Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер ІV-27 08.04.2019
г.
град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, четвърти граждански въззивен
състав,
На единадесети март, две хиляди и деветнадесета
година,
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Недялка
Пенева
ЧЛЕНОВЕ: Таня
Евтимова
Димана
Кирязова-Вълкова
Секретар: Ваня Димитрова
като разгледа докладваното от съдия Кирязова-Вълкова
гр.д. № 100 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод въззивната жалба на К.А.У. против Решение №
148/30.11.2018 г., постановено по гр.д. № 496/2017 г. по описа на PC-Поморие,
с което е отхвърлен предявения от въззивника против Етажната собственост на
комплекс „ФЕСТА АПАРТМЪНТС ПОМОРИЕ” иск за отмяна на всички решения, взети на
проведеното на 29.06.2017 г. общо събрание на собствениците в етажната
собственост, обективирани в протокол от 29.06.2017 г., както и въззивникът е
осъден да заплати на ответната етажна собственост разноски по делото в размер
на 360 лв. В жалбата се твърди, че решението на РС-Поморие е незаконосъобразно
и необосновано, както и че същото е постановено в противоречие с процесуалния
закон. Според въззивника, първоинстанционният съд е извършил процесуално
нарушение като не е допуснал събирането на гласни доказателства чрез разпит на
свидетели при своевременно направено искане за това, като това искане е било
относимо към спора. Твърди се също така, че решението е постановено в
противоречие със събраните доказателства и законовите разпоредби. Изложени са
доводи по съществото на спора. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и
вместо него въззивният съд да постанови ново решение, с което да отмени всички
решения, взети на проведеното на 29.06.2017 г. общо събрание на етажната
собственост, както и да присъди на въззивника направените разноски за двете
инстанции. В съдебно заседание се явява упълномощен процесуален представител на
въззивника, който поддържа жалбата, ангажирани са свидетелски показания.
Въззивната
етажна собственост е подала отговор в законоустановения срок, в който твърди,
че въззивната жалба е неоснователна, а решението на РС-Поморие е
законосъобразно, обосновано и постановено в съответствие с материалния закон и
при спазване на съдопроизводствените правила. Оспорени са твърденията на
въззивника за необоснованост на решението на районния съд и за допуснати от
съда процесуални нарушения, като се твърди, че съдът е обсъдил всички
възражения на ищеца и подробно се е мотивирал защо не ги е приел за
основателни. Изложени са доводи по съществото на спора. Моли се обжалваното
решение да бъде потвърдено и на въззиваемата страна да бъдат присъдени
направените съдебно-деловодни разноски. В съдебно заседание се явява
процесуален представител на въззиваемата страна, който поддържа отговора,
представено е писмено доказателство – съдебно решение на РС-Поморие.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок,
от лице, имащо право на жалба и отговаря на изискванията на чл. 259 и
следващите от ГПК, поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
След преценка на събраните по делото доказателства и
като съобрази релевантните разпоредби на закона, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството пред РС-Поморие е образувано по
предявена от К.А.У. молба
за отмяна на всички решения, приети на проведеното на 29.06.2017 г. общо
събрание на етажната собственост на сграда, представляваща комплекс „ФЕСТА АПАРТМЪНТС ПОМОРИЕ”, с
адрес гр. Поморие, ул. „Княз Борис I“ № 211, като се твърди, че същите са
незаконосъобразни, поради допуснати и подробно описани нарушения на процедурата
по свикването, провеждането и обявяване на резултатите от общото събрание.
Твърди се също така, че етажна собственост като ответната не може да
съществува, тъй като в нея е включен и хотел, който не притежава общи части,
съгласно документа му за собственост, и който не споделя общи части с
останалите блокове. На следващо място се твърди, че приетото решение за заплащане на сумата от 5 евро на 1 кв.м.
площ противоречи на императивната норма на чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС, което е
достатъчно основание за отмяна на това решение. Ангажирани са писмени
доказателства.
Ответната етажна собственост е
оспорила иска като неоснователен и моли същият да бъде отхвърлен. Оспорени са
твърденията на ищеца за допуснати нарушения, като се твърди, че общото събрание
е свикано и проведено по установения ред и при спазване разпоредбите на закона,
поради което решенията му са законосъобразни. Представени са писмени
доказателства.
С обжалваното
решение Районен съд – Поморие е отхвърлил предявения иск, като е счел за
неоснователни твърденията на ищеца за допуснати нарушения при свикването и
провеждането на общото събрание, както и е
осъдил ищеца да заплати на ответната етажна собственост разноски по делото в
размер на 360 лв.
При извършване на служебна проверка на осн. чл. 269 от ГПК Бургаският окръжен съд установи, че решението е валидно и допустимо.
По правилността на първоинстанционното решение и
във връзка с наведените в жалбата оплаквания, въззивният съд намира следното:
Първото възражение, съдържащо се във въззивната жалба,
е че при провеждане на процесното общо събрание идеалните части на етажните
собственици от общите части на сградата не са били пресметнати правилно, в
частност тези на хотела, тъй като в документа му за собственост липсват
посочени такива идеални части. Въззивният съд намира това възражение за
основателно. От протокола от проведеното
общо събрание е видно, че единият от собствениците - „ФЕСТА ХОТЕЛИ“ АД - притежава
множество самостоятелни обекти в етажната собственост, като същият се
легитимира като собственик на тези обекти с устава на дружеството, съгласно
който в капитала на дружеството е включена и непарична вноска, извършена от
„ФЕСТА ХОЛДИНГ“ АД, представляваща апорт на недвижими имоти в процесната етажна
собственост, включително на хотелската част от сградата. Видно е също така, че в устава не са вписани
прилежащи към хотела идеални част от общите части на сградата. В
първоинстанционното производство е било представено заверено копие на таблица
за определяне на площи и идеални части на обектите в хотела – т.нар. „ценообразуване“,
но ищецът е оспорил доказателствената стойност на този документ, както и е
поискал на осн. чл. 183 от ГПК ответникът да представи оригинал на документа,
което не е било сторено. Въззивният съд намира, че така представената таблица
не представлява годен документ, който да удостовери размера на притежаваните от
хотела идеални части от общите части на цялата сграда, тъй като не е ясно нито
в какво качеството е действал издателят на документа, нито за какви цели е бил издаден
той, като по делото липсват твърдения и доказателства това ценообразуване да
представлява част от строителните книжа на сградата, находящи се в съответната
общинска служба. От самата таблица също така не може да се установи какво
процентно отношение от общите части на сградата представляват посочените в нея
като собствени на хотела 1 056,18 кв.м. от общите части на сградата, а в
тази връзка по делото не са ангажирани други доказателства. Поради това съдът
намира за недоказано по делото, че собственикът на хотела действително притежава
идеалните части, с които е бил представляван на процесното общо събрание на
етажната собственост, съответно не се доказа по безспорен начин, че отразеният
в протокола от общото събрание кворум действително е бил налице, което е
достатъчно основание да се приеме, че е налице нередовно проведено общо
събрание и приетите на него решения са незаконосъобразни, поради което същите
следва да бъдат отменени.
Що се отнася до останалите оплаквания, съдържащи се
във въззивната жалба, съдът намира същите за неоснователни по следните
съображения:
Неоснователно е твърдението, че хотелът не може да образува
етажна собственост с жилищните сгради, включени в комплекса, тъй като за съда е
служебно известно, с оглед на предходно водените дела от и против тази етажна
собственост, че в случая е налице функционална свързаност между включените в
цялостния комплекс блокове А, Б, В, Г и хотел, позволяваща преминаването от
един блок в друг, включително и в хотела, което изключва възможността за
обособяване на отделни етажни собствености в отделните блокове с изключване на
хотелската част.
Неоснователно е и оплакването на въззивника, че в
протокола от общото събрание на ЕС не са отразени задължителни реквизити, тъй
като видно от протокола, същият има необходимото съдържание по чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС. Ирелевантно в случая е дали по време на събранието протоколчикът е водил
записки или дали е правен звукозапис, тъй като в закона липсва такова
изискване.
Въззивният съд намира за неоснователно и възражението,
че на етажните собственици не са били предоставени предварително материали,
свързани с разглеждането на някои от точките от дневния ред, тъй като в ЗУЕС не
е предвидена такава процедура. От друга страна в протокола е отразено, че
управителят на ЕС е представил пред собствениците отчет за дейността си, а по
останалите точки от дневния ред, които евентуално са били свързани с
необходимост от запознаване с документация, не са били приемани решения от
общото събрание.
Неоснователно е и оплакването по отношение
нелегитимността на управителя на ЕС, тъй като не се спори, че управителят е бил
избран с решение на ОС на ЕС от 12.11.2014 г., за което липсват данни да е било
отменено по съдебен ред, поради което следва да се приеме, че то е влязло в
сила и е породило правните си последици.
Неоснователно
е и възражението за незаконосъобразност на решението на общото събрание на
етажната собственост, с което е определена такса за управление и поддръжка на
общите части на сградата в размер на 5 евро. Въззивникът-ищец твърди, че това
решение противоречи на чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС, тъй като таксата е определена на
кв.м. притежавана площ, но от протокола от проведеното общо събрание е видно,
че на това общо събрание не е било прието решение за начина, по който таксата
за управление и поддръжка да бъде разпределена между собствениците на отделните
обекти в етажната собственост, а единствено е намален размерът на таксата,
определена с решение на ОС на ЕС от 12.11.2014 г. – от 9 евро на 5 евро. По
делото е приложено копие на протокола от проведеното на 12.11.2014 г. общо
събрание на етажната собственост, от който е видно, че именно на това общо
събрание е било взето решение (по т. 2 от дневния ред) годишната такса за
управление и поддържане на общите част на етажната собственост да се разпределя
на кв.м. площ, а не по предвидения в чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС начина - според броя на собствениците,
ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства. Липсват обаче
твърдения и доказателства това предходно решение на общото събрание да е било
отменено, поради което, макар и порочно, то е влязло в сила и подлежи на
изпълнение.
С оглед на гореизложеното и предвид
установената незаконосъобразност на процесното общо събрание на етажната
собственост, изразяваща се в неяснота относно притежаваните от единия от етажните
собственици идеални части от общите части на сградата, водеща до невъзможност
за преценка налице ли е бил кворум при провеждане на общото събрание,
въззивният съд намира, че всички приети на това общо събрание решения са
незаконосъобразни и следва да бъдат отменени. С оглед на това и тъй като
правните изводи на настоящата инстанция не съвпадат с правните изводи на
районния съд, то обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него да
бъде постановено ново решение, с което предявеният от К.У. иск да бъде уважен.
С оглед изхода на спора
по делото, въззиваемата етажна собственост следва да заплати на въззивника –
ищеца направените от него съдебно-деловодни разноски, както във въззивната
инстанция (40 лв.), така и пред районния съд (80 лв.).
Мотивиран от
гореизложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
148/30.11.2018 г., постановено по гр.д. № 496/2017 г. по описа
на PC
– Поморие, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ всички
решения, приети на проведеното на 29.06.2017 г. общо събрание на етажната
собственост на комплекс „ФЕСТА АПАРТМЪНТС ПОМОРИЕ“, находяща се в гр. Поморие,
ул. „Княз Борис I“ № 211, представлявана от М. П. Ч.,
обективирани в Протокол от общо събрание на собствениците в етажната
собственост на комплекс „ФЕСТА АПАРТМЪНТС ПОМОРИЕ“ – гр. Поморие от 29.06.2017
г.
ОСЪЖДА Етажната
собственост на комплекс „ФЕСТА АПАРТМЪНТС ПОМОРИЕ“, находяща се в гр. Поморие,
ул. „Княз Борис I“ № 211, представлявана от М. П. Ч.,
да заплати на К.А.У., ЕГН **********, гражданин на Р. Ф., постоянно пребиваващ в Република
България, с адрес гр. В., ул. „Д. С. Й.“ № *, ет.*, ап. *, сумата от 40,00 лв. (четиридесет
лв.), представляваща направените от него съдебно-деловодни разноски пред ОС –
Бургас, както и сумата от 80,00 лв. (осемдесет лв.), представляваща направените
от него съдебно-деловодни разноски пред РС – Поморие.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.