№ 1669
гр. София, 21.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-24 СЪСТАВ, в публично заседание
на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Любка Голакова
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Любка Голакова Гражданско дело №
20231100101920 по описа за 2023 година
Подадена е искова молба от К. М. М. срещу „Х.а.Б.“ ЕООД, с която са
предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
439 от ГПК.
В депозирания от ответника писмен отговор е направено признание на
предявените искове.
В молба – становище от 05.03.2024г. депозирано от пълномощника на
ищеца е направено искане за постановяване на съдебно решение при
признание на исковете. Към него е приложен списък на претендираните от
тази страна разноски съгласно чл. 80 от ГПК – адвокатско възнаграждение за
процесуалния му представител на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
СЪДЪТ, като взе предвид, че ответникът в депозирания от него писмен
отговор е направил признание на предявените искове и в описаната по-горе
молба - становище процесуалният представител на ищеца е направено искане
за постановяване на съдебно решение при признание на исковете, счита, че
искането на ищеца е основателно и е допустимо постановяване на решение
при признание на предявените искове.
СЪДЪТ счита, че с оглед направеното от ответника признание на
предявените искове, същите следва да бъдат уважени.
Относно разноските
Ищецът претендира присъждане на разноски за настоящото
производство, на което ответникът се противопоставя като счита, че следва да
се приложи чл. 78, ал. 2 от ГПК.
В чл. 78, ал. 2 ГПК е предвидено, че ако ответникът с поведението си не е
дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат
1
върху ищеца. Тези две предпоставки, при наличие на които разноските
остават в тежест на ищеца, са предвидени в закона кумулативно. В случая
ответникът в депозирания отговор е направил признание на предявените
срещу него искове.
Относно първата предпоставка – че не е дал повод за завеждане на иска
ищецът твърди, че това изискване на закона е изпълнено доколкото
кредиторът разполага с изпълнителен лист за процесните вземания срещу
него. По делото по искане на ищеца са представени в заверен препис
документите от изпълнително дело №20148440403306. От тях се установява,
че това изпълнително производство е образувано въз основа на
изпълнителния лист, който е издаден относно процесните вземания.
Оригиналът на изпълнителния лист се намира по изпълнителното дело, като
върху него има печат, в който е посочено, че същото е прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК на 31.03.2022г. Ответникът не е обжалвал
този акт на съдебния изпълнител и същият е влязъл в сила. Следователно към
настоящия момент се установява, че фактическото държане на изпълнителния
лист не е в ответника.
Основанието, поради което ищецът е предявил исковете в настоящото
производство с твърдението, че не дължи вземанията по изпълнителния лист
е, че относно тях е изтекла погасителна давност след издаване на посочения
документ. Съгласно чл. 120 от ЗЗД „Давността не се прилага служебно“. По
делото не са ангажирани документи, от които да се установи, че след
изтичане на периода на погасителната давност относно вземанията, за които
са предявени искове в настоящото производство, ищецът – длъжник е
направил възражение, че не дължи тези вземания на това основание и същото
да е достигнало до кредитора, който от своя страна да не е приел това
възражение. От това може да бъде направен извод, че за първи път ищецът се
е позовал на погасителна давност относно вземанията с подаване на исковата
молба. Ответникът в депозирания от него отговор е признал това възражение
на ответника, поради което е признал и самите искове.
Предвид така установените факти, съдът приема, че доколкото
погасителната давност не се прилага служебно и след като за първи път
длъжникът се е позовал на нея в исковата молба, кредиторът е уважил това му
възражение, не е предприел действия за принудително изпълнение на
процесните задължения, то последният с поведението си не е станал причина
2
за завеждане на настоящото исково производство.
При така приетото следва, че в разглеждания случай се установява
настъпването и на двете предпоставки по чл. 78, ал. 2 от ГПК, поради което
разноските за настоящото производство следва да бъдат възложени на ищеца.
С тези мотиви и на основание чл. 237 от ГПК съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от К. М. М., ЕГН –
********** със съдебен адрес: гр. Благоевград, ул. **** – чрез адвокат К. П.
срещу „Х.а.Б.“ ЕООД, ЕИК – **** със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Оборище, ул. **** искове с правно основание чл. 439, ал. 1
ГПК, че К. М. М., ЕГН – ********** не дължи на „Х.а.Б.“ ЕООД, ЕИК –
**** следните суми:
- 19 640, 64 евро – представляваща главница по запис на заповед
издаден на 08.07.2008г., с падеж – 01.08.2010г.,
- 18 510, 98 лв. – представляваща законна лихва върху главницата за
периода от 05.08.2013г. – 16.11.2022г. и
- 1 602, 42 лв. – представляваща сторени по делото разноски, за които е
издаден изпълнителен лист по гр. д. №33086/2013г. по описа на СРС, 28
състав, тъй като тези вземания са погасени по давност.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
получаване на препис от него от страните пред Софийски апелативен съд с
въззивна жалба.
Препис от решението да се изпрати на страните по делото.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3