Р Е Ш Е
Н И Е
Гр.С.,
… септември 2016 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на седми юни 2016 година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА
с участието на съдебен
секретар К.И., след като изслуша докладваното от съдията Радева т.д.№8012 по
описа за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата си молба ищецът „Р.К.“ ООД, ЕИК ********, твърди, че с Решение №52/03.11.2011г. на Второ
т.о. на ТК на ВКС, по т.д.№325/2009г., е отхвърлена касационна жалба на
ответника „Р.“ ЕООД срещу Решение№349/03.11.2008г. постановено по
гр.д.№2461/2008г. на СГС, с което е оставено в сила Решение по
гр.д.№10810/2004г. на СРС, 26-ти състав.С последното е уважен иск по чл.108 ЗС,
подаден от „Р.К.“ ООД срещу„Р.“ ЕООД, като ответникът е осъден да предаде
владението на описания недвижим имот.Въз основа на акта на ВКС ищецът се е
снабдил с изпълнителен лист и е образувано изп.дело№940/2011г. по описа на ЧСИ Н.К.,
рег.№789 на КЧСИ.На 14.12.2011г. е насрочен въвод във владение, който е бил
спрян, поради производство за отмяна на влезлите в сила съдебни решения, на
основание чл.303 във връзка с чл.309 ГПК.Искането за отмяна е оставено без
уважение с Решение№116/19.12.2012г. на Първо т.о. на ВКС, постановено по
т.д.№176/2012г.Ищецът е поискал възобновяване на изпълнителното производство и
въводът е бил насрочен на 15.01.2013г., но поради неполучаване на съобщението
от длъжника- настоящ ответник, изпълнителното действие е било пренасрочено за
04.02.2013г.
Ищецът твърди, че ответникът подал, на
24.01.2013г., молба за отмяна на влязло в сила Решение№52/03.11.2011г. на ВКС
по т.д.№325/2009г. и по негово искане, с Определение №89 от 31.01.2013г. по
ч.т.д.№41/2013г. на ВКС, е спряно изпълнителното производство на основание
чл.309 ГПК във връзка с чл.282, ал.2,т.2 ГПК, след дадено обезпечение в размер
на сумата от 184 608,50лв.По тази причина въводът на 04.02.2013г. не е бил
извършен.
Подадената молба, за отмяна на влязлото в сила
решение на касационната инстанция, е оставена без уважение с
Решение№170/22.11.2013г. по т.д.№162182013г. ва Първо т.о. на ТК на ВКС.Вследствие
на това ищецът е подал нова молба за възобновяване на изпълнителното дело, по
което въводът в имота е насрочен за 18.12.2013г.
Ищецът твърди, че за периода от 31.01.2013г., от
постановяване на Определение за спиране на изпълнителния процес, по ч.т.д.№41/2013г.
до 22.11.2013г., постановяване на Решение №170 по т.д.№1621/2013г., с което
молбата за отмяна е оставена без уважение, е претърпял вреди от забавеното
изпълнение на влязлото в сила решение по петитурната претенция.Тези вреди се
изразяват в това, че ищецът е бил лишен от възможността да ползва имота в този
период.Определя техния размер на стойност 54 800лв или средно по
6 000лв на месец, на база средна пазарна цена за ползване на подобен
търговски обект, находящ се в гр.С., бул.“******“.
Ищецът твърди, че освен за този период, е
претърпял вреди и през периодите, в които е бил лишен от възможността да ползва
собствения си имот, поради това, че същият е ползван от ответника, тези периоди
са както следва: от 03.01.2013г. до 31.01.2013г, за който претендира
обезщетение в размер на 5 800лв; от 22.11.2013г. до 06.12.2013г. за който
претендира обезщетение от 2 800лв.
Моли съда, след като установи основателността на
изложеното, да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати претендираните
суми, ведно със законна лихва.Претендира разноските по делото.
В срока за отговор ответникът „Р.“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, оспорва основателността на иска.
Прави възражения относно това, че не е налице
основание да бъде ангажирана неговата имуществено отговорност, тъй като от
изложеното в исковата молба не се установява какъв характер има обезщетение –
дали същото се основава на деликт или на института на неоснователното
обогатяване или намира законовата си опора в разпоредбите на ЗС.Твърди, че
фактите, на които се основават претенциите са неясни, а също така не се
установява, че действително забавата в изпълнителното производство е довела до
вреди за ищеца.Моли съда да отхвърли предявените искове.Претендира разноските
по делото.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното от
фактическа страна:
Не се спори по отношение на съществувалите между
страните дела, приключили в влезли в сила съдебни актове, именно: с Решение от 16.02.2007г.,
постановено по гр.д.№10810/2004г. по описа на СРС, 26 състав, ищецът „Р.К.“
ООД, ЕИК ********, е признат за собственик на магазин от около 154 кв.м, находящ
се в гр.С., под сградата на бул.“*********, построен върху УПИ 1;7 от кв.351 по
плана на града, местността „Център“, при граници:бул.“*********, етажна
собственост бул.“********* и бул.“******“, като е осъдил „Р.“ ЕООД, ЕИК *********
да предаде на „Р.К.“ ООД, ЕИК ********, владението върху имота, по иска с
правно основание чл.108 ЗС.С Решение №349/03.11.2008г., състав на СГС, по
гр.д.№2461/2008г., оставил в сила акта на първата инстанция.ВКС, с
Решение№52/03.11.2011г., постановено по т.д.№325/2009г., е оставил в сила акта
на въззивната инстанция.
На 23.03.2009г. е издаден изпълнителен лист въз
основа на решението на въззивната инстанция и на 08.11.2011г. настоящият ищец е
подал молба до ЧСИ Н.К., рег.№789 на КЧСИ за образуване на изпълнително
производство въз основа на този изпълнителен лист.
С Постановление от 13.11.2011г. ЧСИ К., по
образуваното изпълнително дело №20117890400940, спира процеса, въз основа на
Определение №981/08.12.2011г., постановено по ч.т.д.№939/2011г.
На 19.12.2012г. състав на ВКС, с Решение№116,
оставя без уважение молбата на „Р.“ ЕООД, ЕИК ********* за отмяна на
Решение№52/03.11.2011г. по т.д.№325/2009г. и на 21.12.2012г. настоящият ищец, в
качеството му на взискател, подава молба до ЧСИ за възобновяване на
изпълнителния процес, тъй като временната забрана за извършване на процесуални
действия, на основание определение на ВКС№981/08.12.2011г. е отпаднала и по
тази молба ЧСИ насрочва въвода във владение за 03.01.2013г.Няма данни по делото
за провеждане на този изпълнителен способ.
По делото е представен нотариален акт №1, том 1,
рег.№58, дело №1/2013г. по описа на нотариус Станислав Филипов, с район на
действие- СРС, за продажба на имота от страна на „Р.“ ЕООД, ЕИК *********, на
трето за процеса лице, като са представени и доказателства, че по отношение на
това лице, настоящият ищец е предявил иск за собственост, а самото трето лице
обжалва законосъобразността на извършените от ЧСИ действия в хода на
индивидуалното изпълнение.
Има данни за това, че ЧСИ е пренасрочил въвода за
15.01.2013г.
На 24.01.2013г. ответникът по настоящето дело
подава молба за отмяна на Решение№52/03.11.2011г., постановено по
т.д.№325/2009г. по описа на ВКС, ТО, Първо т.о. и на 31.01.2013г. състав на
ВКС, на основаниечл.309 ГПК спира изпълнението на това решение.На 04.02.2013г.
ЧСИ на свой ред постановява спиране на изпълнителното дело.
С Решение№170/22.11.2013г. по т.д.№1621/2013г.
състав на ВКС оставя без уважение молбата за отмяна на съдебния акт и на 27.11.2013г.
ищецът- взискател в изпълнителния процес подава молба до ЧСИ да възобнови
производството и насрочи въвод във владение на актива.
По делото е представен препис от искова молба,
подадена от „Д.Е.П.“ ЕООД / лицето придобило в резултат на продажбеното
правоотношение с ответника процесния имот/, срещу настоящия ищец по делото,
обективираща претенция с правно основание- чл.124, ал.1 ГПК- отрицателен
установителен иск, за това, че ответникът не е титуляр на правото на
собственост на този имот, както и отговори по тази искова молба, въз основа на
която е образувано т.д.№16/2014г. по описа на СГС, ТО, 6-8 състав.По делото е
представено Решение, без дата, постановено по т.д.№27/2014г. по описа на СГС,
ТО, 6-8 състав, с което съставът на СГС е уважил предявения от„Д.Е.П.“ ЕООД
срещу„Р.К.“ ООД, ЕИК ********, иск с правно основание чл.108 ЗС, по отношение
на същия имот.Няма отбелязвания, че актът на съда е влязъл в сила.
По делото е представен договор за наем между „Д.Е.П.“
ЕООД и друго лице – „Д.Х.“ ЕООД, предмет на който е процесния магазин, сключен
на 01.02.2013г. със срок на действие 1 година и уговорена наемна цена от
3 080 евро, без ДДС.
По делото е изслушана ССчЕ, изготвена от вещото
лице П.Д., чиято задача е да посочи какъв е размерът на средната пазарна цена
на наем на недвижим имот с подобно местоположение и характеристики на процесния
имот, находящ се на бул.“*********, в гр.С. за периодите от време, за които
ищецът претендира обезщетение за пропуснатите ползи в резултат на спиране на
изпълнението.
Вещото лице Д. е посочила, че след изследване на
пазара на наемите, средната офертна наемна цена за подобни магазини в същия
район е 19, 32 евро/ кв.м, но е посочила, че е налице разлика между оферта и
реална наемна цена, която е около 10%, поради което е посочила, че средната
реална пазарна цена е 17, 39 евро/ кв.м.При площ на имота от 154,16 кв.м
месечната наемна цена с ДДС е 6 290,40лв.
Вещото лице е достигнало до извод, че за периода
от 31.01.2013г. до 22.11.2013г. размерът на обезщетението е 51 022,13лв
без ДДС, а с ДДС – 61 226,56лв; за периода от 03.01.2013г. до 31.01.2013г.
е в размер на 5 067,27лв без ДДС, а с ДДС – 6 080,72лв; за периода от
22.11.2013г. до 06.12.2013г е в размер на 2 271,53лв без ДДС и с ДДС –
2 725,84лв.
Съдът е допуснал изслушване на свидетелски
показания относно това, е магазинът, обект на спорове между страните е отдаден
под наем и то дългосрочен.Свидетелката Н.В., дава показания, че въпреки
споровете между страните магазинът е работил без прекъсване, търговска дейност
се осъществява непрекъснато.
Ищецът е поискал от съда да осъществи процедура по
чл.176 ГПК, в която да бъде изслушани обясненията на представляващия
дружеството- ответник, която процедура като способ за събиране на гласни
доказателства не е осъществена, поради което следва да се приложат последиците
от това неявяване и съдът да приеме за установени следните факти: че ответникът е ползвал лично
или чрез трети лица магазинното помещение за посочените периоди от 2013г.; че
това ползване е за осъществяване на търговска дейност.
При така установената фактическа обстановка съдът
достига до следните изводи:
Претенцията намира конкретното си изражение в
разпоредбата на чл.403 във връзка с чл.282, ал.4 ГПК и спорът е съсредоточен
дали в резултат на извършеното спиране на изпълнителното производство ищецът е
претърпял вреди и какъв е техния размер, ако такива вреди са установени в
процеса.
За уважаване на претенцията в тежест на ищеца е да
установи наличието на предпоставките на осъдителния иск: предприето от него
принудително изпълнение за въвод във владение, въз основа на съдебно решение;
допуснато спиране на изпълнителното производство от касационната инстанция по
реда на чл.282 ГПК; неоснователност на спирането, поради отхвърляне на
касационната жалба, респективно молбата за отмяна.касае се за особен вид
деликтна, безвиновна отговорност на ответника като в резултат на упражнено от
него законно признато процесуално право, е постановено спиране на
индивидуалното изпълнение, което е довело до вреди , в настоящия случай,
пропуснати ползи за ищеца, чиято обезвреда дири в процеса. В тежест на ищеца е да установи всички предпоставки,
които обуславят основателност на иска му. От ищеца са представени по делото и събрани доказателства за това,
че има предприето принудително изпълнение за въвод във владение въз основа на
съдебното решение, чиято отмяна по реда на чл. 303 и сл.
от ГПК е била поискана от ответника "Р." ООД и за
спирането му. На обезвреда подлежат вредите, които са пряка и
непосредствена последица от постановеното спиране, респективно забавяне на
изпълнителното производство.Т.е. следва да се установи наличие на вреда, в
настоящия случай на възможност за увеличение на актива на ищеца, чрез
гражданските плодове, който страната би получила от него, но не тези, които
хипотетично са възможни, а сигурни – под формата на добиви / доходи/.За да се
установи това, не е достатъчно да се установи, че магазинното помещение е обект
на договорна връзка, носеща характеристиките на договора за наем и това е така,
тъй като всеки договор предполага съгласие за неговото сключване, за да породи
желаните от страните правни последици.А ищецът не установява, че е постигнал с
друго лице такова съгласие, но сделката не е реализирана, поради наличие на спряно
изпълнително производство и неосъществен въвод във владение на актива.Т.е.
ищецът не установява наличие на такава сигурност- не установява, че самият той
би могъл да използва магазина за
осъществяване на търговска дейност, в резултат на което да реализира печалба
или да е бил в договорни връзки с трети лице, които са останали нереализирани
поради спряното изпълнително производство и неосъществения въвод във владение
на имота.В този смисъл не е установена вредата, нито е установена сигурността
на увеличаване на имуществото на ищеца, поради което е безпредметно обсъждане
на нейния размер, посочен от вещото лице.За установяване на тази вреда заключението
на вещото лице не е достатъчно, както правилно възразява ответника.Вредоносният
резултат се установява с други процесуални способи и доказателствени средства.По
виждане на състава такава вреда ищецът не е установил в процеса, поради което
предявените искове се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.В тази
насока неотносоми към спора се явяват представените доказателства за други
съдебни спорове между страните, тъй като това, което установяват представените
документи са факти, по които не се спори, а именно- че ответникът се е
разпоредил с актива / началото на 2013г./, че преобретателят на имота оспорва
материално-правната легитимация на ищеца като титуляр на правото на
собственост, но от тези документи не се установява, че ищецът е бил в състояние
да увеличи имуществото си, под формата на граждански плодове, а само, че е
увеличили активите си, чрез придобиване на вещното право на собственост /
променил и неговия веществен и стойностен състав/, което впоследствие е било
оспорено.Изводът на съда за липса на доказателства за сигурната възможност
ищеца да реализира доходи от вещта, касае не само периода на спиране на
изпълнителното производство, но и посочените от него периоди, в които
ответникът е бил по негови твърдения във фактическа власт касателно тази имот.Довод
в подкрепа на този извод е и установеният по делото факт, че на 09.01.2013г.
ответникът е продал на трето, неучастващо по делото лице имота.
По
разноските.
Страните
са представили списък на разноските по чл.80 ГПК, като ищецът претендира
разноски в общ размер от 6 167лв, а ответникът – от 5 000лв.
Разноските
следва да бъдат разпределени съобразно нормата на чл.78, ал.3 ГПК , но
ответника не е представил доказателства за това, че тези разноски/ адвокатски
хонорар/ са действително заплатени.Ето защо съдът не следва да присъди
претендираните от страната разноски.
При
изложеното
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Р.К.“ ООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, чрез адвокатско
дружество „Г.И П.“, срещу„Р.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, за заплащане на обезщетение за претърпени вреди от забавеното
изпълнение на влязлото в сила решение, поради спиране на изпълнението на
основание чл.282 ГПК, по искане на ответника „Р.“ ЕООД, ЕИК *********, за
предаване на владение на магазин от около 154 кв.м, находящ се в гр.С., под
сградата на бул.“*********, построен върху УПИ 1;7 от кв.351 по плана на града,
местността „Център“, при граници:бул.“*********, етажна собственост бул.“*********
и бул.“******“, изразяващи се в лишаване на ищеца от ползване на имота в
периода от 31.01.2013г. до 22.11.2013г. в размер на 54 800лв/ петдесет и
четири хиляди и осемстотин лв/ за
обезщетение в размер на 5 800лв за ползване на същия магазин от което
ищецът е бил лишен за периода от 03.01.2013г. до 31.01.2013г., поради неизпълнение
на влязлото в сила решение и обезщетение в размер на 2 800лв за ползването
на същия имот от ищеца, за периода от 22.11.2013г. до 06.12.2013г., поради
неоснователността му.
Решението подлежи на обжалване пред САС в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: