Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 27.04.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
Търговско отделение, VІ-5 състав, в открито заседание на двадесет и девети март две хиляди и осемнадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА
При
секретаря Антоанета Стефанова, като разгледа докладваното от съдията т.д. №
8892 по описа на СГС за 2016 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 517, ал. 3 от ГПК
Ищецът Б.Б. твърди, че в негова
полза са издадени изпълнителен лист от 29.05.2015 г. по гр. д. № 439/2015 г. по
описа на САС за сумата от 95 998.64 лева, ведно със законна лихва, считано
от 19.12.2005 г. и изпълнителен лист от 12.02.2015 г. по гр. д. № 15971/2011 г.
по описа на СРС за сумата 18 105.18 лева, и двата срещу А.Б.Д., за дължими
обезщетения за имуществени вреди, причинени в негови имоти. Допълва, че по
посочените изпълнителни листове били образувани изпълнителни дела №№ 20158610401459
и 20158610401038 по описа на ЧСИ Д.В.. Твърди още, че върху собствените на А.Б.Д.
30 дяла от капитала на „С.М.“ ЕООД бил наложен и обезпечителен запор по изп.д.
№ 20098619400213, също по описа на ЧСИ Д.В., с вписване в търговския регистър №
20091117145331, след което А.Б.Д. се разпоредил със дяловете си (вписване в
търговския регистър № 20101220161959). Поддържа, че сделката му е
непротивопоставима, на основание чл. 452, ал. 1 ГПК.
Уточнява, че горепосочените
изпълнителни дела били препратени на ЧСИ М.Б., като изп.д. № 20158610401459
вече е с № 20168380404506, а изп. д. № 20158610401038 е с № 20168380404507.
Сочи, че насочил изпълнението срещу
собствените на А.Б.Д. дружествени дялове в „С.М.“ ЕООД, а на „С.М.“ ЕООД било
връчено изявление за прекратяване на участието на съдружника в него, но в
законоустановения срок дружеството не му изплатило припадащата се на съдружника
- длъжник част от имуществото. Допълва, че след негова молба, с постановление
от 20.07.2016 г. съдебният изпълнител го е овластил да предяви настоящият иск.
Постановление за овластяването му било издадено на 20.07.2016 г. по изп.д. №
20168380404506.
С оглед на изложеното, моли съда да
постанови решение, с което да бъде прекратено „С.М.“ ЕООД, да бъде открито
производство по ликвидация на същото и да му бъдат присъдени сторените
разноски.
Ответникът
„С.М.“ ЕООД твърди, че искът е недопустим и неоснователен. Твърди, че
обезпечителният запор, на който се позовава ищецът, е вдигнат от ЧСИ преди
заличаването на А.Б.Д. като съдружник в ответното дружество. Към датата на
исковата молба и към настоящия момент нямало съдружник в ответното дружество и
същото било ненадлежна страна.
На
следващо място ответникът твърди, че бившият съдружник А.Д. няма вземания към
ответното дружество, неговите дружествени права били погасени тъй като той
продал дяловете си на „М.Е.“ ЕАД.
В
допълнителна искова молба ищецът оспорва твърденията на ответника. Поддържа, че
А.Д. е прехвърлил дяловете си в ответното дружество след налагането на запор
върху тях и преди неговото вдигане, поради което прехвърлянето е
непротивопоставимо на ищеца. Сочи, че ищецът не би могъл да се удовлетвори от
дела на А.Д. само ако стойността му към август 2016 г. е отрицателна величина.
Сочи, че запорът върху дяловете на А.Д. е вдигнат на 14.12.2017 г., а то има
действие занапред, каквото е действието на заличеното вписване на запора в
търговския регистър. Към датата на предявяване на иска е съществувал запор
върху дяловете като предпоставка за допустимост на иска.
Ответникът
е депозирал допълнителен отговор на исковата молба, в който поддържа вече
направените от него възражения и излага допълнителни доводи. Излага доводи за
антидатиране на представени от ищеца документи и незаконосъобразно издадено
постановление на ЧСИ за овластяване на ищеца да предяви иск.
Съдът, след като взе предвид
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
С
изпълнителен лист от 29.09.2015 г., издаден по гр.д. № 439/2015 г. от САС, А.Б.Д.
е осъден да заплати на Б.Б.Б. сумата 95 998.64 лева ведно със законната
лихва върху сумата от 19.12.2005 г. до окончателното изплащане.
Видно
от Удостоверение изх. № 7438/26.02.2016 г., издадено от ЧСИ Д.В., въз основа на
посочения изпълнителен лист е образувано изп.д. № 201558610401459.
С
изпълнителен лист от 12.02.2015 г., издаден по гр.д. № 15971/2011 г. от СРС, А.Б.Д.
е осъден да заплати на Б.Б.Б. сумата 18 1018 лева ведно със законната лихва
върху сумата от 19.12.2005 г. до окончателното изплащане.
Видно
от Удостоверение изх. № 7439/26.02.2016 г., издадено от ЧСИ Д.В., въз основа на
посочения изпълнителен лист е образувано изп.д. № 201558610400038.
С
уведомление изх. № 72031/22.06.2016 г., издадено от ЧСИ М.Б., ищецът е
уведомен, че във връзка с негова молба и на осн. §3 ПЗР на ЗЧСИ във вр. чл. 427 ГПК, изп. д. № 201558610401459 на ЧСИ Д.В. е преобразувано в изп. д. №
20168380404506
С
уведомление изх. № 72000/22.06.2016 г., издадено от ЧСИ М.Б., ищецът е
уведомен, че във връзка с негова молба и на осн. §3 ПЗР на ЗЧСИ във вр. чл. 427 ГПК, изп. д. № 20158610400038 е с № 20168380404507.
С
молба от 17.06.2016 г. Б.Б. е поискал от ЧСИ М.Б. да насочи изпълнението върху
дружествените дялове на А.Б.Д. в „Д.М.“ ООД, като се е позовал на непротивопоставимостта
на договора за прехвърляне на тези дялове, сключен след налагане на запор върху
тях в негова полза.
С
изявление вх. № 48654/08.07.2016 г. по описа на ЧСИ М.Б., Б.Б. е поискал да
бъде връчено на „С.М.“ ЕООД изявлението му за прекратяване участието на А.Б.Д.
като съдружник в него.
Това
изявление е връчено на ответното дружество на 04.08.2016 г., видно от писмо на
ЧСИ изх. № 94324/20.07.2016 г. и приложената обратна разписка.
С
молба на Б.Б. вх. № 74595/08.11.2016 г., същият е поискал от ЧСИ М.Б. да го
овласти да предяви иск по чл. 517, ал. 3 ГПК, тъй като до изтичането на три
месеца от връчване изявлението му за прекратяване участието на А.Д. в „С.М.“
ЕООД, последното дружество не е изплатило задължението на длъжника.
С
постановление за овластяване на взискател от 20.07.2016 г. по изп.д. №
20168380404506 на ЧСИ М.Б., Б.Б.Б. е овластен да предяви иск за прекратяване на
участието на длъжника като съдружник в „С.М.“ ЕООД, в което собственик на 33% от капитала е А.Б.Д..
В
удостоверение изх. № 144684/18.10.2017 г. ЧСИ М.Б. е удостоверил, че датата на
постановлението за овластяване на взискател погрешно е посочена като 20.07.2016
г., а същата следва да се чете 20.11.2016 г.
Видно
от удостоверение изх. № 03206/11.01.2018 г. по изп.д. № 20168380404506 на ЧСИ М.Б.,
посоченото изпълнително дело е все още висящо.
Представено
е писмо от ЧСИ Д.В. изх. № 08106/04.10.2010 г. до Агенцията по вписвания,
във връзка с изп. д. № 20098610400213, в
което същият е посочил, че по делото, по което длъжник е А.Б.Д., е постъпило
съдебно решение за отмяна на влязло в сила решение. Имайки предвид това и на
осн. чл. 433, ал. 2 ГПК във вр. чл. 517, ал. 1 ГПК, ЧСИ е направил изявление за
вдигане на наложения запор върху дружествени дялове от капитала на „Д.М.“ ООД,
собственост на А.Б.Д..
С
удостоверение изх. № 46147/13.12.2017 г. ЧСИ Д.В. е удостоверил, че на
08.10.2010 г. е депозирал в Търговския регистър съобщение за вдигане на наложен
запор върху дружествени дялове от капитала на „Д.М.“ ООД, собственост на
длъжника по изп.д. № 200986104000213 А.Б.Д..
По
делото е представен договор за покупко-продажба на дружествени дялове от
23.11.2006 г. с нотариална заверка на
подписите, с който А.Б.Д. е закупил от Т.С.Т.30 дружествени дялове от капитала
на „С.М.“ ЕООД.
Представен
е и договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 15.11.2010 г. с нотариална заверка на подписите, с който А.Б.Д.
е продал собствените си 30 дружествени дяла от капитала на „Д.М.“ ООД на „М.Е.“
ЕАД. Прехвърлянето на дялове с този договор е вписано в търговския регистър на 20.12.2010
г.
При
служебна справка в търговския регистър по партидата на „С.М.“ ЕООД се
установява, че на 17.11.2009 г. е вписан запор в полза на Б.Б.Б. по изп.д. №
No: 20098610400213 върху дялове на А.Б.Д. на стойност 3000 лева. Вдигане на
запора е вписано на 14.12.2017 г. Установява се, че вдигане на запора е заявено
със съобщение вх. № 20101008133350, т.е, още на
08.10.2010 г., но регистърното производство по това заявление по някаква
причина е прекратено. Със заявление Б5 вх. № 20171208122146 отново е
изпратено съобщение до Търговския регистър и по него вече е заличен вписания
запор.
По делото е изслушано заключение на ССЕ, изготвено от вещото
лице В.П., в което тя е установила, че дружествения дял на А.Д. в ответното
дружество към м. август 2016 г. би бил 3 035.1 хил. лева.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно
чл. 517, ал. 3 от ГПК, когато изпълнението е насочено върху дял на ограничено
отговорен съдружник, съдебният изпълнител връчва на дружеството изявлението на
взискателя за прекратяване участието на длъжника в дружеството. След изтичането
на три месеца съдебният изпълнител овластява взискателя да предяви иск пред
окръжния съд по седалището на дружеството за неговото прекратяване. Съдът
отхвърля иска, ако се установи, че дружеството е изплатило на взискателя
припадащата се на съдружника длъжник част от имуществото, определена съгласно чл. 125, ал. 3 от Търговския закон, или че вземането на взискателя е удовлетворено. Ако прецени, че искът
е основателен, съдът прекратява дружеството. Прекратяването се вписва служебно
в търговския регистър, след което се извършва ликвидация.
Основната
цел на цитираната разпоредба е да осигури възможност взискателят в
изпълнителното производство да се удовлетвори от стойността на дела на длъжника
в търговско дружество, като тази стойност може да бъде платена от самото
дружество или от съдружник, който има интерес от подобно плащане. Или, ако това
не бъде сторено, на взискателя е предоставена възможност да иска прекратяване
на дружеството и възможността в последващото ликвидационно производство да се
удовлетвори чрез насочване на изпълнението срещу ликвидационния дял на
съдружника-длъжник.
За
да бъде уважен иск по чл. 517, ал. 3 от ГПК следва да бъдат
установени при условията на кумулативност следните елементи от сложния
фактически състав: висящо изпълнително производство, по което ищецът е
взискател; предприето изпълнение срещу дялове на длъжника в търговско дружество
и наложен запор върху тях; връчване на изявление на взискателя за прекратяване
на дружеството на същото това дружество; изтичане на три месеца от връчването;
овластяване на взискателя от страна на съдебния изпълнител за предявяване на
иск по чл. 517, ал. 3 от ГПК; вземането на ищеца
да не е погасено независимо дали от дружеството, от длъжника или от трето лице.
От
представените по делото доказателства се установява, че ищецът Б.Б.Б. е
кредитор на А.Б.Д. за парично вземане по изпълнителен лист по гр.д. № 439/2015
г. на САС и е взискател по образуваното въз основа на този изпълнителен лист изп.д.
№ 20158610401459 на ЧСИ Д.В., преобразувано в изп.д. № 20168380404506 по описа
на ЧСИ М.Б. и последното е висящо към януари 2018 г. (когато е издадено удостоверение
относно това обстоятелство), както и че длъжник по изпълнителното дело е А.Б.Д..
Не се твърди по делото, нито се доказва
задължението по изпълнителното дело да е погасено.
Установи
се по делото, че Б.Б. е поискал насочване на изпълнението по образуваното
изпълнително дело против длъжника А.Д. срещу дружествените му дялове от
капитала на ответното дружество "С.М." ЕООД. Не се твърди, а и не се
установява обаче по изп.д. № 20168380404506 изпълнението да е насочено към тези
дялове чрез налагане на запор върху тях.
В
същото време се установи, че запор върху дружествени дялове на длъжника А.Д. в
„Д.М.“ ООД е бил наложен на 17.11.2009 г. по изп.д. № 20098610400213. Нито от
вписването в търговския регистър, нито от събраните доказателства се установява
какъв е бил този запор и дали е бил обезпечителен, съобразно твърденията на
ищеца. Установява се обаче от удостоверението, издадено от ЧСИ Д.В., както и от
вписванията по партидата на „С.М.“ ЕООД в търговския регистър, че същият е
вдигнат от ЧСИ поради отмяна на съдебно решение и на осн. чл. 433, ал. 2 ГПК
(т.е., изпълнителното производство е прекратено, тъй като с влязъл в сила съдебен акт е бил отменен актът, въз
основа на който е издаден изпълнителният лист – чл. 433, ал. 1, т. 4 ГПК), като
изявление за това е входирано в търговския регистър на 08.10.2010 г., макар
самото заличаване на запора да е извършено едва на 14.12.2017 г. Установи се
още, че на 15.11.2010 г. А.Д. – съдружник в „Д.М.“ ООД, е прехвърлил всички
свои дружествени дялове от капитала на дружеството и това обстоятелство е
вписано в търговския регистър.
Съгласно чл. 452, ал. 1 ГПК, извършените от длъжника
разпореждания със запорираната вещ или вземане след запора са недействителни
спрямо взискателя и присъединилите се кредитори, освен ако третото лице -
приобретател, може да се позове на чл. 78 от Закона за собствеността.
А съгласно чл. 517, ал. 1 ГПК, запор върху дял от търговско дружество се налага
чрез изпращане на запорно съобщение до Агенцията по вписванията. Запорът се
вписва по реда за вписване на залог върху дял от търговско дружество и има
действие от вписването му.
Спорно е по делото, дали вписаният от ЧСИ Д.В. запор има
действието по чл. 452, ал. 1 ГПК и дали продажбата на дяловете на А.Д. след
вписването е противопоставимо на ищеца. Настоящият състав намира, че ищецът не
доказа по делото, че вписаният от ЧСИ Д.В. запор е за обезпечаване на
вземането, предмет на изпълнение по изп.д. № 20168380404506
по описа на ЧСИ М.Б.. Нещо повече, тъй като изпълнителното дело, по което е
наложен, е прекратено поради отмяна на съдебното решение, въз основа на което е
издаден изпълнителен лист (или обезпечителна заповед), може да се предположи,
че този запор обезпечава друго вземане, тъй като вземането, което се събира по
изп.д. № 20168380404506 по описа на ЧСИ М.Б. е присъдено с въззивно решение,
което е влязло в сила (последното съдът установява след справка в електронния
сайт на ВКС, където се установява, че с определение № 246/29.02.2016 г. по гр.д. № 293/2016 г. на
ВКС, решението на САС по гр.д. № 439/2015 г. не е допуснато до касационно
обжалване). Следователно, не може да се приеме, че така наложеният
обезпечителен запор, (ако въобще е такъв) замества изпълнителния запор по
изп.д. № 20168380404506 по описа на ЧСИ М.Б., какъвто няма наложен.
Не
може да се приеме от друга страна, че наложеният за друго вземане запор създава
по отношение на взискателя непротивопоставимост на прехвърлянето на дялове при
насочване на изпълнението върху тях за друго вземане, различно от обезпеченото.
Допуснатото обезпечение е такова само по отношение вземането, за събиране на
което е допуснато, не и за други вземания на кредитора.
На
следващо място, тъй като изпълнителното производство с № 20098610400213 на ЧСИ Д.В.
е прекратено, а наложеният по него запор е вдигнат поради отмяна на акта, въз
основа на който е издаден изпълнителният лист (обезпечителната заповед), то в
случая е без значение кога е вписано вдигането на запора. Действието на
заличаването на вписването е занапред, но в случая правните последици на
вписания запор са отпаднали с обратна сила, тъй като е отменен актът, въз
основа на който е наложен запорът. При отмяната на съдебен акт се смята, че
същият изобщо не е пораждал правни последици, съответно – следва да се приеме и
че наложеният въз основа на него запор не е пораждал такива последици. Ето защо,
в случая е ирелевантно обстоятелството, че запорът върху дружествените дялове
на А.Д. е заличен след разпореждането с тях. Евентуалната непротивопоставимост,
която същият би създал по отношение на ищеца, (ако запорът беше наложен за
обезпечаване събирането на същото вземане, като това по процесното изпълнително
дело), е отпаднала с обратна сила след вдигането на запора и вписването на
прехвърлените от А.Д. дялове от капитала на „Д.М.“ ООД е противопоставимо на
всички трети лица, включително ищеца.
Изложеното
обосновава извод, че макар ищецът да е овластен от ЧСИ да предяви иск по чл.
517, ал. 3 ГПК, т.е., разполага с процесуална легитимация за това, не е налице
основание за прекратяване на ответното дружество, тъй като длъжникът А.Д. не
притежава дялове от капитала му, съответно, след прекратяване на дружеството
ищецът няма да може да се удовлетвори от ликвидационната стойност на такива
дялове. Целта на настоящото производство е чрез прекратяване на ответното
дружество да се осигури възможност на взискателя да събере вземанията си и ако
това е невъзможно поради липса на имуществени права на длъжника, които да
възникнат при това прекратяване, към които изпълнението да бъде насочено, не е
налице основание за прекратяване на ответното дружество.
При
така установеното, съдът намира, че искът за прекратяване на ответното
дружество е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По
разноските: С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право
на разноски, чието присъждане е поискал. Доказани са разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 6000 лева, чието уговаряне и заплащане е
удостоверено в представения договор за правна защита и съдействие (л. 202),
които следва да бъдат присъдени на ответника изцяло.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на
Б.Б.Б., ЕГН **********,*** против „С.М.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
***, за прекратяване на ответното дружество на основание чл. 517, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА Б.Б.Б.,
ЕГН **********,*** да заплати на „С.М.“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, сумата 6000 (шест хиляди) лева –
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: