Р Е Ш Е Н И Е
№ 1288 21.09.2021 година град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-БУРГАС, първи състав, в открито
заседание на петнадесети септември две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар:
Кристина Линова
като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1284 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), във връзка
с чл.145 и следващите от Административно процесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по
жалба на А.Е.К. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, против Заповед за
прилагане на ПАМ № 21-0769-000677 от 31.03.2021г. С оспорената заповед, на
жалбоподателя била наложена принудителна административна мярка (ПАМ), на
основание по чл.171, т.1, б.“д“ от ЗДвП – „временно отнемане на свидетелство за управление на моторно
превозно средство на водач ДО ЗАПЛАЩАНЕ НА ДЪЛЖИМАТА ГЛОБА“.
Жалбоподателят
изразява становище за незаконосъобразност на издадената заповед, в която
липсвали в необходимата конкретика фактически основания за издаването й. Не
били посочени сроковете за доброволно
изпълнение на наложените глоби, във връзка с описаните в административния акт
електронни фишове и НП, респективно не ставало ясно кога този срок е изтекъл.
Не ставало ясно дали описаните в заповедта ЕФ са влезли в сила.
В
първото съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се явява, като
поддържа жалбата и моли заповедта да бъде отменена, като незаконосъобразна.
Ответникът по
жалбата– Росица Паязова- началник на група в
ОД МВР–гр.Бургас, сектор „Пътна полиция“, не се явява и представлява в съдебно
заседание.
Представя административната преписка свързана с издаване на заповедта. Не взема
становище по жалбата.
Видно от
вписване върху процесната заповед (заверен препис на л.5), същата била връчена на жалбоподателя
лично, срещу подпис, на 14.05.2021г. Жалбата срещу процесната заповедта е депозирана
чрез сектор „ПП“, в срока по чл.149, ал.1 АПК, от лице, което е адресат на
административния акт, съответно има правен интерес от оспорването по смисъла на
чл.147, ал.1 от АПК, тъй като адм. акт е неблагоприятен за него. Следователно,
жалбата е процесуално ДОПУСТИМА.
При разглеждането
й по същество, съдът съобрази следното:
Относно установените по делото факти:
От представените
в административната преписка доказателства се установява, че на 30.03.2021г. на
жалбоподателя е съставен акт за установяване на нарушение, съгласно чл.190,
ал.3 от ЗДвП, за това, че на същата дата в гр.Бургас управлявал собствения си
лек автомобил „Хонда ЦР“, с рег.№ А 4743 НР, като след направена справка от
служителите на пътна полиция е било установено, че водачът има незаплатени
глоби по три описани в акта ЕФ, както и едно НП, за които се сочи, че са влезли
в законна сила.
По делото бяха
изискани двукратно и са приложени цитираните в акта и в заповедта за прилагане
на ПАМ 3 броя ЕФ и едно наказателно постановление.
Видно от
удостовереното от сектор „ПП“ фишовете са влезли в сила, както следва:
ЕФ, серия К, с №
3908971, връчен на 28.10.2020г., респективно влязъл в сила на 12.11.2020г.
ЕФ, серия К, с №
3963231, връчен на 28.10.2020г., респективно влязъл в сила на 12.11.2020г.
Приложено е
писмо и сканирано /заверено с оригинала/ копие на НП № 20-0434-000044 от
29.07.2020г., издадено от Началника на РУ 02 на МВР-гр.Бургас, като се
установява, че е връчено на 29.10.2020г. и е влязло в законна сила на
06.11.2020г.
Представената
справка и приложените писмени доказателства не установяват надлежно връчване на
ЕФ, серия К, с № 4044110, издаден от ОД на МВР-гр.Бургас.
С определение за
конституиране на страните, насрочване на делото и разпределение на
доказателствената тежест № 1336 от 23.06.2021г. /л.18 от делото/ изрично бе
указано на жалбоподателя, че носи доказателствена тежест да установи фактите и
обстоятелствата, на които основава своите възражения, ако твърди че описаните в
заповедта 3 броя ЕФ и 1 бр.НП не са влезли в сила, противно на посоченото в материалите
по преписката, обсъдено по-горе.
Такива
доказателства в хода на производството не са ангажирани. Видно от цитираните НП
и отразените в тях официални удостоверявания, всички те са били надлежно
връчени на адресата си, срещу подпис, съгласно чл.58, ал.1 от ЗАНН, а
съпоставянето на датата на връчване и изтичане на 7-дневния срок /по отношение на цитираното НП/,
респективно 14-дневния срок /спрямо двата
описани ЕФ/ за обжалване сочи, че действително санкционните актове са
влезли в сила, съгласно чл.64, б.“б“ ЗАНН, при липса на данни за осъществено
обжалване на което и да е от тях пред съответния компетентен съд, с изключение
на ЕФ, серия К, с № 4044110, издаден от ОД на МВР-гр.Бургас, за който според
заявеното и в отговора на сектор „Пътна полиция“- гр.Бургас не са налице данни
за връчване.
Съгласно чл.190,
ал.3 от ЗДвП „Наложеното наказание
"глоба" се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на
наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или
определение на съда при обжалване.“
Следователно, с
описване на конкретното НП и ЕФ, който е влязъл в сила на конкретно описаната
дата в административния акт, ответният орган е изпълнил задължението си за
посочване на фактическите и правни основания за издаването на акта за налагане
на ПАМ, противно на изложеното от жалбоподателя. Срокът за доброволно изпълнение
е нормативно установен, съгласно чл.190, ал.3 от ЗДвП и към датата, когато е
осъществена проверката- 30.03.2021г. очевидно е изтекъл, при положение, че
двата ЕФ са влезли в сила на 12.11.2020г., а цитираното НП е в законна сила от
06.11.2020г.
При така установените факти, съдът
обосновава следните изводи от правна страна:
1. Съгласно
чл.172, ал.1 от ЗДвП, ПАМ от процесния вид (по чл.171, т.1) се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица.
Със заповед №
251з-209 от 18.01.2017 г. на Директора на ОД МВР –гр.Бургас за оправомощаване
на длъжностни лица от ОД МВР да издават заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП /л.10
от делото/, на началниците на групи в сектор „Пътна полиция“ изрично са
възложени правомощия по издаване на заповеди от вида на процесната, с оглед
упоменатото в т.1.4 от заповедта. Предвид изложеното съдът приема, че процесният
административен акт за прилагане на принудителната административна мярка, е
издадена от компетентен орган –
началник на група в сектор „ПП“ при ОД МВР-гр. Бургас, съобразно разпоредбата
на чл.172, ал.1 от ЗДвП.
2. С оглед
разпоредбите на чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК, заповедта е издадена
в предвидена от закона писмена форма и
съдържа изискуемите реквизити, като противно на изложеното в жалбата се
съдържат фактическите и правни основания за издаването й.
3. Съдът констатира, че при издаване на заповедта
не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
С Решение № 3 от 23.03.2021г. по
конституционно дело № 11 от 2020г. по описа на Конституционния съд на Република
България, нормата на чл.171, т.1, буква „д“ от ЗДвП е обявена за противоконституционна. Този акт на КС
на РБ е обнародван в Държавен вестник, бр.26 от 30.03.2021г.
Съгласно чл.151, ал.2 от Конституцията на Република България „Решенията
на Конституционния съд се обнародват в "Държавен вестник" в 15-дневен
срок от приемането им. Решението влиза в сила три дни след обнародването му.
Актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на
решението в сила.“ Вярно е, че към 31.03.2021г., когато е издадена
процесната заповед решението на КС на РБ, с което разпоредбата на закона
/правно основание/ за постановяване на заповедта /чл.171, т.1, б.“д“ от ЗДвП/ е обявено за противо-конституционно, не
е влязло в законна сила. Актът на КС е влязъл в сила три дни след обнародване в
Държавен вестник на 30.03.3021г., т.е. на 03.04.2021г. Обаче, относно
действието на решението на Конституционния съд, с което се обявява
противоконституционността на закон, по отношение на заварени правоотношения и
правоотношения, предмет на висящи съдебни производства, с оглед разпоредбата на
чл.151,
ал.2 изр.трето от Конституцията са дадени задължителни указания в т.2 от Решение № 3 от 28.04.2020г. по конституционно дело № 5 от 2019г. В
този акт Конституционният съд на Република България е постановил, че: "Прилагането на обявения за
противоконституционен закон към висящо производство е в противоречие с принципа
на върховенство на Конституцията и
нарушава забраната на чл.5, ал.1 – никой закон не може да противоречи на Конституцията, ако
противоречи, той не е част от правната система, а следователно не е приложимо
право – което единствено има значение за решаването на правни спорове. Спрямо
правоотношения, предмет на висящи съдебни производства, обявеният за
противоконституционен закон не се прилага. Целта е да се осуети постановяване
на съдебни решения в противоречие с решението на Конституционния съд и
следователно уронващи върховенството на Конституцията.
Противното разбиране е несъвместимо с върховенството на Конституцията, с
нейното непосредствено действие, и с духа и принципите на правовата държава. "В заключение, Конституционният съд на РБ
е решил, че: "По отношение на
заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и
правоотношения, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният
закон не се прилага.“
Следователно, в
настоящото висящо съдебно административно производство по обжалване на
принудителна административна мярка обявеният от Конституционния съд с Решение №
3 от 23.03.2021 г. по конституционно дело № 11/2020 г. за противоконституционен
чл.171, т. 1 б.
"Д" от ЗДвП не се прилага, респективно издадената заповед противоречи на
материалния закон и неговите цели и подлежи на цялостна отмяна.
По изложените
съображения, оспорената по делото заповед е незаконосъобразна, респективно
подадената жалба е ОСНОВАТЕЛНА, макар и по съвсем различни от изложените в нея
съображения.
Разноски не се
претендират от оспорващия и не се присъждат.
Мотивиран от изложеното,
на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Бургас, първи състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Заповед
за прилагане на ПАМ № 21-0769-000677 от 31.03.2021г., с която по отношение на А.Е.К.
е постановено прилагането на принудителна административна мярка (ПАМ), на
основание по чл.171, т.1, б.“д“ от ЗДвП – „временно
отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на водач ДО
ЗАПЛАЩАНЕ НА ДЪЛЖИМАТА ГЛОБА“.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: