Р Е Ш Е Н И Е
№….........../09.03.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети февруари през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Д.,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 17298 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК от Община Варна
с адрес: гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 43, срещу ЕТ „К.Б.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал.
1 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца следните суми: сумата от
3037,50 лв., представляваща обезщетение за разполагане на обект върху
общинска земя без правно основание – павилион за търговска дейност с площ от 81
кв.м, находящ се в гр. Варна, ул. „***“ № 68, за периода от 01.08.2017 г. до
31.12.2017 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 11.05.2018 г., до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 68,69 лв., представляваща лихва за забава, начислена за
периода от 01.09.2017 г. до 11.01.2018 г., от която 63,79 лв. лихва върху
главницата от 3037,50 лв. за
обезщетение за разполагането на обекта върху общинска земя и 4,90 лв. лихва
върху главницата от 247,86 лв. за стойността на предоставената услуга по
сметоизвозване, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 6809/2018 г. по
описа на РС – Варна.
По твърдения в исковата молба, ответникът
е разположил на общинска земя павилион за търговска дейност с площ от 81 кв.м, находящ се в гр. Варна, ул. „***“ №
68, без издадено разрешение за право на разполагане. За периода от 01.08.2017
г. до 31.12.2017 г. същият е ползвал земята, частна общинска собственост, като
не е заплащал дължимата цена за право на разполагане от 607,50 лв. месечно или
общо 3037,50 лв. за целия период, както и дължимата цена за услуга по
сметоизвозване в размер на 0,02 лв. на кв.м на ден или общо 247,86 лв. за целия
период. Ищецът счита, че върху посочените суми ответникът дължи и лихва за
забава, която за периода от 01.09.2017 г. до 11.01.2018 г. възлиза на 68,69 лв., от които 63,79 лв. лихва върху
главницата от 3037,50 лв. и 4,90 лв.
лихва върху главницата от 247,86 лв. Твърди, че е изправил до ответника покана
за доброволно плащане на дължимите суми, но и към настоящия момент същите не са
заплатени и ответникът продължава да ползва общинския терен без да има право за
това. Излага, че се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК за процесните вземания, срещу която
заповед ответникът е възразил.
По изложените
съображения по същество моли за уважаване на предявените установителни искове и
присъждане на сторените в заповедното и исковото производство разноски, вкл.
юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител юрк. В. М., поддържа исковата молба и обективираното в нея искане. В представена
писмена защита излага правни аргументи по същество на спора.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът депозира отговор на исковата молба, в който излага становище
за неоснователност на предявените искове. Поддържа, че процесният обект,
нанесен в кадастралната карта като имот с идентификатор № ***, не е временен обект
по чл. 56 ЗУТ, за който да се дължи претендираното обезщетение за разполагане,
а представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, което е установено
с влезли в сила съдебни решения по адм.д. № 1058/* г. и адм.д. № 1018/* г. на Административен
съд – Варна.
Поддържа, че е
собственик на обекта от 2008 г. по силата на договор за покупко-продажба,
сключен с „***“ АД, а последното дружество от своя страна е придобило
собствеността от „***“ ЕАД, приватизирано съгласно договор за приватизация от
06.10.1995 г., като процесният обект е посочен в приложение 4, сметка 203, т.
27. Излага, че земята под обекта се е ползвала от приватизираното предприятие и
е следвало да бъде внесена в капитала му, като се позовава на чл. 17а от Закона
за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (отм.) и §
34 (доп., ДВ бр. 45 от 1996 г.) от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на
Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия
(отм.). Евентуално твърди да е придобил собствеността по силата на давностно
владение, осъществено в периода от 2002 г. до 2019 г. с присъединено владение
на праводателя му „***“ АД.
Твърди, че в
поземления имот с идентификатор № ***, в който се намира процесният търговския
обект, има изграден жилищен блок в режим на етажна собственост, поради което
счита, че земята, която се претендира да е общинска собственост, всъщност е
собственост на етажните собственици като обща част по естеството си съгласно
чл. 38, ал. 1 ЗС. Отделно твърди, че земята представлява прилежащ терен към
процесния търговски обект по смисъла на Наредба № 7 от 2003 г. за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони и §
1, т. 6 от ДР на ЗДДС, поради което ответникът като собственик на обекта има
право да ползва земята безвъзмездно, на основание чл. 64 ЗС. Позовава се и на
решение на Конституционния съд по к.д. № 18/2000 г., според което престават да
бъдат общинска собственост по смисъла на закона имотите и вещите на търговските
дружества, дори ако общината е била единствен собственик – чл. 2, ал. 4 ЗОбС.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния му представител
адв. Десислава Георгиева, поддържа отговора и моли за отхвърляне на предявените
искова и присъждане на разноски по делото.
След като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От представено счетоводното извлечение от сметка № 411 „Вземания от
клиенти“ за задълженията на ЕТ К.-К.Б.“, ЕИК *** (л. 7) се установява, че в
счетоводството на Община Варна са начислени следните задължения на ответника, а
именно: 3037,50 лв. за обезщетение за разполагане на обект върху общинска земя
без правно основание за периода от 01.08.2017 г. до 31.12.2017 г., 63,79 лв.
лихва за забава върху обезщетението за периода от 01.09.2017 г. до 11.01.2018
г., 247,86 лв. за цена на услуга сметоизвозване за периода от 01.08.2017 г. до
31.12.2017 г. и 4,90 лв. за лихва за забава върху цената за сметоизвозване за
периода от 01.09.2017 г. до 11.01.2018 г.
От приобщените констативни протоколи, издадени от служители на Община Варна
в периода 16.08.2017 г. – 12.12.2017 г. (л. 9-18) се изяснява, че при извършени
проверки на място в гр. Варна, ул. „***“ № 68, е констатирано извършване на
търговска дейност в сграда с идентификатор № *-* с обща площ от 81 кв.м,
разположена върху терен – общинска собственост, в която са обособени следните
обекти: павилион с площ от 45 кв.м, експлоатиран от „**“ ООД, в който се извършва продажба на домашни потреби, и павилион с площ
от 36 кв.м, експлоатиран от „**“ ЕООД, в който се
извършва продажба на пердета, текстил и спално бельо. В протоколите е отразено,
че не са налични документи, удостоверяващи правото на ползване на общинския
терен или право на строеж в същия, поради което собственикът на обекта дължи
цена за право на разполагане, както и за услуга по сметоизвозване.
Ангажирана от ищеца е и покана за доброволно изпълнение, изпратена до
ответника (л. 19). Видно от приложеното известие за доставяне, същата е
получена на 04.12.2017 г.
Приобщени са също и актове за частна общинска собственост от 21.10.2011 г.
(л. 92) и от 03.07.2019 г. (л. 90) за ПИ с идентификатор № ***.
С изготвения и обявен за окончателен доклад по делото като безспорно и
ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че ЕТ „К.Б.“ е
собственик на процесния обект-павилион за търговска дейност с площ от 81 кв.м,
находящ се в гр. Варна, ул. „***“ № 68. Същото се потвърждава и от
представените от ответника писмени доказателствени средства (л. 51 и сл.).
От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата
съдебно-техническа експертиза (л. 160 и сл.) се установява, че процесният
павилион е изграден през 80-те година на 20-ти век и представлява едноетажна
постройка с площ 81 кв.м, която на място е разделена на два магазина - магазин
за пердета и магазин за домашни потреби. Според заключението конструкцията на
павилиона е скелетно – метална, състояща се от вертикални елементи - стоманени
колони и хоризонтални носещи елементи - стоманени греди, като под колоните са
изпълнени бетонови фундаменти, а между тях - ивични основи, между които е
направен обратен насип и върху него е изпълнена бетонова настилка. При така
установеното описание на обекта вещото лице заключава, че същият не
представлява преместваем обект по смисъла на чл. 56 ЗУТ, тъй като може да бъде разглобен, но ще изгуби своята индивидуализация и възможност
да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение (т.к. ще
бъде разрушен), както и ще се промени субстанцията и начина на ползване на
земята (т.к. има стоманобетонови основи). Съгласно заключението разположението
на процесния обект и изградените сгради в имота, обособените имоти за съседните
сгради, както и тези, изградени на калкан (магазин за хранителни стоки), не
позволяват обособяване на прилежаща площ за обслужване на сградата при
условията на чл. 64 ЗС.
От приетото и неоспорено от страните заключение
на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза (л. 152 и сл.) се установява, че дължимата такса за разполагане на процесния обект за периода от 01.08.2017 г.
до 31.12.2017 г. съгласно Наредба на ОбС Варна за определянето и
администрирането на местните такси цени на услуги на територията на Община
Варна, според местоположението и площта на обекта, възлиза на 3037.50лв,
лихвата за забава за периода от 01.09.2017 г. до 11.01.2018 г. върху същата
възлиза на 112.22 лв., а лихвата за забава за периода от 01.09.2017 г. до
11.01.2018 г. върху дължимата такса за сметоизвозване от 247,86 лв. за периода
от 01.08.2017 г. до 31.12.2017 г. възлиза на 9.16 лв.
Видно от материалите по приобщеното ч.гр.д. № 6809/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, въз основа на подадено на 11.05.2018
г. заявление от Община Варна срещу ЕТ „К.Б.“ е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК за
процесните суми. Същата е връчена на длъжника на 14.08.2019 г. и на 23.08.2019
г. е подадено бланкетно възражение по чл. 414 ГПК, като в указания му
едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК заявителят е предявил положителните установителни
искове, предмет на настоящото производство.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Обективно кумулативно
съединените положителни установителни искове, с които съдът е сезиран, са
допустими, доколкото са налице общите предпоставки за съществуването и
надлежно упражняване на правото на иск, както и специалните такива, свързани с реда за
търсената защита по чл. 422, ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС),
установени от приобщеното заповедно дело.
Предмет на предявените
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове е установяване със сила на присъдено нещо
съществуването на обективираните в издадената заповед за незабавно изпълнение
по чл. 417 ГПК вземания за главница за обезщетение за разполагане на обект
върху общинска земя без разрешение за поставяне, респ. без правно основание,
както и лихва за забава.
Съгласно
правилата за разпределяне на доказателствената тежест в процеса, обективирани в
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи, при
условията на пълно и главно доказване, следните факти: 1.) че процесният търговски обект е преместваем
такъв и същият е разположен на терен – частна общинска собственост, респ. че за
Община Варна е налице обедняване поради лишаването й от възможността да получи
следващата се цена за разполагане на обекта върху собствения й имот; 2.) че в
процесния период от 01.08.2017 г. до 31.12.2017 г. ответникът е ползвал обекта,
с което се е обогатил, 3.) забавата на ответника, както и 4.) размера на претендираното
обезщетение (дължимата такса за разполагане на обекта) и лихва за забава.
Според чл. 56, ал. 1 от ЗУТ върху поземлени имоти могат
да се поставят:
преместваеми увеселителни обекти, преместваеми обекти за административни,
търговски и други обслужващи дейности и преместваеми обекти за временно
обитаване при бедствия. Ал. 2 от същата разпоредба предвижда, че за първите два вида
обекти се издава разрешение за поставяне въз основа на схема и проектна
документация, одобрени от главния архитект на общината. Схемата за поставяне
определя пространственото разположение, вида, типа, размерите и
предназначението на обекта. Условията и редът за издаване на разрешението за
поставяне на обектите, за одобряването и за изискванията към схемата и
проектната документация се определят с наредба на общинския съвет, като в
наредбата, в зависимост от вида и предназначението на обекта, се поставя
изискване за предоставяне на инженерно-техническа част или конструктивно
становище.
По силата на тази законова делегация е издадена Наредба на ОбС Варна за
реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 от Закона
за устройство на територията, приета с решение № 1270-10(26)/13,14.12.2013 г.
на Общински съвет – Варна. В чл. 21, ал. 1 от Наредбата са регламентирани
видовете преместваеми обекти, сред които и преместваеми обекти за търговски и
други обслужващи дейности като павилиони, кабини, маси за извършване на
търговия, колички, каравани за търговия, зарядни колонки за електрически
превозни средства, както и съоръженията на изброените обекти (чадъри, сенници,
тенти, навеси и др.), които в общински и държавни имоти не могат да бъдат с
площ по-голяма от 15 кв. м, а за маси/витрини - 5 кв. м. (чл. 21, ал. 1, т. 2).
Според чл. 24, ал. 1 от
Наредбата преместваемите обекти в общински и държавни имоти се поставят
съгласно схема, в която следва да фигурират под точно определен номер. Схемите
се изработват служебно от техническата служба на съответната районна
администрация до 30-и ноември на предходната година – чл. 25, ал. 1 от
Наредбата. В чл. 52 и сл. от Наредбата е регламентиран редът за издаване на
разрешение за поставяне на преместваемите обекти.
В настоящия случай няма спор, че в процесния период от 01.08.2017 г. до
31.12.2017 г. собственият на ответника павилион за търговска дейност е бил
разположен на ул. „***“ № 68 в гр. Варна без съответното разрешение за това.
Такова разрешение обаче изобщо не е било необходимо, доколкото въпросният обект
не е преместваем. Легална дефиниция на понятието се съдържа в § 5, т. 80 от ДР
на ЗУТ, според която „преместваем обект" е обект, който няма
характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от
мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без
да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго
място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на
мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не
изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта,
върху който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се
закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на
повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е
неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира
конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за
основа за изграждане на строеж.
От заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза, което съдът
кредитира напълно като правилно и обосновано, се доказва, че поради
скелетно-металната конструкция на павилиона преместването му е равнозначно на
разрушаване, респ. обектът би изгубил своята индивидуализация и възможност да
бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение, като ще се
промени и субстанцията и начина на ползване на земята, т.к. обектът има
стоманобетонови основи. Следователно процесният обект не е преместваем по
смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ и ситуирането му на чужд терен не е
обвързано от разрешение за поставяне по чл. 56, ал. 2 ЗУТ, съответно не се
дължи търсената такса за разполагане по Наредба за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община
Варна.
При така установените факти и доколкото ищецът основава претенцията си за неоснователно обогатяване на ответника именно
с твърдения същият да е поставил преместваем обект на територия – частна
общинска собственост без разрешение за това, то предявените искове се явяват
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 3 ГПК, с оглед изхода на делото и предвид направеното искане, в полза
на ответника следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство
разноски за заплатен депозит за вещо лице в размер на 150 лв.
Предвид извода за
неоснователност на предявените искове, разноски на ищеца не се следват.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от Община Варна с адрес: гр. Варна,
бул. „Осми приморски полк“ № 43, срещу
ЕТ „К.Б.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.
59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 3037,50 лв. (три хиляди тридесет и седем лева и петдесет
стотинки), представляваща обезщетение за разполагане на обект върху
общинска земя без правно основание – павилион за търговска дейност с площ от 81
кв.м, находящ се в гр. Варна, ул. „***“ № 68, за периода от 01.08.2017 г. до
31.12.2017 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 11.05.2018 г.,
до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 68,69 лв. (шестдесет
и осем лева и шестдесет и девет стотинки), представляваща лихва за забава,
начислена за периода от 01.09.2017 г. до 11.01.2018 г., от която 63,79 лв.
лихва върху главницата от 3037,50 лв. за обезщетение за разполагането на обекта
върху общинска земя и 4,90 лв. лихва върху главницата от 247,86 лв. за
стойността на предоставената услуга по сметоизвозване, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 6809/* г. по описа на РС – Варна.
ОСЪЖДА Община Варна с адрес: гр. Варна, бул.
„Осми приморски полк“ № 43, да
заплати на ЕТ „К.Б.“, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление:***, сумата от 150 лв. (сто и
петдесет лева) за сторените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: