Решение по дело №293/2022 на Административен съд - Стара Загора

                 Р  Е  Ш  Е Н  И  Е   № 338

                    02.08.2022г., гр. Стара Загора

           В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

Административен съд Стара Загора, седми състав, в закрито съдебно заседание на единадесети юли през две хиляди и двадесет и втора година в състав:                                                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

 

при секретаря Албена Ангелова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм.д. №293 по описа на съда за 2022г.

                Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.

            Образувано е по жалба от М. Д. М., действащ като ЕТ „М. – М. М.“, със седалище в гр. Павел баня, ЕИК *********, чрез адв. Я.Т.,*** против Акт за прекратяване на Биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020, изх. № 01-6500/1471 от 02.03.2022г.

            Жалбоподателят твърди, че получил въпросния акт на 29.03.2022г. и в законоустановения срок претендира неговата нищожност, тъй като естеството на акта било такова, че не можел да бъде разгледан по същество. Претендира и незаконосъобразнастта на акта, като немотивиран, издаден в нарушение на материален и процесуален закон, при нарушение на фундаментални принципи на административния процес и право, в размер с Регламент на Комисията /ЕО/ №889/2008 за определяна на подробни правила за прилагането на Регламент /ЕО/ № 834/2007г на Съвета относно биологичното производство и етикирането на биологични продукти и пр.

            От фактическа страна жалбоподателят сочи, че бил заявител по мярка 11 с УИН 24/050620/19012 и подал Приложение за кандидатстване по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично растениевъдство“ за кампания 2020г. В резултат на извършени административни проверки на осн. наредба №4/2015г. за спазване на поетия петгодишен ангажимент на подаденото заявление за подпомагане, органът установил и приел, че процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените за текущата кампания парцели, спрямо одобрените /референтните/ парцели за участие по направление „БР“ бил 73,01%.

            Жалбоподателят действително подал заявление за подпомагане по мярка 11 „БЗ“, направление „БР“ с посочения УИН като заявил посочените в Приложение 1 парцели /десет/ с обща площ от 13,28 ха. Неправилна обаче била преценката на органа, което го мотивирала да издадена процесния акт, защото жалбоподателят бил с приключен ангажимент по мярка 11 през кампания 2019г. и през изминалите пет години спазвал без  промени ангажимента си и заявявал всички 16 парцела с обща площ от 18,19 ха. 

            През 2020г. той заявил по мярката по-малко площ с идеята, че поемал нов едногодишен ангажимент. Счита, че бил заблуден с подаването на заявлението, защото приел, че след приключването на пет годишен ангажимент поемал нов, с ново очертаване на заявени /по-малко/ площи по мярката. Органът обаче приел, че имало удължаване на ангажимента от 5 на 6 години и акумулирал изчисленията си именно на база на предходно заявените парцели, въз основа на което при изчисление на площ от географско пресичане между одобрените площи и тези, заявени за текущата кампания, се получавал нереално висок процент а именно73,01 %. Въз основа на това бил изведен и извода за наличие на предпоставките за прекратяване на ангажимента, но това било неправилно, защото преценката била дължима на база подадената нова заявка, като обратното било напълно невъзможно и органът в административната фаза следвало да приеме извод, че ставало дума за ЯФГ.

            Поради горното бил налице правен интерес за жалбоподателя да се защити от неблагоприятните последици на прекратяването на новия ангажимент. Моли съда да отмени обжалвания акт и да върне  преписката за ново произнасяне по заявлението в контекста на допусната ЯФГ, в случая, че се прекратявал ангажимента по мярката, да се приемело, че ставало дума за нов ангажимент за камп. 2020г., а не за удължаване на приключилия 5 годишен ангажимент. В алтернатива се иска, ако било налице основание за отказ, то това да касаело само текущата кампания 2020г., без негативни правни последици за приключилия пет годишен ангажимент.

            Жалбоподателят, редовно призован в с.з., не се явява и не изпраща представител. В приложеното по делото писмено становище на пълномощника се поддържа жалбата. Претендират се разноски.

            Ответникът по жалбата, редовно призован в с.з., не се явява и не се представлява. Не взема становище по жалбата.

            Съдът, въз основа на приетия по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

             От ЕТ “М. – М. М.“ било подадено общо заявление за подпомагане с УНИ 24/080715/92120 от 16.04.2015г., л.28. на 14.06.2015г. ЕТ подал заявление за подпомагане 2015г. с УНИ 24/080715/92120 /л.30/, с което посочил схемите и мерките за подпомагане, сред които била мярка 11, „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 /л.31/. От заявителя били подписани и относимите към мярката декларации. Съгласно заявлението и таблица на използваните парцели 2015 година, производителят заявил ползване на  16 парцела по мярка 11 „БЗ“, направление „Биологично растениевъдство“, находящи се в землищата на с. Турия и Търничени с обща площ от 18,19 ха. С УП изх. № 02-240-2600/380 от 24.02.2016г. ЕТ бил, че бил одобрен за участие по направление „БР“ и поемал пет годишен ангажимент за извършване на биологичните дейности по направлението, ведно с данни кои били одобрените /неодобрените площи, като същите били посочени в Табл. №1 към писмото /не се прилага/, л. 25-27/.

            На 15.05.2020г. /л.68 и сл./ ЕТ подал заявление за подпомагане за ФЛ за кампания 2020 с УИН 24/050620/19012, с което заявил за подпомагане по различни схеми и мерки, сред които и по Мярка 11 – „БЗ“, с което били подписани и относимите към схемите и мерките декларации, вкл. и че приемал правилата и бил запознат с изискванията на схемите и мерките, за които кандидатствал за подпомагане и се задължавал да спазва през кампанията изискванията на Наредба №4//24.02.2015г. /т.7.9 от заявлението/. Съгласно Таблица на използваните парцели 2020 за Мярка 11, направление „БР“ ЕТ заявил за подпомагане 10 парцела, находящи се в землището на с. Турия с обща площ от 13,28 ха., а общо за кампанията заявил площ от 14,53 ха. С заявлението ЕТ декларирал, че през текущата година намалявал площта, за която имал поет биологичен ангажимент по напр. „БР“ и спазвал разпоредбите на чл.17, ал.2 от Наредба №4/2015г., като прилагал обяснение. В такова обяснение от 15.05.2020г. /л.63/ ЕТ декларирал, че намалявал площите, поради това, че посочените в декларацията БЗС /6 бр./ били стари и непродуктивни, и били извадени от слой трайни насъждения. Конкретно визирани били БЗС 73451-336-6-1, 73451-336-7-1; 73451-336-8-1; 73451-336-9-1; 73451-336-10-1 и 73451-14-1. От извършените на 15.05.2020г. автоматични проверки на въведените данни в заявлението за подпомагане по директни плащания за камп. 2020 били генерирани  резултати /л. 64-65 и л. 66-67/. Съгласно таблица на заявените площи по направления и дейности от Мярка 11 „БЗ“, ПРСР 2014-2020г. /неразделна част от заявлението/, по напр. БР12 бил поет ангажимент за 18,19 ха и декларирани за камп. 2019 -18.19 ха, а декларирана площ за камп. 2020г. – 13,28 ха.

            До ЕТ „М. – М. М.“ с УРН 180655 било изпратено уведомително писмо рег. № 01-6500/5777 от 10.12.2021г., с което същият бил уведомен за откриване на производство по издаване на Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 11 „БЗ“, направление „БР“ /л.22-23/, в което били изложени конкретни факти и констатации, след извършени административни проверка на подадено заявление за подпомагане с УИН 24/050620/16012 и Приложение за кандидатстване по мярка 11 за кампания 2020г., като на лицето бил даден 7 дневен срок за възражения и допълнителни доказателства.

Под изх. № 01-6500/1471/02.03.2022г. Зам. Изп. Директор на ДФЗ издал Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „ Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 за кампания 2020г., ведно с Приложение №1 към него /л.18-20/ Удостоверяват се, че актът бил връчен на ръка на жалбоподателя на 29.03.2022г. Жалбата против акта била подадена по пощата на 11.04.2022г. /л.9/.

По делото се прилагат още : Решения от заседанието на УС на ДФЗ, съгласно Протокол № 114 от 15.06.2017г. /л.13-14/; Заповед № ОЗ-РД/2891-2 от 16.06.2021г. /л. 15-17/; констативен протокол, приложение №12 /л.21/;

При така установеното от фактическа страна, от правна Съдът намира следното:

По допустимостта: оспорването е процесуално допустимо, като изходящо от активно легитимирано лице, против годен за съдебен контрол административен акт, в преклузивния срок за обжалването му и пред местно компетентния административен съд. Не се установява наличие на други обстоятелства по см. на чл.159 от АПК за оставяне на жалбата без разглеждане.

По същество на спора:

Относно валидността на акта -  съгласно  § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. В чл. 11 и чл. 11а от ЗПЗП е предвидено, че Държавен фонд "Земеделие" е акредитиран за единствена Разплащателна агенция за Р.-България за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", е Изпълнителен директор на Разплащателната агенция и я представлява. По силата на чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. По делото е представена и приета като доказателство Заповед № 03-РД/ 2891-2 от 16.06.2021 г., с която Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" делегира на Заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" Петя Димитрова Славчева, конкретни правомощията, след които и това да издава и подписва актове за прекратяване на ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" /т. 7/.  В случая оспореният акт е такъв за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014 – 2020, за кампания 2020, като не е спорно, че той е подписан от Заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" Петя Славчева. Следователно е издаден от материално компетентен орган, при упражняване и в рамките на надлежно делегираните му с горецитираната заповед на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" властнически правомощия.

Ето защо не се споделя общо заявения довод за нищожност на процесния акт, вкл. и с довода, че естеството му не било такова, което да позволява разглеждането му по същество. Това е така, защото обжалваният административен акт е постановен в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми по чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Посочени са конкретни правни основания за упражнените от Заместник изпълнителния директор на ДФЗ правомощия, както и фактите и обстоятелствата, чрез които се обосновава възприетото от административния орган наличие на материално-правните предпоставки по чл. 17, ал. 2 и чл. 46, ал. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., за да издаде акта за прекратяване на поетия от ЕТ ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие", направление „БР“.

Не се установява нарушение и на специалните процесуални правила за издаване на акта, като се удостоверява от данните по преписката, че на ЕТ е било изпратено уведомление по чл.26 от АПК, в което се съдържат всички релевантни за спора факти, които в последствие са послужи и за обосновка на процесния акт, което в пълна степен е способствало за тяхното узнаване още в началния етап на стартиралото особено административно производство и защитата против тях е била реално възможна. Видно е, че  в срока, посочен в УП на л. 22-23 няма направено възражение против констатациите там, нито са приложени допълнителни доказателства. Едва пред съда се навеждат конкретни обстоятелства, чрез които се търси отмяна на процесния акт като незаконосъобразен.

Условията и редът за подпомагане на земеделски стопани, които извършват земеделски дейности, насочени към подобряване на опазването на околната среда по мярка 11 от ПРСР за периода 2014-2020 г., финансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), намират регламентацията си в Наредба № 4 от 24 февруари 2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. Съгласно чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 4/24.02.2015 г. (в приложимата редакция от ДВ 16/2015), биологичните дейности от съответното направление се изпълняват за период от пет последователни години, като този срок започва да тече от началото на годината на подаване и одобрение на заявлението за подпомагане, което през първата година на кандидатстване е и заявление за плащане, а през всяка следваща година до изтичане на петгодишния ангажимент кандидатите за подпомагане подават заявление за плащане.

Пред съда не се спори, че ЕТ е подал заявление за подпомагане, съотв. за поемане на петгодишен ангажимент по мярка 11 – Биологично земеделие, напр. „БР“ през 2015г. с УИН 24/080715/92120 от 14.06.2015г., с което е заявил по тази мярка и направление 16 парцела с обща площ от 18,19 ха. Заявените площи за подпомагане  са били одобрени с УП изх. № 02-240-2600/380 от 24.02.2016г. Т.е., съобразно чл.6, ал.2 от Наредба №4/2015г. /ред. към 2015г./, срокът по ал. 1 /за петте години/ е с начална дата от началото на 2015г. и съотв. петгодишният ангажимент и изтичал пред 2019 година. Също не е спорно, че жалбоподателят и след 2019г., т.е. след изтичане на поетия петгодишен ангажимент по мярката/направлението подал по същата мярка и направление заявление за плащане и през 2020г., като с това заявление същият заявил за подпомагане само десет парцела  от първоначално заявените/одобрени 16 парцела, които вече са били с обща площ от 13,28 ха

Според чл. 17, ал. 1 от Наредба № 4/24.02.2015 г. (в приложимата редакция), дейностите по направление "биологично растениевъдство" се извършват върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на задължението, а съгласно ал. 2 одобрената площ за извършване на дейности по направление "биологично растениевъдство" може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по направлението се припокрива географски с площта, за която има поет ангажимент съгласно глава четвърта на настоящата наредба или в случаите по ал. 4 и 5.

Не се спори, че в продължението на поетия пет годишен ангажимент изискването на чл.17, ал.2 от наредбата е спазено. Ответникът претендира обаче, че за кампания 2020г. ЕТ не е спазил това изискване и поради това се следва на осн. чл.15, ал.3, т.1 от наредбата прекратяване на поетия ангажимент. От своя страна жалбоподателят претендира, че с подаденото от него заявление за кампания 2020г. той всъщност поел нов ангажимент, тъй като предходният петгодишен такъв приключил през камп. 2019г. Тези доводи не се споделят за основателни, тъй като те не почиват на относимия материален закон. Към датата на подаване на заявлението за кампания 2020г. е в сила редакцията на чл.6 от ДВ бр.38/2020г., според ал.3 от който, „след приключване на петгодишния период на ангажимента по съответното направление същият може да бъде удължаван ежегодно, но не по-късно от кампания 2022 г.“. Т.е., чрез подаденото през 2020г. заявление, земеделският производител само може да удължи срока на вече поетия ангажимент, но при запазване на условията, при които той е бил одобрен, вкл. и като намали площта на референтните парцели с до 10%.  Към 2020г. жалбоподателят не е разполагал с правната възможност да поеме нов ангажимент, за нов срок и при нови условия. Подкрепа на тези доводи на съда са приетите, но през 2021г. нови алинеи 4-6 на текста, които вече уреждат съотв. такива възможност. Към 2020г. обаче те не са действащи и съотв. поетият петгодишен ангажимент е можел само да бъде продължаван ежегодно,  но не по късно от кампания 2022г. Именно и в този смисъл е разбирането, което влага ответникът при извършване на административните проверки на подаденото през 2020г. заявление за подпомагане и при извършената от него преценка на заявените с одобрените парцели, и в съотв. с чл.17, ал.2 от наредбата установява, че процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените за текущата кампания парцели с референтните/одобрените по направлението е по-малко от 90%, а именно 73,01%.  Т.е. намаляването на площта е повече от 10%. Законът изисква дейностите по направление "Биологично растениевъдство" да се извършват върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на задължението, съгласно чл. 17, ал. 2 от Наредба № 4 одобрената площ за извършване на дейности по направление "Биологично растениевъдство" може да бъде намалено с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по направлението се припокрива географски с площта, за която има поет ангажимент съгласно глава четвърта на цитираната наредба или в случаите по ал. 4 и ал. 5.

По смисъла на чл. 15, ал. 3, т. 1 от наредбата заявяването за финансова помощ на площ, която е намалена с повече от 10% от одобрената/ референтната/ за подпомагане площ или когато заявената за плащане площ географски се припокрива с по-малко от 90% от одобрената/референтната/ за подпомагане площ за съответното направление съставлява материално-правна предпоставка за прекратяване на поет от земеделския стопанин ангажимент. Видно от неоспорените писмени доказателства, референтните парцели, одборени от ДФЗ през 2016г. са били с обща площ от 18,19ха, а със заявление УИН  24/050620/19012 за камп. 2020г. ЕТ е заявил земеделски площи за финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие“, направление „БР“ площ от 13,28 ха.

В случая пред съда се доказа наличие на сочената от органа материално-правната предпоставка, с която законът свързва прекратяване на биологичния ангажимент в хипотезата на чл. 15, ал. 3, т. 1, във вр. с чл. 17, ал. 2 от Наредба № 4/24.02.2015 г., за поет от жалбоподателя през 2015 г., защото процентът на припокриване на заявените за съотв. кампания /2020г./ площи спрямо одобрените /референтни/ парцели е 73,01%, както правилно е определил и ответния орган. Самото констатиране на намалението на одобрената референтна площ с повече от 10%, води до настъпване на задължителната нормативна последица - прекратяване на ангажимента, без да се държи сметка за наличие или липса на виновно поведение за бенефициера (чл. 15, ал. 3, т. 1 от наредбата № 4). Този извод на съда се подкрепя категорично от правилото на чл. 15, ал. 5 от Наредба № 4/24.02.2015 г., според което, в случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства, поетият ангажимент се прекратява и не се изисква частично или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин финансова помощ. Наличието или липсата на виновно поведение за бенефициера би имало значение само, ако ответният административен орган бе поискал от жалбоподателя възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление (каквото в случая не е налице). Административният орган правилно е приел, че е налице материално-правната предпоставка за прекратяване на поетия от жалбоподателя ангажимент по мярката, поради нарушаване на изискването на чл. 17, ал. 2 от Наредба № 4/24.02.2015 г. за минимален процент на географско припокриване на заявената за плащане площ по мярка 11 "Биологично земеделие" за кампания 2020 г. спрямо одобрената/референтна площ при поемане на ангажимента. По изложените съображения, оспореният Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 – 2020 г. за кампанията 2020 г. с изх. № 01-6500/1471/02.03.2022г. е материално законосъобразен, а подадената срещу него жалба е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

Претенцията на жалбоподателя за разноски е неоснователна с оглед крайния правен извод по спора, а ответникът не прави искане за присъждане на такива.

Водим от горното и на осн. чл.172, ал.2 от АПК, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на ЕТ „М. – М. М.“, със седалище в гр. Павел баня, ЕИК *********, представляван от М. Д. М., против Акт за прекратяване на Биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020, изх. № 01-6500/1471 от 02.03.2022г.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВАС с касационна жалба в 14 дн. рок от съобщаването му на страните.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: