Решение по дело №3392/2019 на Районен съд - Велико Търново

  Р Е Ш Е Н И Е 

                        №          от 29.01.2020г., гр. В. Търново

 

        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на седемнадесети януари две хиляди и двадесета година, в публично заседание в състав:

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев

 

при секретаря Иванка Трифонова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №3392/2019г., по описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Д.И.Г., в която се излагат твърдения, че за периода от 04.11.2016г. до 03.11.2019г. е работил по служебно правоотношение на длъжността **********, като е полагал труд на 12-часови смени при сумирано изчисляване на работното време. Изтъква се, че за горепосочения период е положил 1920 часа нощен труд, който поради празнота в уредбата на ЗМВР е следвало да бъде преизчислен с коефициент от 1,143 по реда на чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и да бъде заплатен от работодателя. Навеждат се твърдения, че след преизчисляване на нощния труд към дневен от 2304,288 часа се установява, че ищецът е положил 288,288 часа извънреден труд, за който не му е изплатено дължимото възнаграждение от 2007,34 лв. по реда на чл. 187, ал. 6 от ЗМВР. Изтъква се, че работодателят е следвало да заплаща трудовото възнаграждение в срок до 1-во число на месеца следващ месеца, за който същото е начислено, поради което е изпаднал в забава и дължи на ищеца обезщетение в размер на законната лихва от 259,78 лв. за периода от 01.12.2016г. до 01.11.2019г. С оглед гореизложеното се отправя искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца горепосочените суми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на предявените искове. Признава обстоятелствата, че за периода от 04.11.2016г. до 03.11.2019г. ищецът е работил по служебно правоотношение на посочената в исковата молба длъжност, като е полагал труд на 12-часови смени при сумирано изчисляване на работното време. Навежда доводи, че претенцията за заплащане на главницата е неоснователна тъй като ищецът не е положил извънреден труд с оглед нормалната продължителност на работното време през нощта от 8 часа за служителите на МВР, допълнителното му заплащане от работодателя и липсата на основание за преизчисляването му към дневен труд поради неприложимостта на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за служебни правоотношения. С оглед гореизложеното се отправя искане за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

Страните по делото не оспорват, че за периода от 04.11.2016г. до 03.11.2019г. ищецът е работил по служебно правоотношение на длъжността ************, като е полагал труд на 12-часови смени при сумирано изчисляване на работното време. За горепосочения период ищецът отработил 2016 часа през нощта между 22:00 часа и 6:00 часа, за които работодателят му заплатил допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. на час. От заключението на допуснатата съдебно-икономическа експертиза се установява, че при приравняване на часовете нощен труд към дневен с коефициент 1,143 съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ се получават 2304,288 часа, 288,288 часа от които не са заплатени от работодателя. Вещото лице е установило, че в случай на полагане на 288,288 часа като извънреден труд, на основание чл. 187, ал. 6 от ЗМВР ответникът следва да заплати на ищеца трудово възнаграждение в размер на 2007,34 лв. В заключението е посочено, че размерът на обезщетението за забава върху възнаграждението за периода от 01.12.2016г. до 06.11.2019г. е 259,78 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Спорният въпрос между страните е трябва ли да се преизчисляват отработените от ищеца часове през нощта към такива отработени през деня с коефицент по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, а оттам дали това би довело до полагане на извънреден труд и до възникване на задължение на ответника за неговото заплащане съгласно чл. 187, ал. 6 от ЗМВР. Поради специфичната дейност осъществявана от държавните служителите в МВР, съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното им време е определена на 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. За разлика от общите разпоредби на чл. 136, ал. 3 от КТ и чл. 140, ал. 1 от КТ, в разглеждания случай липсва разграничение за полагане на горепосочените часове труд през деня или през нощта, поради което се достига до извода че нормалната продължителност на дневния и нощния труд през денонощието е една и съща. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, съгласно която при работа на смени, каквато е и работата на ищеца, е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 часа и 6:00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. По същия начин са регулирани горепосочените отношения и в чл. 3, ал. 3 на приложимата в случая Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. на министъра на вътрешните работи, издадена на основание чл. 187, ал. 9 от ЗМВР. В чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. на министъра на вътрешните работи, която е ирелевантна за процесния период, действително е било регламентирано че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 часа и 6:00 часа за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Липсата на подобна регулация в последвалите я Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. на министъра на вътрешните работи, обаче не поражда основание за прилагане по аналогия на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Това е така, защото законодателят е изоставил разбирането си за наличие на необходимост от преизчисляване на часовете нощен труд с посочения коефициент и компенсирането по този начин на служителите в МВР, както поради еднаквата нормална продължителност на работното им време през деня и през нощта от 8 часа, така и поради наличие на други превилегии с оглед специфичната им дейност, изразяващи се по-високи размери на допълнително възнаграждение за прослужено време, на основен платен годишен отпуск, на обезщетение при прекратяване на служебното им правоотношение, по-ранно пенсиониране и др. В допълнение на изложението следва да бъде посочено, че превъщането на нощните часове труд в дневни по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ се извършва, когато нощната продължителност на работното време е по-малка от дневната /чл. 136, ал. 3 от КТ и чл. 140, ал. 1 от КТ/ и цели единствено да изравни възнаграждението на работника или служителя полагащ труд от 7 часа през нощта с това на работника или служителя полагащ труд от 8 часа през деня чрез увеличаване заплащането на нощния труд. Превръщането на часовете нощен труд в дневен, обаче не води до възникване на извънреден труд. Последният ще е налице само при реално отработване на часове извън определеното работно време, за което обстоятелство по делото липсват доказателства. При това положение се достига до извода, че ищецът не е доказал че за периода от 07.10.2016г. до 06.10.2019г. е положил извънреден труд, за който ответникът му дължи заплащане на трудово възнаграждение в размер на 2007,34 лв. Това от своя страна води и до недоказаност на твърденията за изпадане на работодателя в забава за изплащане на възнаграждението, които да обосноват възникване на правото на служителя да претендира от него обезщетение в размер на законната лихва от 259,78 лв. за периода от 01.12.2016г. до 01.11.2019г. С оглед гореизложеното предявените искове по чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски е неоснователна като на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, той следва да заплати на ответника сумата от 100 лв., представляваща направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

 

 

 Р Е Ш И:

 

 

Отхвърля като неоснователни предявените от Д.И.Г. с ЕГН: ********** ***, срещу ***********, искове по чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумите от 2007,34 лв. /две хиляди и седем лева и тридесет и четири стотинки/ - главница, представляваща трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 04.11.2016г. до 03.11.2019г., 259,78 лв. /двеста петдесет и девет лева и седемдесет и осем стотинки/ - обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.12.2016г. до 01.11.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.11.2019г. до окончателното изплащане на задължението.

Осъжда Д.И.Г. с ЕГН: ********** ***, да заплати на **********, сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща направени по делото разноски.

 

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: