РЕШЕНИЕ
№ 271
гр. Кърджали, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Владислав Емирски
при участието на секретаря Теди Чаръкчиева
като разгледа докладваното от Владислав Емирски Гражданско дело №
20245140101378 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени дава осъдителни иска с
правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 ЗЗД от Д. П. Я. и М. П. Я. в
качеството им на наследници по закон на своя баща П. Д. Я. срещу
„Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК ********* за сума в общ
размер на 10 164,49 лева, от които 10 000 лева за неимуществени вреди
(съгласно молба вх. ********) и 164, 49 лева за имуществени вреди.
В исковата молба се твърди, че ищците са наследили предявената
приживе на своя наследодател претенция към ответното дружество. В
приложената претенция **** до застрахователното дружество наследодателят
им П. Д. Я. е предявил претенция в размер на 10 000 лева за неимуществени
вреди и 164,49 лева за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от ***** – срокът по чл. 429, ал. 3 от КЗ до окончателното й
изплащане, както и направените разноски по делото. Твърди се, че на
12.11.2020г., делинквентът Д.Д.К. при управление на лек автомобил марка
**** модел **** с peг. № ****, на кръстовище образувано от ***** в гр.
Кърджали нарушила правилата за движение, като отнела предимството на
наследодателя (баща) на ищците П. Д. Я., като пешеходец, пресичащ пътното
платно по пешеходна пътека тип *** и реализирала ПТП, при което на П. Д. Я.
били причинени следните телесни повреди: травма на подбедрица и отток и
кръвонасядане в дясна колянна става и лявото рамо причинила хипотрофия на
мускулатурата и ограничени движения, довели до болнично и оперативно
лечение, болки и страдания и влошено емоционално състояние. Сочат, че
лечението на травмите му започнали веднага след ПТП. Още същия ден на
12.11.2020г. му били направени изследвания и рентгенови снимки, при които
се установило, че в резултат на ПТП е получил следните телесни повреди:
травма на дясна тазобедрена става и отток и кръвонасядане в дясна колянна
става с наличие на излив довели до болнично лечение и болки и страдания.
1
Ищците твърдят, че лечението на баща им П. Я. започнало веднага, като бил
настанен в Отделение по „Ортопедия и травматология“ на МБАЛ „Д-р Атанас
Дафовски“- гр. Кърджали. На 13.11.2020г. му била направена операция на
дясното коляно. Сочат, че лечението му в това отделение продължило до
20.11.2020г. При изписване била издадена Епикриза ***** от отделение по
„Ортопедия и травматология“ на МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“- гр.
Кърджали, в която било описано подробно здравословното състояние,
травмите му и проведеното лечение. Заявяват, че през цялото време на
лечението баща им чувствал много силна болка, поради, което е приемал
обезболяващи лекарства. Сочат, че след изписването му от болницата
лечението му продължило в домашни условия, като за него се грижели
двамата ищци, като негови синове, а техните близки и роднини, когато са
отсъствали, тъй като баща им бил изцяло неподвижен. Твърдят, че от
травмите и възрастта на баща им П. Я. бил изцяло неподвижен, като
домашното му лечение протичало на легло и се налагало да му помагат дори
при обичайни физиологични нужди, като това продължило повече от два
месеца и половина. Сочат, че поради напредналата му възраст лечението на
травмите било забавено. Твърдят, че през цялото време на домашно лечение
наследодателят им е чувствал болки в местата на травмите причинени при
ПТП. Сочат, че поради продължаващите болки в коляното и лявото рамо на
12.01.2021г. закарали баща си на лекар специалист - ортопед-травматолог,
който е установил състоянието му, болка и ограничени движение и излив в
дясното коляно, и лявата раменна става и била направена „пунция“, като бил
евакуиран около 30 мл. ставен пунктант. Били издадено Амбулаторни листове
******* с подробно обективното му здравословно състояние и
манипулациите, както и проведеното му лечение. Поради продължаващите
болки в коляното и раменната става на 09.02.2021г. отново закарали баща си
на ортопед- травматолог, който констатирал лек излив в дясното коляно и
хипотрофия на лявата става с болезнени тъкани при палпатация и движения,
ограничени движения при абдукция и отвеждане ръката назад, за което бил
издаден Амбулаторен лист ****
Сочат, че за настъпилото застрахователно събитие - ПТП бил издаден
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица ****, ведно с План схема на
ПТП, изд. от длъжностни лица при ОДМВР - Кърджали от 12.11.2020г.
Ищците заявяват, че по случая било образувано и административно-
наказателно производство спрямо виновния водач Д.Д.К. започнало с издаване
на АУАН Серия GA ******* С издадено Наказателно постановление
********** от *** на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Кърджали било
установено административно нарушение по ЗДвП, изразяващо се в следното:
при управление на лек автомобил марка **** модел **** с per. № ****, на
кръстовище образувано от ****** в гр. Кърджали, Д.Д.К. нарушила правилата
за движение като отнела предимството на пешеходеца П. Д. Я. пресичащ
пътното платно по пешеходна пътека тип *** и реализирала ПТП, при което
били причинени описаните телесни повреди. Безспорно от мотивите на
постановлението става ясно, че действително деликвента Д.Д.К. извършила
нарушението на правилата за движение по пътищата (чл. 119, ал. I от ЗДвП),
както от обективна, така и от субективна страна, от което бащата на ищците се
явявал пострадал и му причинила като пешеходец телесни повреди, от които
търпял болки и страдания, респ. му била нанесла неимуществени вреди.
Ищците заявяват, че от така извършеното от делинквента Д.Д.К. деяние на
баща им П. Я. били причинени неимуществени вреди изразяващи се в болка и
2
страдание от нанесените му телесни увреждания при ПТП. Твърдят, че
болките по време на лечението му били много интензивни и продължителни,
особено след претърпените две операции. След ПТП баща им не можел да се
грижи за себе си и се наложило за него да се грижат в дома му. Сочат, че
непрекъснато му помагали дори при обичайните ежедневни нужди, като се
наложило продължително време да са на легло. Твърдят, че често се случвало
да не може да спи нощем, поради стреса от претърпяната катастрофа.
Независимо, че бил възрастен, баща им бил много активен човек и за него
било огромен емоционален срив да остане на легло и да не може да се движи
и обслужвам сам. Твърдят, че емоционалното му състояние се влошило много.
Поради напредналата му възраст оздравителния процес на травмите се
удължил значително. Сочат, че на 19.10.2022г. при опит да слезе по стълбите в
блока и поради нестабилната походка от травмата на крака получена при ПТП,
баща им паднал по стълбите и получил чупване на тазобедрената става, което
наложило болнично лечение в Отделение по „Ортопедия и травматология“ на
МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ - гр. Кърджали. На 21.10.2022г. му била
направена операция на левия крак, областта на тазобедрената става с
поставяне метални импланти. При лечението му в това отделение на ****
настъпила смъртта на баща им П. Д. Я.. За престоя и лечението му била
издадена Епикриза **** от **** от Отделение по „Ортопедия и
травматология“ на МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ - гр. Кърджали.
Твърдят, че в резултат на настъпилото ПТП на наследодателят им П. Я.
освен неимуществените вреди, били причинени и имуществени вреди
свързани с лечението на травмите - закупуване на помощни средства,
лекарства и медикаменти за домашно лечение, заплащане на болнични
престои. Имуществените вреди представляващи заплащане на разходи по
лечението на травмите му получени при ПТП са в общ размер на 164.49 лева.
Представят писмени доказателства и правят доказателствени искания за
допускане и назначаване на САТЕ и СМЕ, както и за разпит на свидетели при
режим на довеждане.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който оспорва изцяло исковата претенция, като счита същата за
недопустима, поради което моли производството да бъде прекратено. Намира,
че макар ищците да са наследници по закон на пострадалия П. Д. Я. и
доколкото същият е починал в хода на рекламационното производство пред
застрахователя, не се обосновава процесуалната им легитимация за
предявяване на настоящия иск, тъй като е ирелевантно за надлежното
упражняване на правото на иск от наследниците наличието на отправена от
наследодателя преди смъртта му претенция към застрахователя. Твърди, че
правото на обезщетение за неимуществени вреди е лично такова и не се
наследява, поради което и ищците, като наследници не притежават
процесуална легитимация да предявят чужди права по исков ред, а
претенцията за неимуществени вреди е строго лична претенция, чието
предявяване е резултат от преценката на самия увреден и която може само да
бъде продължена от наследниците по силата на законово процесуално
правоприемство в хипотезата, когато при висящност на процеса ищецът е
починал.
Ответникът оспорва претенцията за неимуществени вреди по размер.
Сочи, че в хода на извършената ликвидационна дейност по извънсъдебно
предявената от пострадалия претенция не е постигнато съгласие между
3
страните относно размера на застрахователното обезщетение. Предвид
обективните данни за състоянието на пострадалия след произшествието
намира, че претендираната за обезвреда парична сума е изключително
завишена. Сочат, че в приложената по делото медицинска документация,
изготвена непосредствено след настъпилото ПТП, не е отразена травма на
раменната става, във връзка с което оспорва причинно-следствената връзка
между настъпилото ПТП и твърдението за търпян от пострадалия синдром на
удареното рамо. Цитираната травма на рамото е описана едва на дата
12.01.2021 г., в издаден Амбулаторен лист 42, във връзка с което оспорва
причинно- следствената връзка между травмата и настъпилото три месеца по-
рано ПТП от дата ***** Оспорва се твърдението, че пострадалият е бил
обездвижен и че е имал нужда от чужда помощ в ежедневието си.
Претърпените от пострадалия повърхностни травми не са възпрепятствали
изпълнение на битовите му потребности, нито са налагали полагане на грижа
от други хора. Оспорва твърдението, че пътния инцидент се е отразил и на
психическото състояние на пострадалия. Оспорва претенцията за
имуществени вреди по основание, като счита, че същите са недължими по
изложените съображения за недопустимост на процесния иск и за
недължимост на обезщетението за на неимуществените вреди. Сочи, че при
ответното дружество било подадено искане за определяне на застрахователно
обезщетение от пострадалия, по което била образувана застрахователна
преписка **********, което не отговаряло на изискването на чл. 380 от
Кодекса за застраховането доколкото същото не било придружено с банкова
сметка на пострадалия, по която да бъдат извършени плащанията. По
преписката не било представено и нотариално заверено пълномощно,
изисквано от чл. 338, ал. 1 от Кодекса за застраховането, което е необходимо,
за да се удостоверят правата на друго лице да получи плащането от
застрахователя, което пълномощно да съдържа изрично изявление, че
пострадалият е уведомен за правото си да получи плащането лично. По
образуваната ликвидационна преписка било определено обезщетение, което
ЗК „Лев Инс“ АД било поставено в обективна невъзможност да изплати.
Предвид изложеното, претенцията била отказана, за което пострадалия бил
уведомен с писмо **********, поради което поддържа, че застрахователят не е
изпаднал в забава от момента на ПТП и претенцията по предявения акцесорен
иск е неоснователна. Също така възразява за присъждане на направените по
делото разноски в полза на ищците.
В открито съдебно заседание процесуалният представител на ищцата
моли за уважаване на иска. Претендира разноски съгласно представен списък
по чл.80 от ГПК. Ответникът с молба моли да се отхвърли иска. Претендира
разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на
ищците.
Съдът, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея
иск, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на
релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
По допустимостта на исковете:
Съдът не споделя възражението на ответника за недопустимост на иска
поради липса на процесуално правоприемство от страна на ищците, като
образуваното от техния наследодател приживе рекламационно производство
пред застрахователя не предпоставяло процесуална легитимация на
наследниците по предявения иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ. Според трайната
4
практика на ВКС, ако приживе пострадалият е предявил иск за обезщетение за
неимуществени вреди, при неговата смърт исковият процес следва да
продължи с участието на наследниците му. Даденото разрешение е обусловено
от обстоятелството, че в този случай предмет на делото не е защита на строго
лични права /напр. право на възстановяване на работа, на промяна на име и т.
н./. Следва да се приеме, че правото на обезщетение за неимуществени вреди
се наследява и ако приживе пострадалият отправи извънсъдебно искане да му
бъде заплатено такова обезщетение от задълженото за това лице. В този
случай пострадалият е афиширал пред длъжника личната си преценка, че е
претърпял болки и страдания и e упражнил правото си на обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди. Доколкото това право има паричен
еквивалент, с който се съизмерява обезщетението, веднъж упражнено чрез
заявената от пострадалия воля да бъде обезщетен за търпените
неимуществени и имуществени вреди, то може да бъде наследено. Поради
това е без значение дали правото на обезщетение за неимуществени вреди е
било упражнено по исков ред или извънсъдебно – с отправено до
застрахователя искане за заплащане обезщетение, тъй като последиците от
предявяването на иск са свързани с възникването на процесуално
правоотношение и възможността за настъпване на правоприемство в него, но
не и с възникването и упражняването на правото на обезщетение. С оглед
изложеното възприетото в практиката на ВКС разрешение за наследяване на
правото на обезщетение за неимуществени вреди следва да се приложи и при
наличие на претенция, отправена до застрахователя, независимо дали при
действието на КЗ (отм.) или на новия КЗ (обн. ДВ, бр. 102 от 29 декември
2015г., в сила от 1 януари 2016г.) /в този смисъл Решение № 60170 от
13.05.2022 г. на ВКС по т.д. №1435/2020, II т.о., ТК/.
Налице е и въведената с новия КЗ (обн. ДВ, бр. 102 от 29 декември 2015г.,
в сила от 1 януари 2016г.) абсолютна процесуална предпоставка за
предявяване на прекия иск срещу застрахователя на деликвента по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите съгласно чл. 498,
ал. 3, вр. чл. 432, ал.1 КЗ - отправянето на писмена застрахователна претенция
спрямо застрахователя по реда на чл.380 КЗ. В случая е безспорно, че П. Д. Я.
е отправил на ***** писмена застрахователна претенция до ответното
дружество, по която е образувана преписка по щета ******
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл. 380. Това право, когато касае вземане за обезщетение за
вреди е наследимо, част от наследствената маса и съответно легитимира
наследниците-ищци, като кредитори за това вземане след смъртта на
наследодателя, в чиято правна сфера е възникнала приживе, при равни квоти
от по ½ съгласно чл. 5, ал. 1 от Закона за наследството.
По основателността на предявените искове:
С приетия с протоколно определение от 20.04.2025 г. за окончателен
доклад по делото обективиран в Определение № 68 от 13.01.2025 г. съдът е
приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване на валидността на сключена
при ответното дружество „Застрахователна компания Лев Инс“ АД
застраховка „Гражданска отговорност“ по полица *******, по отношение на
лек автомобил марка ****, модел ****, с *******, към датата на ПТП -*****
На основание чл. 154 от ГПК всеки е длъжен да докаже фактите, на които
5
основава своите искания или възражения. В тежест на ищците е да установят
настъпилото ПТП и механизма му, противоправното поведение на
деликвента, получените телесни увреждания от наследодателя им П. Я. в
следствие на ПТП-то, причинно-следствената връзка между причинените
неимуществени вреди на пострадалия, изразяващи се в болка и страдание от
нанесените му телесни увреждания и поведението на увреждащия водач,
настъпилите имуществени и неимуществени вреди и техния размер, както и
от кой момент застрахователят е изпаднал в забава. На основание чл. 45, ал. 2
от ЗЗД вината на водача се предполага до доказване на противното. В тежест
на ответника при установяване на гоените факти и обстоятелства е да докаже,
че изплатил обезщетение, да докаже своите правоизключващи и
правопрекратяващи възражения, както и да установи, че подадено искане за
определяне на застрахователно обезщетение от пострадалия, по което е била
образувана застрахователна преписка ****** не отговаря на изискването на
чл. 380 от КЗ.
За установяване на елементи от състава на непозволеното увреждане по
чл. 45 от ЗЗД относно деянието, неговата противоправност и виновността на
водача на л.а. марка ****, модел ****, с *******, чиято отговорност е
застрахована със застраховка „Гражданска отговорност“ по полица *******,
относно настъпилото ПТП, при което в причинно-следствена връзка са
причинените телесни вреди на наследодателя на ищците, по делото е прието
без възражение от страните заключение на допуснатата и изготвена САТЕ.
Вещото лице дава заключение, че управляваният на ***** от водача Д.К. л.а.
марка ****, модел ****, с ******* се е движил в гр. Кърджали, по бул. ***** с
посока от автогарата към комплекс „****, като на кръстовището образувано с
ул. ***, на зелен сигнал на светофара, л.а. предприел ляв завой (в посока
новия мост), като в същото време пешеходецът П. Я., на зелен сигнал на
пешеходен светофар, е започнал да пресича ул. *** по маркираната пешеходна
пътека тип ***, при което с предната си лява част автомобилът е ударил
пешеходеца в десния крак и го е отхвърлил на асфалта. Причина за настъпване
на процесното ПТП са субективните действията на водача Д.К., която е имала
техническа възможност да предотврати удара, което показва, че е загубила
контрол над пътната обстановка пред автомобила, като не пропуснала
движещия се с предимство (отнела е предимството) пешеходец на разрешен за
него зелен сигнал на светофара по пешеходна пътека. Изводът относно
участниците, времето, датата и мястото на удара, както и причините за ПТП се
установяват и от приложения по делото Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица ******, който не е оспорен от страните. Протоколът е
официален свидетелстващ документ съгласно чл. 179 от ГПК, който има
обвързваща доказателствена сила относно отразените в него факти и
обстоятелства, тъй като е издаден от длъжностно лице в кръга на службата му
по установените форма и ред. За пълнота следва да бъде посочено, че
констативния протокол за ПТП с пострадали лица не се ползва с обвързваща
съда доказателствена сила относно механизма на ПТП, тъй като
произшествието не е станало пред самите длъжностни лица, но от приетата
без възражения САТЕ се установяват същите обстоятелства и причини за ПТП
описани и в констативния протокол.
Във връзка с описаното ПТП била ангажирана и административно-
наказателната отговорност виновния водач Д.Д.К.. Издаден е АУАН Серия GA
***** от ***** в който е описан механизма на произшествието. Въз основа на
акта е издадено Наказателно постановление ***** от *** на Сектор „Пътна
6
полиция“ при ОДМВР – Кърджали, в което е описано извършеното от водача
Д.Д.К. административно нарушение по ЗДвП, изразяващо се в следното: при
управление на лек автомобил марка **** модел **** с per. № ****, на
кръстовище образувано от ****** в гр. Кърджали, Д.Д.К. нарушила правилата
за движение, като отнела предимството на пешеходеца П. Д. Я. пресичащ
пътното платно по пешеходна пътека тип *** и реализирала ПТП, при което
били причинени описаните телесни повреди, с което водачът Д.Д.К.
извършила нарушението на правилата за движение по пътищата посочени в
чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, като й е наложено административно наказание глоба.
За установяване на вида на получените от наследодателя на ищците П. Я.
телесни повреди следствие на описаното ПТП е допусната и приета без
възражения СМЕ, която дава заключение, че на ***** на П. Д. Я. е било
причинено: кръвонасядане и оток в областта на дясната колянна става с излив
на кръв в ставата /хемартроза/, наложили болнично лечение и наблюдение.
Вещото лице заключава, че описаните травматични увреждания са получени
при действието на твърд тъп предмет и е възможно да са възникнали при
пътно-транспортното произшествие на ***** Според вещото лице изливът на
кръв в дясната колянна става /хемартроза/ е довел до разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, а останалите описани
травматични увреждания са причинили болка и страдание. Посочва, че два
месеца след пътно транспортното произшествие — на 12.01.2021 г. на
пострадалия П. Д. Я. е била поставена диагноза Синдром на удареното рамо.
Имал е болка и затруднени движения в областта на лявото рамо, засилващи се
при натоварване и промяна на времето. Вещото лице заявява, че не може с
категоричност оплакванията от болка и затруднени движения в лявото рамо от
страна на пострадалия да се свържат с травмата от *****, тъй като при
прегледа му в Спешно отделение непосредствено след пътно-транспортното
произшествие и при престоя му в Отделението по ортопедия и травматология,
пациентът не се е оплакал от болка в лявото рамо, като това е била и
причината в този период да не е извършена рентгенография на лявата раменна
става, а само такава на череп, колянни стави и таз. Вещото лице заключава, че
при извършената пункция на дясната колянна става на П. Я. на 12.01.2021 г. е
евакуиран около 30 мл. бистър ставен пунктат, а не кръв, което се дължи на
установената рентгенологично двустранна гонартроза /дегенеративно-
възпалително заболяване на ставата/, като в този смисъл не може да се говори
за настъпили усложнения на травматичните увреждания на П. Я., получени на
***** сочи, че не са налице данни за необичайно голяма продължителност на
оздравителния процес. Заключава, че представените разходни документи-
фактури за закупени медикаменти и заплатена потребителска такса са
относими към лечението на травматичните увреждания на П. Д. Я.. В
проведеното на 16.05.2025 г. открито съдебно заседание по делото вещото
лице поясни, че предвид механизма на ПТП е възможно да е имало травма в
областта на лявата раменна става при падане, но така както е записано в
заключението, при първоначалното му приемане на пострадалия в Спешно
отделение и впоследствие в Ортопедия и травматология, не е отразено за
такава травма в началния период и съответно за боли в областта на лявото
рамо. Вещото лице пояснява, че по принцип е възможно при такова падане да
се травмира тази част от тялото, като с категоричност не може да се изключи
такъв вид травма, най-малкото защото болката е субективно усещане и когато
един човек каже, че го боли няма как да измери колко го боли и дали го боли в
действителност. Вещото лице заявява, че по медицинска документация и на
7
базата на това, че два месеца след инцидента е извършена пункция на дясната
коленна става и е евакуиран 30мл., бистър ставен пунктат, който, в този му вид
се дължи да възпалително дегенеративни изменения и предвид на това, че той
има двустранна гонартроза т.е. тези дегенеративни възпалителни изменение са
двустранни и травмата, два месеца след инцидента, този пунктат не води до
заключението, че той се дължи на травмата, още повече, че той е бистър, а
както в острия период е извадена кръв от коленната става, за което няма спор.
По отношение на този дълъг период на залежаване у дома, който е имал,
вещото лице заявява, че е възможно да е на тази коленна става, предвид и на
това, че предшестващите от травмата дегенеративно възпалителни изменения
на коленните стави, се усложнява това състояние, от травмата и е вследствие
на възрастта на пострадалия. Вещото лице пояснява, че възстановителните
процеси при възрастните хора протичат по-продължително. Съдът кредитира
изцяло дадените от вещото лице д-р М. пояснения в открито съдебно
заседание и ги приема за неразделна част от заключението на приетата СМЕ.
За преживените неимуществени вреди следствие на получените от ПТП-
то травми от страна на пострадалия П. Д. Я. са събрани гласни доказателства.
Свидетелят З.Р. заявява, че когато видял П. след катастрофата му направило
впечатление основно, че бил уплашен и изпитвал болки в крака и рамото.
Сочи, че Я. дълго време бил на легло – около 6 месеца и изпитвал страх да не
падне. Свидетелят заявява, че му направило впечатление чисто човешки, че П.
Я. бил изпаднал в депресия и изгубил желание за всичко, а по принцип бил
веселяк и шегаджия. Сочи, че всеки божи ден виждал, в продължение на
години, имал си режим, ставал сутрин, да отива до пазара без бастун. След
ПТП-то се залежал известно време, било го страх. Р. заявява, че не е виждал П.
да излиза поне 6-7 месеца. Свидетелят заявява, че Я. бил притеснен от това, че
е на легло и е в тежест на децата си, които трябвало да го обслужват.
Свидетелят В.Ф. заявява, че след катастрофата някъде около 5-6 месеца
продължило лечението на П. Я. и през това време не излизал от вкъщи. Сочи,
че със синът му Д. са ходили да го вдига от леглото, като Д. ходил всеки ден
непрекъснато да го обгрижва и да му носи храна. Заявява, че П. Я. се оплаквал
много болки в дясното коляно и лявото рамо. Свидетелят заявява, че преди
катастрофата П. Д. всеки ден ходил пеша до пазара и обратно, но след това
бил коренно различен, като от време на време ревал и се вайкал, че е в тежест
на младите. Заявява, че след възстановителния период П. Д. не е ходил
свободно, а с помощни средства, имал патерици и бастун, пробвал и с
бастуна, но не ставало и повечето време ходил с патериците и не излизал от
апартамента.
Обсъдените писмени и гласни доказателства, както и приетите за
безспорни факти и обстоятелства обуславят наличието на кумулативните
предпоставки на разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД и наличието на валидно
застрахователно правоотношение, които обуславят основателността на
претенцията за неимуществени вреди причинени на П. Я. Д.. Съдът намира, че
с оглед приетите писмените доказателства по делото и показанията на
свидетелите, че описаните в исковата молба болки и страдания са в пряка
причинно-следствена връзка с виновното и противоправно поведение на
водача Д.К. на л.а. марка ****, модел ****, с *******, по отношения на която е
налице валидно застрахователно правоотношение с ответника. За характера на
неимуществените вреди, техния интензитет и продължителност, съдът дава
вяра на показанията на разпитаните свидетели З.Р. и В.Ф..
В тази връзка следва да бъде посочено, че по образуваната щета ******по
8
описа на ответното дружество във връзка с подадена на ***** претенция за
неимуществени и имуществени вреди от страна на П. Д. е определено
застрахователно обезщетение в размер на 3000 лева за неимуществени вреди и
164,49 лева за имуществени вреди. Видно от представената ликвидационна
преписка по посочената щета довереният лекар на ответното дружество е
посочил, че П. Д. е получил следните телесни увреди следствие на описаното
ПТП, които са обусловили определения размер на обезщетението за
имуществени и неимуществени вреди: контузия на главата, контузия на дясна
тазобедрена става, контузия на дясно коляно хемартроза, като е проведено
медикаментозно и оперативно лечение – артромия на дясна колянна става и
по-късно пункция, като и че поставената диагноза Синдром на удареното рамо
не е в причинно-следствена връзка с ПТП, защото не е отразена травма на
раменна става. Тези факти и обстоятелства се потвърждават в изпратената от
процесуалния представител на ответното дружество молба ***** към която са
приложени и документите от образуваната щета ****** Това по своя характер
означава изцяло извънсъдебно признание от страна на ответното дружество
„Застрахователна компания Лев Инс“ АД по основание и размер на
предявения иск за имуществени вреди от 164, 49 лева и признание по
основание на иска за неимуществени вреди и до определения размер от 3000
лева.
Настоящият състав счита, че освен посочените от доверения лекар на
ответното дружество телесни увреждания на П. Д. - контузия на главата,
контузия на дясна тазобедрена става, контузия на дясно коляно хемартроза,
като е проведено медикаментозно и оперативно лечение – артромия на дясна
колянна става и по-късно пункция, пострадалият е получил и контузия на
лявото рамо. Този извод се базира на дадените от вещото лице по приетата
СМЕ пояснения в съдебно заседание, както и от разпита на свидетелите Р. и
Ф..
Обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено от
съда по справедливост, съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Както е изяснено
в *****. размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от
съда след преценка на конкретните обективно съществуващи обстоятелства,
каквито са характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнително влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др. Изяснено е, че понятието „справедливост“ по смисъла на
чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които съдилищата следва да
изтъкват, обосновавайки присъдения размер на обезщетенията за
неимуществени вреди, като посочват и значението им за определения размер.
На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка
причинна връзка с увреждането, като размерът на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се
определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични
увреждания, продължителността и интензитета на претърпените физически и
душевни болки, други страдания и неудобства. Справедливостта, като
критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва
винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са
имали за своя притежател. В този аспект справедливостта по смисъла на чл. 52
ЗЗД се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят
обективни характеристики - характер и степен на увреждане, конкретните
9
начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността
и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално
положение. Удовлетворяването на изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД
налага при определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди
да се отчита и обществено - икономическата конюнктура в страната към
момента на увреждането. Същевременно обезщетението не следва да
надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за
обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди, които
могат, и поначало са различни във всеки отделен случай, тъй като част от
гореизброените критерии и обстоятелства, релевантни за определяне размера
на дължимото обезщетение, могат да са подобни или дори еднакви /по вид или
в количествено измерение/ при съпоставка на отделни случаи, но
изключително рядко те могат да са идентични изцяло. В горепосочения
смисъл е и застъпеното в множество съдебни актове на ВКС, постановени по
реда на чл. 290 ГПК / решение № 93/23.06.2011 г. по т. д. № 566/2010 г. на
ВКС, II т. о., решение № 111/01.07.2011 г. по т. д. № 676/2010 г. на ВКС, II т. о.,
решение № 104/25.07.2014 г. по т. д. № 2998/2013 г. на ВКС, I т. о., решение №
223 от 27.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1839/2016 г., III г. о., ГК, решение №
100 от 12.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3834/2016 г., IV г. о. и др. /
В случая предвид напредналата възраст на П. Д. Я. към датата на деянието
- 85 години, както и преживените болки и страдания следствие на получените
и описани телесни повреди, оказали негативно влияние върху нормалния му
начин на живот довело до остра стресова реакция, изразена с тревожност,
отчаяност, нежелание и страх да излиза, съдът счита, че ответното дружество
следва да заплати порвано на наследниците на П. Д. сумата от 10 000 лева,
като обезщетение за причинените му неимуществени вреди и 164, 49 лева
обезщетение за имуществени вреди.
Обезщетенията се дължат ведно със законната лихва считано от
31.05.2022 - датата на предявяване на застрахователната претенция от
увреденото лице пред застрахователя до окончателното им изплащане (в този
смисъл Решение № 46 от 04.04.2024 г. по т. д. № 2274/2022 г. на ВКС, I ТО,
Решение от 29.06.2022 г., постановено по т.д. № 1191/2021 г. по описа на ВКС,
I ТО и др.).
Наследството представлява съвкупност от имуществените права и
задължения на наследодателя. На основание чл. 5, ал. 1 от ЗН децата на
починалия наследяват по равни части. Видно от представеното и неоспорено
удостоверение за наследници ищците Д. П. Я. и М. П. Я. са синове и
единствени наследници на П. Д. Я.. Обезщетението за вреди не е неделимо,
поради което следва да бъде присъдено поравно (по ½) на наследниците.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат само ищците. Ищците
претендират разноски за платена държавна такса в размер на 450 лева, депозит
за СМЕ в размер на 500 лева, депозит за САТЕ в размер на 455 лева и
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита по чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗА. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати направените от ищците разноски за платена държавна
такса в размер на 450 лева, депозит за СМЕ в размер на 500 лева, депозит за
САТЕ в размер на 455 лева. По отношение на претенцията за адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА съдът следва да определи същото на
база на действително извършената от адв. С. работа, която в случая се
10
изразява в изготвяне и депозиране на искова молба с поставяне на задачи към
СМЕ и САТЕ, явяване в открито съдебно заседание за разпит на свидетели и за
приемане на изготвените СМЕ и САТЕ с поставяне на въпроси към вещите
лица, както и депозиране на писмена защита. Минималното възнаграждение
за предявените искове съгласно Наредба № 1 за минималните адвокатски
възнаграждения, действала към датата на подписване на представените
договори за правна защита и съдействие, както и броя на проведените съдебни
заседания, обуславя възнаграждение в общ размер на 1950 лева за оказано
безплатно процесуално представителство и защита на ищците.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45, ал 1 от във вр. с
чл. 52 от ЗЗД и чл. 5, ал. 1 от ЗН „Застрахователна компания Лев Инс“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от В.В.И., В.В.М. и В.А.В/ ДА
ЗАПЛАТИ поравно на Д. П. Я., ЕГН ********** с адрес гр. Кърджали,
****** и М. П. Я., ЕГН ********** с адрес гр. Кърджали, ******** в
качеството им на наследници по закон на своя баща П. Д. Я., ЕГН **********,
б.ж. на гр. Кърджали, починал на ****, който лично е подал претенция пред
ответното дружество на ***** с посочване на претендираните суми за вреди,
чрез адв. Я. С.-САК, сума в общ размер на 10 000 (десет хиляди) лева,
представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди в
резултат на настъпило на ***** застрахователно събитие – ПТП по вина на
Д.Д.К. чиято гражданска отговорност, като автомобилист за вреди, причинени
при управлението на лек автомобил марка **** модел **** с peг. № ****, към
посочената дата, е бил застрахован при ответника, при което ПТП са
причинени телесни повреди на П. Д. Я. изразяващи се в контузия на главата,
контузия на дясна тазобедрена става, контузия на лявото рамо, контузия на
дясно коляно хемартроза, като е проведено медикаментозно и оперативно
лечение – артромия на дясна колянна става и по-късно пункция, както и сума
в общ размер на 164,49 (сто шестдесет и четири лев и четиридесет и девет
стотинки) лева обезщетение за имуществени вреди свързани с разходи по
лечението на описаните телесните повреди на П. Д. Я., ведно със законната
лихва върху обезщетенията, считано от ***** - датата на предявяване на
застрахователната претенция от увреденото лице пред застрахователя до
окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Застрахователна компания
Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от В.В.И., В.В.М. и В.А.В/
ДА ЗАПЛАТИ поравно на Д. П. Я., ЕГН ********** с адрес гр. Кърджали,
****** и М. П. Я., ЕГН ********** с адрес гр. Кърджали, ******** чрез адв.
Я. С.-САК направените разноски по делото за платена държавна такса в
размер на 450 лева, депозит за СМЕ в размер на 500 лева, депозит за САТЕ в
размер на 455 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Застрахователна компания
Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от В.В.И., В.В.М. и В.А.В/
ДА ЗАПЛАТИ на адв. Я. С. - САК адвокатско възнаграждение за безплатно
11
оказано адвокатско представителство и защита на ищците в производството по
делото по чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА в размер на 1950 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Кърджали в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
12