Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Своге, 12.04.2019г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
СВОГЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито съдебно
заседание на двадесети март, двехиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:
НАДЯ БАКАЛОВА
при секретаря
Ирена Никифорова, като разгледа докладваното от районния съдия АНХ.д.№ 207, по описа за 2018година и
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.59 и сл.
ЗАНН.
И.Д.А. ЕГН **********
***, обжалва наказателно постановление (НП) № 42-0001140 от 14.06.2018г., издадено
от Б.В.Д.- …, с което е наложена глоба от
2
000, 00/две хиляди /лева, за
извършено административно нарушение по чл.2, ал.1 от Наредба № 41 от
04.08.2008г.на МТ. Жалбоподателят твърди, че
не е извършил нарушението, обжалваното НП е незаконосъобразно и моли
съда да го отмени.
В съдебно
заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява, но представя писмено
становище, с което поддържа жалбата.
В о.с.з.въззиваемата
страна Изпълнителна агенция”Автомобилна
администрация”не изпраща представител.
Съдът, като разгледа
всички събрани по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, и взе под внимание твърденията на жалбоподателя, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е
подадена в законоустановения, преклузивен срок по чл.59,ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима, а разгледана по същество и основателна.
Обжалваното НП е
издадено от компетентен орган, въз основа на акт за административно нарушение и
отговаря на формалните законови изисквания от външна страна, съгл.чл.57, ал.1 и
2 ЗАНН, а именно посочени са обстоятелствата при които е извършено
нарушението и доказателствата, които го потвърждават.
Подадената
против НП жалба е неподписана/както правилно е констатирал АНО/, но същата се
явява допустима, предвид обстоятелството, че с представеното писмено становище,
подписано от жалбоподателя се сочи, че
тази жалба се поддържа,от което следва извод за редовността й/в този смисъл е и
съдебната практика – Определение на Административен съд-Бургас по КНАХД №
972/2012г./.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства/показанията на свидетелите Г.Г. и Р.А./се
установява, че при извършена проверка на 31.01.2018г.в град Своге на
Автогарата, служителите на Изпълнителна агенция”Автомобилна администрация”,
Областен отдел”Автомобилна администрация”София проверили няколко автобуса,
обслужващи линии – град Своге и селата около него.Видно от съставения АУАН на
жалбоподателя, проверяващите констатирали, че е без карта за квалификация на
водача и не притежава такава, като е придобил категория”D”на 11.08.1977г.По този начин И.А. осъществил нарушение
на разпоредбата на чл.2, ал.1 от Наредба № 41 от 04.08.2008г.на МТ за условията
и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници
и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на
начална квалификация, чиито текст сочи, че:” Водачите на моторни превозни
средства, за управлението на които се изисква
свидетелство за управление на моторно
превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, когато с тези превозни средства
се извършват обществени превози или превози за
собствена сметка, трябва да притежават
карта за квалификация на водача”.От констатациите в АУАН се извежда, че А. не е действал с
необходимата грижа, за да изпълни задължението си.
Въпреки горното съдът намира, че на жалбоподателя
е наложено наказание за нарушение, извършването на което не е безспорно установено.Разпитани
в о.с.з.свидетелите Г. и А. – служители на АНО заявяват, че не помнят почти
нищо относно конкретния случай/свидетелят Г. заявява:”Не си спомням за какво точно нарушение сме спрели жалбоподателя...Аз съм писал
акта и подписа е мой…Не мога да се сетя
нищо друго по случая”, свидетелят А. твърди:”Не се сещам за нищо относно
случая…Писахме акт за констатирани нарушения, но мисля, че на един от водачите
писахме, че няма”психо”, друго не мога да си спомня”/.
В тежест на АНО е да докаже извършеното нарушение, а не на нарушителят, че
не го е извършил. Още при съставянето на АУАН е следвало да се съберат
категорични и безспорни доказателства за осъществен състав на административно
нарушение и след като това не е сторено, то неправилно е бил приложен
материалния закон.
Дори и да се приеме, че има осъществени признаци на
състава на нарушението, то извършеното не следва да се квалифицира като
административно нарушение,т.к. е малозначително по смисъла
на чл.9 ал.2 от НК вр.чл.11 от ЗАНН, поради явно незначителната
обществена опасност на деянието.
Обществената опасност на деянието и
дееца са изключително ниски, а наложената санкция, би била неоправдано висока,
с оглед получаваните от И.А. доходи/жалбоподателят е седемдесетгодишен човек в
пенсионна възраст/, поради което следва да се приеме, че са налице условията на
чл.28, б.”а” от ЗАНН, тъй като в противен случай, при така определеното
наказание, не биха могли да бъдат постигнати целите на наказанието по смисъла
на чл.12 от ЗАНН и същото не би довело до поправянето и превъзпитанието на нарушителя.
Водим от горното съдът намира, че НП следва да бъде отменено, поради
което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление (НП) № 42-0001140 от 14.06.2018г., издадено от Б. В.Д.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд София
област в четиринадесетдневен срок от страните, считано от датата на съобщаване,
че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ