№ 145
гр. С., 10.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на шестнадесети април през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ваня Анг. Маркова
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело №
20232200100371 по описа за 2023 година
Предявен е пряк иск на увредено лице срещу застрахователя на прекия причинител
на вредите за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено
увреждане по застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, с правна
квалификация: чл. 432 ал.1 КЗ , вр. чл. 45 ЗЗД и цена – 35 000лв.
В исковата молба ищeцът твърди, че на 29.11.2021 г., в землището на общ. С., при
управление на лек автомобил „Фолксваген Пасат”, с peг. № ********, водачът К. К. Т.
нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил ПТП, в
резултат на което пострадал ищеца като пътник в същия автомобил, стоящ на задна
седалка.
Твърди се, че получил следите телесни увреждания: контузия на дясната ръка в
областта на гривнената става без клинични и от рентгеновите изследвания данни за
фрактура ; счупване на латералния кондил на тибията на левия крак без дислокация на
костните фрагменти, наложило обездвижването на крака с гипсова имобилизираща лонгета.
Контузията в областта на гривнената става на дясната ръка довела до затруднения в
движенията на ръката за срок от около седем дни при нормален ход на оздравителните
процеси. Счупването на латералния кондил на тибията на левия крак, без дислокация на
костните фрагменти е довело до затруднения в движенията на крака за срок не по-малък от
3-5 месеца, при нормален ход на оздравителните процеси.
По случая било образувано ДП № 1606/21 г., по описа на РП - С., а към настоящия
момент e налице влязла в сила присъда №95/08.12.2022г. по НОХД № 412/22 г., на СлРС, с
която виновния водач бил признат за виновен и осъден.
Към датата на ПТП за управлявания от него автомобил е имало имал сключена с
1
ответника застраховка „Гражданска отговорност”, оформена с полица №
BG/02/120003295175, поради което предявил претенцията си пред ответното дружество, но
към днешна дата не му било определено и изплатено обезщетение.
Твърди, че тези телесни повреди му причинили неимуществени вреди- болки и
страдания, които оценя в размер на сумата 35 000 лв. заради значително дългия период на
възстановяване и преживения стрес, той не е отшумял, както и претърпяната психическа
травма.
Моли за съдебно решение, с което ответникът бъде осъден да му заплати сумата 35 000
лв. - обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат на настъпилите
при ПТП на 29.11.2021 г. телесни увреждания, ведно със законната лихва от 16.08.2022 г.,
до окончателното изплащане.
Ответникът е подал отговора на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. Счита иска за
допустим, но неоснователен.
Не оспорва наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
“Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена за процесния автомобил, валидна
към датата на ПТП.
Поради влязлата в сила присъда по НОХД № 412/2022 г. на СлРС, не оспорва факта,
че на посочената дата и място, е настъпило ПТП с участието на застрахования лек
автомобил, при което е пострадал ищецът като пътник в автомобила, а вина за ПТП носи
водача.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия
ищец, който като пътник в застрахования лек автомобил, не бил с поставен предпазен колан,
с което не само нарушил чл. 137а ЗДвП, но и спомогнал за собственото си увреждане,
респективно за увеличаване размера на вредата и този негов принос се оценя на 50%. При
поставен предпазен колан и същия механизъм на ПТП е могъл да избегне или ограничи
травмите.
Оспорва иска и по размер, като несъобразен с твърдените вреди, принципа за
справедливост, залегнал в чл. 52 ЗЗД и съдебната практика.
В с.з. ищецът се явява лично и с процесуален представител, който поддържа иска и
моли да бъде уважен в пълен размер. Претендират разноски, но не представя списък по чл.
80 ГПК.
В с.з. ответното дружество се представлява от пълномощник, който поддържа
възраженията в отговора на исковата молба. Моли за отхвърляне на иска изцяло или за
частичното му уважаване съобразно принципа за справедливост, регламентиран в чл. 52
ЗЗД. Претендира разноски съгласно списък.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното
от фактическа страна:
На 29.11.2021г., около 18.20 часа, по път SLV1083, с посока на движение от гр. С. към
2
с. Тополчане, К. К. Т. управлявал лек автомобил марка “Фолксваген“, модел “Пасат“, с per.
№ ********
В същия автомобил пътували трима души, един от които ищеца, който стоял на
задната лява седалка / зад водача/, а до него стоял св. И. И..
По същото време , но в обратната посока, от с. Тополчане към гр. С. , се движел лек
автомобил “Рено Меган Сценик“, с per. № ******** управляван от И. С. Д..
Поради движение с несъобразена скорост и мокра пътна настилка, водачът на
автомобил “Фолксваген Пасат“- К. Т., загубил управление над управляваното от него МПС
и навлязъл в лентата за насрещно движение, по която в този момент се движел лекия
автомобил „Рено Меган Сценик“, управляван от И. С. Д., в резултат на което настъпил
челен удар между двата автомобила, при който ищеца получил телесни увреждания .
По случая е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лице №
337/29.11.2021г и образувано ДП № 1606/2021г по описа на РУ МВР-С. , приключило с
внасяне в съда на обвинителен акт срещу водача К. К. Т., по който е образувано НОХД №
412/2022 по описа на РС-С..
С влязла в сила присъда №90/05.07.2022г по НОХД № 412/2022г на РС-С., подс. К. К.
Т. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. чл.343 ал..3, предл.3,б.“А“, предл.2,
вр. с ал.1 б.“Б“ предл.2,вр. чл. 342 ал.1 НК, за това ,че на 29.11.2021г, в гр.С., на път
SLV1083, , на 1 км, при управление на лек автомобил марка “Фолксваген“, модел “Пасат“,
с per. № ******** нарушил правила за движение по пътищата- чл. 8 ал.1 ЗДвП, чл. 20 ал.1
ЗДвП., чл. 20 ал.2 ЗДвП, чл. 21 ал.1 ЗДвП, и по непредпазливост причинил средна телесна
повреда на повече от едно лице/ И. С. Д., И. Тодоров И. и С. В. С./ , като на С. В. С.
телесната повреда се изразява в счупване на латералния /външния/кондил на тибията
/големия пищял/ на левия крак, без дислокация на костни фрагменти, довело до трайно
затрудняване движенията на левия долен крайник.
С решение № 95/08.12.2022г по ВНОХД № 420/2022г на СлОС, присъдата на СлРС е
изменена, като подс. К. К. Т. е признат за невинен и оправдан по повдигнато му обвинение
за нарушение на чл. 8 ал.1 ЗДвП , чл. 20 ал.2 ЗДвП и чл. 21 ал.1 ЗДвП.
Техническата причина за възникване на ПТП, е навлизането на лекия автомобил
„Фолксваген Пасат“ в насрещната за водача пътна лента за движение, без да пропусне
движещия се в обратна посока лек автомобил „Рено Сценик“.
С действията си водачът на „Фолксваген Пасат“ навлязъл в опасната зона за спиране
на автомобила „Рено Сценик“.
Водачът на „Фолксваген Пасат“ е имал техническата възможност да предотврати ПТП, като
непрекъснато контролира автомобила и запази движението в собствената лента, но водачът
на „Рено Сценик“ е нямал техническата възможност да предотврати ПТП към момента на
навлизането на „Фолксваген Пасат“ в неговата пътна лента.
Автомобилът „Фолкваген Пасат“ е бил оборудван с триточкови инерционни колани за
3
всяко едно от местата.
Според заключението на СТЕ и СМЕ, към момента на настъпване на ПТП, ищецът е
бил с поставен предпазен колан.
В резултат на настъпилото ПТП, той получил фрактура на латералния
/външния/кондил на тибията /големия пищял/ на лявата подбедрица с нарушена функция-
болезненост със силно затруднено движение на левия крак и натъртване на дясната
гривнена става.
Тези увреждания са причинени от удари с или върху тъпи и тъпоръбести предмети-
повърхности и оборудване на автомобилното купе, най- вероятно в гърба на предната дясна
седалка , т.е. увреждания, получени вътре в автомобилното купе.
След рязко намаляване на скоростта и спиране на автомобила, след удара в другия
автомобил, в който е пътувал ищеца, тялото му е продължило движението си напред по
инерция и е ударил в гърба на предната лява седалка лявото си коляно и дясната китка, тъй
като е стоял на задната седалка, в ляво зад водача.
Фрактурата на левия крак е довела до трайно затрудняване движенията на левия
долен крайник. Тя е причинявала на ищеца болки за срок от около 3 месеца, а походката е
била осъществявана с помощни средства- патерици и бастун.
Ищецът е лекуван само консервативно, чрез обездвижване с наложена туторна ортеза
и се придвижвал с помощта на патерици. Възстановяването ме било основно чрез
физически покой и рехабилитацинни процедури.
За около месец ищецът се придвижвал с патерици, а след това и с бастун. Налагало
се е да ползва чужда помощ при битови нужди , при качване и слизане в автомобил, при
движение по стълби и др.
При този вид фрактура според заключението на СМЕ, възстановяването е на базата на
обездвижване, което трае 4 седмици. Срокът на нетрудоспособност: за физически труд е от 4
до 6 месеца, за нефизически труд- 4-5 месеца, при обичаен оздравителен процес, без
усложнения.
Към момента на извършения преглед, в.л. установява, че ищеца е в добро общо
съС.ие, с оплаквания за лека болезненост при претоварване на лявата колянна става, при
студено време и при продължително стоене клекнал, понякога и чувство за изтръпване,
които не му нарушават осезателно качеството на живот.
Същото се отнасяло и за дясната гривнена става- дискретна болезненост при
претоварване по време на работа.
Целият възстановителен период при ищеца е продължил около четири-пет месеца, три
от които той е бил с шина на крака, изпитвал е болки, накуцвал и в продължение на три
месеца бил неработоспособен.
По отношение на лек автомобил „Фолксваген Пасат" с рег. №******** е имало
сключена застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, с период на покритие
4
01.12.2020- 30.11.2021 г.
На 16.08.2022 г. ищецът депозирал до ответника писмена застрахователна претенция
за обезщетение за неимуществени вреди, но ответникът не му предложил плащане в
законоустановения 3- месечен срок.
Горната фактическа обстановка е установена въз основа на съвкупна преценка и
събраните по делото писмени доказателства, ценени като относими и допустими.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото двама свидетели като преки
, непосредствени и безпротиворечиви.
Приема заключенията на изслушаните по делото СМЕ и СТЕ като обосновани, ясни
и неоспорени от страните.
Така приетото за установено от фактическа страна, мотивира следните правни
изводи:
Предявен е пряк иск по чл. 432 ал.1 КЗ на пострадало лице срещу застрахователя на
деликвента за плащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в
резултат на деликт, виновно причинен от водача на МПС, застраховано при ответника, по
риска „гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Искът е процесуално допустим, а преценен по същество- частично основателен и
доказан.
Страните не спорят относно наличието на застрахователно правоотношение между
ответника и водача на автомобила, валидно към деня на увреждащото събитие, по
застраховка “гражданска отговорност“ на автомобилистите.
По делото се установи, че ищецът е изпълнил задължителната процедура за
доброволно уреждане на спора със застрахователя, която съгласно чл. 498 КЗ е условие за
допустимост на иска.
Приключването на производството по доброволно уреждане на спора в рамките на 3-
месечния рекламационен срок е условие за допустимост на иска, като в настоящия случай
то е отдавна приключило.
За да възникне субективното право по чл.432 ал.1 КЗ, е необходимо освен наличие на
застраховка „гражданска отговорност“ , валидна към датата на увреждащото събитие, и
наличието на деликт с всички елементи от неговия сложен фактически състав, а именно:
деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка, вина на причинителя.
Водачът на застрахования лек автомобил „Фолкваген Пасат" с рег. № ********- К. К.
Т., е признат за виновен и осъден с влязла в сила присъда, с която на основание чл. 300
ГПК, гражданският съд да е обвързан относно авторството, противоправността на деянието
и вината.
Тези елементи от фактическия състав на деликта са доказани в наказателния процес и
не се нуждаят от повторно доказване в граждански процес.
5
Ищецът следва да докаже само вида и размера на претърпените вреди.
Вредите като вид, характер, интензитет и че са настъпили в причинна връзка от
процесното ПТП, се установяват от заключението на изслушаната СМЕ и свидетелските
показания на двама свидетели.
Съобразно критерия за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД и трайната съдебна
практика, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се вземат
предвид обективно съществуващи обстоятелства, които са различни за веки конкретен
случай.
Тези обстоятелства са: вида, броя и характера на претърпените увреждания;
продължителността и интензитет на болките и страданията, продължителността на
лечебния и възстановителен период; наличието на остатъчни негативни последици, възраст
на пострадалия и др.
Ищецът е претърпял една средна и една лека телесна повреда, които са му
причинила болки и страдания за около 3 месеца. След инцидента е имал нужда от помощ
при обслужване на битовите нужди. Целият възстановителен период е продължил около 4-5
месеца, без усложнения и е възстановен напълно от травмата, макар и с лека болезненост
при промяна на времето и при натоварване на крайника.
Като се има предвид, че се касае за мъж на 52г, който към датата на ПТП е бил на
50г, претърпените болки и страдания, тяхната продължителност и интензитет,
продължителността на възстановителния период, протекъл без усложнения, че се е
възстанови напълно от увреждане, съдът намира за справедливо обезщетение за
неимуществени вреди сумата 30 000 лв.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
ищеца, който пътувал в автомобила без поставен обезопасителен колан, с което нарушил
чл. 137а ЗДвП и способствала за собственото си увреждане.
Възражението е неоснователно.
Релевантно за съпричиняването е конкретно поведение- действие или бездействие на
пострадалия, чието проявление се явява пряка и непросредствена причина за произлезлите
вреди и без което не би се стигнало до настъпване на вредоносния резултат или
вредоносните последици биха били в по-малък обем.
Дори безспорните нарушения на ЗДвП от страна на пострадалия имат значение при
преценката на приноса му, само ако се намират в причинна връзка и са допринесли за
настъпване на вредоносните последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от
фактическия състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Приносът не трябва да е предполагаем, а да има категорични доказателства, че вредите
не биха настъпили, респ. не биха били в този обем, ако по време на произшествието,
пострадалият е бил с поставен предпазен колан.
От заключенията на СМЕ и СТЕ, може да се направи категоричния извод, че ищецът,
6
като пътник в застрахования лек автомобил, е бил с поставен предпазен колан, което води
до извод за неоснователност на възражението за съпричиняване.
Обезщетението за неимуществени вреди се присъжда ведно със законна лихва
,считано от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно
събитие, която дата е 16.08.2022г.
От тази дата за застрахователя настъпва задължението да заплаща лихва за забава по
чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3 от КЗ.
На основание чл. 78 ал.1 ГПК, съразмерно на уважената част от иска, съдът присъжда
в полза на ищеца разноски в размер на 3308.57лв от общо 3860лв, в т.ч. 360лв- за
възнаграждение на в.л. и 3500лв-адв. възнаграждение, платено в брой.
На основание чл. 78 ал.3 ГПК, ищецът дължи на ответника разноски съразмерно на
отхвърлената част от иска , в размер на 651.43лв. от общо 4560 лв, съгласно представения
списък по чл. 80 ГПК., който включва: 360лв- за възнаграждение в.л и 4200лв- адв.
възнаграждение с включен ДДС, платено в брой.
Страните не са направили възражение за прекомерност по чл. 78 ал.5 ГПК, поради
което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Ответникът дължи заплащане на д.т. в размер на сумата 1 200лв.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД„БУЛ ИНС“АД, със седалище и адрес на управление гр.София, район
„Лозенец“, бул.„Джеймс Баучер“№87, ЕИК-********* , представлявано заедно от С. С.ов П.
и К. Д. К., да заплати на С. В. С. от гр.К., обл. Б., ул. П. Б. № ***, с ЕГН – ********** и
съдебен адрес: гр. С., ул. „Д. У.“ “ № *, ет.*,, чрез адв. С. К., сумата 30 000 лева / тридесет
хиляди лева/- обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от телесни увреждания,
получени при пътно-транспортно произшествие на 29.11.2021г, причинено виновно от К. К.
Т., като водач на лек автомобил “Фолксваген Пасат“, с per. № ******** ведно със законната
лихва, считано от 16.08.2022г до окончателното изплащане и сумата 3308.57лв лв -
разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск по чл. 432 ал.1 КЗ - до пълния му размер от 35 000лв.
ОСЪЖДА С. В. С. от гр.К., обл. Б., ул. П. Б. № ***, с ЕГН – ********** и съдебен
адрес: гр. С., ул. „Д. У.“ “ № *, ет.*,, чрез адв. С. К., да заплати на ЗД„БУЛ ИНС“АД, със
седалище и адрес на управление гр.София, район „Лозенец“, бул.„Джеймс Баучер“№87,
ЕИК-*********, представлявано заедно от С. С.ов П. и К. Д. К., сумата 651.43лв. лв,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗД„БУЛ ИНС“АД, със седалище и адрес на управление гр.София, район
„Лозенец“, бул.„Джеймс Баучер“№87, ЕИК-********* , представлявано заедно от С. С.ов П.
7
и К. Д. К., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на С.ски окръжен
съд държавна такса в размер на 1 200лв.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Б., в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________
8