МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 236/2017 Г. НА РдРС:
Подсъдимият Р.В.Т. е предаден на съд, за това че: на 03.02.2013 г., около 02:00
часа, в гр. Радомир, на площад
„Свобода“, пред кафе „Кадифе“, чрез нанасяне на удар с юмрук в лявата лицева област,
в резултат на който последвало падане от собствен ръст на каменна настилка,
причинил на Й.А.В., с ЕГН **********,***, тежка телесна повреда, изразяваща се
в постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, обусловена от
значителните вътречерепни /епи - и субдурални/ кръвоизливи, причинили компресия
на главния мозък с изместване на мозъчни структури - престъпление по чл.128,
ал.2, пр.9, вр. ал.1 от НК.
Представителят на РП гр. Радомир в съдебно
заседание поддържа повдигнатото обвинение за виновно извършено от подсъдимия
престъпление по чл.128, ал.2, пр.9, вр. ал.1 от НК. Счита, че от събраните в
хода на досъдебното производство и съдебното следствие, гласни и писмени
доказателства, по безспорен начин е установена фактическата обстановка, такава
каквато е описана в обвинителния акт. Предлага на подсъдимия да му бъде
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, като отложени
изпълнението на наказанието за срок от 4 години.
Като частен
обвинител по делото е конституиран пострадалият от престъплението Й.А.В., който
чрез повереника адв. М. поддържа обвинението и
предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание предложено от прокурора.
По искане на
защитника и подсъдимия е допуснато предварително изслушване, в хода на което е
заявена позицията им за провеждане на делото по реда на съкратеното съдебно
следствие съобразно чл.371, т.1 от НПК. Изразеното от подсъдимия Т. и защитника
му – адв. Т. съгласие да не се разпитват част от свидетелите по делото, а при
постановяване на присъдата да се ползва непосредствено съдържанието на
протоколите за разпита им от досъдебното производство, е одобрено от съда с
определение по чл.372, ал.3 от НПК (постановено в първото съдебно заседание,
проведено на 01.09.2017 г.) Със същото е прието, че разпитите в досъдебното
производство на свидетелите Л.С.Л.,
М.Е.Ч., Г. В. Л., Н.Р.И., Н.К.Т., Е.Т.С., К.П.Д., М.В.М., Н.Т.И., Е.Г.С., Б.З.П.,
М.М.М., А.Б.А., С.П.А., В.С.Д., Л.М.С., Ю.Р.С., С.Г.Й., З.Ц.Г. и Д.С.Г., са извършени по реда и при
условията в НПК, поради което са налице основанията за одобряване на изразеното
съгласие, като при
постановяване на присъдата, непосредствено ще се ползват от съда
съответните протоколи от ДП.
Подсъдимият Р.В.Т.
се явява в съдебно заседание. Не се признава за виновен, не дава обяснения. В
предоставената му от съда последва дума, моли за справедлива присъда.
Защитника на подсъдимия – адв. М. (преупълномощен
от адв. Т.) пледира, за постановяване на присъда, с която подсъдимия да бъде
признат за невиновен по повдигнатото му обвинение, като намира за недоказано
авторството на деянието и субективния елемент. Счита показанията на свидетелите
А.Ц. и Р.Д. за противоречиви, както на първоначално дадените от тях такива,
така и на останалия доказателствен материал. Защитата намира, че показанията на
свидетелите: Ч., Т., М., С., П. и Л., не допринасят за изясняване на автора на
деянието, доколкото или не са разбрали нещо да се е случило, или не са
възприели кой е нанесъл удара на пострадалия. Показанията на свидетелите: С. и
Зюмбулев защита намира, че не следва да бъдат кредитирани, тъй като същите били
фрагментирани и непоследователни, не намирали опора в останалия събран по
делото доказателствен материал. Относно показанията дадени от пострадали В.,
моли същите да не бъдат кредитирани, с оглед назначената и приета съдебно
психиатрична експертиза, която установява неговата свидетелска негодност. В
случай, че настоящият съдебен състав приеме, че са налице доказателства,
относно авторството на деянието, което обстоятелство защитата категорично
оспорва, защитата счита, че не се доказва умисъл за нанасяне на тежка телесна
повреда, тъй като силата и интензитета на твърдяното в обвинителния акт
нападение, не отговарят да са извършени при форма на вина умисъл. Защитата
счита, че ако се приеме, че е доказано авторството на деянието е доказано, то
същото не съставлява престъпление по чл.128, ал.1 от НК, а такова по чл.133 от НК.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл. 13 и чл. 14 НПК,
приема
за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Р.В.Т. е на 33 г., роден на *** ***, българин,
български гражданин, женен, осъждан - реабилитиран, със средно специално
образование, работи без трудов договор, като охранител, с ЕГН: ********** и
адрес ***.
Между
подсъдимия Р.В.Т. и пострадалия, конституиран в хода на делото като частен
обвинител – Й.А.В., имало предходен конфликт, в резултат на спречкване в гр.
Радомир, на бензиностанция “Лукойл”.
На 02.02.2013
г. – събота, кафе “К.”, находящо се в гр. Радомир,
пл. “С.”, работело с удължено работно време, като имало диджей и охрана –
свидетелите Г.З. и Н.И.. Настилката пред заведението била каменна, изградена от
подредени павета. След 00:00 часа на 03.02.2013 г. в заведението били
пострадалият Й.В., заедно с негови приятели – свидетелите А.Ц. и Р.Д.. В същото
време в заведението бил и подсъдимия Р.Т., заедно с негови приятели, сред които
бил и свидетеля А.А.. По това време повечето от
посетителите на заведението били употребили алкохол, като алкохол употребили и
подсъдимия и пострадалия. Двамата танцували в заведението, поръчвали си музика
на диджея, като В. прегръщал момичета, закачал се със свидетеля Н.И., който
удрял леко в корема и го предизвиквал да излязат да се бият. Подсъдимият Т. в
същото време се бил съблякъл гол до кръста и пред огледало в заведението си
гледал мускулите, боксирал се с въображаем противник. Около 02:00 часа на
03.02.2013 г., пострадалият В. излязъл пред заведението и приканил и св. Н.И.
да излезе също от заведението да се бият. И. излязъл навън с намерение да си
говорят и да се разберат, но започнали да се бият, при което последния ударил
на пострадалия един-два шамара в областта на лицето. В този момент на около 15
метра от това място бил свидетеля Е. Зюмбулев, който вървял през площада с
посока на движение пл. “Войнишко въстание” към кв. “А.”, а свидетеля А.С.
вървял в обратна посока, като се придвижвал от казиното към пл. “Войнишко
въстание”. По това време в заведението били и свидетелите М.Ч., Г.Л., К.Д., М.М., Е.С., Б.П., М.М., А.А., С.А., В.Д., Ю.С., С.Й., както
и свидетелките Н.Т. и Е.С., които били сервитьорки.
Свидетеля Г.З.
видял случващото се навън, излязъл пред заведението и успял да разтърве
пострадалия В. и свидетеля Н.И., заставайки по между им, като бил с лице към
пострадалия и с гръб към свидетеля И.. В този момент много от посетителите на
заведението били излезли навън, сред които били и свидетелите А.Ц. и Р.Д..
Подсъдимия също излязъл пред заведението, като започнала словесна разправия
между Т. и пострадалия В.. Подсъдимия се приближил до пострадалия и с дясната
си ръка му нанесъл удар с юмрук в лявата лицева област, в резултат, на който
пострадалия В. паднал от собствен ръст на каменната настилка – павета и си
ударил главата в лявата тилна област. След падането на В. било установено, че
същия си е глътнал езика. На помощ му се притекли свидетели, които започнали да
го плискат с вода и да го изправят в полуседнало положение, като свидетеля Г.З.
му извадил езика, след което пострадалия започнал да диша и да издава хъркащи и
хрипащи звуци.
След подаден
сигнал на тел. № 112, на място с линейка, управлявана от свидетеля К.Г., дошъл
медицински екип с дежурен лекар св. Л.С., която констатирала, че състоянието на
пострадалия е тежко, тъй като В. бил в безсъзнание, неконтактен, издаващ
хрипове. Пострадалия бил качен на носилка от лекарския екип с помощта на
присъстващите, като при качването му в линейката, В. се свлякъл от носилката на
земята, след което отново бил поставен на носилката, качен в линейката и поради
тежкото му състояние транспортиран до най-близката болница в гр. Перник,
откъдето бил транспортиран по спешност в болница “Пирогов” гр. София.
В хода на разследването била
назначена съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещите лица: д-р К.С.Ч. и
д-р А.Г.М., допълнителна съдебно-медицинска експертиза изготвена от вещото лице
д-р К.С.Ч. и съдебно-психиатрична експертиза, изготвена от вещото лице д-р Р. К..
Съдебно-медицинска експертиза
установява, че на пострадалия са били причинени следните увреждания: постоянно
общо разстройство на здравето, опасно за живота, вследствие на значителни
вътречерепни /епи и субдурални/ кръвоиливи причинили компресия на главния мозък
с изместване на мозъчни структури, наложили оперативна интервенция в спешен
порядък и проявили се клинично със застрашаваща живота симптоматика, които при
неоказване на своевременна и висококвалифицирана медицинска помощ, била доведи
неминуемо до смъртен резултат, като опасността за живота на пострадалия е била
реална; разстройство на здравето временно опасно за живота, обусловено от
субарахноидален кръвоизлив на мозъка, мозъчните контузии и пневмоцефалията,
които осъществяват медико биологичния признак на средна телесна повреда;
разстройство на здравето временно опасно за живота, причинено от след
травматичен остър субдурален хидром, осъществяващи медико биологичния признак
на средна телесна повреда; трайно затруднение на движението на горните
крайници, причинено от последиците от тежките травматични увреждания, а именно
– паретичните увреждания за горните и долни крайници, най-тежко изразени в
лявата ръка, клинично проявили се в нарушение на походката и нарушения в
хватателните функции на ръцете, осъществяващи медико биологичният признак на
средна телесна повреда.
Така нанесените увреждания са
били получени по механизма на действия с или върху твърди, тъпи предмети със
значителна по интензивност сила и отговарят да са получени по начин и време,
както се сочи в материалите приложени към досъдебното производство и цитирани в
обстоятелствената част на експертизата, а именно в резултата на удар с ръка
/юмрук/ в лявата лицева област на пострадалия, с последващо падане на тялото
върху терена и удар в лявата тилна област на главата на твърда повърхност.
Всички описани по-горе травматични увреждания, според експертите отговарят да
са получени в резултат на инцидента на 03.02.2013 г. Според експертите е налице
трайно затруднение на речта, изразяващо се в моторна афазия и същото осъществява
медико биологичният признак на средна телесна повреда. Вещите лица сочат, че
възстановителният процес при пострадалият ще бъде продължителен в продължителен
период от време след изготвяне на експертизата. В съдебно заседание вещото лице
д-р М., че и към датата на изслушване на експертизата, пострадалия има
нарушения в говора, като е трайно увреден. Поради получената контузия на
мозъка, според вещото лице пострадалия видимо няма да бъде адаптивен, няма да
може самостоятелно да осъществява работни и трудова дейности, което са
допълнителните моменти от нанасянето му на контузията, но вещите лица с
категоричност не могат да заявят пълно възстановяване на пострадалия.
От
назначената в хода на досъдебното производство допълнителна съдебно-медицинска
експертиза, изготвена от вещото лице д-р К.Ч. – специалист по съдебна медицина,
която е назначена с оглед информацията, че при качването на пострадалия с
носилката в линейката, същият е паднал от нея и е възможно някои от
нараняванията да са получени при това падане, вещото лице е категорично, че
всички описани в медицинската документация травматични увреждания по своята
локализация, отговарят да са получени при удар с ръка /юмрук/ в лявата лицева
област на пострадалия, с последващо падане на тялото върху терена и удар в
лявата тилна област на главата на твърда повърхност, като според експерта, от
падане на тялото от носилката върху терена при транспортирането към линейката,
не са били налице медицински данни за получени травматични увреждания.
Назначената в хода на
досъдебното производство съдебно-психиатрична експертиза се установява, че по
време на причините на пострадалия наранявания /от 03.02.2013 г./, пострадалият
най-вероятно е могъл да възприема правилно действителната фактическа
обстановка, макар че е бил в умерена степен на просто алкохолно опиване. Поради
настъпилата с много голяма степен на вероятност конградна амнезия, пострадалия
не е способен да дава обективни свидетелски показания, като най-вероятно е
могъл да разбира свойството и значението на инкриминираното деяние, с което са
му причинени нараняванията, и е можел да ръководи постъпките си по същото
време, до настъпването на черепно-мозъчната травма. Вещото лице в заключението
сочи, че към датата на неговото изготвяне, пострадалият не може да дава
адекватни обяснения и да отговаря на поставените въпроси, както и да участва в
наказателното производство, тъй като страда от психически недостатъци, които му
пречат да се защитава сам – леко изразен психоорганичен синдром и конградна
частична или пълна амнезия за случилото се.
В съдебна фаза бе назначена
допълнителна съдебно-психиатрична експертиза, изготвена от вещото лице –
психиатър д-р Р.К., от която се установява, че пострадалия е способен с оглед
на неговото физическо и психическо състояние, правилно да възприема фактите от
значение за делото, но впредвид нарушенията в паметовата му дейност не е
способен да дава достоверни и пълноценни показания за тях. Вещото лице е
констатирало, че към момента на изготвяне на експертизата при пострадалия е
налице лека психоорганична симптоматика, изразяваща се в постконтузионен
синдром с характерните за него нарушения в паметовата сфера и в
емоционално-волевата сфера, като пострадалият е възприемал фактите, които имат
съществено значение за делото в състояние на умерена степен на просто алкохолно
опиване, но от значение е единствено факта, че причинената му черепно-мозъчна
травма е нарушила способността му даване на достоверни показания за момента на
инцидента и към момента на изготвяне на експертизата. Вещото лице сочи, че
психическото състояние на пострадалия се е подобрило в значителна степен в
сравнение със състоянието от времето на предходно изготвената експертиза –
20.10.2014 г., но регистрирания към този момент психоорганичен синдром, макар и
отслабнал, е ясно изразен и сега.
От приложената по делото
справка за съдимост е видно, че подсъдимия не е осъждан, тъй като с решение №
799/22.12.2004 г. по н.д. № 1418/2004 г. на ПРС, същият е признат за виновен за
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, като по реда на чл.78а от НК е освободен
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание “глоба”. Със
споразумение от 04.10.2005 г., по дело № 1052/2005 г. на ПРС, подсъдимият е
признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, като му
е наложено наказание “пробация”, за което деяние е реабилитиран по право.
По доказателствата:
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните и проверени в хода
на съдебното следствие доказателства: показанията на свидетелите: А.А.Ц., Г.Д.З., К. С. Г., в частност показанията на А.В.А., А.Р.С., Е.Д. З., Р.В.Д., както и по реда на чл.371, т.1 от НПК от дадените по досъдебното производство показания на свидетелите: Л.С.Л., М.Е.Ч., Г. В. Л., Н.Р.И.,
Н.К.Т., Е.Т.С., К.П.Д., М.В.М., Н.Т.И., Е.Г.С., Б.З.П., М.М.М.,
А.Б.А., С.П.А., В.С.Д., Л.М.С., Ю.Р.С., С.Г.Й., З.Ц.Г.
и Д.С.Г.; експертизите на вещите лица: съдебно-медицинска експертиза,
допълнителна съдебно-медицинска експертиза, съдебно-психиатрична експертиза,
както и допълнителна такава, както и писмените доказателства събрани по
досъдебното производство: справка за съдимост, протокол за разпит на обвиняем,
протоколи за разпит на свидетели, дадени пред разследващ полица и пред съдия по
реда на чл.223 от НПК и протоколи за очни ставки, докладни записки и справки,
протокол за доброволно предаване на диск със записи от заведението, протокол за
освидетелстване на лице, експертизи.
При
постановяване на присъдата съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите: А.Ц.,
А.С., Е. Зюмбулев и Р.Д., тъй като същите са логични,
последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондират изцяло с останалия
събран доказателствен материал, като в цялост очертават фактическата обстановка
по делото. Свидетелите имат непосредствени лични възприятия от извършеното от
подсъдимия деяние, нанесения от Т. удар с дясна ръка – юмрук в главата - лява
лицева област на пострадалия В., което е довело до падане на пострадалия на
земята. Показанията на свидетелите кореспондират и с изслушаните и приети СМЕ и
допълнителна такава. Поради това възраженията на защитата, че показанията на Ц.
и Д. са противоречиви, съдът намира за неоснователни и недоказани.
Неоснователни са и възраженията за фрагментираност и непоследователност на
показанията на свидетелите З. и С.. Показанията им преценени поотделно и в
съвкупност с останалия събра по делото доказателствен материал, съпоставени и с
показанията на свидетелите Ц. и С., както и останалия събран по делото
доказателствен материал сочат, автора на деянието, който е именно подсъдимия.
Свидетелите възпроизвеждат случилото се с ясен и категоричен спомен. Що се
отнася до това, че в съдебно заседание св. З. сочи като година на извършеното
от подсъдимия деяние 2012 г., съдът намира, че доколкото към датата на разпита
му в съдебно заседание с оглед изминалия голям период от време, е възможно
свидетеля в тази насока да няма ясен и категоричен спомен, но датата на
деянието се установява по безспорен начин от всички останали показания на
разпитаните както в хода на ДП свидетели, приобщени по реда на чл.371, т.1 от НПК, така и от показания на непосредствено разпитаните от съда свидетели в
съдебно заседание, които по безспорен начин установяват датата на деянието,
която е именно 03.02.2013 г. Всички доказателства преценени поотделно и в
тяхната съвкупност не водят по какъвто и да е било начин до извода, че друго
лице е нанесло удара на пострадалия или уврежданията да са получени по друг
начин. Свидетелите Р.Д. и А.Ц. са били през цялото време с пострадалия, и
въпреки че са налице данни В. да е бил в пререкания и спречкване със служител
от заведението – св. Н.И., никой от свидетелите не сочи да е имало нанасяне на
удар, който би могъл да причини падане на пострадалия от собствен ръст на
каменната настилка – паваж пред заведение “Кадифе”, а сочат за нанесени на
пострадалия леки такива, които не биха могли да нанесат увреждания от подобно
естество.
Съдът не
кредитира показанията на пострадалия Й.В., дадени от него в хода на съдебното
следствие, с оглед приетата по делото допълнителна съдебно-психиатрична
експертиза, от заключението на която се установява, че пострадалия е способен с оглед на неговото
физическо и психическо състояние, правилно да възприема фактите от значение за
делото, но впредвид нарушенията в паметовата му дейност не е способен да дава
достоверни и пълноценни показания за тях, като причинената му черепно-мозъчна
травма е нарушила способността му за даване на достоверни показания за момента
на инцидента и към момента на изготвяне на експертизата. Съдът кредитира
изцяло изготвената в хода на съдебното следствие допълнителна СПЕ, като
компетентно изготвена, безпристрастна и кореспондираща с останалите събрани по
делото гласни и писмени доказателства.
При
постановяване на присъдата съдът не кредитира показания на свидетеля А.А., в частта им, в която твърди, че подсъдимия не е
употребил алкохол, тъй като в тази им част показанията на свидетеля
противоречат на останалия събран по делото доказателствен материал. Всички
останали свидетели твърдят противното, а именно, че подсъдимия е употребил
алкохол, поради което показанията на А. в тази им част са изолирани, нелогични
и противоречащи на останалия събран по делото доказателствен материал.
Съдът кредитира
изцяло изготвените в хода на ДП: СМЕ и допълнителна такава, какво и изготвената
СПЕ, като компетентно изготвени, безпристрастни и кореспондиращи с останалия
събран по делото доказателствен материал.
Всички събрани
по делото гласни и писмени доказателства преценени в своята съвкупност и
съпоставени помежду си, дават възможност на съда за пълно и точно установяване
на фактическата обстановка и на механизма на извършване на деянието, времето и
място на извършването му, както и за установяване на автора на това деяние.
След като съдът направи цялостен анализ на доказателствения материал по
делото намира, че подсъдимият на
03.02.2013 година, около 02:00 часа, в гр. Радомир, на площад „Свобода“, пред
кафе „Кадифе“, чрез нанасяне на удар с юмрук в лявата лицева област, в резултат
на който последвало падане от собствен ръст на каменна настилка, причинил на Й.А.В.,
с ЕГН **********,***, тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянно
общо разстройство на здравето, опасно за живота, обусловена от значителните
вътречерепни /епи - и субдурални/ кръвоизливи, причинили компресия на главния
мозък с изместване на мозъчни структури.
Анализът на горе посочената фактическа обстановка
налага следните правни изводи:
От събраните
по делото доказателства безспорно се установява от правна страна, че
обвинението срещу подсъдимия Р.В.Т. е доказано по несъмнен начин.
От обективна страна:
От обективна
страна е установено, че на инкриминираната дата, подсъдимият чрез нанасяне на
удар с юмрук в лявата лицева област на пострадалия Й.В., в резултат, на който последвало падане от
собствен ръст на каменна настилка, с което си действие му е причинил
тежка телесна повреда по смисъла на чл. 128, ал. 2, пр. 9, вр. ал. 1 от НК,
изразяваща се в значителни
вътречерепни /епи и субдурални/ кръвоизливи причинили компресия на главния
мозък с изместване на мозъчни структури, което е реализирало
медико-биологичния признак постоянно общо разстройство на здравето, опасно за
живота. Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие, в резултат, на което
е настъпил и вредоносния резултат – увреждане на здравето на пострадалия, като
е създадена реална опасност за живота на В. още от възникването си, било е постоянно
и без адекватна висококвалифицирана
медицинска помощ, би довело до настъпване на смъртен резултат (в този
смисъл е и назначената в хода на досъдебното производство СМЕ). Травмата е
обусловила постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, което
представлява тежка телесна повреда по смисъла на чл. 128, ал. 2, пр. 9, вр. ал.
1 от НК.
От субективна страна:
Субект на
престъплението е подсъдимият. Престъплението е извършено виновно, при форма на
вината пряк умисъл. От субективна страна подсъдимият е действал при условията
на пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК -съзнавал е обществено – опасния
характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал
настъпването на тези последици–да причини телесното увреждане на пострадалия Й.В..
В тази връзка съдът не възприема тезата на защитата, че деянието следва да бъде
квалифицирано, като такова по чл.133 от НК, тъй като разпоредбата на чл.133 от НК инкриминира причиняване на тежка телесна повреда по непредпазливост. В
случая подсъдимия е нанесъл само един удар в лицето на пострадалия, в който се
изразява осъществяване на изпълнителното деяние и неговият резултат е
причиняване на тежка телесна повреда, като чрез нанесения на пострадалия удар е
поставил началото на причинно-следствения процес, включващ падане на
пострадалия от собствен ръст на каменна настилка – паваж, довело до значителните вътречерепни /епи - и
субдурални/ кръвоизливи, причинили компресия на главния мозък с изместване на
мозъчни структури, съставляващо тежка телесна повреда. Ударът, нанесен от
подсъдимия е бил неочакван, бърз, със
значителна по интензивност сила, нанесен в главата на пострадалия и е
довел до неговото падане от собствен ръст, което води до извода за съзнаване от
негова страна на характера и силата на удара и неговите последици, които той е
допускал, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването
на тези последици–да причини телесното увреждане на пострадалия Й.В.. Що се
отнася до възражението на защитата, че на пострадалия е нанесен само един удар,
а не множество такива, поради което и не може да се направи извод за наличие на
умисъл, съдът намира същото за неоснователно, тъй като съгласно трайната и
непротиворечивата съдебна практика тежката телесна повреда може да бъде
нанесена и само чрез един удар. Факта, че на пострадалия е нанесен само един
удар, не може да изключи наличието на умисъл. В този смисъл са решение № 211 от
15.11.2016 г. на ВКС по н. д. № 654/2016 г., III н. о., НК; решение № 218 от
1.02.2018 г. на ВКС по н. д. № 751/2017 г., I н. о., НК; решение № 395 от
3.12.2014 г. на ВКС по н. д. № 1223/2014 г., III н. о., НК и др.
Като причини
за извършване на деянието съдът намира в незачитането от подсъдимия на
установения в страната правов ред, чувство на демонстрация на самонадеяност и
безнаказаност.
Обществената
опасност на деянието е висока – касае се за престъпно посегателство против
личността.
Предвид изложеното, съдът приема, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.128,
ал.2, пр.9, вр. ал.1 от НК и следва да понесе отговорност за извършеното от
него престъпление.
По
вида и размера на наказанието:
При
индивидуализация наказанието на подсъдимия Р.В.Т., съдът отчете като смекчаващи
вината и отговорността обстоятелства: чистото съдебно минало на подсъдимия,
оказаното от него съдействие на правосъдието в съдебна фаза – изразеното
желание процеса да протече по реда по реда на чл.371, т.1 от НПК, както и
големия период от време, изминал от осъществяване на престъплението до
приключване на делото пред първоинстанционния съд.
Като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете: високата степен на
обществена опасност на деянието, неоказването на помощ на пострадалия.
Според
трайната съдебна практика, формирана въз основа практиката на ЕСПЧ, изтеклият
голям период от време /в случая над 5 г./, през който е протичало наказателното
производство, без за това да има вина подсъдимия, е изключително смекчаващо
отговорността обстоятелство. Забавянето на производството по делото категорично
не може да се вмени във вина на подсъдимия, и съответно съдът прие, че това
забавяне обуславя наличието на изключително смекчаващо вината
обстоятелство.
Определяйки
наказанието при лек превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, при
условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, настоящият състав определи и наложи на
подсъдимия Т. за деянието по чл.128, ал.2, пр.9, вр. ал.1 от НК - наказание
“лишаване от свобода” за срок от две години и шест месеца.
На основание чл.66,
ал.1 от НК, съдът отложи изпълнението на така наложеното наказание за срок от
пет години. За да приложи разпоредбата на този текст, съдът прецени, че са
налице предпоставките за това, а именно: подсъдимия не е осъждан на лишаване от
свобода за престъпление от общ характер и за постигате целите на наказанието,
както и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи
наказанието. Съдът определи максимален срок, съобразявайки се с характера на
деянието, а именно: касае се за изключително тежко престъпление против
личността и в този смисъл по-дългият изпитателен срок би бил гаранция срещу
подобни прояви за в бъдеще от страна на подсъдимия. По този начин осъденият ще
може без да е изолиран от обществото да осъзнае действията си и да преосмисли
поведението си.
Така
определения размер на наказанието съдът намира за справедлив и съответстващ на
тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението, както
и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно върху осъдения към
спазване на законите и добрите нрави. Съдът счита, че така определеното
наказание ще въздейства предупредително върху подсъдимия и ще му се отнеме
възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. По този
начин с това наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на
генералната и специалната превенция, възведени в чл. 36 от НК, поради което и
го прие за справедливо.
По
разноските:
С оглед изхода
делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК съдебният състав осъди подсъдимия Р.В.Т., да заплати по сметка на
ОД на МВР гр. Перник сумата от 270.00 лева, представляващи разноски за експертизи, извършени в хода на
проведеното досъдебно производство, както и да заплати в полза на
Държавата по бюджета на ВСС чрез Районен съд гр. Радомир сумата в размер на
440.00 лева, представляващи разноски за вещи лица в хода на съдебното
производство, както и 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
По изложените съображения,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала,
Секретар:/И..С./