Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 10.11.2019 г.
В И М Е Т
О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 23 състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и пети октомври през
две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА
ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива Иванова като разгледа докладваното от съдията гр.д. №10942/ 2018 г., за да
постанови решение, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124 ГПК – моли се съдът
да признае за установено по отношение на М.О.Л., ЕГН **********, че ищеца е
собственик на следните недвижими имоти: НИВА с площ от 1 209 /хиляда двеста и девет/
кв.м, съставляваща имот 2 /втори/, НИВА с площ от 2 000 /две хиляди/ кв.м.,
съставляваща имот 3/трети/, НИВА с площ от 494 /четиристотин деветдесет и
четири/ кв.м., съставляваща имот 7 /седми/, НИВА с площ от 540 /петстотин и
четиридесет/ кв.м., съставляваща имот 8 / осми/, НИВА с площ от 1 260 / хиляда
двеста и шестдесет/ кв.м, съставляваща имот 4 /четвърти/ и НИВА с площ от 495
/четиристотин деветдесет и пет/ кв.м., съставляваща имот 6 /шести/, находящи се
в полигон 59 /петдесет и девети/ по плана на гр. София, местност
„Мусагеница".
ИЩЕЦЪТ – Н.О.Х., ЕГН **********, чрез
адвокат М.Х.М. от САК твърди, че на 04.11.2006г., в град София, е подписан
предварителен договор за покупко- продажба на процесните недвижими имоти между
нейния син Б.И.Х., в качеството му на купувач и В.Х.Л., ЕГН **********, в
качеството й на продавач. Цената за недвижимите имоти в размер на 300 000
евро е заплатена изцяло от сина й при подписването на предварителния договор
като уговорката е да се сключи окончателен договор за прехвърляне на имотите
след като продавачът се снабди с всички необходими за това документи.
Владението на имотите обаче било предадено на купувача при подписването на
предварителния договор с цел да се обезпечи неговия интерес след като е
заплатил изцяло цената. Излага, че непосредствено след сключването на договора
продавачът неочаквано умира, а нейния законен наследник - М.О.Л.
и до настоящия момент не е осигурил всички необходими документи за продажбата
на имота и не е сключил окончателния договор за прехвърлянето им, въпреки
многократните разговори и обещания от негова страна. Ищцата твърди, че от
датата на подписване на предварителния договор – 04.11.2006 г., синът й е
владял процесните недвижими имоти въз основа на подписания предварителен
договор. Това владение продължило да датата на неговата смърт, настъпила на
21.08.2017 г., и не било оспорвано нито от продавача по предварителния договор,
нито от ответника, в качеството му на неин законен наследник. Твърди, че
доколкото владението на сина й е продължило явно и необезпокоявано повече от 10
години, то той е станал собственик на имота приживе и след смъртта си е оставил
процесните имоти в наследствената маса. Съответно навежда, че доколкото се
явява законен наследник на сина си, тя е придобила правото на собственост върху
процесните недвижими имоти след неговата смърт. Ответникът обаче отрича правото
й на собственост върху тях, поради което намира, че за нея е нелице правен
интерес от предявяване на настоящия иск.
ОТВЕТНИКЪТ- М.О.Л., не оспорва изложените в
исковата молба обстоятелства, но оспорва иска по основание като твърди, че
ищцата владее процесните недвижими имоти единствено за периода след смъртта на
сина й до настоящия момент, поради което твърди, че същата не е техен
собственик.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено следното:
Представени са с исковата молба удостоверения за наследници, установяващи
легитимацията на страните в процеса.
От представените с исковата молба писмени доказателства- предварителен
договор от 04.11.2006г. се установява твърденията на ищеца, изложени в исковата
молба, а именно, че предварителеният договор за покупко- продажба на процесните недвижими
имоти е сключен от Б.И.Х., в качеството
му на купувач,наследодател на ищцата, и В.Х.Л., ЕГН **********, в качеството й
на продавач и наследодател на ответника.
Страните не спорят за обстоятелството, свързано със
сключването на предварителния договор между техните наследодателите, за обстоятелството, че имотът е предаден във
владение на купувача веднага след влизане в сила на предвв.договор поради
изплащане в брой на цялата продажна цена на продавача.
Оспорва се, че ищцата не е придобила имота въз
основа на владение, тъй като го владяла едва след смъртта на сина, не са налице
предпоставките, водещи до собственост поради изтекла придобивна давност.
Събрани са и гласни доказателства:
Разпитаният свидетел на ищеца-В.Г.С., твърди, че е запознат със случая, с който Б.Х.искал да
закупи и закупил процесните земи. Около 2005 година били заедно и М. казал, че
майка му и баща му имат някакви имоти на „Въртопа", това се падало в
„Мусагеница“ и ноември 2006 година сключили договор. Разбрали се за цена 300
000 евро, даже
Б.Х.си я платили по време на договора пред свидетеля, бил свидетел, че наследодателят
на ищцата платил 300 000 евро кеш. Свидетелят твърди, че знае къде са имотите,
ходил е там стотици пъти. Изтъква, че Б.Х.искал да вложи парите в имоти, твърди също, че той влязъл във владение на
тези имоти още веднага, тъй като платил цялата сума. Даже още на следващия ден
сложил телена ограда. После след две-три години фургони сложил. Б.починал
август 2017 година. Тези имоти след това се владеели от майка му Н.. Твърди, че
Н. и другия й син И.Х.ги е карал до имота още четири-пет пъти. Молели го по
някакъв начин, ако може, понеже М. е роднина на жена му, да го намери и да се
разберат за документно оформяне на сделката, трябвало да помоли М. да сключи
окончателен договор. Помолил М. няколко пъти, дори преди ден го помолил да
дойде на делото. М. му казал, че тази сага за него е приключила много отдавна,
още след смъртта на майка му. Той казал, че там всичко е пито-платено и че няма
претенции към този имот. В периода от 2006 г. до 2017 г. свидетелят сочи, че
той лично е карал Б.всяка пролет в имота. Там той чистел и поддържал имота, имал
и фургон, мачове са се събирали да гледат събота и неделя. Н. също я карал в
имота след смъртта на Б.. М. не е идвал на място в имота да ги пита какво правят там. Никой
не е идвал да ги пита какво правят в този имот, нито М., нито и баща му, нито майка
му преди да починат. Влизали със наследодателя на ищцата в имота явно, не са се
крили. Даже и беседка си бил направил наследодателят на ищцата, сложил си и едно
фургонче, телевизор, скара.
Други доказателства по делото не са ангажирани.
При така установената
фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Искът с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК е
основателен.
Съгласно чл.124, ал.1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да
установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на
едно право, когато има интерес от това. Следователно предпоставка за
предявяване на установителния иск за право на собственост върху процесния имот е наличието
на правен интерес от това за ищцовата страна.
От
изложените фактически твърдения в обстоятелствената част на исковата молба е
налице правен интерес от страна на ищцата.
При
така депозирания отговор в тежест на ответника е да докаже, че е владял имота,
като нито наследодателят на ищеца, нито ищецът са
владели имота като свой.
Правото
на собственост по давност се придобива при упражняване на фактическа власт
върху имота като свой през определен период от време непрекъснато и
необезпокоявано, като за придобиването на същото следва да има изявление от
владелеца за същото. Правото на собственост по давност се придобива с изтичане
на срока по чл. 79 от ЗС, но не се придобива автоматично с изтичане на срока.
То се придобива към момента на изтичане на този срок, но само ако след
изтичането на срока има волево изявление на субективния елемент на владението
чрез съответните процесуални способи - съставяне на констативен нотариален акт,
предявяване на иск, действия по попълване на кадастрална основа, възражение за
придобивна давност и др. Изявлението води до настъпване на последиците от
упражнявана фактическа власт с намерение за своене върху вещта, а именно до
придобиването на собствеността към минал момент - изтичането на срока по чл. 79
от ЗС.
В
конкретния случай по делото не се спори, а и се установява от приетите по
делото, че между наследодателите на страните е сключен предварителен договор на
04.11.2006г., при подписването на който е била изплатена (предадена на продавача) цялата продажна
цена на имота, поради което и купувачът (наследодателят
на ищцата) е влязъл във владение на имота. От свидетелските показания (св. В.Г.С.) се установява, че наследодателят на ищцата Б.Х.е владял
имота необезпокоявано от датата на сключване на предварителния договор
(04.11.2006г.) до смърт си - 23.08.2017г. След неговата смърт ищцата,
като негова майка и наследничка е владяла имота необезпокоявано.
Правото
на позоваване може да се обективира от наследници на лицето, доколкото това
право преминава в наследството. (В този смисъл ТР № 4/17.12.2012 г. по тълк.д.
№ 4/2012 г. на ОСГК на ВКС).
Съгласно
чл. 79 и чл. 82 от ЗС имотът може да се придобие по давност като владелецът
може да присъедини към своето владение и владението на своя праводател. За да е
допустимо присъединяване на владение е необходимо да има валидно правопиремство
между предишния и настоящия владелец на имота. Това правоприемство може да бъде
както частно така и универсално. В хипотези, в които се присъединява еднородно
владение (двете владения са добросъвестни или двете владения са
недобросъвестни), тогава срока на придобивната давност е този, който е важал за
съответния вид владение. Ако се присъединяват разнородни владения
(добросъвестно към недобросъвестно или обратното), то тогава присъединяването
на владението води до отпадане на възможността да се зачете добросъвестността
на владението, тоест при тази хипотеза, за да се придобие имота чрез
присъединяване на владение, ще следва имотът да е бил владян 10 години. (В този
смисъл Решение № 178/09.07.2014 г. по гр. д. № 7749/2013 г. на ВКС, І-во Г. О.;
Решение № 958/15.12.1998 г. по гр. д. № 2246/2008 г., ВКС, І-во Г. О.,
постановени по реда на чл. 290 от ГПК и като такива задължителни за настоящия
състав).
Съдът
приема, че от приетите по делото удостоверения за наследници се установява, че
ищцата е майка на Б.Харалампиев, който е владял имота необезпокоявано от датата
на сключване на предварителния договор (04.11.2006г.) до смърт си-23.08.2017г., т.е
по делото е установено, че периодът на владение върху имота от наследодателят
на ищецата,
Б.Харалампиев, от 04.11.2006г.
до 23.08.2017г. е повече от 10 години . Това е така, защото по делото
се установи, че той е упражнявал фактическа власт върху имота в периода от 04.11.2006г. до смърт си-23.08.2017г необезпокоявано. При така установеното съдът приема, че Б.Х.е
придобил имота по давност дори и като недобросъвестен владелец на основание на
чл. 79, ал. 1 от ЗС, тоест ищцата е придобила имота по наследство от сина си.
Съдът приема, че доколкото по делото е установено в периода от 23.08.2017г. до
11.08.2018 г., че и ищцата е владяла имота, то тя го е придобила
по давност на основание на чл. 79, ал. 1 и чл. 82 от ЗС, присъединявайки
владението върху имота на наследодателя си. За да е възможно присъединяването
на владението следва владението върху имота да е било непрекъснато, тоест този
имот да е владян последователно и непрекъснато от ищеца и от неговия
праводател. В конкретния случай такова непрекъснато владение беше установено .
При
така установеното съдът приема, че искът е основателен и като такъв следва да
бъде уважен.
С
оглед изхода на делото на ищцата следва да се присъдят направените разноски- 3270.60
лв. на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
По
изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на основание
чл.124, ал.1 от ГПК по отношение на М.О.Л., ЕГН ********** ***, че
Н.О.Х., ЕГН **********, със съдебен адрес:*** , адвокат М.Х.М. от САК, е собственик на недвижим имот: НИВА с площ от 1
209 /хиляда двеста и девет/ кв.м, съставляваща имот 2 /втори/, НИВА с площ от 2
000 /две хиляди/ кв.м., съставляваща имот 3/трети/, НИВА с площ от 494
/четиристотин деветдесет и четири/ кв.м., съставляваща имот 7 /седми/, НИВА с
площ от 540 /петстотин и четиридесет/ кв.м., съставляваща имот 8 / осми/, НИВА
с площ от 1 260 / хиляда двеста и шестдесет/ кв.м, съставляваща имот 4
/четвърти/ и НИВА с площ от 495 /четиристотин деветдесет и пет/ кв.м.,
съставляваща имот 6 /шести/, находящи се в полигон 59 /петдесет и девети/ по
плана на гр. София, местност „Мусагеница".
ОСЪЖДА М.О.Л., ЕГН ********** *** да
заплати на Н.О.Х.,
ЕГН **********, със съдебен адрес:*** чрез адвокат М.Х.М. от САК, основание чл.78, ал.1 от ГПК направените
разноски по делото в размер на 3270.60 лв..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС
в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: