№ 119
гр. Харманли, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ПЕТНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи август през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Д. И.ОВА-ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Т.Г.Ч.
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. И.ОВА-ГЕОРГИЕВА
Административно наказателно дело № 20225630200414 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на Б. С. М., ЕГН **********, с адрес гр. Симеоновград, ул.
*** против Наказателно постановление № 22-0271-000549 от 17.06.2022г., издадено от
Началник Група към ОДМВР – Хасково, РУ – Харманли, с което на жалбоподателя на
основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 3000,00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за
нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
Срещу издаденото наказателно постановление /НП/ в законоустановения срок е
постъпила жалба от Б. М., с която моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно
постановление. Твърди, че същото е изготвено в нарушение на закона и при непълнота на
доказателствата. Жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че на посочената дата е бил
на площад „Трети март“, но посочва, че на пътното платно е имало разпилян пясък и при
потегляне на автомобила, същият се приплъзнал, от което се възпроизвел звука от форсаж.
Жалбоподателят счита, че случилото се дължало на разположения пясък на платното и на
автоматичната антиблокираща система на процесния автомобил.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят Б.
М., редовно призован, се явява лично и с упълномощения по делото адвокат С.. Въз основа
на доказателствената съвкупност пледира за отмяна на наказателното постановление.
Въззиваемата страна началник Група към ОДМВР-Хасково, РУ-Харманли, редовно
призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Харманли, редовно
призовани, не изпращат представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 01.06.2022г. на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на
административно нарушение серия АД № 057160 от свидетеля И. Г. К. на длъжност
1
командир на отделение при ПУ Симеоновград към РУ-Харманли в присъствието на
свидетеля В. Д. В., за това, че в гр. Симеоновград на пл. Трети март зад Бистро „Кинг“
управлявал собствения си лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № ****, като не използвал пътя,
отворен за обществено ползване в съответствие с неговото предназначение за превоз на
пътници и товари, като подавал рязко газ, повишавал оборотите на двигателя, превъртал
задвижващите колела на автомобила и преднамерено го извеждал извън контрол.
АУАН бил издаден в присъствието на нарушителя и бил подписан без възражения.
На същата дата – 01.06.2022г. на жалбоподателя бил връчен и препис от акта.
Въз основа на АУАН било издадено наказателно постановление № 22-0271-000549 от
17.06.2022г. от П.Д.П. на длъжност Началник група към ОДМВР Хасково, РУ Харманли, с
което на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП на жалбоподателя било наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 3000,00 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
С оглед разкрИ.е на обективната истина в хода на въззивното производство са
събрани показанията на актосъставителя И. Г. К., на свидетелите по АУАН В. В. и М. В. и
на свидетелите А.А. и А.М.. Изложените от свидетелите факти и обстоятелства не следва да
бъдат преповтаряни, а ще бъдат обсъдени при преценка за осъществяване на процесното
административно нарушение.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи от
правна страна:
По допустимостта на жалбата:
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от връчването на наказателното постановление. Жалбата е подадена
на 21.07.2022г., а видно от представеният заверен препис на обжалваното наказателно
постановление, същото е било връчено лично на нарушителя на 18.07.2022г.
Подадена е срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 59, ал. 1 вр. чл. 58д от
ЗАНН, от надлежно процесуално легитимирана страна – наказаното лице. Жалбата съдържа
всички законовоизискуеми реквизити.
По основателността на жалбата:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
винаги инстанция по същество съгласно чл. 63 от ЗАНН. Това означава, че съдът следва да
провери законността, тоест дали правилно са приложени процесуалния и материалния закон.
В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно следва да провери дали процесните
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона срокове и
писмена форма.
Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи при спазване на
териториалната и материалната компетентност.
Със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г., на Министъра на вътрешните работи са
определени компетентните органи за издаване на АУАН и НП във връзка с нарушения на
ЗДвП. Съгласно горепосочените заповеди право да издават АУАН имат командири на
отделения в ОДМВР и в техните териториални структурни звена, а наказателните
постановления могат да бъдат издавани от началниците на група в РУ при ОДМВР на
обслужваната територия. Следователно процесните АУАН и НП са издадени от лица,
притежаващи съответната материална и териториална компетентност.
На следващо място съдът установи, че са спазени сроковете, предвидени в чл. 34 от
ЗАНН. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три
месеца от открИ.е на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
2
нарушението, а съгласно ал. 3 - образуваното административнонаказателно производство се
прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от
съставянето на акта.
На 01.06.2022г. при извършване на проверка е установено както нарушението, така и
нарушителя, като на 01.06.2022г. в присъствието на нарушителя е издаден и процесния
АУАН. В такъв случай законовият тримесечен срок за издаване на АУАН от открИ.е на
нарушителя е спазен. С оглед датата на съставяне на АУАН очевидно е спазен и
едногодишният срок за издаване на АУАН от извършването на нарушението.
Процесното НП е издадено на 17.06.2022г., с което е спазена разпоредбата на чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН, която предвижда съставянето на НП в шестмесечен срок от издаването на
АУАН.
Спазено е изискването на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Актът за установяване на
административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които
са присъствали при извършване или установяване на нарушението, а при липса на
свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при
невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама
други свидетели, като това изрично се отбелязва в него.
В конкретния случай АУАН е съставен в присъствието на двама свидетели
едновременно присъствали на извършване на нарушението, установяването му и на
съставянето на процесния АУАН.
Процесният АУАН е подписан както от съставителя му, така и от свидетелите,
посочени в него. В изпълнение на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е предявен на нарушителя за
запознаване със съдържанието му и подписан от жалбоподателя. Тези обстоятелства се
установяват както от самия АУАН, така и от свидетелските показания. Съгласно чл. 43, ал. 2
от ЗАНН при подписване на АУАН-а на жалбоподателя е връчен препис от него, като за
целта е съставена разписка и е отбелязана датата на връчване – 01.06.2022г. Указано му е
правото в тридневен срок от връчването на АУАН да направи допълнителни възражения.
Настоящият съдебен състав намира, че са спазени законовите разпоредби на чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН и не споделя изложените от жалбоподателя доводи за нарушение на им.
Обжалваните АУАН и НП са издадени при спазване на изискванията за тяхната форма и
съдържание.
В процесния АУАН са посочени имената и длъжността на актосъставителя (И. Г. К. –
командир на отделение), датата на съставяне на АУАН (01.06.2022г.) и датата и мястото на
извършване на нарушението (01.06.2022г. в гр. Симеоновград на пл. Трети март зад Бистро
„Кинг“). В него е описано, че жалбоподателят Б. С. М., ЕГН **********, с адрес гр.
Симоеновград, ул. *** – чл. 42, т. 6 от ЗАНН е извършил нарушение на чл. 104б, т. 2 от
ЗДвП (законните разпоредби, които са нарушени – чл. 42, т. 5 от ЗАНН), за което в
присъствието на свидетелите В. Д. В., родена на ****. и М. А. В., родена на ****, (чл. 42, т.
7 от ЗАНН) е съставен АУАН-а, без възражения на нарушителя (чл. 42, т. 8 от ЗАНН).
Видно от съдържанието на наказателното постановление то е издадено от П.Д.П. –
началник група към ОД на МВР Хасково, РУ-Харманли на 17.62.2022г. с номер № 22-0271-
000549, въз основа на АУАН № АД 057160 от 01.06..2022г., издаден от И. Г. К. – арг. чл. 57,
ал. 1, т. 1 – т. 3 от ЗАНН.
Със същото на Б. С. М., ЕГН **********, с адрес гр. Симоеновград, ул. *** (чл. 57,
ал. 1, т. 4 от ЗАНН) е наложено наказание „Глоба“ в размер на 3000 лева и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца (чл. 57, ал. 1, т. 7 от ЗАНН) за нарушение на
чл. 104б, т. 2 от ЗДвП (чл. 57, ал. 1, т. 6), като при определяне на наказанието са били взети
предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване, смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, както и имотното състояние на дееца (чл. 57, ал.
1, т. 8 от ЗАНН). На основание чл. 57, ал. 1, т. 13 от ЗАНН е посочено, че същото подлежи
на обжалване в четиринадесетдневен срок от връчването му по реда на чл. 59 от ЗАНН пред
3
Районен съд – Харманли чрез наказващия орган.
В чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН е предвидено изискване в съдържанието
съответно на АУАН и НП да се съдържа описание на нарушението. Задължението на
актосъставителя съответно на административнонаказващия орган да направи описание на
извършеното нарушение и на обстоятелствата, при които е било извършено, е свързано с
установяването на кръга на доказателственорелевантните факти, преценка на правилната
квалификация на нарушението, преценка на материалната компетентност на наказващия
орган, преценка на конкретната степен на обществена опасност на деянието и неговия
извършител и не на последно място осигуряване на възможност за нарушителя да разбере
фактическите и правните рамки на обвинението.
По аналогия от тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002г., постановено по тълк. д. №
2 от 2002г. на ВКС, ОСНК може да се приеме, че изискванията на чл. 42, т. 4 съответно на
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН ще са изпълнени тогава, когато в АУАН и НП са посочени всички
обективни и субективни признаци на вмененото нарушение.
Aдминистративнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за
извършване на нарушение по чл.104б, т. 2 от ЗДвП. Посочената правна норма предвижда
забрана за водачите на моторни превозни средства да използват пътищата, отворени за
обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари. Съгласно т. 25 на § 6 от ДР на ЗДвП "водач" е лице, което
управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или
кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. В процесните АУАН
и НП е описано, че на 01.06.2022г. в 12:35 часа в гр. Симеоновград на пл. Трети март зад
Бистро „Кинг“ управлявал собствения си лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № ****, тоест
посочен е първият елемент от обективна страна на нарушението – жалбоподателят да има
качеството на водач на пътно превозно средство. В съдържанието на процесните АУАН и
НП е описано поведението на водача на лекия автомобил – подаването рязко на газ,
повишаване на оборотите на двигателя, превъртане на задвижващите колела на автомобила
и преднамереното му извеждане извън контрол. Това описание на движението и начинът на
управление на лекия автомобил изпълва състава на административното нарушение от
обективна страна. Подобно поведение не може да се цени като използване на пътищата
отворени за обществено ползване с цел превоз на хора и товари.
Предвид изложеното до момента съдът намира, че не са допуснати нарушения нито
на материалния, нито на процесуалния закон при издаването на обжалваното НП.
Процесното НП е законосъобразно и издадено при спазване на предвидената в закона
административна процедура.
Административнонаказателната отговорност може да се ангажира само при
установяване по категоричен и безспорен начин на извършване на деяние, съставляващо
административно нарушение, и неговото авторство. В процесния случай от доказателствата
по делото по ясен и категоричен начин се установява както извършването на нарушението,
така и автора му. Разгледани в своята съвкупност -събраните писмени и гласни
доказателства водят до единствено възможен извод за извършване на твърдяното
нарушение.
От събраната доказателствена съвкупност се установява по ясен и категоричен начин
както авторството на деянието, така и самото нарушение. Не е спорно по делото, че
жалбоподателят на процесната дата е управлявал лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № **** в
гр. Симеоновград, както и че площад Трети март е приравнен на път, отворен за обществено
ползване – арг. Наредба № РД-02-20-2 от 28.08.2018г. за проектиране на пътища.
Свидетелите В. В. и М. В. са категорични, че лицето, което е управлявало лек автомобил
„Ауди А4“ с рег. № **** е жалбоподателят, включително в съдебно заседание изрично
посочват жалбоподателя, като човекът, който са видели.
От показанията на свидетелите В. В. и М. В. безспорно се установява извършване на
4
процесното нарушение. Свидетелите са възприели силен звук - „силни въртежи от
автомобил“. Въртенето на автомобила е предизвикало вдигането на камъчета от пътната
настилка, ударили спрените автомобили. Свидетелите са възприели звуци от форсиране на
двигател. Свидетелите посочват, че от тръгването на автомобила били останали следи по
пътната настилка. Свидетелката В. разказва, че след тръгването на жалбоподателя имало
следи по настилката и се бил вдигнал прах.
Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя досежно достоверността на
показанията на свидетелите В. В. и М. В., тъй като били заинтересовани от изхода на
делото. Съдът дава вяра на показанията им, тъй като са последователни, подробни и
логични. Съдът поставя показанията им в основата на доказателствените си изводи,
кредитирайки ги за достоверни. Показанията изясняват факти, интересуващи процеса и то
по начин, който не оставя съмнение за наличието на предубеденост или съзнателно
изопачаване на фактите. Вероятността свидетелят да бъде заинтересован в полза или във
вреда на една от страните следва да бъде преценена от съда с оглед на всички други данни
по делото. Съдът не намира пречка да ползва показанията им при формиране на свободното
си вътрешно убеждение, доколкото същите кореспондират с останалите, събрани
доказателства по делото. Съдът не може да игнорира показанията на свидетели само поради
евентуалната им заинтересованост, а е задължен да прецени достоверността им, чрез
цялостна съпоставка на всички доказателства по делото.
По делото е разпитан и свидетелят И. К.. Същият не е свидетел на извършване на
нарушението, но е свидетел по установяването му и показанията му се намират в такава
логическа връзка с тези на свидетелите В. В. и М. В., че правят изводът за авторството на
деянието и извършване на твърдяното нарушение единствено възможен.
Свидетелят К. разказва, че на процесното място в гр. Симеоновград, пл. Трети март е
имало видими следи от „въртене на гуми“. При извършване на обход свидетелят е установил
жалбоподателя да управлява лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № ****, а при разговор с него
същият е признал, че извършил твърдяното деяние.
От обективно установените факти превъртането на гумите, силния звук, вдигането на
прах, отхвърчането на камъчета при тръгването на процесния автомобил на височина и със
сила достатъчна да нанесе повреди на паркиран лек автомобил може да се направи извод, че
жалбоподателят е използвал път за обществено ползване не по предназначение - за превоз на
хора и товари, а за извършване на „дрифт“.
По делото са разпитани и свидетелите А.А. и А.М., чиито показания не разколебават
изводът на съда за извършване на процесното административно нарушение. Свидетелите А.
и М. не са възприели тръгването на жалбоподателя от процесното място. Свидетелят А.
изрично посочва, че заведението „Кинг“ има два входа, като той и свидетелят М. са вървели
покрай главния му вход, а не задния, където се товарела стоката. Свидетелят А. е възприел
движението на жалбоподателя в друг момент различен от процесния. В тази посока са и
показанията на свидетеля М.. Свидетелят М. разказва, че за бистро „Кинг“ може да се влезе
през главния му вход от стълбите, от казиното отново по стълбите и от задния вход зад
хотела. На процесната дата според показанията на М. Б. излязъл от задната страна на хотела,
като изрично посочва, че Б. не е излязъл от задния вход на „Кинг“ - „Задният вход на
„Кинг“ е точно до киното има една будка и там е задният вход. Той излезе от другата
страна“.
Ето защо макар тези свидетели да разказват за едно плавно бавно потегляне на
жалбоподателя при движението му с процесния лек автомобил те не разколебават и не
противоречат на останалите събрани доказателства. Свидетелските показания на
свидетелите В.и касаят тръгването на жалбоподателя от задния вход на заведението „Кинг“,
към което при движението си двамата свидетели не са имали виД.ст и не са възприели.
Ето защо съдът намира, че извършването на нарушението се установява по безспорен
начин от събраната по делото доказателствена съвкупност.
5
Съгласно чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, който организира или участва в
нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване или ги ползва
за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, се
наказва с административно наказание "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12
месеца и административно наказание "Глоба" в размер на 3 000 лв. Приложената от АНО
санкционна норма на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП съответства на установеното нарушение.
Административните наказания са правилно и законосъобразно определени както по
вида си, така и по размер, индивидуализиран в предвидения от закона такъв – фиксиран за
посочените размери. Правна възможност за намаляване на наложените административни
наказания не съществува, предвид фиксирания размер на санкциите, поради което по пряк
аргумент от закона липсва основание за определянето им под този минимум. Така
наложените с обжалваното НП административни наказания за процесното нарушение, Съдът
намира за необходими за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на
установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху
гражданите.
С оглед направените изводи за установяване по несъмнен и категоричен начин на
нарушението, авторството и вината на жалбоподателя, за липса на допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, за правилното приложение на материалния закон и за
определяне на справедливи и съответни на нарушението наказания съдът счита, че
оспореното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С въвеждането на разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН се предвиди възможността в
производството по оспорване на наказателни постановления и електронни фишове да се
присъждат разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК когато съдът отхвърли
оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с
поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско
възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. Такива обаче не
са били поискани от административнонаказващия орган, поради което не следва да му се
присъждат.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, районен съд - Харманли,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0271-000549 от 17.06.2022г.,
издадено от Началник Група към ОДМВР – Хасково, РУ – Харманли, с което на Б. С. М.,
ЕГН **********, с адрес гр. Симеоновград, ул. *** на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от
ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 3000,00 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2
от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
уведомяването на страните за изготвянето му пред Административен съд – Хасково.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
6