№ 127
гр. А., 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – А., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мария М. Караджова
при участието на секретаря Йорданка Д. Алексиева
като разгледа докладваното от Мария М. Караджова Гражданско дело №
20215310101389 по описа за 2021 година
Молба с правно основание чл.4, ал. 1 от ЗЗДН.
Молителката Г.И. твърди, че Е.И. е брат на съпруга й, а О.И. е син на Е.И.
и племенник на съпруга й. На 19,06,2021г. О.И. я обиждал и заплашвал, а Е я
блъснал и й казал да се прибира в дома си. Този акт не е еднократен и
молителката е подложена на системен физически и психически тормоз. Ето
защо моли да бъде издадена заповед за защита срещу ответниците.
Ответниците оспорват изцяло подадената молба. Твърдят, че на
посочената дата между страните възникнал спор относно шум от извършван в
дома на молителката ремонт, но същият бил разрешен чрез обаждане на
телефон 112. Оспорват изцяло твърденията, че са извършили физическо или
психическо насилие върху Г.И..
След като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
Молбата, по която е образувано производството, е подадена от
пострадалото лице в предвидения от закона едномесечен срок. Към нея е
приложена декларация за извършеното насилие.
Не е спорно между страните, че съпругът на Г.И. и Е.И. са братя, а О.И. е
син на Е.И.. Поради това те попадат в кръга от лица, посочени в ЗЗДН, срещу
които молителката може да подаде молба за защита от домашно насилие.
1
Не е спорно също така, че жилищата им се намират в една и съща сграда,
но на различни етажи, като това на молителката е на първи етаж, а на
ответниците – на втори етаж.
На 19.06.2021г. в дома на Г.И. се извършвали ремонтни дейности. По
този повод между страните възникнал конфликт, тъй като се вдигал шум,
което попречило на децата на О.И. да заспят. По отношение на времето, в
което е станало това, както и относно силата и продължителността на шума, е
налице противоречие в показанията на разпитаните свидетели, доведени от
молителката и от ответниците.
Свидетелките С. И.ова, дъщеря на молителката, и Ф.Ч., която живее на
съпружески начала със сина на молителката, били в дома на Г.И.. Около 11,00
часа получили мебели – диван и секция. Дейностите по сглобяването им се
извършвали във време, в което това е позволено. Момчетата работили до
около 20,00 часа. Малко след като си тръгнали на вратата се почукало. Г.
отворила и видяла О.. Той започнал да сочи към ръката си и да пита колко е
часа и искат ли да извика полиция, защото вдигат шум по това време, казал
също така, че децата му не могат да заспят. След него слязъл и Е, който се
присъединил към виковете, а О. започнал да я обижда, като я нарекъл „курва“.
След това Е бутнал Г., която стояла на входната врата, така че тя залитнала и
паднала навътре към апартамента си. Тази случка много я разстроила,
вдигнала кръвна захар. Г. се обадила по телефона на полицая, който отговаря
за техния квартал – свидетеля С.. Тя плачела и споделила с него, че О. и Е са
нахлули на нейния етаж, като са отправяли към нея заплахи и закани.
Свидетелят я посъветвал да се обади на телефон 112. След това подала
заявление в полицията.
Свидетелките Н. И. и Ф. И. са съпруги съответно на О.И. и Е.И. и живеят
заедно с тях на втори етаж. От показанията им се установява, че ремонтът на
първия етаж започнал една седмица преди 19,06,2021г. На този ден шумът
започнал от около 08,00 – 08,30 часа сутринта и продължил през целия ден.
Около 14,00 часа, когато свидетелката Н. И. приспала децата, започнали да
къртят. По-малкото дете се стреснало и се събудило. След около половин –
един час се прибрал О. и двамата извели детето на разходка, за да се успокои.
След около още един час се прибрали, нямало шум и се качили в дома си.
Към 17,30-18,00 часа отново започнало да се шуми. Тогава О. се обадил на
телефон 112 като диспечерката го посъветвала да слезе на първия етаж и да
2
помоли обитателите му да работят по-тихо. Той така и направил, но след като
отворила вратата Г. започнала да вика. След нея се появили свидетелките
И.ова и Ч.. Тогава Е също слязъл на първия етаж и помолил О. да се прибере,
за да предотврати по-голям скандал. С. И. дърпала майка си, за да влезе
вътре. Свидетелките Н. И. и Ф. И. не са чули О. и Е да отправят лоши думи
към Г., да я наричат курва, не да видели да я бутат.
От постъпилата справка от Дирекция „Национална система 112“ се
установява, че липсват данни за подаден сигнал от О.И. на 19,06,2021г. Той
обаче е подал заявление до РУ на МВР – А., в което изложил твърдения, че на
посочената дата в жилището на първия етаж цял ден работили майстори -
къртачи, които вдигали много шум, къртили до 20,00 часа и цялата къща се
тресяла, а децата му се стресирали от това. Поради това той отишъл да
предупреди роднините си да се съобразяват, но те започнали да се карат с
него. В дадените обяснения по същата преписка Г. е посочила, че ремонтът е
извършван от 18,30 часа до 19,50 часа, както и че е свързан с монтаж на два
броя шкафове. Твърди, че когато О. отишъл при нея, я попитал на висок тон
до кога ще правят ремонт. Казал й, че ще извика полиция, след което я
блъснал и й казал да влиза вътре. След това я обиждал.
Свидетелките са присъствали на инцидента на 19,06,2021г., като същите
се намират в близка родствена връзка със страните по делото. Тези
обстоятелства, а именно непосредствените впечатления и заинтересуваността
им от изхода на спора, следва да се имат предвид при преценка на техните
показания, съответно кои от тях да бъдат кредитирани, доколкото са
противоречиви относно продължителността на ремонта и съответно силата и
продължителността на свързания с него шум, както и относно това дали О. и
Е са отправили обидни думи и заплахи към Г. и дали са бутнали същата. При
съвкупна преценка на събраните доказателства съдът кредитира показанията
на свидетелките Н. И. и Ф. И., тъй като са подкрепени косвено от показанията
на свидетеля С., който си спомня, че молителката му се обадила
непосредствено след инцидента, като същата му казала, че ответниците са
отправили към нея заплахи и закани и са нахлули в апартамента й. Такива
твърдения в молбата обаче не са изложени. Същата не се е оплакала, че е била
блъсната от Е. Ето защо е напълно възможно същата да е залитнала назад
вследствие на опитите на дъщеря си С. И. да предотврати разправиите като се
приберат в дома си. Естествено и логично е така описаната ситуация да
3
разстрои Г.И., като се отрази неблагоприятно върху здравето й. Това не е
достатъчно да се приеме, че е осъществен акт на насилие върху нея. Тежестта
да се проведе пълно и пряко доказване на описаните в молбата деяния е на
молителката, съответно за нея са неблагоприятните последици от
неустановяването им по този начин. Тук следва да се отбележи, че в самата
молба изразите, които са посочени като обиди и заплахи, не представляват
такива от обективна страна. Настоящият състав намира, че субективно Г.И. ги
е възприела по този начин, но това не би могло да обоснове ангажиране на
отговорността на ответниците. Установи се, че същите са говорили на висок
ток, афектирани от причинения шум. Но това не би могло да бъде
квалифицирано от правна гледна като домашно насилие по смисъла на чл. 2,
ал.1 от ЗЗДН. Съгласно тази разпоредба такова представлява всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния
живот, личната свобода и личните права. В случая се касае до битов скандал,
в който са участвали и двете страни, а не до упражняване на насилие.
От посочените в молбата действия като такова би могло да се
квалифицират само твърденията, че Е е блъснал Г.. Те обаче не се установиха
чрез пълно и пряко доказване.
Ето защо липсва правно основание да се приложат мерките за защита,
предвидени в чл.5, ал.1 от този ЗЗДН, въпреки че те не представляват
наказание за извършителя, а налагани от съда принудителни
административни мерки, които имат за цел защита на пострадалите лица, чрез
отнемане на възможността на извършителя да извърши друг акт на насилие
срещу тях и мотивирането на самия извършител към неагресивно поведение
спрямо пострадалите лица (чл. 5, ал. 1, т. 1, 5 и 6 ЗЗДН). В случая, въпреки че
се установи, че има конфликти и неразбирателство между страните, то
разрешаването им не би могло да се постигне чрез прилагането им. Това е
така, тъй като целта на закона е предотвратяване на последващи прояви на
домашно насилие от ответниците по молбата, а такова не се установи от
събраните доказателства.
Ето защо молбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
На основание чл. 78, ал.4 от ГПК молителката следва да заплати на
ответниците направените по делото разноски в размер на 300 лева, заплатено
възнаграждение за адвокат. В договора за правна защита и съдействие е
4
уговорено и заплатено възнаграждение в размер на 600 лева, но за двама
адвокати, а страната има право на разноски за един.
На основание чл. 11, ал.3 от ЗЗДН и поради отказа да се издаде заповед за
защита молителят следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер
на 50 лева.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на Г.. Н. ИСМ., ЕГН ********** от гр. А., ул.“А.К.“
№22, ет.1, за издаване на заповед за защита от домашно насилие, извършено
на 19.06.2021г. от ЕРЖ. ОРХ. ИСМ., ЕГН ********** и ОРХ. ЕРЖ. ИСМ.,
ЕГН ********** и двамата от гр. А., ул.“А.К.“№22, ет.2, изразяващо се в
нанасяне на обиди, отправяне на закани и блъскане.
ОСЪЖДА Г.. Н. ИСМ., ЕГН ********** от гр. А., ул.“А.К.“ №22, ет.1, да
заплати на ЕРЖ. ОРХ. ИСМ., ЕГН ********** и ОРХ. ЕРЖ. ИСМ., ЕГН
********** и двамата от гр. А., ул.“А.К.“№22, ет.2, сумата от 300 лева
(триста лева), направени по производството разноски.
ОСЪЖДА Г.. Н. ИСМ., ЕГН ********** от гр. А., ул.“А.К.“ №22, ет.1, да
заплати по сметка на Районен съд - А. държавна такса в размер на 50
(петдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в 7-
дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – А.: _______________________
5