ЧСИ Х.Г., рег. №892, протоколи и разписки /л.56,
57, 62 и 63/, книжата са връчени лично на Д.П.Д. на 05.08.2019г. и на Г.С.Д. на
29.07.2019г. За връчване на уведомленията са съставени фактури от ЧСИ на
„Юробанк България“ АД на обща стойност от 120лв., като е посочено, че сумите
подлежат на заплащане по банков път /л.55 и л.61/. На л.90 е прието преводно
нареждане за заплащане на сумата от 120лв. от „Юробанк България” АД към ЧСИ Х.Г.
на 02.09.2019г.
Съобразно приетото заключение на вещото лице по
съдебно-счетоводна експертиза /л.551-596/, начислените
задължения към момента на изготвяне на заключението от банката, са както
следва: 36124.49 евро главница; 5220.89 евро договорна лихва за периода
02.11.2017г. до 05.08.2019г.; 932.09 евро мораторна лихва за периода
04.12.2017г. до 09.09.2019г.; 70.71 евро годишни такси за периода 14.05.2018г.
до 14.05.2019г.; 120лв. разходи по уведомяване за настъпила предсрочна
изискуемост. Преди отчитането на кредита като предсрочно изискуем, има
неплатени 21 падежирали погасителни вноски в периода 02.12.2017г. до
02.08.2019г. Няма данни за извършени плащания след 10.09.2019г. Извършените
плащания по главницата са в размер от 3868.17 евро. Съгласно първоначалния
погасителен план към договора, към м. май 2019г. заплатената главница е
следвало да бъде 7070.31 евро. В случай, че не се прилага различен от
първоначалния договор лихвен процент, не се капитализират суми и не се
преоформя редовният дълг, остатъкът от неплатената главница е в размер от
28 929.69 евро. В този вариант, към датата на предсрочната изискуемост
05.08.2019г., просрочените вноски са две, с падежни дати 14.06.2019г. и
14.07.2019г. в общ размер от 375.25 евро, а наказателната лихва спрямо тези
изчисления би била 16.50% в общ размер от 479.75 евро за периода 14.06.2019г.
до 09.09.2019г. По т.8 от задачите, вещото лице е отговорило кога и с колко е
бил променян ГЛП, като е видно, че до 2012г. лихвеният процент е многократно
променян в посока на увеличаването му, достигайки от 6.50% до 8.70%.
Задъженията за главница, редовна лихва и годишна такса до м. май 2019г.
съобразно първоначалния договор и споразуменията към него са в общ размер от 38
095 евро, а съобразно първоначалния договор 33 157.21 евро. Съобразно
първоначалния договор е следвало да се погаси сума в общ размер от
82 602.95 евро, а след сключване на допълнителните споразумения, общото
задължение, което е следвало да бъде погасено, е в размер от 106 603.26
евро. Приложените такси за администриране на просрочен кредит, съответстват на
тарифата на банката, действаща към момента на начисляване на съответната такса.
Събраните в периода 23.05.2008г. до 14.05.2017г. такси при просрочие и годишни
такси, са в общ размер от 924.05 евро. Задълженията, изчислени към датата, на
която банката е отнесла кредита в предсрочна изискуемост /05.08.2019г./,
съобразно първоначалния договор, са в общ размер от 29 274.44 евро, от
които 142.06 евро падежирала главница, 28 787. 63 евро непадежирала
главница; 342.34 евро редовна договорна лихва за периода 14.05.2019г. до
05.08.2019г. и 2.41 евро наказателна лихва за периода 14.06.2019г. до
05.08.2019г. А при съобразяване на сключените допълнителни споразумения, общото
задължение е в размер от 41 745.93 евро, от които 1376.79 евро падежирала
главница; 34 747.70 евро непадежирала главница; 5 220.89 евро редовна
договорна лихва за периода 02.11.2017г. до 05.08.2019г.; 275.33 евро
наказателна лихва за периода 02.12.2017г. до 05.08.2019г.; 54.51 евро застраховки
и 70.71 евро годишни такси по договора за периода 04.05.2018г. до 14.05.2019г. В
открито съдебно заседание при изслушването му вещото лице пояснява, че
мораторната лихва, която се претендира, е реално прилаганият лихвен процент,
плюс 10 пункта, върху просрочената главница.
При така
установените факти, съдът намира следното от
правна страна:
Не спорно по
делото, че между ищеца и ответниците е сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL
21093/09.05.2007г., по който ответниците солидарно са се задължили да върнат
заетите суми, които са усвоени от тях.
С отговора на исковата молба са
наведени възражения за липса на основен реквизит на договора по ЗКИ, за
неравноправност на клаузи от първоначално сключения договор за кредит поради
предвидената възможност за едностранно увеличаване на договорения лихвен
процент. Оспорена е и действителността на сключените последващи допълнителни
споразумения към договора за кредит поради капитализирането на изтекли лихви.
Счита се и че не са били налице предпоставките за настъпване на предсрочна
изискуемост на кредита.
По така очертания предмет на спора,
настоящият съдебен състав намира следното:
Неоснователно е възражението за липса
на основен реквизит по чл.58 ЗКИ на сключения договор, тъй като от външна
страна, договорът разполага с изискуемото съдържание от чл.58 ЗКИ в редакцията
му към момента на сключване на договора през 2007г.
Не могат да доведат до отпадане на
задълженията на ответниците въведените с отговора на исковата молба възражения
по отношение на фактически неточности в договорите за цесия и приложенията към
тях, доколкото не се твърди от длъжниците извършено погасяване на дълга към
кредитора „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД преди връщане на вземанията в
патримониума на банката, която е и първоначалният кредитор, както и ответниците
да имат друг сключен с банката договор за кредит.
По възражението за неравноправност на
клаузите от договора за кредит, предвиждащи възможност за промяна на
договорения лихвен процент:
Ответниците имат качеството на
потребители на финансови услуги по см. на § 13, т. 1 и т.12 от ДР на ЗЗП. По
силата на чл.146 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите с потребителите са
нищожни. Съгласно чл.143 ЗЗП, неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като:
позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на
договора въз основа на непредвидено в него основание /т.10/; позволява на
търговеца или доставчика да променя едностранно без основание характеристиките
на стоката или услугата; предвижда цената да се определя при получаването на
стоката или предоставянето на услугата или дава право на търговеца или
доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да
се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена
в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора/т.12/.
Съгласно чл. 145, ал. 2 ЗЗП, преценяването на неравноправната
клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и
съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и
услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при
условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми. Клаузата за
възнаграждението на кредитора е съществен елемент на договора за кредит и
изискването на яснота и разбираемост се счита за изпълнено, не само ако цената
е посочена ясно от граматическа гледна точка, но и ако от съдържанието й може
точно да бъде разбран обхватът на поетото задължение и средният потребител,
относително осведомен и в разумна степен наблюдателен и съобразителен, да
разбере икономическите последици от сключването на договора.
Съгласно чл.3, ал.1 от договора за
кредит, за усвоения кредит, кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в
размер на сбора на Базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в евро
/БЛП/, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна
надбавка от 0.5 пункта. Към момента на сключване на договора, БЛП за жилищни
кредити в евро е в размер на 6%. Съобразно чл.3, ал. 5, изр.1 от договора, действащият БЛП на
банката за евро не подлежи на договаряне и промените за него стават незабавно
задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателя за новия размер
на БЛП за евро и датата, от която той е в сила, чрез обявяването им на видно
място в банковите салони. В чл.6, ал.3 от договора е предвидено, че в случай,
че по време на действието на договора, банката промени БЛП за жилищни кредити в
евро, размерът на погасителните вноски се променя автоматично, в съответствие с
промяната, за което кредитополучателят, с подписване на договора, дава своето
неотменимо и безусловно съгласие.
В случая не е посочено на какво
основание банката ще променя БЛП. Не е посочено, че е необходимо да е налице
основателна причина за промяната. Не са посочени и обективни критерии като
пазарни индекси, котировки, курсове и пр., които ще водят до определена или
определяема промяна, в т.ч. увеличение на размера на БЛП. Не се установи
използваната от банката методология за промяна на БЛП да е предоставяна на
ответниците при сключване на договора за кредит. Това създава възможност
банката да определя изцяло по своя преценка по какъв начин да изчисли базовия
си лихвен процент и така едностранно да определи съдържанието на договора. А от
заключението на вещото лице е видно, че лихвеният процент е променян само в
посока на неговото увеличаване, което е довело до нарастване на общия размер на
дълга.
Правото на информация за цената на
услугите е основно право на потребителя (чл.1 ЗЗП), респ. задължение на
добросъвестния търговец е да даде на потребителя информацията, позволяваща му
да направи своя избор (чл.4 ЗЗП). Законово задължение на банката, произтичащо и
от текста на чл. 147, ал. 1 ЗЗП, е да посочи като част от съдържанието на
договора ясни и разбираеми критерии, при които цената на заетите парични
средства може да бъде променена. То е гаранция за възможността
кредитополучателят да предвиди както точните промени, които търговецът би могъл
да внесе в първоначално уговорения размер на лихвата, така и да има
предварителна осведоменост каква би била дължимата от него месечна вноска
(Решение № 205/07.11.2016 г. по т.д. № 154/2016г. на ВКС, ТК, І т.о.).
Процесните клаузи не съдържат
достатъчно ясна и разбираема за потребителя информация за условията и начина на
изменение на размера на лихвения процент по договора за кредит. Същите съдържат
неравноправни уговорки по смисъла на чл. 143, т. 10 и 12 от ЗЗП, тъй като дават
възможност на банката да увеличи едностранно лихвата, което е във вреда на
потребителя, създават неравновесие в правата и задълженията на страните като
поставят задължението на потребителя в зависимост от определянето на
съдържанието на едно понятие само от банката и противоречат на принципа на
добросъвестност.
Тъй като спорните клаузи не са
индивидуално договорени, същите са нищожни, освен ако се установи наличие на
някое от изключенията, визирани в чл.
144, ал. 3, т. 1, вр. 143, т. 10 и т. 12 от ЗЗП или в чл. 144, ал. 2, т. 1, вр.
143, т. 10 от ЗЗП.
Изключенията по чл. 144, ал. 2, т. 1 и
ал. 3, т. 1 от ЗЗП са въведени при презюмирана от закона добросъвестност на
търговеца, т.е. недобросъвестното му поведение прави неприложими специалните
отклонения от генералната дефиниция за неравнопоставеност, а както се посочи
по-горе, спорните клаузи дават възможност за произвол като въвеждат понятието
БЛБ, без да го дефинират, без да информират потребителя за неговото съдържание,
с което поставят търговеца в по-благоприятно положение пред потребителя.
Следователно, не може да се приеме, че търговецът е действал добросъвестно.
Не може да бъде приложен и чл.144,
ал.2 ЗЗП, тъй като чл.3, ал.5 предвижда, че промяната има действие незабавно и
кредитополучателят не се уведомява лично, а чрез обявление в банковите салони.
Посоченото изключва приложението на чл.144, ал.2 ЗЗП /така решение
№87/06.11.2019г. по т.д. 848/2017г. на ВКС, I т.о./.
По въпроса за приложното поле на чл.
144, ал. 3, т. 1, вр. 143, т. 10 и т. 12 от ЗЗП е налице и практика по чл. 290
от ГПК, обективирана в Решение № 424/2.12.2015 по гр. д. № 1899/2015 г. на ВКС,
ІV г.о. Съгласно изложеното в мотивите на посоченото решение, както и в Решение
№ 77/22.04.2015 г. по гр.д. № 4452/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о., изключението по
цитирания законов текст е приложимо само когато съответната клауза предвижда
промяната да не е в зависимост от волята на кредитора. Така например,
хипотезата на чл. 144, ал. 3, т. 1, вр. 143, т. 10 и т. 12 от ЗЗП е приложима в
случаите, когато лихвеният процент е уговорен като сбор от лихвен процент на
финансовия пазар като Libor, Euribor, Sofibor, ОЛП и пр. и определена фиксирана
надбавка. Възможно е промяната да не настъпва автоматично, например да се
извършва от банката веднъж месечно или два пъти в годината, но във всички
случаи тя трябва да е определена като математически алгоритъм в самия договор и
да е ясно каква промяна в кой обективен фактор на пазара, до каква промяна в
лихвата ще доведе.
В случая атакуваните клаузи от
договора за кредит не предвиждат автоматична промяна на лихвата, която да се
дължи на външни причини и да не зависи от волята на кредитора. Предвидено е
изменението на лихвения процент да се извършва посредством промяна на един от
двата компонента, от които е съставен, а именно т.нар. „базов лихвен процент“
(БЛП). Тази промяна се извършва по
усмотрение на банката, след нейна субективна преценка на фактори, които самата
банка е избрала за релевантни и е определила тяхното относително тегло. Кои са
тези фактори и по каква методология банката взема предвид тяхното влияние, не е
уговорено в договора за кредит.
Горното обуславя извод за нищожност на
цитираните клаузи от договора за жилищен кредит, в които е предвидено право на
банката едностранно да определя размера на базовия лихвен процент.
По
възражението за недействителност на сключените допълнителни споразумения към
договора за кредит:
Твърди
се в исковата молба и се установява от приетите като писмени доказателства
допълнителни споразумения от 09.07.2010г., 12.07.2010г. и 12.07.2011г. и
погасителни планове към тях, както и от неоспореното заключение на вещото лице,
че посредством сключените допълнителни споразумения към процесния договор за
кредит, първоначалните
условия са предоговаряни, като е въвеждан период на облекчено погасяване на
дълга. След този период на облекчено погасяване обаче, сумата по кредита е била
преоформяна чрез натрупването на незаплатените в периода на облекчено
погасяване главница и лихви към усвоената главница. По този начин, задължението
за главница се установява от гореописаните изчисления на вещото лице да е
значително нарастнало спрямо усвоената сума. А след натрупване на суми за
главница, този сбор отново се олихвява с договорна лихва. Тези условия по кредита очевидно не са уговорени в интерес
на потребителя, тъй като водят до значително нарастване на дълга. В практиката на ВКС последователно е
застъпено становището, че уговорката
в допълнителните споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера на
редовната главница на просрочени задължения за лихва, представлява анатоцизъм
по смисъла на чл.10, ал.3 ЗЗД, който е допустим само при уговорка между
търговци на осн. чл.294, ал.1 ТЗ /Решение
№118/11.12.2020 по т.д. №2278/2019г. на ВКС, I т.о., Решение № 66/29.07.2019г. по т.д. № 1504/2018г. на ВКС, II
т.о. и Решение № 30/20.05.2020г. по т.д. № 739/2019г. на ВКС, I т.о./
Следователно, доколкото ответниците нямат качеството на търговци и кредитът е
изтеглен за потребителски нужди, основателно е възражението им, че допълнителните
споразумения, са сключени в нарушение на закона и в отклонение от
потребителската закрила от неравноправни клаузи по чл.143- 146 ЗЗП. Настоящият
съдебен състав намира и че не могат да бъдат възприети клаузите на
допълнителните споразумения за капитализиране на суми като индивидуално договорени,
доколкото споразуменията са типови и предварително изготвени от банката,
основната цел на потребителя е била въвеждането на период на облекчено
погасяване на дълга, като от банката не са въведени твърдения и ангажирани
доказателства относно конкретен процес на индивидуално договаряне, в който
кредитополучателите да са могли да преценят всички икономически последици от
сключените допълнителни споразумения.
По
предсрочната изискуемост:
Съобразно
чл.18, ал.1 от договора за кредит, на който текст ищецът се позовава в исковата
молба и в изпратените до ответниците покани за доброволно изпълнение, при
непогасяване на която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение от
кредитополучателя на която и да е задължение по договора, банката може да направи
кредита изцяло, или частично предсрочно
изискуем. Видно е от заключението на вещото лице, че дори и при определяне на
размера на задълженията при условията на първоначалния договор, от момента на
преустановяване на плащанията от длъжниците и към датата на която банката е
отнесла кредита в предсрочна изискуемост
- 05.08.2019г., просрочените вноски са две, с падежни дати 14.06.2019г. и
14.07.2019г. След като са налице две последователни незаплатени вноски, е било
налице предвиденото в чл.18, ал.1 от договора основание за кредитора да
предприеме действия по обявяване на предсрочната изискуемост. За пълнота следва
да се посочи, че съобразно заключението на вещото лице, няма данни за извършени плащания след
10.09.2019г. Т.е., ответниците изцяло са преустановили
погасяването на кредита, което неизпълнение трае и до приключване на съдебното
дирене в настоящото производство, факт, който следва да бъде съобразен на осн.
чл.235, ал.3 ГПК по предявените осъдителни искове, което също обуславя извод за
наличие на предпоставките за предсрочна изискуемост и на чл.18, ал.2 от
договора в хипотезата на неиздължаване на три последователни месечни
погасителни вноски. Поради това, съдът намира за неоснователни доводите на
ответниците, че липсва неизпълнение, което да обуслови настъпването на
предсрочна изискуемост. Няма спор по делото и се установява, че с изпратените покани
чрез частен съдебен изпълнител, получени от ответника Г.Д. на 29.07.2019г., а от
ответницата Д.Д. на 05.08.2019г., е достигнало волеизявлението на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем, с
което е удовлетворено изискването на т.18
от ТР 4/18.06.2014г. по т.д. 4/2013г. ОСГТК на ВКС.
Поради гореизложеното, съдът намира,
че следва да определи дължимите от кредитополучателите главница и договорна
лихва съобразно вариант 1 по т.11 от заключението на вещото лице, а именно при
съобразяване на размера на задълженията към датата на предсрочната изискуемост
съобразно първоначалния договор, без да бъдат вземани предвид преоформянията на
дълга с последващите допълнителни споразумения, както и увеличенията в лихвения
процент. В този вариант, дължими са посочените от вещото лице главница от 28 929.69
евро и възнаградителна лихва от 342.34 евро до датата на отнасяне на кредита в
предсрочна изискуемост в съответствие с изискването на т.2 от ТР 3/27.03.2019г. по
т.д. 3/2017г. ОСГТК на ВКС.
Съобразно посочената т.2 от
ТР 3/27.03.2019г. по т.д. 3/2017г. ОСГТК на ВКС, размерът на
вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит,
следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по
договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост до датата на плащането. В мотивите на тълкувателния
акт е разяснено, че за периода до настъпване на предсрочна изискуемост,
размерът на вземането се определя по действалия до този момент погасителен
план, съответно според клаузите на договора преди изменението му. В случая, кредиторът претендира
мораторна лихва, която е начислил в размера, предвиден в чл.3, ал.3 от договора
– сбора от лихвата за редовна главница, плюс наказателна надбавка от 10 пункта,
което се изяснява и от изслушването на вещото лице в открито заседание. В т.6
от заключението на вещото лице, е изчислен размерът на обезщетението за забава
във вариант при съобразяване на просрочията спрямо задълженията по
първоначалния договор и договорения размер на обезщетението за забава от 16.50
%. Съобразявайки тълкувателния акт на ВКС, съдът намира, че следва да изчисли
мораторната лихва също върху просрочената главница, посочена в т.6 от
заключението на вещото лице и за посочения отново там период на забава, като за
периода до настъпване на предсрочната изискуемост, следва да се приложи
договореният размер на наказателната лихва /1.69 евро+0.72 евро според
изчисленията на вещото лице/, а за периода от настъпване на предсрочната
изискуемост – 05.08.2019г. до заявения от ищеца краен момент на претенцията за
забава – 10.09.2019г., обезщетението следва да се изчисли в размер на законната
лихва върху главницата от 28929.69 евро, който размер, изчислен с продукт Апис
– Финанси е в размер от 297.33 евро. Или, общият дължим размер на обезщетението
за забава за периода 14.06.2019г. до 10.09.2019г. е 299.74 евро.
Начислените годишни такси се явяват
погасени с извършените от кредитополучателите плащания съобразно изчисленията, направени
от вещото лице по т.11 от заключението и обективирани подробно в Приложение №4
към експертизата.
По отношение на сумата от 120лв.,
представляваща разходи за връчване на покани за изпълнение, ищецът е основал
това свое искане на чл.10, т.3 от договора за кредит. Посоченият текст
предвижда задължение за кредитополучателя да поема изцяло разноските, свързани
с оценка, предоставяне, регистриране, вписване и застраховане на обезпеченията,
както и разноските по организиране и провеждане на принудително изпълнение
върху предоставеното обезпечение. Заявеното вземане за възстановяване на
разходи за връчване на обявления за предсрочна изискуемост и извънсъдебни покани
не попада в описаната хипотеза, не е част от дейност, пряко представляваща
организиране и реализиране на принудително изпълнение върху обезпечението по
договора. Ищецът не е представил и тарифа за таксите на банката, от която да се
извлече дължимост на претендираната сума. Поради това, искът за заплащането на посоченото
от ищеца договорно основание на сумата от 120лв. за разходи за връчване на
покани за изпълнение, е неоснователен.
Така мотивиран,
настоящият съдебен състав намира, че предявените искове са основателни и
доказани по размер в следните части, в които следва да бъдат уважени, чрез
осъждане на ответниците солидарно да заплатят на ищеца, следните суми: сумата
от 28 929.69 евро главница,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 26.06.2020г., до окончателното изплащане на задължението;
342.34 евро възнаградителна лихва за периода 14.05.2019г. до 05.08.2019г.; 299.74
евро мораторна лихва за периода 14.06.2019г. до 10.09.2019г. Респективно, исковете
следва да бъдат отхвърлени за следните вземания: за сумата, представляваща
разликата над присъдените 28 929.69 евро главница до предявения размер от 36 124.49 евро; за
сумата, представляваща разликата над присъдените 342.34 евро възнаградителна
лихва до предявения размер от 5220.89
евро, както и за периодите 04.12.2017г. до 13.05.2019г. и 06.08.2019г. до
10.09.2019г.; за сумата, представляваща разликата над присъдените 299.74
евро мораторна лихва до предявения размер от 932.09 евро и за периода 04.12.2017г. до 13.06.2019г.;
както и за сумите от 70.71 евро такси за обслужване на кредита за периода
04.12.2017г. до 10.09.2019г. и 120лв. разходи за връчване на покани за
изпълнение.
По разноските в процеса:
От ищеца е отправено конкретно искане
в исковата молба за присъждане на сторени разноски за заплатена държавна такса
и адвокатско възнаграждение в размер от 3625.89лв., за което са представени
доказателства за заплащане по банков път. Съразмерно с уважената част от
исковете и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищеца сторени по делото разноски за заплатена държавна такса и
адвокатско възнаграждение в общ размер от 4834.63лв.
От ответниците не е отправено искане
за присъждане на сторени по делото разноски, поради което и съдът не присъжда
такива в тяхна полза.
Общата дължима за производството
държавна такса съобразно цената на кумулативно обективно съединените искове и
чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, е
в размер от 3407.50лв. Към исковата молба е представено платежно нареждане за
внасяне на държавна такса от 3322.10лв. Ищецът е останал задължен за довнасяне
на държавна такса в размер от 85.40лв., която следва да бъде събрана с
решението по реда на чл.77 ГПК.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Г.С.Д., ЕГН ********** и Д.П.Д., ЕГН **********,
двамата с адрес ***, секция 195, с.о. „П.****, да заплатят солидарно
на „Юробанк България“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ул.
„Околовръстен път“ №260,
следните суми, дължими по Договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL
21093/09.05.2007г.: сумата от 28 929.69
евро /двадесет и осем хиляди деветстотин двадесет и девет евро и шестдесет
и девет евроцента/ главница, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.06.2020г., до
окончателното изплащане на задължението; 342.34 евро /триста четиридесет и две евро и тридесет и четири
евроцента/ възнаградителна лихва за
периода 14.05.2019г. до 05.08.2019г.; 299.74
евро /двеста деветдесет и девет евро и седемдесет и четири евроцента/ мораторна лихва за периода 14.06.2019г.
до 10.09.2019г., като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове в следните части: за сумата, представляваща разликата над присъдените 28 929.69 евро /двадесет и осем
хиляди деветстотин двадесет и девет евро и шестдесет и девет евроцента/ главница до предявения размер от 36 124.49 евро /тридесет и шест хиляди сто двадесет и
четири евро и четиридесет и девет евроцента/; за сумата, представляваща разликата над присъдените 342.34 евро /триста четиридесет и две
евро и тридесет и четири евроцента/ възнаградителна
лихва до предявения размер от 5220.89
евро /пет хиляди
двеста и двадесет евро и осемдесет и девет евроцента/, както и за периодите
04.12.2017г. до 13.05.2019г. и 06.08.2019г. до 10.09.2019г.; за сумата, представляваща
разликата над присъдените 299.74 евро /двеста деветдесет и девет
евро и седемдесет и четири евроцента/ мораторна
лихва до предявения размер от 932.09
евро /деветстотин
тридесет и две евро и девет евроцента/ и за периода 04.12.2017г. до
13.06.2019г.; както и за сумите от 70.71
евро /седемдесет евро и седемдесет и един евроцента/ такси за обслужване на кредита за периода 04.12.2017г. до
10.09.2019г. и 120лв. /сто и
двадесет лева/ разходи за връчване на
покани за изпълнение, на основание
чл.430, ал.1 и 2 ТЗ, вр. с
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Г.С.Д., ЕГН ********** и Д.П.Д., ЕГН **********, двамата с
адрес ***, секция 195, с.о. „П.****, да заплатят на „Юробанк
България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
район Витоша, ул. „Околовръстен път“ №260, сумата от 4834.63лв. /четири хиляди осемстотин тридесет и четири лева и
шестдесет и три стотинки/, представляваща сторени по делото разноски,
на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Присъдените суми могат
да бъдат заплатени от ответниците в полза на ищеца по следната, посочена на л.89
от делото банкова сметка: *** ***.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ул.
„Околовръстен път“ №260, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Окръжен съд – Варна, сумата от 85.40лв. /осемдесет и пет лева и четиридесет стотинки/,
представляваща дължима за производството държавна такса, на осн. чл.77 ГПК.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: