Делото е образувано по повод
постъпило Постановление с дата 06.11.2019 г. на Районна прокуратура – Бургас с
предложение П.Д.П., ЕГН **********, роден на *** г. в гр. Трявна, български
гражданин, средно образование, женен, работи в сферата на търговията, с
постоянен адрес ***, неосъждан, да бъде признат за виновен в извършване на престъпление
по чл.343, ал.1, б.„б“ вр. чл.342, ал.1, предл.трето НК вр. чл.5, ал.1,
т.1, чл.20, ал.1 и ал.2, чл.21, ал.1 и чл.44, ал.1 ЗДвП и след това освободен
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на
чл.78а НК.
Обвиняемият П. е обвинен в извършване на престъпление по чл.343, ал.1,
б.„б“ вр. чл.342, ал.1, предл.трето
НК вр. чл.5, ал.1, т.1, чл.20, ал.1 и ал.2, чл.21,
ал.1 и чл.44, ал.1 ЗДвП, а именно в това, че на 02.08.2017 г., около 13:45 часа,
по международен път едно римско - 9, в района на община Созопол, на пътен участък
между разклона за с. Извор и разклона за гр. Приморско, след рентранслаторна антена на мобилен оператор „М-тел“, при
управление на моторно превозно средство - л.а. „Рено Лагуна“ per. № А 42 78 КМ, нарушил правилата за движение, а именно
чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП: „Всеки участник в движението по пътищата с поведението
си не трябва да създава опасност и пречки за движението, не трябва да поставя
живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“, чл. 20, ал. 1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да котролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват “, чл. 20, ал. 2 от ЗДвП: „Водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движение да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението“, чл. 21, ал. 1 от ЗДвП: „При избиране скоростта на движение на
водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности
на скоростта в км/ч: За категория „В“ извън населено място 90 км/час, избрал
скорост на движение от 108 км/час; чл. 44, ал. 1 от ЗДвП: „При разминаване
водачите на насрещно движещите се пътни превозни средства са длъжни да осигурят
достатъчно странично разстояние между пътните превозни средства като движейки
се в посока разклона за гр. Приморско, при климатични условия ясно, слънчево и
сухо време, при прав пътен участък, равна и гладка асфалтова настилка, ясно
видима пътна маркировка, навлязъл в лента за насрещно движение и допуснал
пътно-транспортно произшествие с моторно превозно средство - микробус „Мерцедес
Вито“ румънски per. № В 120 CIV, собственост на фирма
„Импулс Лизинг ИФН С.А.“ Букурещ, управляван от Д.К.D.C., роден на *** ***,
Румъния, при което причинил по непредпазливост средна телесна повреда на
пътуващия на предна дясна седалка пътник Ф.М.F.M., роден на *** г. в гр.
Браила, Румъния, изразяваща се в многофрагментарно
счупване на дясна раменна кост, което увреждане най - добре отговаря да е
получено от удар на тялото в твърди тъпи предмети е ограничена повърхност при
преобръщане на автомобил, довело до трайно затруднение на движението на дясна
ръка за срок от около 12-16 седмици, при обичаен ход на оздравителния процес.
Предложеният за административно наказание обвиняем, редовно призован, се явява
в съдебно заседание. С него се явява и защитник, който моли за налагане на наказания
в минималния размер, който е предвиден в закона. Отправя се искане също така да
не се налага наказание по чл.78а, ал.4 във връзка с чл.343г НК, като се излага
аргумент, че управлението на МПС е единствения източник на доходи на обвиняемия
и по този начин ще бъде наказано семейството му. По време на предоставената
последна дума обв.П. посочи, че съжалява за стореното
от него, признава се за виновен.
Районна прокуратура – гр. Бургас, редовно призовани, изпращат представител,
който пледира за признаване на обвиняемия за виновен и налагане на административно
наказание „глоба” в размер от 2 000.00 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 2 години.
След преглед на писмените доказателства по делото, съдът установи следното
от фактическа и правна страна:
П.П. е правоспособен водач на МПС от 26.01.2001
г. и има придобити категории в това качеството В, М и АМ.
Свидетелите Д.К., Ф.М.., К.М..и М.К..заедно със своите деца - румънски
граждани на 02.08.2017 г. пътували през Република България на път за родината
си, прибирайки се от почивка в Република Турция. Свидетелят д.к. управлявал
л.а. „Мерцедес Вито“ peг. № В 120 CIV, като до него в
автомобила се возел свидетелят Ф.М.., а отзад - двете жени с децата. Св. К.шофирал
предпазливо и внимателно, тъй като пътят след границата с гр. Малко Търново бил
осеян с много завои. По времето, в което румънските
граждани пътували в района на община Созопол, област Бургас, следобед, в отсрещната
лента за движение в противоположна на тяхната посока пътувал и българският
гражданин П.П. с управлявания от него л.а. „Рено
Лагуна“ peг. № А 42 78 КМ - обвиняем по настоящото производство.
Обв. П. пътувал за с. Крушевец по пътя за гр. Малко
Търново, като в този район след рентранслаторна антена
на мобилен оператор „А1 България“, където имало лек завой, пътят бил прав
участък. Пътната обстановка била ясна и с добра видимост, времето било ясно,
слънчево и сухо, участъкът прав, асфалтовата настилка - равна и гладка с ясно видима
маркировка. В този момент обв. П. се движел със скорост
от около 108 км/час, докато св. К.се движел в своята пътна лента със скорост от
около 80 км/час. Обв. П. забелязал движението на насрещния
румънски автомобил на около 200-300 метра след завоя на правия участък и на
приблизително същото разстояние и св. К.забелязал насрещно движещия се автомобил.
Приближавайки се един към друг в един момент обв. П.
неусетно и за самия него започнал да навлиза в пътната лента на св. К., при което
последният, който възприел ситуацията като застрашаваща него и спътниците му и
за да избегне произшествие, отклонил микробуса максимално надясно. Въпреки това
обв. П. навлязъл изцяло в неговата лента за движение,
чиято ширина била колкото общата ширина на двата автомобила /3,70 м/ и
странично ударил с предното ляво колело на автомобила си задното ляво колело на
микробуса, управляван от св. Кокош. От удара св. К.изгубил
напречна устойчивост и управляваният от него микробус започнал ротация обратно
на часовниковата стрелка по пътното платно. Поради това, че задното му ляво
колело излязло от окачването, задната ос задрала по асфалтовата настилка вследствие
от което автомобилът на св. К.навлязъл в терена извън пътя - залесен с храсти и
дървета и отново се върнал в пътя, спирайки в края му косо на пътната ос на около
90 метра след мястото на удара. Управляваният от обв.
П. л.а. „Рено Лагуна“ след сблъсъка получил повреда на предно ляво колело,
гумата се спукала и автомобилът се върнал в лентата си, но спуканата гума е действала
като спирачка до окончателното спиране на автомобила на около 80 метра след
мястото на удара.
След преустановяване движението на микробуса и спирането му извън пътя в
участък с дървесна растителност св. К.успял да излезе навън. Към тях започнали
да идват и други хора да им окажат помощ, сред които и св. С.С.- пътник в друг движещ се по същия пътен участък по
главния път едно римско девет автомобил в посока Малко Търново - Бургас. Обвиняемият
П. също излязъл от своя автомобил, който спрял в пътната лента в посока с. Крушевец
- Малко Търново и се приближил към румънските граждани с желанието да им помогне.
Св. К.му се развикал на румънски език: „Какво правиш?! Ще ни убиеш!“ Св.
Стоянов сигнализирал на тел. 112. На мястото постепенно дошли полиция и линейка
и пострадалите били откарани в медицинско заведение за прегледи и изследвания,
като всички били в съзнание, въпреки нараняванията им. На мястото на
произшествието останал св. Кокош, за да пази
автомобила си и за да съдейства на полицията.
По сигнала за възникналото пътно - транспортно произшествие между два леки
автомобила с водачи румънски гражданин и български гражданин пристигналите на
място полицейски служители при РУ на МВР - Созопол, след които и свидетелят
Андрей Григоров - мл. автоконтрольор, установили
самоличността на гражданите в румънския автомобил Д.К.D.C., роден на *** ***, Румъния,
с известен адрес в Румъния, с. Туфещу, обл. Браила, ул. „Петрекарп” №
11, Ф.М.F.M., роден на *** г. в гр. Браила, Румъния, с известен адрес в
Румъния, гр. Браила, ул. „Стар национален път“ № 5, Корина
Стелуца Морту KORINA
STELUCA MORTU, родена на *** г. в гр. Браила, Румъния, с известен адрес в
Румъния, гр. Браила, ул. „Стар национален път“ № 5 и М.К..MIRELS KOKOSH, родена
на *** г. в гр. Браила, Румъния,
с известен адрес в Румъния, гр. Браила, ул. „Калярашелор“
№ 56, бл. 11, ет. 3, ап. 315, както и на техните непълнолетни деца. Установили
и самоличността и на обвиняемия П., който не можел да обясни на полицаите причината
за настъпилото ПТП - всичко се било случило за секунди и вероятно бил заспал
или му било прилошало, поради което изгубил управление над автомобила и частично
навлязъл в лентата за насрещно движение. Следващото, което си бил спомнял, че
погледнал в огледалото за обратно виждане и видял въртенето и преобръщането на
микробуса с румънската регистрация.
При изпробване на двамата водачи на автомобилите с техническо средство дрегер не бил констатиран алкохол в дъха им.
Според заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза
№165/2018 г. на пострадалия Ф.М.. вследствие от пътно-транспортното произшествие
е причинено многофрагментарно счупване на дясна
раменна кост, което увреждане най-добре отговаря да е било получено от удар на
тялото в твърди тъпи предмети с ограничена повърхност при преобръщането на
автомобила. Така настъпилата травма е довела до трайно затруднение движението
на дясна ръка за срок от около 12- 16 седмици при обичаен ход на оздравителния
процес и само по себе си, според вещото лице, изготвило експертизата, не би
трябвало да застрашава живота му, освен ако не настъпят усложнения /том № 1, л.
38-39 от досъдебното производство/.
Според заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза
№ 283/2018 г. на свидетелката К.С.М.вследствие от пътно-транспортното
произшествие са причинени болки в шиен отдел на гръбначния стълб, които травми
е възможно да са били в резултат от удар в тялото в твърди тъпи предмети вътре
в автомобила при внезапния удар на автомобила с другия автомобил - участник в
ПТП, като така установените травми са квалифицирани като болка и страдание /том
№ 1, л. 100-101 от досъдебното производство/.
Според заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза
№449/2018 г. на свидетелката М.К..вследствие от пътно-транспортното произшествие
са причинени болки в областта на гърба, охлузни рани
в лявата половина на гърба, малка разкъсно-контузна
рана над ляво око, повърхностни охлузни рани на ляв
лакът и дясна китка, които травми е възможно да са били получени в резултат от
удар на тялото в твърди тъпи и тъпоръбести предмети
вътре в автомобила при внезапния удар на същия от другия автомобил - участник в
ПТП, като така установените травми са квалифицирани като болка и страдание /том
№ 1, л. 109-110 от досъдебното производство/.
Според заключението на изготвената по делото съдебно-автотехническа
експертиза в причинно-следствена връзка с настъпилото пътно-транспортно произшествие
стоят непредпазливите действия на обв. П. като водач
на управлявания от него автомобил, навлизайки без видима причина в насрещната
пътна лента за движение и поставяйки св. д.к. в обективна невъзможност да избегне
сблъсъка с управлявания от него автомобил /том № 1, л. 30-34 от досъдебното
производство/.
Според изготвената по делото съдебно-автооценъчна
експертиза по отношение на настъпилите материални щети по двете МПС - участници
в ПТП са изчислени такива в размер на 1 071.00 лева за л.а. „Рено Лагуна“,
собственост на обвиняемия П. и в размер на 41 600 лева за микробус „Мерцедес
Вито“, собственост на лизингова компания „Импулс Лизинг ИФН С.А.“ Букурещ с лизингоползвател управляваната от свидетеля К.фирма ,,SC
CIVDORA Company Exim SRL“ /том
№ 1, л. 36-37 от досъдебното производство/.
Безспорно от изложеното дотук е, че с поведението си като водач на МПС, обв.П. е нарушил правилата за движение визирани в Закон за
движението по пътищата, а именно:
- чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП: „Всеки участник в движението по пътищата с поведението
си не трябва да създава опасност и пречки за движението, не трябва да поставя
живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“,
- чл. 20, ал. 1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват “,
- чл. 20, ал. 2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението“,
- чл. 21, ал. 1 от ЗДвП: „При избиране скоростта на движение на водача на
пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на
скоростта в км/ч: За категория „В“ извън населено място 90 км/час, избрал
скорост на движение от 108 км/час;
- чл. 44, ал. 1 от ЗДвП: „При разминаване водачите на насрещно движещите се
пътни превозни средства са длъжни да осигурят достатъчно странично разстояние
между пътните превозни средства.
Гореизложеното съставлява престъпление по чл.343, ал.1, б.„б“ вр. чл.342, ал.1, предл.трето НК вр. чл.5, ал.1, т.1, чл.20, ал.1 и ал.2, чл.21, ал.1 и
чл.44, ал.1 ЗДвП.
Алтернативно предвидените в закона наказания за извършеното от обвиняемия
престъпление са по вид „лишаване от свобода“ за срок до 3 години или „пробация“.
Показанията на разпитаните по време на досъдебното производство свидетели
са категорични, логични, последователни и непротиворечащи помежду си. По съдържанието
си те са достатъчни, за да е в състояние съдът да пресъздаде установеното от
фактическа страна.
Изложената фактическа обстановка се подкрепя от събраните гласни, писмени и
веществени доказателства и доказателствени средства,
приложени по делото - том № 1: протокол за оглед на местопроизшествие ведно с
фотоалбум /л. 17- препис, л. 18-27/, протоколи за разпити на свидетелите д.к.
/л. 5/, Ф.М.. /л. 6/, Корина Стелацу
Морту /л. 7/, М.К../л. 8/, постановление за назначаване
на преводач /л. 56/, европейска заповед за разследване на български език и на румънски
език /л. 154-169, л. 175-207/, С.С./л. 12-13/, Андрей
Григоров /л. 14-16/, протокол за доброволно предаване от 01.03.2018 г. /л. 28/,
съдебно- автотехническа експертиза ведно със скица
/л. 30-35/, съдебно-оценъчна експертиза /л. 36-37/, съдебно-медицинска
експертиза № 165/2018 г. по писмени данни /л. 38-39/, съдебно-медицинска експертиза
№ 283/2018 г. по писмени данни /л. 100-101/, съдебно-медицинска експертиза №
449/2018 г. /л. 109-110/, постановления за определяне възнаграждения на вещи
лица и на преводачи /л. 44-47, л. 106-109, л. 116-117, л. 152, л. 153, л. 208/,
писмо от УМБАЛ гр. Бургас ведно с медицинска документация /л. 49, л. 51-53, л. 119-
126// писмо per. № 10528р-297 от 02.02.2018 г. от РЦ 112 гр. Бургас ведно с приложен оптичен носител
/л. 59-60/, протокол за оглед на веществено доказателство /л. 61-63/, справка
за съдимост /л. 127/, писмо per. № 66-01-34- GO
1/09.05.2018 г. от Община Созопол /л. 130/, писмо изх. № 24-00-286 от
12.06.2018 г. от АПИ гр. Бургас /л. 132/, констативен протокол за ПТП /л. 135-
136/, постановление от 30.01.2019 г. за спиране на наказателното производство
/л. 211-212/, папка № 2: - преводи на български език на проведени от румънските
власти разпити на свидетелите Ф.М.. /л. 8-11/, д.к. /л. 12-15/, К.С.М./л.
16-19/, М.К../л. 20-22/, постановление за изплащане на възнаграждение на преводач
/л. 43/, пълномощно за адвокатска защита /л. 48/, справка за съдимост /л. 55/,
постановление за привличане на обвиняем/л. 57-58/, протокол за разпит на
обвиняем /л. 59-60/, протокол за предявяване на разследване на обвиняемия и на
неговия защитник /л. 68/, протокол за предяваване на
разследването на повереник /л. 77/.
От обективна страна обв. П. с поведението си е
засегнал неправомерно обществените отношения, свързани с охраняването на
безопасността на транспорта и изискванията във връзка с тях водачите на МПС да
съобразяват своето поведение на пътя като гаранция както за безопасността на
движението на управляваните от тях МПС, но така и като гаранция за
безопасността и на останалите участници в движението. В конкретиката
на случая изискуемите елементи от състава на престъплението са налице, тъй като
доказателствата сочат, че обв. П. по инкриминираните
време и място при управление на МПС е допуснал редица нарушения на ЗДвП, с
които е причинил телесни увреждания на няколко лица, съсгавомерно
от които е причиненото увреждане на св. Ф.М.., и е застрашил живота и здравето
на други, сред които и деца.
Деянието е извършено виновно при форма на вината “непредпазливост“ по
смисъла на чл. 11, ал. 3, предл. първо от НК, тъй
като обв. П. не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да
ги предвиди.
В причинно-следствена връзка с гореописания съставомерен
резултат стоят виновно извършените от обв. П.
нарушения на правилата за движение по пътищата, вменяващи общите задължения на
водачите на МПС да контролират непрекъснато управляваните такива от тях /чл.
20, ал. 1 ЗДвП/ и да се съобразяват с пътната обстановка и скоростта на
движение според външните фактори /чл. 20, ал. 2 ЗДвП/ и според закона /чл. 21 ЗДвП/ така щото да не създават опасност за движението и да поставят в опасност
живота и здравето на хората и да причиняват имуществени вреди /чл. 5, ал. 1, т.
1 ЗДвП/, включително и чрез осигуряване на достатъчно странично разстояние при
разминаване с насрещно движещи се пътно-превозни средства /чл. 44, ал. 1 ЗДвП/.
Поради посоченото съдът счита, че обв.П. е
действал при форма на вина непредпазливост, на основание на което и го призна
за виновен в извършване на престъплението по чл.343, ал.1, б.„б“ вр. чл.342, ал.1, предл.трето НК вр. чл.5, ал.1, т.1, чл.20, ал.1 и ал.2, чл.21, ал.1 и
чл.44, ал.1 ЗДвП.
Мотивиран от посоченото дотук съдът намери, че са налице условията за
произнасяне по реда на чл.78а НК.
На първо място е налице първата предпоставка по чл.78а, ал.1, б.”а” НК – алтернативно
предвидените в закона наказания за извършеното от обвиняемия престъпление са по
вид „лишаване от свобода“ за срок до 3 години или „пробация“.
На следващо място е налице предпоставката по б.”б” на посочената разпоредба
– П.П. не е осъждан, нито освобождаван от наказателна
отговорност. Няма данни да не е разбирал свойството и значението на
извършваното от него.
С престъплението извършено от обвиняемия не са нанесени съставомерни
имуществени вреди. Нанесените леки телесни повреди не са съставомерни.
Ето защо и предвид посоченото дотук, настоящия съдебен състав намери, че
условията за прилагане на чл.78а НК са налице и следва обв.П.
да бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено административно
наказание, предвидено в ал.1 на посочената разпоредба, а именно „глоба” в
минималния предвиден в закона размер от 1 000.00 лева.
Наред с това съдът не намира, че следва на основание чл.78а, ал.4 и чл.343г НК П. да бъде лишен от право да управлява МПС. Нормата на чл.78а, ал.4 е диспозитивна, а не императивна, най-вече с оглед
обстоятелството, че настоящото производство е по реда Глава 28 НПК, а не по
общия ред. С оглед на по-ниската степен на обществена опасност на деянието и на
дееца целите на наказанието могат да бъдат постигнати с налагане на
административно наказание и без лишаване от права, което в това производство е
административна, а не наказателна мярка.
По мнение на съда наложеното административно наказание ще е достатъчно, за
да изиграе ролята си и ще превъзпита обвиняемия.
Районен
съдия: /п/
Вярно с оригинала:
ММ