Р Е Ш Е Н И Е
№ 1443
гр.Пловдив, 05.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, XIV състав, в открито съдебно
заседание на 07.11.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
при
участието на секретаря: Валентина Василева
като
разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов въззивно гражданско дело №
1838/2019г. по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото по делото е образувано по
въззивна жалба от „Теленор България“ЕАД против решение № 1906/17.05.2019г. по
гр.д.№ 4614/2018г. на ПдРС, ХІІІ гр.с., с което са отхвърлени обективно
съединени искове по чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД за това да бъде
признато за установено по отношение на М.Д.В., че същата дължи на жалбоподателя
сумата от 57,95 лева за неплатени далекосъобщителни услуги, по чл.92 от ЗЗД за осъждане
на въззиваемата да заплати сумата от 563,03 лева- неустойка, и по чл.205 от ЗЗД, за осъждане на
въззиваемата да заплати сумата от 159,39 лева, представляваща неизплатени
лизингови вноски. В жалбата се сочи, че обжалваното решение в трите му посочени
части е неправилно и незаконосъобразно. Погрешно, след като РС приел, че между
страните е налице валидно облигационно правоотношение, е приел също така, че
произтичащите от това облигационно правоотношение вземания на доставчика са
недължими от въззиваемата. Изложени са подробни доводи в тази насока. Иска се
цялостна отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове.
От въззиваемата М.В., чрез назначения й особен
представител адв.М.Д., е подаден отговор на въззивната жалба, с който се
поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
ПОС, ХІV гр.с.,
като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по
първоинстанционното дело е образувано по искова молба от „Теленор България“ЕАД,
с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, чл.92 и чл. 205 от ЗЗД. В исковата молба се твърди, че между „Космо
България Мобайл" ЕАД /с настояща фирма „Теленор България"/ и М.Д.В.
бил сключен и валидно действал договор за мобилни услуги от 13.04.2016г., с
предоставен мобилен номер 0898/904294 по програма „НонСтоп 29,99лева“ с месечна
абонаментна такса в размер от 29,99 лева, с 40 % отстъпка или 17,99 лева. Освен
мобилни услуги на В. било предоставено на лизинг и мобилно устройство марка
„Алкател“ на изплащане на 23 месечни вноски в размер от по 7,59 лева. Съгласно
чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор, „при ползване на услуги чрез
индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на
фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя.... Неполучаването
на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на
дължимите суми". За периода от 15.03.2016г. до 14.07.2016г. били издадени
следните фактури: фактура № **********/15.04.2016г. за отчетения период на
потребление 13.04.2016- 14.04.2016г. с начислена за периода сума за плащане в
размер на 201,43 лева, 7,59лева- неплатени лизингови вноски, 182,16 лева -
разсрочване продажба на устройство на лизинг, -0,01лева - внесени плащания,
като общо дължимата сума по фактурата възлиза на стойност 26,85лв., платима в
срок до 30.04.2016г.; фактура № **********/15.05.2016г. за отчетения период на
потребление 15.04.2016г.- 14.05.2016г. с начислена за периода сума за плащане
в размер на 21,13 лева, 7,59 лева- незаплатени лизингови вноски, и 26,85 лева-
незаплатен баланс по предходна фактура № **********/15.04.2016г., като общо дължимата
сума по фактурата възлиза на 55,57 лева, платима в срок до 30.05.2016г.; кредитно
известие № **********/15.06.2016г. за извършена корекция на дълга, като е
сторнирана сумата в размер от 5,21 лева, начислена била дължимата лизингова
вноска в размер от 7,59 лева и бил отразен незаплатения баланс от предходния
отчетен период в размер от 55,57 лева, при което задължението за плащане било в
размер от 57,95 лева, платимо в срок до 30.06.2016г.. Приложено е извлечение от
детайлизираната справка за потреблението на ползвания номер. Поради неизпълнение
от абоната на задължението да заплати стойността на потребените и фактурирани
услуги на стойност 57,95 лева, на основание чл.75, вр. чл.196, б.“в“ от ОУ на
мобилния оператор, доставчикът прекратил едностранно договора и на М.В. било начислена
неустойка по т.11 от договора за предсрочното му прекратяване в размер от
563,03 лева / в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментеи план
месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок/. Тя дължала
и незаплатени лизингови вноски в размер от 159,39 лева. Поради прекратяване на
договора за предоставяне на мобилни услуги, на основание т.12, ал.2 от Общите
условия дължимите месечните вноски за предоставеното на абоната на устройство
марка „Алкател“ били обявени за предсрочно изискуеми.
С подадения от
М.В., чрез назначения й особен представител адв.М.Д., се оспорват и трите иска.
По отношение на първия се твърди, че от приложените по делото писмени доказателства не
ставало ясно на каква стойност е абонаментният план на месец, който бил
фактуриран и отстъпката, която ползвала клиентката, като във всяка фактура той
бил на различна стойност и с различна отстъпка. Също така не било ясно, защо за
отчетения период 15.05.2016г-14.06.2016г. било издадено кредитно известие №
********** на стойност 57,95 лева. Клаузата за неустойка се оспорва като
нищожна и по- конкретно като противоречаща на добрите нрави. Тя излизала извън
допустимите законови рамки, тъй като кредиторът получавал имуществена облага от
насрещната страна в определен размер, какъвто би получил, ако договорът не беше
развален, без обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил
допълнителни разходи по договора, което води до неоснователно обогатяване и нарушава
принципа на справедливост. Във връзка с неустойката се твърди също така, че от
Общите условия на „Теленор България" ЕАД- т.19б, не ставало ясно при
неплащане на колко фактури и в какъв размер операторът може да прекрати
едностранно индивидуалния договор и да претендира дължими неустойки. Не ставало
ясно дали това едностранно прекратяване е съобщено на В. и дали последната е
уведомена за предсрочната изискуемост на така начислените месечни вноски.
По отношение на лизинговите
вноски се твърди, че в чл.9, ал.2 от договора за лизинг изрично било посочено,
че страните нямат право да прекратят договора преди изтичане на уговорения в същия
срок на действие, което било в пълно противоречие с действията, предприети от
ищеца. Твърдяното прекратяване не било съобщено на насрещната страна, нито й е
бил даден „подходящ срок" по смисъла на чл.87 от ЗЗД за изпълнение на
твърдяното неизпълнение. Според чл. 20а, ал. 2 ЗЗД договорите могат да бъдат
изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на
страните или на основания, предвидени в закона. В чл.10, т.2 от договора между
страните изрично било уговорено, че „всяка от страните има право да иска
разваляне на договора по съдебен ред в случай, че в 10- дневен срок от
получаването на писмено предизвестие за неизпълнението, неизправната страна не
го е отстранила." По отношение на договора за лизинг се твърди също така,
че, за да е налице законно предаване на вещта, предмет на договора за лизинг,
трябва да е подписан приемо- предавателен протокол, каквото изискване имало и в
чл.5 от договора. Такъв протокол не бил представен по делото.
Видно от приетото по
първоинстанционното дело заверено копие от договор за мобилни услуги, сключен
на 13.04.2016г. между „Теленор България“ЕАД и М. В., на последната са
предоставени услуги по абонаментен план „НонСтоп 29,99 с неограничени
национални минути“, срещу заплащане на стандартен месечен абонамент от 29,99
лева, с промо отстъпка от 40% за целия срок на договора. Прието е и заверено
копие от договор за лизинг от същата дата, по силата на който лизингодателя се
е задължил да предостави на лизингополучателя определено по марка и модел
мобилно устройство, а последният се е задължил да заплати двадесет и три лизингови
вноски в размер от по 7,59 лева или общо 174,57 лева. В чл.3, ал.2 от договора
за лизинг е предвидено, че месечните лизингови вноски ще се фактурират от
лизингодателя и ще се заплащат от лизингополучателя, съгласно сроковете на
зъдалженията по договора за мобилни услуги. В последния договор срещу текста
„дата на издаване на фактура“ е записано „на 15- ти всеки месец“. На последната
страница от договора е записано, че първата фактура след подписване на договора
може да е на по- висока от очакваната от клиента стойност, тъй като тя се
издавала за една пълна такса за период от един месец след издаването й. В
издадената фактура №
**********/15.04.2016г. обаче отчетения период на потребление е 13.04.2016- 14.04.2016г.,
т.е. период от един ден / или два дни, в зависимост от това какво правило за
изчисляване на срока се приложи/. Следващата фактура № **********/15.05.2016г. е
за отчетен период на потребление 15.04.2016г.- 14.05.2016г., т.е. за периода,
за който, според цитирания по- горе текст на последната страница от договора, е
следвало да бъде издадена първата фактура.
В молба за уточнение на исковата молба на л.37 по
първоинстанционното дело се твърди, че с кредитното известие от 15.06.2016г. е
приспадната авансово заплатена при сключване на договора за мобилни услуги част
от месечна абонаментна такса в размер от 5,21 лева и е начислена за плащане
една месечна лизингова вноска. Кредитното известие е първичен
счетоводен документ, с който се намалява данъчната основа на доставка или се
нулира данъчната основа при развалянето на доставка, за която вече е издадена фактура,
като в него задължително следва да се посочи фактурата, която се сторнира. От
съдържанието на кредитно известие № **********/15.06.2016г. не става ясно какво
вземане, по коя фактура и на какво основание се сторнира. Неправилно
задължението за заплащане на лизингова вноска е начислено с кредитно известие,
вместо с фактура. Освен това в същата молба за уточнение се сочи, че „датата на
деактивацията е 06.06.2016г., като същата се генерира автоматично по въведената
електронна система на оператора“. Това следва да означава, че към 06.06.2016г.
договора за мобилни услуги вече е бил развален, което от своя страна, според
твърденията на жалбоподателя, би следвало да означава, че цялото вземане по
договора за лизинг е било предсрочно изискуемо при което към 15.06.2016г. не е
било налице основание да се начислява за плащане трета лизингова вноска.
Безспорно между страните е, а и това е и
изричното твърдение на жалбоподателя, че въззиваемата дължи заплащане на
предоставените й услуги по издадени от доставчика на същите фактура. Независимо
от това какви задължения на клиента могат да се изведат пряко от договора / по-
конкретно задължения за заплащане на месечни абонаментни такси/, то, за да се
приеме, че са възникнали задължения за заплащане на определени суми за
определени отчетни периоди и с определени падежи, следва да са издадени
първични счетоводни документи с коректно съдържание. От гореизложеното обаче
стана ясно, че по първата фактура за период от един или два дни е начислена
месечна абонаментна такса за цял месец. Договорът не дава основание за такова
начисление и по причина на това некоректни по отношение на отчетните периоди и
дължимите суми се явяват и последващите фактура и кредитно известие, като по
отношение на последното бяха констатирани и други пороци. Ето защо, настоящият
състав на съда намира, че първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е
отхвърлил иска по чл.422 от ГПК за установяване дължимостта на сумата от общо
57,95 лева по двете фактури и кредитното известие.
По отношение на неустойката, която е
такава за обезщетяване на вредите за доставчика, настъпили по причина на
предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги поради неизпълнението
му от страна на потребителя, ще е дължима само, ако действително е било налице
такова неизпълнение, даващо основание на доставчика да развали договора и ако
той е развален по предвидения в закона ред и съобразно с предвидените в самия
него условия за това. Както беше посочено по- горе, некоректното осчетоводяване
на задълженията на въззиваемата по договора за мобилни услуги, не дава
категорично основание да се приеме, че тя е неизправна страна по договора. В
чл.19б, б.“в“ от Общите условия на „Теленор България“ЕАД, съставляващи неразделна част
от договора за мобилни услуги, е предвидена възможност за дружеството
едностранно да прекрати индивидуален договор с потребител, който не е платил
дължими от него суми. Тази клауза в общите условия обаче не изключва приложението на императивната
разпоредба на чл.87, ал.1 от ЗЗД, съгласно която, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни
задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да
развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с
предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. По
делото липсва писмено изявление от жалбоподателя до въззиваемата, с която
същата да е уведомена, че, ако в определен срок не погаси задълженията си,
договорът ще бъде развален. Неспазването на изискването по горепосочената
разпоредба опорочава твърдяното едностранно прекратяване, което би следвало да
има за последица дължимостта на неустойката. Ето защо, обжалваното решение ще
следва да бъде потвърдено и в частта досежно неустойката. За пълнота на
мотивите следва само да се добави, че клаузата за неустойка се явява и нищожна
поради противоречие с добрите нрави, тъй като дава възможност на доставчика да
получи в пълен обем възнаграждението за ограничен единствено от срока на
договора брой доставки, които няма да достави след предсрочното прекратяване на
договорните отношения с клиента. Както се получава и в конкретния случай, на
база на тази клауза се претендират абонаментни вноски за целия двугодишен
период на договора, след като същият е изпълняван по- малко от два месеца.
Заплащане на всички лизингови вноски, включително и на
тези, които следва да са начислени по горепосочените две фактури и кредитно
известие, се претендира на основание предсрочна изискуемост, а не на основание
настъпване на падежите за плащането им. Предсрочната изискуемост е в зависимост
от валидното предсрочно прекратяване / разваляне/ на договора за мобилни
услуги. Ето защо, предвид липсата на отправено до въззиваемата изявление за
разваляне на договора за мобилни услуги с подходящ срок за изпълнение,
претенцията за заплащане на основание настъпила предсрочна изискуемост на
пълния размер на лизинговите вноски се явява неоснователна. Отделно от горното
следва да се има предвид и това, че при заявено от страна на въззиваемата
оспорване на факта на предоставянето й на апарата- предмета на лизинговия
договор, от жалбоподателя така и не е представен приемо- предавателен протокол,
съставянето и подписването на какъвто е предвидено в чл.5, предл.2 от общите
условия към договора. Съответно- обжалваното решение ще следва да бъде
потвърдено изцяло.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1906/17.05.2019г.
по гр.д.№ 4614/2018г. на ПдРС, ХІІІ гр.с., с което са отхвърлени обективно
съединени искове, предявени от „Теленор България“ЕАД, а именно иска по чл.422
от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД за това да бъде признато за установено по
отношение на М.Д.В., че същата дължи на жалбоподателя сумата от 57,95 лева за
неплатени далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги от 13.04.2016г.,
иска по чл.92 от ЗЗД за осъждане на въззиваемата да заплати сумата от 563,03
лева- неустойка по същия договор, и иска
по чл.205 от ЗЗД, за осъждане на въззиваемата да заплати сумата от 159,39 лева,
представляваща неизплатени лизингови вноски.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: