Р Е Ш Е Н И Е
№_________
Варненският
административен съд, двадесет и втори състав, в публичното заседание на
четвърти октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен
съдия: ЯНКА ГАНЧЕВА
при секретаря А. Д., като разгледа докладваното от
съдията Ганчева адм. дело № 1907 на
Административен съд - Варна по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е
по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 40 от Закона за достъп до
обществена информация /ЗДОИ/.
Образувано е по жалба на Сдружение
„Асоциация Хипофиза“ Булстат ********, със седалище гр. Варна, ул. „******“ № **,
ет.*, офис **, представлявано от В. Д., чрез адв. П., против Решение №
РД-19-150/27.07.2022 г. на Главния секретар на НЗОК,
в частта на т.1, 2 и 3.
В жалбата се
поддържа, че макар и ответника да е посочил, че предоставя пълен достъп до
исканата информация, т.1 и 3 от заявлението не са разгледани по същество от
органа, с мотива, че заявената информация „не се събира и не се съхранява в
интегрираната информационна система на НЗОК. Счита, че поисканата информация е
обществена. Посочените данни в заявлението са свързани с обществения живот, тъй
като представляват служебна информация по чл. 11 от ЗДОИ – сведения и данни,
които се събират, създават и съхраняват от органа, във връзка с дейността му.
Налице са и изискванията на чл. 2, ал.1
от ЗДОИ. Процесното решение не попада в обсега на чл. 33 от ЗДОИ. Съгласно чл.
63 от ЗЗО НЗОК изгражда информационна система, която съдържа, регистър на
осигурени лица, включващ паспортни данни, уникален индентификационен номер,
основание за осигуряването по чл. 33 от ЗЗО,
заплатени вноски, основание за заплащане от НЗОК на оказана медицинска
помощ на осигурени лице от друга държава членка, в съответствие с правилата за
координация на системите за социална сигурност, регистър на изпълнителите на
медицинска помощ, регистър на специалистите, работещи в лечебните заведения в
изпълнение на договори с НЗОК, с имената
и професионалните им данни. Лицата със статут на временна закрила получават
УИН/ЛНЧ/, като заявленията за избор на личен лекар се подават именно до НЗОК,
поради което отказът на предоставяне на информацията по т.1 с мотива, че
информацията не се събира от задължения субект е незаконосъобразен. Отказа е
незаконосъобразен и поради това, че ответникът не е изпълнил задължението си в
случай на невъзможност да отговори на искането за достъп да препрати
заявлението към друг орган, разполагащ с информацията, като уведоми за това
заявителя, съгласно чл. 32 от ЗДОИ. Административния орган не е разгледал по
същество заявеното в т. 2, бланкетно е посочил, че НРДМД 2020-2022 г. урежда
условията и реда за сключване на договори с изпълнители на извънболнична
медицинска помощ, в това число общопрактикуващите лекари. Съгласно чл. 104 ал.2
не се установява горна граница на броя ЗОЛ, осъществили правото си избор на
ОПЛ. Същевременно в предоставената по т.4 информация, административния орган е
посочил, че поставените въпроси са разписани в чл. 138 от НРДМД 2020-2022 г.
Задължения субект е могъл и е бил длъжен да предостави информация кои ОПЛ на
пълен работен ден не са достигнали посочения брой ЗОЛ. Налице е проблем при достъпа до медицинска помощ на
украинските бежанци, получили временна закрива в страната. Общопрактикуващите
лекари отказват да ги запишат, с мотива, че са достигнали лимита на пациенти.
Съгласно Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, лицата които пребивават продължително или
постоянно в Република България и за които се прилагат правилата за координация
на системите за социална сигурност по смисъла на §1, т.22 от ДР на ЗЗО се
ползват с правата на български граждани по Наредбата. Лицата се регистрират в
НЗОК със съответния СЕД и правят избор на лекар от заведение за първична
извънболнична помощ. По изложените доводи ответника незаконосъобразно отказва
достъп до информация по т.1. Незаконосъобразен е отказа и по т.3, ОПЛ извършват
имунизации за всяка от които им се заплаща от бюджета на НЗОК и след
предоставяне на отчет, съдържат данните на имунизираните лица, включително
техните идентификационни номера. Единствено на лицата със статут на временна
закрила се отрежда идентификационен номер ЛНЧ, започващ с цифрата 7. В случай,
че органа не разполага със заявената информация е бил длъжен да я препрати до
задължен субект по ЗДОИ, при който информацията е налична. По изложените доводи
моли да се отмени акта и да се присъдят сторените по делото разноски.
Ответната страна – Главния секретар
на НЗОК, чрез юрисконсулт Й. оспорва жалбата. В депозирана молба вх. №
13744/2022 г. поддържа, че оспорения отказ е законосъобразен, издаден в
съответствие с материалния закон и процесуалните правила. Неправилно
жалбоподателя счита, че е отказано предоставяне на информация по въпроси 1,2 и
3 от заявлението. НЗОК е предоставила единствено наличната в интегрираната й
информационна система информация, а не е отказала нейното предоставяне, тъй
като не разполага с нея. Дейността на НЗОК се ограничава в рамките определения
й със ЗЗО предмет на дейност. Наличната в информационните масиви информация се
събира, създава и съхранява с цел заплащане на извършената и отчетена дейност
от договорните партньори. За да бъде предоставена информацията по реда на ЗКОИ,
следва същата да съществува като налична първична или обработена информация в
масивите на НЗОК , закона не предвижда създаването за нуждите на заявителите. НЗОК
няма задължение да събира посочената информация. Заявената информация по т.1, 2
и 3 не се съхранява в НЗОК, в решението
е посочено, че тя не се съхранява в интегрираната информационна система на
НЗОК. Достъпът до информацията не може да бъде предоставен , ако задължения
субект не разполага с нея. В случая е
налице хипотезата на чл. 33 от ЗОДИ, органа не е нормативно задължен да създава
и съхранява исканата информация. В решението си Главния секретар не е направил отказ
за предоставяне на информация. В чл. 37 ал.1 от ЗДОИ са регламентирани
основанията за отказ, всички те се отнасят за информация, която е налична, но
която не може да бъде предоставена, тъй като попада във визираните от нормата
хипотези. В случая заявителя е уведомен, че НЗОК не създава, нито съхранява
заявената информация относно въпроси 1, 2 и 3 от заявлението. НЗОК не е имал
задължение да се произнесе с мотивирано решение по въпроси 1,2 и 3, въпреки че
това е сторено, но това не променя характера на оспорения акт. Липсата на
информацията е липса на елемент от фактическия състав, който регламентира
компетентността на органа. Ответника развива подробни доводи относно
законосъобразността на постановения акт в частта на въпроси 1, 2 и 3 от
заявлението, като сочи, че НЗОК не създава и не съхранява исканата информация.
Поддържа, че решението е законосъобразно и мотивирано, издадено в съответствие
с материалния закон и процесуалните правила, поради което жалбата следва да се
остави без уважение като недоказана.
Административният съд, след
като се запозна с твърденията, изложени в жалбата, като обсъди и анализира
събраните по делото доказателства прие за установено следното:
От Сдружение
"Асоциация Хипофиза" е депозирано заявление за достъп до обществена
информация до Управителя на НЗОК.
В заявлението са
формулирани четири въпроса:
1.
Колко лица със статут на временна закрила са направили
избор за личен лекар?
2.
Кои лични лекари сключили договор с НЗОК не са достигнали
лимита на пациентите които могат да записват. Информацията да включва имена,
телефони, адрес на практиката и брой на пациентите които лекарят би могъл да
запише до достигане на нормативно установения лимит?
3.
Какъв е броя на отчетените имунизации на деца със статут
временна закрила?
4.
Къде са регламентирани условията при които лекар може да запише
повече от 2500 пациенти? Би ли могло здравен асистент да се приеме като втори
лекар за да могат да се приемат повече от 2500 пациенти в практиката".
Издадено е Решение рег. № РД-19-150/27.07.2022 г., с което на осн. чл.
28, чл.34, чл.35, ал.3 от ЗДОИ е постановено, че се предоставя пълен достъп до
обществена информация, като са изброени четирите въпроса формулирани в
заявлението. Като мотиви ответника е посочил, че съгласно заповед от 2.11.2021
г. решенията за предоставяне или отказ от предоставяне на обществена информация
се вземат от главния секретар на НЗОК. Отразено е, че заявлението е разгледано
при спазване на процедурата за предоставяне на обществена информация по ЗДОИ и с
оглед вътрешните правила на НЗОК. Заявената за получаване информация има
характер на обществена по смисъла на чл.2, ал.1 и ал.2 от ЗДОИ. НЗОК е задължен
субект, по смисъла на чл.3, ал.2, т.1 ЗДОИ, който следва да осигури достъпа до
поисканата информация. Отделно от това е посочено, че информацията по т.1 и т.3
от заявлението, отнасяща се за лица със статут на временна закрила, не се
събира и съхранява в ИИС на НЗОК.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Оспореното
решение е съобщено на Сдружението на 28.07.2022 г., жалбата е депозирана на
10.08.2022 г., поради което съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 40, ал.1 от ЗДОИ, вр. чл. 149,
ал.1 от АПК против акт, който подлежи на съдебен контрол, от лице което има
правен интерес от оспорването, това обуславя допустимост на жалбата.
Издаденото решение в
оспорената му част - т.1, 2 и 3 заявлението, проверено на основание чл. 168, ал.
1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, съдът приема за незаконосъобразно.
Заявителят е лице, което има право на достъп до обществена
информация. Същият е сезирал НЗОК.
Последният има
качеството на задължен субект от категорията на визираните в разпоредбата на
чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ държавен орган, който се ръководи и
представлява от управител.
Законодателят с разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ, е предвидил, че решение
за предоставяне или отказ за предоставяне на обществена информация, вземат
органите или изрично определени от тях лица. По делото е представена заповед №
РД-09-1033/2.11.2021 г., съгласно която управителя на НЗОК е наредил главния
секретар на НЗОК да се произнася с решения за предоставяне или отказ от
предоставяне на обществена информация, при спазване на указаните в ЗДОИ
срокове. Актът
е издаден от компетентен орган.
Разпоредбите на
ЗДОИ уреждат обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена
информация. При анализа на законовите разпоредби относно реализацията на тези
отношения се налага изводът, че задълженият субект по чл. 3 от закона дължи мотивирано писмено
произнасяне. Налице е законов императив
за писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ. Съгласно чл. 3,
ал. 1 от ЗДОИ, законът се прилага за
достъп за обществена информация, която
се създава или съхранява от държавните органи или органите на местно
самоуправление в Република България. Предмет на заявлението може да бъде
обществена информация, каквато според легалното определение на чл. 2, ал. 1 от
ЗДОИ е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и
даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно
дейността на задължените по закона субекти. Понятието „обществена информация“
следва да бъде възприемано като сведение, знание за някого или нещо, свързано с
обществения живот в страната. Тази обществена информация може да се съдържа в
документи или други материални носители, създавани, получавани или съхранявани
от задължените по ЗДОИ субекти. За субектите по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, какъвто
несъмнено е ответникът, е регламентирано задължение да предоставят информация,
която е създадена в кръга на тяхната компетентност и е налична. При подадено заявление по ЗДОИ, задълженият
субект дължи произнасяне с писмен акт по образуваното пред него административно
производство, с който да се произнесе по редовността, допустимостта и основателността на искането.
С оглед
посочената регламентация и съдържанието на оспореното решение - по т.1, 2 и 3 се налага извод, че
оплакванията в жалбата са основателни. Решението съдържа противоречиви
волеизявления, лишено е от яснота и конкретика.
В разпоредителната част е посочено, че се предоставя достъп в цялост,
т.е. по т.1, 2, 3 и 4 от заявлението. В мотивите на оспорения акт макар и
да е посочено, че заявената за
получаване информация има характер на обществена по смисъла на чл.2 от ЗДОИ, както и че НЗОК е задължен субект по
смисъла на закона и следва да осигури информацията, се съдържат и мотиви, че
част от информацията не се събира и съхранява от НЗОК. Главния секретар на НЗОК
не е изложил съображения по отделните точки на искането. Отказът съобразно
изискванията на ЗДОИ не може да се предполага нито от заявителя, нито от съда,
а трябва да е обективиран в писмено решение и да е мотивиран. В оспореното
решение няма формирани мотиви, от които да се определи еднозначно волята на
ответника. В случая производството е приключило с акт, който лишава заявителя
от възможността да разбере какво точно е волеизявлението на органа, дали
предоставя исканата информация в цялост или не. При липса на яснота на
решението, наличието на разпоредителна част с която се предоставя информацията
и лаконични мотиви по т.1 и т.3 от
заявлението, които са в противоречие с разпореденото в акта се налага извод, че
оспореното решение е постановено при допуснато нарушение на процесуалния закон.
Спазването на изискването за мотивиране на акта е гаранция за възможността на
адресата да узнае причината, поради която не се предоставя информацията.
След като
обжалваното решение е непълно, неясно, противоречи и немотивирано, издадено в
нарушение на процесуалните правила и изискванията на чл.28, ал.2 от ЗДОИ, чл.33
и чл. 38 от ЗДОИ , жалбата следва да бъде уважена като основателна. Решението в
обжалваната част следва да бъде отменено на осн. чл. 146, т.2, т.3 и т.4 от АПК
и преписката да се върне на административния орган на осн. чл. 173, ал.2 от АПК
за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая, съобразно
чл. 35 от АПК и произнасяне с мотивиран краен акт в съответствие с изискванията
на ЗДОИ и АПК.
За пълнота на
изложението следва да се посочи, че настоящия съдебен състав споделя голяма
част от наведените от процесуалния представител на ответника доводи в молба вх. № 13744/2022 г., но същите не
кореспондират с мотивите и разпоредителната част на оспореното решение.
При този изход на
спора, искането за разноски на жалбоподателя е основателно. Ответникът следва
да бъде осъден да заплати на Сдружението общо сумата от 610 лв., от които 10
лв. д.т. и 600 лв. адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд- Варна,
двадесет и втори състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Сдружение „Асоциация Хипофиза“ Булстат ********, със
седалище гр. Варна, ул. „****“ № **, ет.*, офис **, представлявано от В. Д.,
против Решение № РД-19-150/27.07.2022 г. на Главния секретар на НЗОК, в
частта на т.1, 2 и 3.
ВРЪЩА на Главния секретар на НЗОК преписката по заявление вх. №
24-03-94/14.07.2022 г. за достъп до обществена информация, депозирано от
Сдружение "Асоциация Хипофиза"
по т.1, 2 и 3 за произнасяне съобразно указанията по тълкуването и
прилагането на закона.
ОСЪЖДА НЗОК да заплати на Сдружение „Асоциация Хипофиза“
Булстат ********, със седалище гр. Варна, ул. „*****“ № **, ет.*, офис **, представлявано
от В. Д. сумата от 610 /шестстотин и десет/ лева разноски по делото.
Решението не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: