Р Е Ш
Е Н И Е
№……………
гр. Варна................2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, ІХ касационен състав, в
публично заседание на двадесет и трети юли две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кремена Данаилова
ЧЛЕНОВЕ: Мария Даскалова
Даниела Недева
при секретаря Елена Воденичарова и с участието на
прокурора Силвиян Иванов като разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова
к.н.а.х.д. № 1446/2020 по описа на Административен съд – Варна, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба от К.Д.С. срещу Решение
№ 696/19.05.2020 г., постановено по н.а.х.д. № 3887/2019 г. по описа на Районен
съд – Варна /РС-Варна/, с което е потвърдено Наказателно постановление
№19-0819-004145/17.07.2019 г. на началник на група в сектор ПП към ОДМВР -
Варна, с което на К.Д.С. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на
200.00 лева на осн. чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП, ГЛОБА в размер на 70.00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца на основание
чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП и ГЛОБА в размер
на 50.00 лева на основание чл.181 т.1 от ЗДП.
Излага, че РС – Варна неправилно е установил
фактическата обстановка. Вина за нарушението има велосипедиста, който не е
спрял на знак „Стоп“, навлязъл е в кръстовището, където се е блъснал в предна
лява гума на управлявания от С. автомобил. Тръгнал си е сам от мястото на
произшествието, като е посочил, че няма наранявания и е оставил впечатление, че
няма нужда от медицинска помощ. Потърсил е медицинска помощ след като се е
прибрал в дома си и е разговарял със сестра си. Велосипедистът не е изследван
за употреба на алкохол, наркотични вещества и какво е здравословното му
състояние. Показанията му са противоречиви. Не е допуснат до разпит втори
свидетел – Н.К.И.. Съдът не е взел предвид и тежестта на деянието. Отправено е
искане за отмяна на оспореното решение и НП. В съдебно заседание лично и чрез
процесуален представител жалбата се поддържа. Претендира присъждане на сторени,
съобразно представен списък на такива.
Ответникът по касация – ОД на МВР – Варна, сектор
„Пътна полиция“, в писмено становище оспорва жалбата. Излага, че решението е
съобразено със събраните доказателства. Изводите относно законосъобразността на
НП са обосновани. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Направено е възражение за прекомерност на възнаграждението за адвокат, в случай
че е сторено такова от жалбоподателя. Моли оспореното решение за бъде оставено
в сила.
Представителят на ВОП дава заключение за
неоснователност на касационната жалба. Пледира решението на РС-Варна да бъде
оставено в сила.
След като
обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по
делото и с оглед проверката по чл.218 от АПК, Административен съд – Варна
намира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в
законния срок, поради което производството по нея е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районният съд е приел за установено следното: На 18.03.2019 г., около 06,50 часа, К.Д.С. управлявала в гр.
Варна, по ул. Иван Д. в посока бул. Цар Освободител собствения си л.а. Опел
Астра с Рег.№ ***. На около 15-20 метра след кръстовището с ул. Г. С. Раковски,
срещу Катедрален храм „Св. Петка“, поради движение с несъобразена с пътните
условия и интензивността на движение скорост, застигнала и блъснала движещия се
пред нея велосипедист Н.Т.. В следствие на сблъсъка, велосипедиста паднал на
земята, при което получил наранявания по тялото и главата. След настъпилото ПТП
С. напуснала местопроизшествието без да уведоми органите на полицията. След
претърпяното ПТП велосипедиста потърсил помощ в МБАЛ „Св. Анна“ гр. Варна,
откъдето уведомили органите на полицията за пострадалия велосипедист. При
извършения преглед и рентгеногрефии на
пострадалия Т. е установено наличието на контузия на главата, дясното коляно и
счупване на носните кости. При издирване на С. от страна на органите на
полицията е установено, че управлявания от нея автомобил не е бил представен на
ГТП. Не е образувано досъдебно производство, поради това, че нараняванията на Т.
са леки телесни повреди. Последвало издаване на АУАН и НП.
Районен съд – Варна е потвърдил оспореното пред него
НП, като е приел от правна страна, че АУАН и НП са издадени от компетентни
органи и при спазване на административнопроизводствените правила. Достигнал е
до извод за правилно прилагане на материалния закон поради доказаност на
извършените административни нарушения.
Настоящата касационна инстанция намира решението на
районния съд за правилно като постановено при липса на заявените касационни
основания по чл.348 от НПК, респ. на основания за неговата отмяна. При правилно
установена фактическа обстановка ВРС е достигнал до обоснован правен извод за
законосъобразност на издаденото НП.
Свид. Т. се е движел с велосипед по ул. Раковски, на
кръстовището с ул. Иван Д. е имал пътен знак „Стоп“. След като е навлязъл в
кръстовището е настъпил удар с л. а. „Опел Астра“ управляван от касатора С.,***
Д., в посока бул. Цар Освободител. Обосновани са изводите на районен съд –
Варна, че ако С. беше разговаряла със свид. Стоянов след ПТП, с оглед оказване
на първа помощ, щеше да възприеме състоянието му и да остане на мястото на ПТП.
В случая тя е напуснала същото.
Няма спор, че С. се е движела по път с предимство, но
в района на кръстовището е следвала да се съобрази с останалите участници в
движението, които са били в района на кръстовището, в случая свид. Т..
Законосъобразно съдът не е допуснал до разпит свид. Н.К.И.,
тъй като същата е посочена като свидетел, едва след като е разпитан свид. А..
Съдът е съпоставил в очна ставка сви. А. и свид. Т., поради което спорът не е
решен при непълнота на доказателствата.
Свид. Т. не е изследван за употреба на алкохол и
наркотични средства, но това в случая е без значение, поради това, че за
допуснати от него нарушения на ЗДвП или други нормативни актове, компетентните
органи са тези които определят дали да му се наложи наказание. В случая предмет
на спора са наложените глоби на С. и е без значение за правилното му решаване,
наложена ли е глоба на свид. Т..
От
изложеното следва, че С. при управление на МПС не е съобразила скоростта на
движение, съобразно атмосферните условия, видимостта и интензивността, за да
спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност, с което е извършила
нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП и законосъобразно и е наложена глоба в размер
на 200 лева, която е във фиксиран размер на основание чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП. Касаторът не оспорва, че не е уведомила компетентната служба на МВР за
станалото ПТП, което се установява и от събраните доказателства, поради което
безспорно е извършила нарушение на чл. 123, ал.1, т.2, б. „а“ от ЗДвП и е
наложено наказание глоба в размер на 70 лева, и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 3 месеца. Не са налице доказателства, че автомобилът управляван
от касатора е преминал задължителен технически преглед с валидност към датата
на произшествието, поради които законосъобразно е ангажирана отговорността й за
нарушение на чл. 147, ал.1 от ЗДвП, като е наложена глоба но основание чл. 181,
ал.1 от ЗДвП в размер на 50 лева.
В хода на дължимата, съгласно чл.218 от АПК, служебна
проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон, настоящият съдебен състав намира, че решението не страда от
други пороци, налагащи ревизирането или отмяната му, поради което същото следва
да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора и по аргумент на противното на
чл. 63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.1 от АПК искането на жалбоподателя за
присъждане на сторени разноски е неоснователно, поради което се отхвърля от
съда.
От процесуален представител на ответника –
юрисконсулт е извършено процесуално представителство, чрез представяне на
писмено становище, т.е. извършено е
процесуално представителство по смисъла на чл. 24, ал.1, т. 2 и т.3 от ЗА.
Делото не е с фактическа и правна
сложност. На основание чл. 63, ал.5 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от
НЗПП в полза на ОД на МВР - Варна следва да се присъди сумата от 80 лева,
платима от жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК,
във връзка с чл.63 от ЗАНН, Административен съд – Варна
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 696/19.05.2020 г., постановено
по н.а.х.д. № 3887/2019 г. по описа на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА К.Д.С. ЕГН **********
да заплати в полза на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи –
Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.