№ 9175
гр. София, 17.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Частно
гражданско дело № 20231110164547 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 410 от ГПК и е инициирано със заявление на ..., ЕИК ..,
седалище и адрес на управление в ..., представлявано от управителя Х.И.К., чрез
пълномощника му адв. В. К., .., със служебен адрес в .... Процесуалният представител на
заявителя иска да бъде издадена заповед за изпълнение против ..., ЕИК .., седалище и адрес
на управление в ..., представлявано от управителя Т.П.Д. за сумата от 5 787,66 лв. (пет
хиляди седемстотин осемдесет и седем лева и шестдесет и шест стотинки) – главница,
представляваща неплатена продажна цена по договор за търговска продажба на стоки, за
който е издадена фактура № ********** от 13.12.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 24.11.2023 г., до окончателното
изплащане на вземането, както и за сумата от 485,76 лв. (четиристотин осемдесет и пет лева
и седемдесет и шест стотинки), представляваща направени от заявителя разноски за
заплащане на държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Твърди се в заявлението, че претендираното вземане представлява незаплатена
продажна цена на движими вещи (стоки), подробно описани във фактура № ********** от
13.12.2022 г.
Със заявлението са представени, пълномощно, квитанция за платена държавна такса
и писмени доказателства.
Съдът, след като се запозна със заявлението и представените с него документи,
намира искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за допустимо
и основателно, предвид следните съображения:
Вземането, за което е подадено заявлението е за парична сума, исковата претенция за
която би била подсъдна на районен съд, тъй като е с цена до 25 000 лв. (чл. 104 т. 4 от ГПК).
В този смисъл искането на ... - Пловдив попада в приложното поле на чл. 410 ал. 1 т. 1 от
ГПК. Заявлението се разглежда от местно компетентния съд, съобразно подсъдността по чл.
411 ал. 1 от ГПК. Седалището и адреса на управление на дружеството, срещу което се иска
1
издаване на заповед за изпълнение според справка в Търговския регистър са в гр. София, т.е.
на територията на съдебния район на Софийски районен съд.
Заявлението е и основателно, тъй като отговаря на формалните изисквания на чл. 410
ал. 2 вр. чл. 127 ал. 1 и чл. 128 т. 1 и т. 2 от ГПК и не са налице отрицателните предпоставки
по чл. 411 ал. 2 от ГПК. В заявлението са посочени всички реквизити, изискуеми за
редовността на искова молба и към него е приложен документ за внесена държавна такса.
Според изложеното в заявлението длъжникът има седалище на територията на Република
България и от данните по делото, не може да се направи извод, че търговското дружество не
е с място на дейност на територията на страна.
Искането за издаване на заповед за изпълнение не противоречи на закона и на
добрите нрави.
С оглед така изложените доводи, съдът счита, че заявлението следва да бъде уважено,
като бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ... - Пловдив
против ... - София. На заявителя следва да бъдат присъдени и съдебните разноски за
заплащане на държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 411 ал. 2 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УВАЖАВА заявлението на ..., ЕИК .., седалище и адрес на управление в ...,
представлявано от управителя Х.И.К. за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение против ..., ЕИК .., седалище и адрес на управление в .., представлявано от
управителя Т.П.Д. за сумата от 5 787,66 лв. (пет хиляди седемстотин осемдесет и седем лева
и шестдесет и шест стотинки) – главница, представляваща неплатена продажна цена по
договор за търговска продажба на стоки, за който е издадена фактура № ********** от
13.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на
заявлението в съда – 24.11.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, както и за
сумата от 485,76 лв. (четиристотин осемдесет и пет лева и седемдесет и шест стотинки),
представляваща направени от заявителя разноски за заплащане на държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
ПОСТАНОВЯВА издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК.
УКАЗВА препис от заповедта да се връчи на длъжника.
Разпореждането подлежи на обжалване, заедно със заповедта за изпълнение в
сроковете и по начините, указани в същата.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2