РЕШЕНИЕ
№ 1356
гр. Пловдив, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Атанаска Ст. Букорещлиева
при участието на секретаря Мария Ив. Пеева
като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Букорещлиева Гражданско дело
№ 20225300100663 по описа за 2022 година
Производство по делото е образувано по искова молба, подадена от Н. К. Й., с ЕГН
********** и адрес: гр. ***, чрез упълномощения процесуален представител адвокат П. Д., с
която е предявен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ против Прокуратурата
на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2.
В исковата молба са изложени твърдения, че на *** г. по досъдебно производство №
*** г. по описа на „Икономическа полиция“ при ОД на МВР – Пловдив ищецът бил
привлечен като обвиняем за това, че в условията на продължавано престъпление и в
съучастие с други лица е съставял неистински официални документи – свидетелства за
управление на превозни средства – с цел те да бъдат използвани, което деяние е извършил с
цел имотна облага, както и за това, че е държал предмети с цел да бъдат използвани за
съставяне на неистински свидетелства за управление на превозни средства – престъпления
по чл. 308, ал. 7, вр. ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, вр. ал. 1 от НК и чл. 308, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2, вр. ал. 1
от НК. На *** г. Й. е задържан със заповед по ЗМВР, а след това спрямо него е взета мярка
за неотклонение „задържане под стража“. С определение от 23.06.2016 г. по вчнд № 1483 /
2016 г. по описа на ОС – Пловдив мярката за неотклонение е променена в „подписка“. Тази
мярка е отменена на *** г. с прекратяване на наказателното производство против ищеца.
Ищецът твърди, че от неоснователното обвинение е претърпял обичайните
неимуществени вреди, които произтичат от незаконно наказателно преследване, както и
такива над обичайните, тъй като обвинението и задържането му са били медийно разгласени
чрез излъчване на репортаж в новинарската емисия на „***“, който все още е наличен на
сайта на оператора. В репортажа се съдържа изявление на представител на РП – Пловдив с
1
твърдението, че „фалшивите шофьорски книжки са се печатали в жилищен район „***“, а
прокуратурата сочи Й. като „организатор на престъпната схема“ и е показан входът на
жилищния блок на ищеца. Наред с това, в дома на Й. е извършено претърсване и изземване,
при което са взети компютрите.
Предвид гореизложеното, се иска от съда да постанови решение, с което да осъди
Прокуратурата на Република България да заплати на Н. К. Й., ЕГН **********, сумата от
35 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди,
настъпили в резултат от наказателно преследване, приключило с постановление за частично
прекратяване и спиране на наказателното производство от *** г. на РП – Пловдив, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от *** г. до окончателното й изплащане. Претендира
разноски.
Съображения по спора са развити и в писмена защита на адвокат Д.- пълномощник
на ищеца. Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на
чл.38, ал.2 вр. с чл.38, ал.1,т.2 от ЗА.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответникът-
Прокуратурата на Република България чрез Окръжна прокуратура – Пловдив е подал
отговор на исковата молба. Ответникът поддържа, че липсват доказателства соченото от
ищеца постановление за прекратяване на наказателното производство на РП – Пловдив от
дата *** г. дали е обжалвано и кога е влязло в сила. Възразява срещу наличието и
доказаността на твърдените от ищеца неимуществени вреди и връзката им със сочените
обвинения за престъпления от общ характер. Липсват данни за датата, на която ищецът е бил
привлечен като обвиняем, както и за датата на задържането му под стража. Й. не е
конкретизирал в какво се изразяват търпените от него „обичайни неимуществени вреди“.
Единствено се посочва, че обвинението срещу ищеца е било медийно разгласено, но в
представените доказателства няма официално съобщение на Прокуратурата, а отразените в
статиите имена не идентифицират ищеца по категоричен начин. Ответникът прави
възражение за прекомерност на претендираното обезщетение от 35 000 лв., като счита, че
същото не отговаря на критерия за справедливо обезщетяване на моралните вреди по чл. 52
от ЗЗД, нито е съобразен с константната съдебна практика в аналогични случаи и с
икономическия стандарт на живот в Република България. В конкретния случай от значение
са обстоятелствата, че воденото против Й. наказателно производство е продължило под една
година и е приключило още на фаза досъдебно производство, без да се внася обвинение в
съда. Същото се е водило срещу повече от едно лице, което предполага, че част от времето
на протичане на делото е касаело другите обвинеяеми, поради което продължителността му
се явява в разумен срок. Сочи, че от значение при определяне на справедливо обезщетение е
още обстоятелството, че задържането под стража е продължило кратко време – около два
месеца и половина, както и че мярката е определена от съда, а не от прокуратурата. Колкото
до мярката за неотклонение „подписка“, то тя по никакъв начин не е ограничавала правото
на свободно предвижване на ищеца и неговия обичаен начин на живот. Прокуратурата
оспорва началната дата, от която ищецът претендира законна лихва, тъй като липсват
2
доказателства, че от сочената дата *** г. прекратителното постановление на РП – Пловдив
се е стабилизирало. Ответникът прави възражение за изтекла 3-годишна погасителна
давност по отношение на акцесорната претенция. Исковата молба е депозирана в ОС –
Пловдив на дата 08.03.2022 г, поради което Прокуратурата на РБ счита претенцията за лихва
за периода *** г. – 08.03.2019г. /съгласно уточнение с молба от 19.04.2022г./ г. за
неоснователна.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира следното:
Установява се от приложеното ДП № 183/ 2016 г. по описа на отдел „ИП“ при ОД на
МВР- Пловдив, че същото е образувано на 05.04.2016 г. срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл.308, ал.2, вр. с ал.1 от НК. Въз основа на Заповед от 07.04.2016г.,
издадена от полицейски орган в отдел „ИП” при ОД на МВР- Пловдив, Н. Й. е задържан за
срок от 24 часа. С постановление от 07.04.2016г. същият е привлечен в качеството на
обвиняем по образуваното ДП за престъпление по чл.308, ал.7 вр. с ал.3, т.2 вр. с ал.2, вр. с
ал.1 от НК – за това, че на *** г. в гр. ***** е държал предмети, за които е знаел, че са
предназначени и са послужили за съставяне на неистински официални документи и за
преправяне съдържанието на официални документи- български документи за самоличност,
свидетелства за управление на ППС и документи за завършено средно образование, с цел
имотна облага, както и за престъпление по чл.308, ал.3, т.2 вр. с ал.2 , вр. ал.1, вр. с чл.20,
ал.2 вр. ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК- за това, че в периода от ***г. до края на ***г. в гр.
******, при условията на продължавано престъпление, като извършител в съучастие с А. Л.
Я., М. И. А. и И. П. Б., като подбудители и помагачи, с цел имотна облага, е съставил
неистински официални документи /описаните СУМПС и контролни талони/ с цел да бъдат
използвани. С постановление от 07.04.2016 г. на прокурор при РП- Пловдив обвиняемият Й.
е бил задържан за срок от 72 часа в ОЗ “Следствени Арести“- Пловдив. С протоколно
определение от 08.04.2016 г. по ч. н. д. № 2176/2016 г. на ПРС, по повод отправено от РП-
Пловдив искане по чл. 64, ал.1 от НПК, спрямо Н. Й. е била взета мярка за неотклонение
„задържане под стража“. С определение №506 от 14.04.2016 г., постановено по в. ч. н. д.
№982/2016 г. на ОС- Пловдив, определението на първостепенния съд е потвърдено.
Установява се още от материалите по ДП, че на ***г. са били извършени действия по
претърсване и изземване в жилището на ищеца в гр. *** „***“, ***, като са иззети
предмети, описани в съставения протокол за претърсване и изземване. Такива процесуално-
следствени действия са извършени и на 07.04.2016 г. в имот на Й. в с. ***, където не са
открити вещи, имащи отношение към предмета на разследването. На 13.06.2016 г.
разследването е предявено на обвиняемия Й., за което е съставен протокол, а на 14.06.2016 г.
е изготвено писмено мнение за изпращане на воденото досъдебно производство на РП-
Пловдив за предаване на съд на обвиняемите. По повод молба на Н. Й., съдържаща искане за
изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека,
е образувано ч. н. д. №3574/2016 г. на ПРС. С протоколно определение №1045 от 16.06.2016
г., постановено по това дело, искането е оставено без уважение. Ищецът е подал жалба
3
срещу определението и същото е отменено с определение от 23.06.2016г. на ОС- Пловдив по
в.ч.н.д. №1483/2016г., като по отношение на обвиняемия Й. е взета мярка за неотклонение
„подписка“. С постановление от 29.06.2016г. Й. е привлечен като обвиняем по ДП, като
обвинението е прецизирано. Разследването е приключило на същата дата и в РС- Пловдив е
внесено предложение за одобряване на споразумение с част от обвиняемите. С определение
от 06.07.2016г., постановено по нохд №4030/2016г. на ПРС, съдът е одобрил постигнатото
споразумение и производството по делото е прекратено по отношение на обвиняемите Я., А.
и Б., а досъдебното производство е върнато на РП- Пловдив за продължаване на
наказателното производство по отношение на ищеца. На 10.02.2017 г. разследването е
предявено на последния и е изготвено мнение за предаването му на съд. С постановление от
*** г. на РП- Пловдив воденото срещу Й. наказателното производство по ДП №183/2016г. е
прекратено, като е прието, че в случая предявените обвинения не са доказани, и е отменена
и взетата мярка за неотклонение „подписка“.
По делото е представено удостоверение № 3307/29.09.2022 г. на РП- Пловдив, в което
е посочено, че постановлението на РП- Пловдив от ***г. за прекратяване на ДП №183/2016г.
е връчено на Н. Й. на 18.04.2017г., като след тази дата няма данни за входирани жалби по
ДП и същото не е било обект на инстанционен контрол, с оглед на което следва да се
приеме, че постановлението е влязло в сила на 26.04.2017г.
Видно е от представената разпечатка от Интернет страницата на ***, че е публикуван
репортаж със заглавие “ ***.“, в който е отразено, че фалшивите шофьорски книжки са се
печатали в жилищен район „***“, където живее Н. Й., сочен от Прокуратурата за
организатор на престъпната схема.
За доказване на твърдените от ищеца неимуществени вреди в резултат на
инициираното против него наказателно производство по делото са ангажирани гласни
доказателства посредством показанията на свидетеля Й. В. К..
Свидетелят сочи, че познава ищеца от 15-16 години, заявява, че той е добър и честен
човек. От медиите научил, че Н. е обвинен в извършване на престъпление, бил задържан
около два месеца, видял го след освобождаването му от ареста, бил коренно променен,
отслабнал и психически съсипан. На първата им среща ищецът го предупредил да не
споменава нищо пред ***, което тогава било на ***, притеснявал да не нарани психиката му.
Свидетелят твърди, че повдигането на обвинение повлияло негативно на ищеца, той станал
потиснат, неуверен, мълчалив, затворил се в себе си. Фактът на привличането му като
обвиняем станал достояние на съседите му, които започнали да се държат хладно, странели
от него, а на Н. му било трудно да обяснява и да се защитава пред хората. Преди този случай
ищецът бил уверен в себе си, имал бизнес- планове, но след това се наложило да продаде
заведението, което имал.
При така събраните доказателства и установени обстоятелства, от правна страна
съдът намира следното:
Разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3, пр.2 от ЗОДОВ предвижда обективна отговорност на
4
държавата в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на
престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено, поради това че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление.
За да възникне отговорността на държавата в лицето на Прокуратурата, е необходимо
да се установи наличието на следните кумулативни предпоставки- незаконно обвинение в
извършено престъпление; претърпени вреди, както и причинна връзка между повдигнатото
неоснователно обвинение и вредните последици.
По делото не е спорно, а и се установи от представените писмени доказателства, че
воденото против ищеца Й. досъдебно производство, в хода на което му е повдигнато
обвинение за престъпления по чл. 308, ал. 7, вр. ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, вр. ал. 1 от НК и по чл.
308, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. с чл.20, ал.2, ал.3 и ал.4, вр. ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК,
е приключило с постановление за прекратяването му. Безспорно е също, че ищецът, в
качеството си на обвиняем, е търпял и наложената му ограничителна мярка „задържане под
стража” - първоначално за срок от 72 часа, а след това и до 23.06.2016г., когато определената
мярка за неотклонение е била заменена с по-лека- „подписка“. При тези данни и доколкото
досъдебното производство е завършило с прекратяване, то следва да се приеме, че
повдигнатото обвинение е било незаконно по смисъла на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, поради
което е налице незаконосъобразност и на процесуалните действия по образуване и
провеждане на това производство.
Въз основа на изслушаните свидетелски показания се установи, че като пряка и
непосредствена последица от наказателното преследване ищецът е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в негативни изживявания- притеснение от
обстоятелството, че е обвинен в извършване на престъпление, неудобство пред близки и
познати, тревожел се за отражението, което би могло да даде наказателното производство
върху ***. Установи се също, че след повдигане на обвинението са настъпили промени в
поведението му, ищецът станал необщителен, затворен, бил потиснат, недоверчив. Така
депозираните показания от свидетеля Киров, съдът намира, че следва да се кредитират, тъй
като са логични, убедителни, основават се на непосредствените му впечатления, а и
изнесените от него факти относно преживяванията на ищеца са житейски оправдани,
предвид ситуацията, в която се е намирал към този момент.
Наред с това се доказа, че воденото срещу ищеца наказателно производство е било
огласено в медиите, което несъмнено е утежнило отрицателните му преживявания и довело
до злепоставянето му пред близки и познати.
Изложеното дава основание да се приеме, че са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на ответника за репариране на установените неимуществени вреди,
претърпени от ищеца, за които се доказа, че са в причинна връзка с незаконното обвинение.
Дължимото обезщетение за причинените вреди следва да се определи по
справедливост съгласно чл.52 ЗЗД и при отчитане на установените обстоятелства относно
характера и вида на претърпените вреди, тежестта на обвинението, продължителността на
5
наказателното преследване и отражението му върху обвиняемия.
В случая се установи, че вследствие на незаконното обвинение в престъпление на
ищеца са причинени обичайните неимуществени вреди, изразяващи се в негативни
изживявания- притеснения и безпокойство от наказателната репресия, страх от наказание, в
нарушаване на житейския му ритъм, препятстване на социалното му общуване, накърняване
на честта и достойнството му. Установи, че наказателното производство против Й. е
продължило една година, извършвани са спрямо него процесуално- следствени действия, за
периода от 07.04.2016г. до 23.06.2016г. е бил с мярка за неотклонение „задържане под
стража“, което е довело до ограничаване на личната свобода и накърняване на социалното
му общуване. Нормално е да се приеме и че през последно посочения период от време
ищецът е изпитвал е неудобства, чувствал се е притеснен, унизен, ограничени са били
социалните му контакти. Освен това се доказа, че обвинението е станало публично
достояние посредством телевизията и цитираната публикация. От съдържанието на
последната е видно, че информацията по повод наказателното производство е изнесена от
органите на Прокуратурата, при което следва да се отчете този факт при формиране размера
на дължимото обезщетение, защото причината за публикацията е била именно наличието на
повдигнато срещу Й. обвинение. При преценка размера на обезщетението следва да се
съобрази още обстоятелството, че срещу ищеца е повдигнато обвинение за престъпления,
всяко от които е „тежко” по см. на чл.93, т.7 от НК. Наред с горното обаче, трябва да се
вземе предвид, че производството срещу Й. е протекло в разумни срокове, че е прекратено в
досъдебната му фаза, както и че няма данни същото да е рефлектирало в отрицателна насока
върху физическото и психическото здраве на ищеца. Имайки предвид съдържанието на
доказаните неимуществени вреди, причинени на ищеца, продължителността на
наказателното преследване, тежестта на обвинението и взетите мерки на процесуална
принуда, както и обществено- икономическите условия в страната към релевантния период,
съдът намира, че на същия следва да се присъди обезщетение в размер на 9 000 лв., като за
разликата над посочената сума до пълния заявен размер от 35 000 лв. искът ще се отхвърли,
като неоснователен.
На основание чл.84, ал.3 във вр. с чл.86 от ЗЗД, в полза на ищеца следва да бъде
присъдено обезщетение за забава върху дължимото обезщетение за неимуществени вреди в
размер на законната лихва.
Предвид обстоятелството, че правото на обезщетение по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ
възниква от момента на влизане в сила на акта за прекратяване на наказателното
производство, от който момент и вземането за обезщетение става изискуемо, то от тази дата
следва да е дължима лихвата върху главницата.
Доколкото в случая прокурорският акт за прекратяване на наказателното
производство по отношение на ищеца е влязъл в сила на 26.04.2017г., то началният момент
на дължимостта на претендираните лихви върху главницата следва да е посочената дата.
Основателно обаче се явява възражението на ответника, заявено в отговора на
исковата молба, че част от претенцията за лихви е погасена по давност, тъй като съобразно
6
разпоредбата на чл.111, б.“в“ от ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с изтичане на
тригодишен давностен срок. В случая исковата молба е депозирана в съда на 08.03.2022г.,
при което се налага извод, че вземането за лихви е погасено по давност за периода от ***г.
до 08.03.2019г. Следователно, върху определеното обезщетение от 9 000 лв. ще се присъди
обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 08.03.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, а в останалата част- за периода от *** г. до 08.03.2019
г. акцесорната претенция ще следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
Направено е от ищцовата страна искане за разноски по делото, при което с оглед
изхода на правния спор и съгласно разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ще се присъдят
такива в размер на 10 лв.-за внесена държавна такса.
На упълномощения от ищеца адвокат Д., осъществил процесуалното му
представителство по делото в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, следва да се определи
адвокатско възнаграждение. В случая, предвид защитавания материален интерес - 35 000 лв.
и съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, нормативно установеният минимум на дължимото възнаграждение за една
инстанция се изчислява на сума в размер на 1 580 лв. Предявената претенция по чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ е уважена в размер на 9 000 лв., при което с оглед изхода на спора дължимото
адвокатско възнаграждение, изчислено съразмерно на уважената част на иска, възлиза в
размер на 406,29 лв.//9 000 лв. х 1 580 лв./:35 000 лв./. Ето защо, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на „*** и П. Д.“ сумата от 406,29 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна помощ на ищеца.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат изплатени от ответника по
посочена в молба от 18.03.2022г. банкова сметка с титуляр „*** и П. Д.“, за което ищецът Й.
е изразил изрично съгласие в подписаното от него пълномощно.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. ”Витоша”
№2, да заплати на Н. К. Й., с ЕГН ********** и адрес: гр. ***, сумата от 9 000 /девет
хиляди/ лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в
резултат на воденото срещу него наказателно производство- досъдебно производство № ***
г. по описа на отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР – Пловдив за престъпления
по чл. 308, ал. 7, вр. ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, вр. ал. 1 от НК и чл. 308, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, вр. ал. 1,
вр. с чл.20, ал.2, ал.3 и ал.4, вр. ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК, което досъдебно производство е
приключило с постановление за прекратяването му от *** г., влязло в сила на 26.04.2017г.,
ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди,
считано от 08.03.2019 г. до окончателното му изплащане, както и сумата от 10 /десет/лв.-
7
разноски по делото за заплатена държавна такса, като ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. К. Й.
иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 9 000 лв.
до пълния претендиран размер от 35 000 лв., както и искането за присъждане на законната
лихва върху главницата за периода от ***г. до 08.03.2019г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.София, бул. ”Витоша”
№2, да заплати на „*** и П. Д.“, със седалище и адрес: гр. ***, с БУЛСТАТ ***, сума в
размер на 406,29 /четиристотин и шест лв. и двадесет и девет/ лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ на ищеца Н. К. Й. с ЕГН
********** .
Присъдените в полза на ищеца Й. суми могат да се изплатят от ответника по
следната банкова сметка в „ОББ“ АД с IBAN ***, с титуляр „*** и П. Д.“.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
8