Решение по дело №252/2019 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 135
Дата: 6 юни 2019 г. (в сила от 29 юни 2019 г.)
Съдия: Мария Маркова Берберова-Георгиева
Дело: 20192150200252
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 март 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 135                                                      06.06.2019г.                                             гр.Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                     НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

на двадесет и първи май                                               две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Берберова-Георгиева

Секретар: Деница Димова

като разгледа докладваното от съдия М.Берберова-Георгиева

административно наказателно дело № 252 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод жалбата на С.В.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, подадена чрез процесуалния му представител  - адв.К.К. ***, със съдебен адрес:*** против Наказателно постановление № 69 от 22.01.2019г. на Директора на Р.д.п.г. ***, с което на основание чл.266, ал.1 от Закона за горите /ЗГ/, на жалбоподателя К. е наложено административно наказание – глоба в размер на 150 лева /сто и петдесет лева/ за административно нарушение по чл.213, ал.2, т.4 от ЗГ и на основание чл.273, ал.1 от ЗГ, са отнети вещите, предмет на нарушението – 18 /осемнадесет/ кг гъби манатарки и средството за извършване на нарушението – микробус „Форд Транзит” с рег.№ А 6602 АТ.  Наред с горното, на основание чл.8, ал.1, т.15, б.“а“ от Наредбата за определяне размера на обезщетенията върху гори и земи от горски фонд, на жалбоподателя е определено да заплати обезщетение в размер на 18 лева /осемнадесет лева/. Моли се съдът да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят К. се явява лично и с процесуалния си представител и поддържа жалбата. Представя писмени доказателства.

Процесуалният представител на РДГ - гр.Бургас оспорва жалбата, като неоснователна. Пледира за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно. Представя писмени и ангажира гласни доказателства.

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок пред надлежната инстанция от лице, което има правен интерес и съдържа изискуемите по закон реквизити, поради което е процесуално допустима.

Като взе предвид исканията на жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна следното:

На 22.10.2018г., в землището на с.Емона, местност „Иракли“, на черен път до река Вая и на 100 метра от главен път Бургас-Варна, горските надзиратели при ЮИДП ДЛС Несебър ТП – гр.Несебър установили, че жалбоподателят К. транспортира 18 кг недървесни горски продукти – гъби манатарки с микробус „Форд Транзит“ с рег.№ А 6602 АТ, без превозен билет. За така констатираното нарушение на жалбоподателя К. бил съставен акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който било издадено атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят К., който е сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство по делото.

Съдът, в контекста на правомощията си по съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно атакуваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, съобрази следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия. Законът изисква изложените в акта и наказателното постановление обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат доказани от актосъставителя, респективно от административно-наказващия орган. Описаната в акта фактическа обстановка се потвърждава изцяло от показанията на актосъставителя С.Д. ***, присъствал при установяване на нарушението. Същият установява пред съда, че на процесната дата – 22.10.2018г. тръгнали с колеги на проверка в района на с.Баня, местността „Иракли”. На место видели три микробуса, които излизали от черен път от гората на главния път Бургас-Варна, сред които и управлявания от жалбоподателя К.. В автомобила на жалбоподателят К. имало девет човека, с които били открити 18 кг гъби манатарки. Теглото им било установено, след като били претеглени с кантар. На жалбоподателят бил съставен АУАН, за това, че превозва горепосоченото количество сурови гъби манатарки без превозен билет. В показанията си пред съда, актосъставителят Д. установява, че позволителни за събиране и транспортиране на гъби могат да издават само Община Несебър и ДЛС Несебър, но от двете места не се издават такива.

Изводът, който се налага е, че на процесните дата и час, жалбоподателят К. безспорно е извършил вмененото му във вина административно нарушение, поради което е бил законосъобразно санкциониран. Същият, без надлежно издаден превозен билет е транспортирал натоварените в автомобила му гъби. Страните по делото не спорят, че на посочените в НП дата, място и час с посоченото превозно средство жалбоподателят е превозвал недървесни горски продукти. Превозването представлява транспортиране. Безспорно обстоятелство е и че превозването не е било придружено с валиден за автомобила превозен билет.

Що се отнася до наложеното на жалбоподателя административно наказание – глоба в размер на 150 /сто и тридесет/ лева, съдът като взе предвид, че същото е определено към предвидения от закона минимален размер, счита, че съответства на характера и степента на извършеното нарушение и в максимална степен би способствало за постигане целите на специалната и генералната превенции, залегнали в чл.36 от НК. Законосъобразно на К. е определено да заплати и обезщетение в размер на 18 лева /осемнадесет лева/ съобразно чл.8, ал.1, т.15, б.“а“ от Наредбата за определяне размера на обезщетенията върху гори и земи от горски фонд.

Наред с наказанието глоба административнонаказващият орган е приложил и отнемане в полза на държавата на вещите, послужили за извършване на нарушението. В този случай приложение намират общите разпоредби на чл.20, ал.1 и ал.4 от ЗАНН. Съгласно чл. 20, ал.1 от ЗАНН, наред с предвидените в чл.13 административни наказания, наказващият орган постановява отнемане в полза на държавата на вещите, принадлежащи на нарушителя, които са послужили за извършване на умишлено административно нарушение, ако това е предвидено в съответния закон или указ. В конкретния случай такова отнемане е предвидено в чл.273, ал.1 от ЗГ, съгласно която разпоредба вещите, послужили за извършване на нарушение, както и вещите - предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са, освен ако се установи, че са използвани независимо или против волята на собственика им. От своя страна нормата на  чл.20, ал.4 от ЗАНН предвижда, че отнемане по ал.1 не се допуска, когато стойността на вещите явно не съответства на характера и тежестта на административното нарушение, освен ако в съответния закон или указ е предвидено друго. Доколкото в Закона за горите не е предвидена такава хипотеза, то се обоснова извод, че в конкретния случай административнонаказващия орган е постановил отнемане в полза на държавата на микробус, като вещ послужила за извършване на умишлено нарушение, без да извърши законосъобразна преценка за наличието на всички предпоставки за отнемането му. За да бъде извършена тази преценка е необходимо да се установи стойността на ППС, след което да се съпостави със стойността на предмета на нарушението, каквото изискване е въведено именно с  чл. 20, ал.4 от ЗАНН. Недопустимо е и не това е волята на законодателя при минимална стойност на предмета на нарушението да се отнемат вещи на значителна стойност. Макар в случая, отнетият автомобил да не е собственост на жалбоподателя К., стойността на същия /4000 лева, видно от представеното и прието удостоверение за застрахователна стойност на автомобила – л.33/ не съответства на стойността на превозваните гъби, още повече че доказателства в обратния смисъл не са ангажирани от административнонаказващият орган. Предвид гореизложеното, атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено в тази му част, като незаконосъобразно.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 69 от 22.01.2019г. на Директора на Р.д.п.г. ***, в частта му, с което на основание чл.273, ал.1 от ЗГ е отнето средството за извършване на нарушението – лек автомобил микробус „Форд Транзит” с рег.№ А 6602 АТ, собственост на Адем Хюсиен Хасан  с ЕГН **********, с адрес: ***.

 ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 69 от 22.01.2019г. на Директора на Р.д.п.г. ***, в останалата му част, с което на основание чл.266, ал.1 от Закона за горите /ЗГ/, на С.В.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:*** /чрез адв.К.К. ***/, е наложено административно наказание – глоба в размер на 150 лева /сто и петдесет лева/ за административно нарушение по чл.213, ал.2, т.4 от ЗГ; на основание чл.273, ал.1 от ЗГ са отнети вещите, предмет на нарушението – 18 /осемнадесет/ кг гъби манатарки и на основание чл.8, ал.1, т.15, б.“а“ от Наредбата за определяне размера на обезщетенията върху гори и земи от горски фонд, на жалбоподателя К. е определено да заплати обезщетение в размер на 18 /осемнадесет/ лева. 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - гр.Бургас.

       

    РАЙОНЕН СЪДИЯ: