Р Е Ш Е Н И Е
№ 1939/3.11.2022г.
Град Пловдив, 03.11.2022 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ІІ отделение, XII състав, в публично
заседание на четвърти октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Анелия Харитева
при
секретаря Севдалина Дункова и с участието на прокурора Мирослав Йосифов, като
разгледа докладваното от съдията административно
дело № 1842 по описа на съда за 2022
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.203, ал.1 АПК, във връзка с
чл.1, ал.2 ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба от С.М.Ш.
*** срещу Националния осигурителен институт, с която се претендира заплащане на
сума в размер на 1 025,95 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди от незаконосъобразен административен акт – решение №
2153-15-131 от 15.05.2019 г. на директора на ТП Пловдив на НОИ, отменено с решение
№ 883 от 27.04.2021 г. по адм. дело № 716/2020 г. на АС Пловдив, оставено в
сила с решение № 13161 от 22.12.2021 г. по адм. дело № 6923/20221 г. на ВАС,
представляващи законна лихва върху главницата, считано от 22.04.2019 г. до
03.06.2022 г., както и присъждане на разноски по настоящото производство.
Ответникът чрез процесуалния си
представител оспорва исковата молба по доводи, изложени в писмено становище.
Твърди неговата неоснователност поради липса на причинени имуществени вреди,
тъй като не са налице незаконосъобразни действия на длъжностни лица от
системата на НОИ, и вредоносен резултат, който да е в причинна връзка с
незаконосъобразен административен акт. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. Допълнителни съображения по същество са изложени в депозираното
на 11.10.2022 г. писмено становище.
Представителят на Окръжна
прокуратура Пловдив намира иска за неоснователен и предлага да бъде отхвърлен.
Съдът, като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Между страните не е спорно, а и се
установява от приложеното адм. дело № 716/2020 г. на АС Пловдив, че с влязло в
сила решение № 883 от 27.04.2021 г., оставено в сила с решение № 13161 от
22.12.2021 г. по адм. дело № 6923/20221 г. на ВАС, съдът е отменил решение №
2153-15-131 от 15.05.2019 г. на директора на ТП Пловдив на НОИ и потвърденото с
него разпореждане № РО-5-15-00549338 от 09.04.2019 г. на
ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП Пловдив на НОИ, с което
е разпоредено на д-р Димитър Белаков, д-р С.Ш., д-р Добринка Павлова и д-р
Илия Радев да внесат определената с акт за начет № РМ-5-15-00539102 от 19.03.2019 г. сума в
размер на 3 217,63 лева, от които главница 2 685,03 лева и 532,60 лева
лихви.
Видно от приложеното извлечение от системата „Бисера“,
на 22.04.2019 г. ищецът е внесъл сумата по начета, а с разпореждане №
ВР-5-15-01119938 от 26.04.2022 г. на ръководителя на КРДОО е разпоредено
възстановяване сумата от 3 242,44 лева, главница и лихви, на Стилиян Ш.,
която сума му е платена на 03.06.2022 г. според представената извадка от ОББ.
При така установеното от фактическа страна,
съдът формира следните правни изводи:
Предмет на иска е претенцията за мораторна
лихва в размер на 1 025,95 лева
върху първоначално претендираната сума от
3 242,44 лева, считано от 22.04.2019 г., когато ищецът е внесъл по
сметката на НОИ сумата по начета, до датата на възстановяване на тази сума –
03.06.2022 г.
Съгласно чл.4, ал.1 ЗОДОВ държавата и общините дължат
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени
виновно от длъжностното лице. Т.е., отговорността е обективна, безвиновна, и
възниква при наличие на следния фактически състав: незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината
при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния
ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. При липсата на който и да е от елементите на фактическия състав не
може да се реализира отговорността на държавата или общината по реда на чл.1,
ал.1 ЗОДОВ.
В случая от доказателствата по делото се установи
наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на НОИ по
отношение на претенцията за дължима лихва за забава при възстановяване на
недължимо платената от ищеца сума. Налице е незаконосъобразен административен
акт – решение № 2153-15-131 от 15.05.2019 г. на директора на ТП Пловдив на
НОИ, с което е потвърдено разпореждане № РО-5-15-00549338/09.04.2019 г. на
ръководителя на „Контрола по разходите на ДОО“ за възстановяване на определената
с акт за начет № РМ-5-15-00539102 от 19.03.2019 г. сума в размер на 3 217,63
лева, отменено с влязло в сила съдебно решение. Незаконосъобразният акт е
издаден от орган на ответника и следователно НОИ е пасивно легитимиран да
отговаря по предявения иск съгласно чл.205 АПК.
С оглед на това настоящият съдебен състав приема, че
искът за обезщетяване на имуществени вреди, претърпени от незаконосъобразното решение
на директора на ТП Пловдив на НОИ, е допустим и по същество е частично основателен.
Безспорно в случая е налице незаконосъобразна дейност
на административен орган, претърпени от ищеца имуществени вреди и наличие на
причинно-следствена връзка между незаконосъобразната административна дейност и
настъпилия вредоносен резултат. Влязлото
в сила решение №
883 от 27.04.2021
г. по адм. дело № 716/2020 г. на АС Пловдив, че с влязло в сила решение № 883
от 27.04.2021 г., оставено в сила с решение № 13161 от 22.12.2021 г. по адм.
дело № 6923/20221 г. на ВАС, с което е отменено решение № 2153-15-131 от
15.05.2019 г. на директора на ТП Пловдив на НОИ, потвърждаващо разпореждане №
РО-5-15-00549338 от 09.04.2019 г., следва да се приеме като безспорно
доказателство за наличие на незаконосъобразна дейност на административния
орган. Действително вредата в размер на неправомерно удържаната сума по акта за
начет е възстановена на ищеца с издаване на разпореждане № ВР-5-15-01119938 от 26.04.2022
г., но за периода до връщане на сумата на ищеца от административния орган
вредата не е възстановена.
Съдът намира, че
тази претенция е основателна само за периода от 22.12.2021 г., когато е
постановено решението на ВАС, с което е оставено в сила решението на АС
Пловдив, с което е отменено като незаконосъобразно решение № 2153-15-131 от
15.05.2019 г. на директора на ТП Пловдив на НОИ. Именно датата на влизане в
сила на съдебното решение, с което е отменен като незаконосъобразен
административният акт, е началният момент, от който се дължи лихва върху
платеното в изпълнение на същия този незаконосъобразен акт, защото изпълнението
на акта преди влизане в сила на съдебното решение, с което той се отменя,
представлява изпълнение на един все още по презумпция законосъобразен акт,
каквито са длъжни да издават административните органи и който подлежи на
предварително изпълнение. В този смисъл тълкувателно решение № 5 от 14.07.2022
г. по тълк. дело № 4/2020 г. на ВАС.
Т.е., претенцията на ищеца се явява основателна за
периода от 22.12.2021 г. до 03.06.2022 г. – датата, на която сумата по начета е
възстановена на ищеца. За този период от време ищецът е бил лишен от
възможността да се разпорежда и да ползва сумата от 3 242,44 лева и е
налице причинно-следствена връзка между отменения незаконосъобразен
административен акт и лишаването на ищеца от правото му на разпореждане с
процесната сума, противно на възражението на процесуалния представител на
ответника.
Съгласно чл.86 ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата, а съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане
длъжникът се смята в забава и без покана. Размерът на дължимата законна
лихва върху сумата от 3 242,44 лева, за периода от 22.12.2021 г. до
03.06.2022 г. е 147,71 лева, съответно искът следва да бъде уважен в този
размер.
За останалата претендирана част над сумата 147,71 лева
до пълния предявен размер от 1025,95 лева искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан. Както се каза по-горе,
С оглед изхода на делото и направените
от страните искания за присъждане на разноски по делото съдът намира, че такива
се дължат по съразмерност съобразно уважената и отхвърлената част от иска.
Съответно на ищеца се дължи сумата от 68 лева, от която 10 лева за държавна
такса и 58 лева за адвокатско възнаграждение от общо претендираните 400 лева, а
на ответника се дължи сумата от 85,60 лева за юрисконсултско възнаграждение от
общо дължимите 100 лева по реда на чл.24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Затова и на основание чл.203 АПК, във връзка с чл.10,
ал.3 ЗОДОВ, Административен съд Пловдив, ІІ отделение, XII състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Националния осигурителен
институт да заплати на С.М.Ш., ЕГН **********,***, сумата от 147,71 (сто
четиридесет и седем лева и седемдесет и една стотинки) лева, обезщетение за
претърпени имуществени вреди за периода от 22.12.2021 г. до 03.06.2022 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска над сумата от 147,71
лева до пълния предявен размер от 1025,95 лева.
ОСЪЖДА Националния осигурителен
институт да заплати на С.М.Ш., ЕГН **********,***, сумата 68 (шестдесет и осем)
лева, разноски по делото.
ОСЪЖДА С.М.Ш., ЕГН **********,***, да
заплати на Националния осигурителен институт сумата 85,60 (осемдесет и пет лева
и шестдесет стотинки) лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
Съдия: