Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 80
05.03.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково в открито съдебно
заседание на пети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Хайгухи Бодикян
Членове: Пенка Костова
Росица Чиркалева-Иванова
при участието на секретаря Ангелина Латунова и присъствието на прокурор Елеонора
Иванова от Окръжна прокуратура - Хасково, като разгледа докладваното от съдия
Бодикян АНД (К) № 2 по описа на съда
за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК,
във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на И.Н.Т., с адрес ***,
подадена чрез пълномощник, срещу Решение №341/19.11.2019г., постановено по АНД
№1182/2019г. по описа на Районен съд – Хасково.
В касационната жалба се навеждат доводи за
постановяване на оспореното решение в нарушение на закона. В тази връзка, като
неправилен и неподкрепен с доказателства се определя изводът на районния
съд за това, че жалбоподателят бил
поканен да присъства при съставяне на АУАН. Твърди се, че поканата за съставяне
на акта не била получена от наказаното лице. Не били изчерпани и способите за
връчване на призовки и съобщения. Съдът приел, че въпросната покана била
изпратена до адреса на седалището на жалбоподателя, последният обаче не бил търговско
дружество, а физическо лице, поради което връчителят можело да направи опит да
я връчи на друго лице, например съсед. Сочи се, че АУАН бил съставен при
условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН, като се смята, че това е било направено без
да имало причина за това, което от своя страна водило до нарушаване правото
защита на санкционирания. Смята се, че нарушенията по предявяването и
връчването на АУАН са съществени и налагат отмяна на НП. На следващо място се излагат
обширни съображения в насока наличие на основания за определяне на случая за
маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, като се твърди, че неправилно районният
съд не приел обратното. Следвало да се има предвид, че Заявление Г2 за
обявяването на ГФО за 2017г. било подадено на 16.09.2019г., преди съставяне на
АУАН и към настоящия момент било със статус „обработва се“. Тоест, повече от
година, след датата на съставяне на АУАН, Агенцията по вписванията не била
довършила производството по обявяване на ГФО. Изтъква се, че в случая било
налице забавяне на обявяването на ГФО поради бездействието на държавата, при
което били санкционирани физически и юридически лица. Акцентира се върху
твърдението, че заявлението за обявяване на ГФО било подадено преди съставяне
на АУАН, както и върху липса на данни и доказателства за извършено друго
административно нарушение, а така също и върху наличието на данни в Търговския
регистър за подавани в срок заявления за обявяване на ГФО в предходни години. По
изложените съображения се иска отмяна на съдебното решение и на потвърденото с
него наказателно постановление.
Ответникът, ТД на НАП - Пловдив, в изразено чрез
юрисконсулт писмено
становище, посочва, че счита жалбата за неоснователна, а решението за правилно
и законосъобразно. Претендира разноски за осъществена юрисконсултска защита.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково предлага
решението на районния съд да бъде оставено в сила.
Касационната инстанция, като обсъди оплакванията в
жалбата и извърши проверка по реда на чл.218 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С атакуваното Решение №341/19.11.2019г., постановено
по АНД №1182/2019г., Районен съд – Хасково потвърдил Наказателно постановление
№431043-F433503/22.04.2019г.,
и.д. зам. директор на ТД на НАП - Пловдив, с което на основание чл.74, ал.1 от
Закона за счетоводството (ЗСч), за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч, във
вр. с чл.16, ал.1, т.4 от ЗСч, на И.Н.Т. е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 лева.
За да постанови решението съдът приел, че няма
нарушения на процедурата по съставяне на АУАН, като същият бил съставен и в
срока по чл.34 от ЗАНН. Констатирал, че законосъобразно е била изпълнена процедурата
по изпращането и връчването на поканата за съставяне на акта, като същата била
изпратена на адреса на седалището на жалбоподателя, на който не било открито
лицето Т., нито друго лице, за да можело да се връчи въпросната покана. Поради
това АНО пристъпил към съставяне на АУАН по реда на чл.40, ла.2 от ЗАНН, като
според съда добросъвестно била изпълнена процедурата по изпращане на покана на
жалбоподателя. По същество съдът формирал извод за осъществено от страна на
наказаното лице, административно нарушение по чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч, тъй като
до 02.07.2018г. същото не представило за обявяване в Търговския регистър
годишния си финансов отчет за 2017г. Обсъдил и размера на наложеното наказание,
като преценил, че същият е правилно определен от АНО. Преценил, че в случая не
са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Касационната
инстанция намира обжалваното съдебно решение е правилно. Същото е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите
факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства,
събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след
съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства.
В случая,
видно от представените по делото доказателства, е спазена процедурата по
съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП. Същите са издадени от
компетентни органи, при спазване на процесуалните срокове и съдържат всички
необходими реквизити.
Съгласно
цитираната в НП норма на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч, предприятията публикуват
годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по
глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или от
съответния орган, както следва: всички търговци по смисъла на Търговския закон
– чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър,
в срок до 30 юни на следващата година.
В случая е безспорно, че към датата на
издаване на НП № ……………..., „Т.“ ЕООД, гр.И. е предприятие по смисъла на чл.2,
т.1 от ЗСч – търговец по смисъла на Търговския закон, съответно следва да
публикува чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския
регистър, годишния финансов отчет на дружеството. Безспорно е също, че
дружеството е извършвало дейност през отчетния период 2017г. Несъмнено от
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че ГФО на
дружеството за 2017г. не е публикуван в Търговския регистър в срок до 30 юни
2018г.
Същевременно в чл.16, ал.1 от ЗСч е
регламентирано, че ръководителят на предприятието, (т. 4) отговаря за съставянето, съдържанието и публикуването на финансовите отчети и на
годишните доклади, изисквани по този закон, а в § 1, т.24 от ДР на ЗСч е
дефинирано легално понятието „ръководител на предприятие“ като лице или лица,
които лично ръководят предприятието в качеството си на собственици, управители
или упълномощени с договор, които носят отговорност за цялата икономическа
дейност на предприятието пред собственика или собствениците – акционерите, съдружниците,
пред местното самоуправление или пред държавата.
Според
приложената санкционна норма на чл.74, ал.1 от ЗСч, който е задължен и не
публикува финансов отчет в сроковете по чл.38, се наказва с глоба в размер от
200 до 3000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от
0, 1 до 0, 5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който
се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лв.
Видно е
от съдържанието на цитираните разпоредби, че законодателно са предвидени както
възможността за ангажиране отговорността на юридическото лице, с налагане на
имуществена санкция, така и административнонаказателната отговорност на всяко
друго (с използвания израз „който“) лице, задължено за публикуването на
финансов отчет, включително и физическо такова, за което в първата хипотеза на
чл.74, ал.1 от ЗСч е предвидено наказване с административно наказание „глоба“.
С
пропускане на законоустановения срок за публикуване ГФО на „Т.“ ЕООД за 2017г.
в Търговския регистър, на 03.07.2018г. (понеделник) от обективна страна е
осъществено нарушението, описано в НП. От субективна страна законосъобразно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на И.Н.Т. за това, че в
качеството си на управител на същото дружество, като е бил задължен, не е
публикувал ГФО в срок до 02.07.2018г., с което на 03.07.2018г. е осъществил
състава на чл.38, ал.1, т.1, във вр. с чл.16, ал.1, т.4 от ЗСч.
Обстоятелството, че И.Н.Т. е вписан като представител на „Т.“ ЕООД не е спорно
между страните, предвид което съгласно нормата на чл.16, ал.1, т.4 от ЗСч той
носи отговорност за съставянето, съдържанието и публикуването на финансовите
отчети и на годишните доклади. Ето защо правилно И.Н.Т. е бил санкциониран на
основание чл.74, ал.1 от ЗСч.
Съдът
следва да отбележи, че към момента
на издаване на НП приложение намира чл. 38, ал. 9 от ЗСч. (ДВ
бр. 92 от 17.11.2017 г., в сила от 01.01.2018 г.), съгласно новата редакция на
който: "Алинеи 1 – 8 не се прилагат за: 1. бюджетни предприятия и
еднолични търговци, които не подлежат на задължителен независим финансов одит;
и 2. предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период; това
обстоятелство се декларира с декларация, която се публикува в търговския
регистър в срок до 31 март на следващата година; такси по чл. 12, ал. 1, т. 1
от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска
цел за публикуване на декларацията не се дължат. "
Така изменената норма на чл. 38, ал. 9, т. 2
от ЗСч. представлява по-благоприятна за нарушителя нормативна разпоредба по
смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, която следва да бъде отчетена и приложена като
настъпила след
отчетния период 2017г., момента на
извършване на деянието.
С посоченото изменение в ЗСч. е променена
правната регламентация относно предприятията, задължени по силата на чл. 38,
ал. 1, т. 1 от ЗСч. да заявяват за вписване и представяне за обявяване в
търговския регистър на ГФО, като от това задължение вече изрично се изключват
"предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния
период", към които за 2017 г. обаче не се причислява и санкционираното дружество. При наличните по
делото данни, видни от АУАН, данните посочени в ГДД за 2017 г., дружеството е осъществявало
търговска дейност и при тези данни дружеството касатор не
попада в приложния обхват на чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч., т. к. е осъществявало
търговска дейност и реализирало печалба.
Релевантен
по отношение прилагането на алинеи 1 до 8 на чл. 38 от същия закон е
обстоятелството дали предприятията са осъществявали дейност през отчетния
период, а декларирането на това обстоятелство и публичното му оповестяване в
търговския регистър в определен срок, са изисквания относно доказването му, които
следва да бъдат съобразявани занапред. Неспазването им от санкционираното
дружество преди влизането им в сила на 01.01.2018 г., т. е. за отчетния период
2017 година, в случая изключва последното от обхвата на субектите,
неосъществявали дейност през този отчетен период и същото не може да се ползва
от по-благоприятната разпоредба на закона, последвала до влизане в сила на
издаденото му наказателно постановление.
Неоснователно
е възражението за допуснати процесуални нарушения в хода на
административнонаказателното производство, касаещи съставянето на АУАН.
Безспорно е, че нарушителят е бил известен на АНО, като последният правилно е
приложил чл.40, ал.2 от ЗАНН, след като, видно от Протокол
№1437909/15.10.2018г., Покана изх.№ 023-746#1/31.08.2018г.
не е била връчена на И.Н.Т. на адрес ***, поради това, че лицето или негов
упълномощен представител, не е било намерено на адреса. Правилно поканата за съставяне на АУАН е била изпратена до адреса на
седалището на жалбоподателя, като не може да се сподели оплакването, че
последният не е търговско дружество, а физическо лице, поради което връчителят
следвало да направи опит да я връчи на друго лице.
Не се
споделят доводите за маловажност на случая. По делото не са
налице доказателства, от които да се направи извод, че нарушението разкрива
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичните нарушения от
същия вид. Обстоятелствата, че заявлението за обявяване на ГФО
било подадено преди съставяне на АУАН, както и липса на данни и доказателства
за извършено друго административно нарушение и подаването в срок на заявления
за обявяване на ГФО в предходни години, не променят безспорния факт на
осъществен от наказаното лице фактически състав на нарушението по чл.38, ал.1.
т.1 от ЗСч и по мнение на настоящия състав не са основания за прилагане на
чл.28 от ЗАНН.
По
изложените съображения, настоящата инстанция приема, че не са налице касационни
основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба се явява
неоснователна, а решението, законосъобразно.
С оглед изхода на делото и предвид заявеното
от ответника в настоящото производство искане за присъждане на разноски, съдът
намира същото за основателно. В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно
новосъздадената ал.3 на чл.63 от ЗАНН в съдебните производства по ал.1 страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Цитираната норма е процесуална, има действие занапред и се прилага от
момента на влизането ѝ в сила. Така допълненият текст на чл.63 от ЗАНН,
видно от датата на обнародване - 29.11.2019 г., към момента е в сила, поради
което на ответника – ТД на НАП Пловдив се следва юрисконсултско възнаграждение
в размер на 80 лева за представителство пред настоящата инстанция, определено
съобразно разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от
горното и на основание чл. 221 от АПК, Административен съд - Хасково,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №341/19.11.2019г.,
постановено по АНД №1182/2019г. по описа на Районен съд – Хасково.
ОСЪЖДА И. И.Н.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ТД на НАП, гр.П-, ул. „С.“ .., 4030 ж.к. Х. Б.- С., сумата
в размер на 80 лв. /осемдесет лева/ разноски по делото – юрисконсултско
възнаграждение, за защита пред настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.