Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 15.04.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно заседание на дванадесети април две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: АДРИАНА АТАНАСОВА
при секретаря Красимира Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 9740 по описа за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение №
54348 от 28.02.2019 г. по гр.д.№ 23605 по описа на СРС, 151 с-в за 2018 г. са
отхвърлени като неоснователни предявените от „Т.С.“ ЕАД против Б.Г.Б., искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86,
ал.1 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца, както
следва: сумата от 1 409,97 лв. за доставена от дружеството топлинна
енергия през периода от 01.06.2013 г. до 30.04.2015 г. и по фактури №
**********/31.07.2013 г., **********/31.07.2013 г., 00446644610/31.07.2013 г. и
00446644611/31.07.2013 г. с вкл. такса за дялово разпределение, ведно със законната
лихва за периода от 18.07.2016 г. до изплащането на вземането, мораторна лихва
в размер на 257,84 лв. за периода от 31.07.2013 г. до 01.7.2016 г., за които е
издадена заповед за изпълнение от 22.07.2016 г.
по гр.д. № 39590/2016 г. по описа на СРС, 151 с-в.
Срещу
постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца "Т.С.
" ЕАД. Излага доводи за неправилност на обжалваното решение. Неправилно
районният съд не е допуснал поисканата от ищеца експертиза, след като
последният не е представял молба за отказ от направеното искане. Посочил е, че районният
съд е имал възможност да заплати за експертизата депозит от бюджета на съда,
като впоследствие осъди дружеството да заплати разноските с решението. Отправя
искане за отмяна на решението и уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срок ответникът
по въззивната жалба Б.Г.Б. е депозирали отговор, в който се излага становище за
нейната неоснователност. Поддържа доводи за правилност на първоинстанционното
решението. Счита, че правилно районният съд не е допуснал поисканите от ищеца
експертизи, след като последният е имал процесуална възможност да заплати
депозитите за тях или да иска продължаване на сроковете. Претендира разноски.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи по реда на въззивното производство и при така очертания от
жалбите предмет, приема следното:
Софийският градски съд,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящия състав на
въззивния съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо,
поради което същия дължи произнасяне на съществото на правния спор в рамките на
заявените с въззивната жалба доводи, съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК.
Съдът намира
за правилни доводите във въззивната жалба за допуснати процесуални нарушения в
първоинстанцинното производство, след като съдът е допуснал експертизи, при
вносим депозит от ищеца, за който същият не бил уведомен. С разпореждане от
07.11.2018 г. съдебното заседание е насрочено за другата дата, като за него
ищецът не е уведомен, като в случая последният не е имал възможност да узнае за
задължението си да заплати определените от съда депозити, респ. да иска
удължаване на срока за внасянето им. С оглед на горното въззивният съд е
допуснал поисканите от ищеца с исковата молба съдебно-техническа експертиза и
съдебно-икономическа експертиза за установяване реално доставена и потребена в
имота ТЕ за битови нужди.
Съгласно чл. 153, ал. 1 и пар. 1, т. 42 от ДР на ЗЕ потребител на енергия за битови
нужди е физическо лице- собственик или титулярът на вещно право на ползване,
който ползва топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление за домакинството си. В смисъла на горното
легално определение, ответникът, като собственик на имота, има качеството на
потребител на топлинна енергия, поради което е
материалноправно легитимиран да отговаря по предявения иск и са без значение по
делото дали е ползвал фактически топлоснабдения имот или е ползван от другия
съсобственик, след като не е приложена молба-декларация за откриване на партида
само на името на единия съсобственик и отношенията между съсобствениците.
Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребителите за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, одобрени от ДКЕВР. Притежаваното от ответника
право на собственост върху топлоснабдения имот и установеното наличие на
облигационно договорно правоотношение между страните, произтичащо от договор за
продажба на топлинна енергия, по който ищецът е
доставял топлинна енергия, е достатъчно основание за
доказване на иска по основание. Съдържанието на договора за покупко-продажба
на топлинна енергия е уредено в представените
публично известни Общи условия за продажба, които са съответно одобрени с
Решение ОУ-026/11.05.2002 г. на ДКЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005 г. на
ДКЕВР, последващите такива от 2008 г., както и ОУ, одобрени с Решение
№ОУ-02/03.02.2014 год. и които са публикувани. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите, които не
са съгласни с предвидените в ОУ разпоредби, в срок от 30 дни след влизането им
в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия.
Чрез
представеният по делото нотариален акт № 104, дело № 81 от 28.04.2011 г. се
установява, че ответникът е придобил ½ ид.ч. от процесния топлоснабден
недвижим имот с адрес: гр. София, ж.к*** *********. С оглед на изложеното като
собственик на ½ ид.ч. Б.Г.Б. има качеството потребител на доставяната до
имота топлоенергия и е страна по договора за покупко-продажба на топлинна
енергия.
Чрез
приетата пред настоящата инстанция СТЕ, която настоящия състав кредитира се
установява, че отопляемият обем за имота през процесния период е 221
куб.м. Установява се, че за процесния
период общата сума за прогнозно
начислената ТЕ по представени фактури на „Т.С.“ ЕАД възлиза на сумата 2 125,14
лв., като в посочената сума не са отразени стари задължения и корекции, както и
стойности по фактури за извършване на услугата ДР на ТЕ. Количеството реална ТЕ потребена в имота през процесния период е
27,297459 МВтч, а с отчитане на изравнителните сметки, възлиза на сумата 2 693,34
лв. Вещото лице сочи, че при начисляване на сумите по фактури, ищецът е
прилагал одобрените цени на ТЕ, действащи по време на периода. Отчетните
периоди са: 01.05.2013 г. – 30.04.2014 г. – не е осигурен достъп до имота за
отчет на УДР. В имота е изчислена и начислена ТЕ за подгряване на вода за БГВ
на база начислен разход за брой ползватели – 2 лица: начислен разход 100
куб.м3; 01.05.2014 г. 0 30.04.2015 г. – осигурен достъп до имота за отчет на
УДР. За имота е изчислена ТЕ за подгряване на топла вода по разход от водомери
– отчетен разход 50 куб.м., коригиран разход 93,7319 куб.м., 8,4399 МВтч. Въз
основа на това СТЕ заключава, че ФДР „Т.С.“ ЕАД е извършило дялово
разпределение за имота за процесния период в съответствие с Методика за дялово
разпределение на ТЕ в СЕС, Приложение към чл.61, ал.1 от Наредба 16.334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяване. От документациите за извършени метрологични
проверки на топломера монтиран в АС, описани в констатациите, СТЕ констатира,
че за процесния период, топломерът е преминавал метрологични проверки на
22.10.2012 г. и 28.08.2014 г.
Чрез
констатациите на ССчЕ, които настоящия състав кредитира по реда на чл.202 ГПК
се установява, че няма данни за извършени плащания на процесните суми, предмет
на процеса. От извършената проверка в счетоводството на ищеца се установява, че
за периода 06.2013 г. – 04.2015 г. е налице задължения към ищеца за ползвана
топлинна енергия в размер на 2522.97 лв., в това число главница – 2013.69 лв. и
лихва – 509.28 лв. При съобразяване, че ответникът притежава ½ ид.ч. от
имота, за който са били доставяни количества ТЕ за битови нужди, съдът намира
че същият е задължен за сумата 1006.84 лв.-главница за доставена в имота ТЕ и
254.64 лв.-лихва за забава.
Своевременно ответникът,
чрез процесуалния си представител е релевирал възражение за изтекла давност за
претендираната сума като цена за топлинна енергия. Според
задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011
г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични
плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.
155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество
съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността
започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните
задължения давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза
на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Сроковете за
дължимост на сумите по изравнителните сметки /за доплащане от абоната/ са установени
в Общите условия на "Т.С. " ЕАД, като падежът им настъпва 30 дни след
датата на издаване на данъчно кредитно известие, респ. издаване на съобщението
за дължимата сума, съгласно чл. 30, ал. 1 от Общите условия от 2002 г., чл. 32,
ал. 1 от Общите условия от 2005 г. и чл. 33 от Общите условия от 2008 г.
Обстоятелството, че топлопреносното предприятие отразява сумите от
изравнителните сметки към най-старата неплатена от потребителя сметка, има
значение само са счетоводството му, но не рефлектира върху момента на
изискуемостта. Според Общите условия месечните суми за топлинна енергия /равни
или прогнозни/ също са дължими в 30-дневен срок след изтичане на периода за
който се отнасят. т. е., задълженията на ответника са възникнали като срочни.
От изложеното следва, че
за всяка една от претендираните от ищцовото дружество главници, касаещи
процесния период, тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича
срока за тяхното заплащане. Доколкото заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК е депозирано на 18.07.2016 г. /арг. от чл.422, ал. 1 от ГПК/, съдът приема, че вземанията на ищеца за периода от м. юни
2013 г. до м.април 2015 г. не са погасени по давност. Погасено по давност е
част от вземането по обща фактура от 31.07.2014 г. за периода от 01.05.2013 г.
до 30.06.2013 г., чийто размер възлиза на сумата 200.00 лв., определени от съда
по реда на чл.162 ГПК. С оглед тези констатации задължението на ответника
възлиза на сумата 806.84 лв. и 170.00 лв.-лихва за забава, определена от съда
по реда на чл.162 ГПК.
Според констатациите на
експерта по ССчЕ дължима за имота е такса за дялово разпределение на
потребената ТЕ в размер на 35.40 лв. за времето от м.06.2012 г. до м.04.2015 г.
При съобразяване, че ответникът е собственик на ½ ид.ч. от имота, съдът
намира че същия дължи сумата 17.70 лв. При липса на данни за отправяна покана
до ответника да заплати задължението за такса дялово разпределение, съдът
намира че претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД върху това вземане следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
С оглед изложеното
постановеното от СРС решение следва да бъде отменено в една част като исковете
бъдат уважени за посочените суми- главница и лихва, като бъдат отхвърлени за
разликата до предявените размери.
При съобразяване изхода
на спора и паричните задължения на ответника следва да бъде съобразено и
внасянето от негова страна в хода на процеса /на 02.08.2017 г./ на сума в общ
размер на 85.30 лв. за разноски сторени от ищеца в производството, от които
66.71 лв. –разноски и 18.59 лв.-разноски за възнаграждение за юрисконсулт.
По
разноските:
В полза на ищеца, на
основание чл.78, ал.1 ГПК следва да бъде присъдена сумата 37.90 лв.-разноски за
заповедното производство при съобразяване извършеното плащане от ответника на
разноски в общ размер на 85.30 лв.
В полза на ищеца следва
да бъде присъдена сумата 104.00 лв.-разноски за исковото производство пред СРС
и сумата 498.00 лв.-разноски за въззивното производство.
В полза на ответника, на
основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъде присъдена сумата 320 лв.-разноски пред
въззивната инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 280, ал. 3 от ГПК решението на въззивния съд е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 54348 от 28.02.2019 г. по гр.д.№ 23605 по описа на СРС, 151 с-в
за 2018 г., в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *********против Б.Г.Б., ЕГН **********, искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД за
признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца, както следва: сумата от
806.84 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от
01.06.2013 г. до 30.04.2015 г. и по фактури № **********/31.07.2013 г.,
**********/31.07.2013 г., 00446644610/31.07.2013 г. и 00446644611/31.07.2013
г., ведно със законната лихва за периода от 18.07.2016 г. до изплащането на
вземането, мораторна лихва в размер на 170.00 лв. за периода от 31.07.2013 г.
до 01.07.2016 г., както и такса за дялово разпределение в размер на 17.70 лв., за
които суми е издадена заповед за изпълнение от 22.07.2016 г. по гр.д. № 39590/2016 г. по описа на СРС, 151
с-в, както и в частта на присъдените разноски на ответника над
сумата 328.69 лв. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от "Т.С."
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
***, против Б.Г.Б., ЕГН**********, искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД, че Б.Г.Б. дължи на "Т.С." ЕАД, както следва: сумата от 806.84 лв.
за доставена от дружетвото топлинна енергия през периода от 01.06.2013 г. до
30.04.2015 г. и по фактури № **********/31.07.2013 г., **********/31.07.2013
г., 00446644610/31.07.2013 г. и 00446644611/31.07.2013 г., ведно със законната
лихва за периода от 18.07.2016 г. до изплащането на вземането, мораторна лихва
в размер на 170.00 лв. за периода от 31.07.2013 г. до 01.7.2016 г., както и
такса дялово разпределение в размер на 17.70 лв., за които суми е издадена
заповед за изпълнение от 22.07.2016 г.
по гр.д. № 39590/2016 г. по описа на СРС, 151 с-в.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 54348 от 28.02.2019 г. по гр.д.№ 23605 по
описа на СРС, 151 с-в за 2018 г., в частта, с която са отхвърлени като
неоснователни предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********против Б.Г.Б., ЕГН **********,
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ,
вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца,
както следва: над сумата от 806.84 лв. до сумата 1 409,97 лв. /за сумата 603.13
лв./ за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.06.2013 г.
до 30.04.2015 г. и по фактури № **********/31.07.2013 г., **********/31.07.2013
г., 00446644610/31.07.2013 г. и 00446644611/31.07.2013 г., с вкл. такса за
дялово разпределение, ведно със законната лихва за периода от 18.07.2016 г. до
изплащането на вземането, мораторна лихва за разликата над сумата 170.00 лв. до
сумата 257.84 лв. /за сумата 87.84 лв./ за периода от 31.07.2013 г. до 01.07.2016
г., както и мораторна лихва върху такса за дялово разпределение в размер на 3.20
лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 22.07.2016 г. по гр.д. № 39590/2016 г. по описа на СРС, 151
с-в, както и в частта, с която в полза на ответника са
присъдени разноски за първата инстанция в размер на сумата 328.69 лв.
ОСЪЖДА Б.Г.Б.,
ЕГН ********** да заплати на "Т.С." ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***, на основание чл.78, ал. 1 ГПК сумата от 37.90
лв.разноски за заповедното производство, 104.00 лв., разноски в
първоинстанционното производство и сумата от 498.00 лв. – разноски във
въззивното производство.
ОСЪЖДА "Т.С." ЕАД, ЕИК *********, да заплати на
Б.Г.Б., ЕГН **********, на основание чл.78, ал. 3 ГПК сумата от 320.00 лв. –
разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на
касационно обжалване на основание чл.280, ал. 3, пр. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.