Р Е
Ш Е Н
И Е
935/30.6.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в открито съдебно заседание на 24.06.2020 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна
Генадиева
при секретаря Цветанка Кънева, като разгледа докладваното
от районния съдия НАХД № 1211 по описа за
2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано
по жалба на В.Г.З. против НП № 18-0439-000249/20.09.2018г. издадено от Началник 3 РПУ при ОД на МВР - Варна, с което му
е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 50 лева, на
основание чл. 183 ал.4 т.7 от ЗДП.
Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание редовно призован, се явява лично и подържа жалбата на посочените в нея основания.
Въззиваемата страна в съдебно заседание редовно
призована, не се явява, изразила е писмено становище по делото и моли за юристконсултско възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя
и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа и правна
страна следното:
На 21.08.2018г., в гр. Варна, по
ул. „*, въззивникът
управлявал л.а. с ДК №*като не използвал
обезопасителен колан по време на движение,
с който бил оборудван автомобила. След като полицейските служители забелязали движещ се автомобил,
чийто водач не си е поставил
обезопасителен колан го спрели за
проверка.
За констатираното нарушение бил съставен
бил акт за установяване на административно нарушение.
С АУАН се повдига конкретно
обвинение срещу конкретно лице, като основното му предназначение е да определи предмета
на доказване, а от там и рамките,
в които ще се осъществява правото на защита. В случая
в АУАН са посочени изискуемите реквизити съгласно чл. 42 от ЗАНН. Акта е бил
предявен на нарушителят, но същия е отказал да го подпише.
В акта не
е оформен отказът на нарушителя да
го подпише, с подписите на свидетел.
Въз основа на
констатациите в АУАН АНО издал
атакуваното наказателно постановление.
Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло показанията на депозирани в с.з. от свидетелите Ж. и А.. Техните показания изцяло
кореспондират помежду си, допълват се
взаимно и се подкрепят от останалите
писмени доказателства кредитирани от съда. Няма нито едно доказателство, което да хвърли съмнение
в безпристрастността на органите на реда
по конкретния казус. Същите последователно и непротиворечиво
изложиха своите възприятия за развилата
се ситуация в процесния ден. Двамата свидетели са категорични,
че са възприели
управлението на автомобила от въззивника
без да използва
обезопасителен колан, като именно това
са отразили в АУАН. В тази връзка, те посочиха както
позицията, от която са наблюдавали
управлението на автомобила и неговия водач, така и бяха
категорични по отношение на нарушението.
Свидетелите дават показания
и за отказа да се подпише
акта от страна
на въззивника и поведението му в хода на извършваната
от тях проверка.
Поради всичко гореизложено показанията им се ценят с доверие
от настоящия съд.
Съдът не кредитира показанията на св.В., познат на
въззивника в частта сочещ, че водача
е бил с обезопасителен колан. Сочи, че въззивника
е отказал да подпише връченият му акт, защото не бил съгласен
с констатациите в него.
Свидетелят
твърди, че автомобила се е движел без светлини, за което и са очаквали
да им се
наложи адм. наказание. Съдът оцени
показанията на свидетелят като недостоверни по отношение носенето на предпазен колан
от страна на въззивинка при
извършване на проверката, същите противоречат на останалите събрани по делото доказателства.
Показанията му следва да се ценят
и с оглед близките му приятелски отношение
с въззивника.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по АНП, които преценени в тяхната взаимносвързаност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги
кредитира.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното,
административно наказание прави следните
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена
е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - от Началник група
в сектор ПП при
ОД на МВР - Варна.
В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото
във вина на въззивника
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Съдът намира, че административнонаказващият
орган правилно е приложил материалния
закон, като е констатирал
нарушения по чл.137А ал.1 от ЗДП и е сътнесъл нарушенията към административнонаказателната отговорност по чл. 183 ал.4 т.7 от ЗДП, като е наложил наказание "Глоба".
В този смисъл съдът
намира, че правилно АНО е определил и размера на наказанието,
който е императивно определен от законодателя.
Съдът не споделя
възраженията изложени в жалбата, че АНО не е посочил мотиви
за определяне размера на наказанието
глоба, нито е обсъдил личната и генералната превенция, тъй като както
бе посочено по-горе санкцията предвидена за нарушение
по чл. 137А ал.1 от ЗДП е императивно посочена от законодателя,
а именно глоба в размер на 50 лева.
В този случай
АНО не е задължен да изследва характеристични
данни на нарушителя, нито да съобразява размера
на глобата с оглед генералната и специалната превенция на наказанието.
В настоящият
случай по безспорен начин бе доказана вината
на въззивника и извършеното нарушение - управление на автомобила
без да използва
обезопасителен колан. И двамата
свидетели са възприели, че управлява
автомобила без колан. Свид.А. е категоричен, че
въззивника е управлявал автомобила без поставен обезопасителен колан. Това обстоятелство не
е оборено по никакъв начин. Автомобилът е бил спрян за проверка
в светлата част на денонощието и свидетелят е имал възможност да възприемат
категорично липсата на поставен обезопасителен
колан. Поради това и съдът приема, че възведеното
нарушение е безспорно установено.
Съдът, противно на изразената позиция на въззивника,
намери, че както в АУАН , така и в НП са описани всички признаци на състава на
нарушението, което не затруднява правото на защита на обвиненото лице: посочени
са датата и мястото на извършване на нарушението, както и факта на управление
на превозното средство от въззивника без обезопасителен колан с което се изчерпват елементите от
състава на нарушението.
След проверка на издаденото
наказателно постановление и преценка на доводите на въззивника,
съдът намери, че следва да потвърди наказателното постановление като правилно и
законосъобразно издадено. Съдът намира, че с действията си въззивникът е осъществил от обективна и субективна страна
състава на административното нарушение по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, съгласно която водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните
колани, с които моторните превозни
средства са оборудвани. В конкретния случай жалбоподателят, като водач на
пътно превозно средство, е управлявал същото без да използва обезопасителен
колан, с който моторното превозно средство е било оборудвано. Следователно
законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
нарушителя.
Съгласно разпоредбата
на чл. 63, ал. 3 от
ЗАНН,
ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.
3 от АПК, "Когато съдът
отхвърли оспорването или подателят на
жалбата оттегли жалбата, страната, за която административния
акт е благоприятен, има право на
разноски". От изложеното следва, че в полза на
АНО, следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение, което Съдът определи в размер на 80 лева,
които следва да бъдат заплатени
от жалбоподателя на ОД МВР Варна.