№ 35695
гр. София, 04.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20241110126460 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Страните са представили писмени и доказателства, които са относими, необходими
и допустими, поради което следва да се приемат.
Ищецът е направил искане за изискване на гр.дело № 20872/2024 г. по описа на СРС,
79 състав, образувано за обезпечаване на доказателствата.
Налице са представките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА и приложи гр.дело № 20872/2024 г. по описа на СРС, 79 състав.
ДОПУСКА изслушването на съдебно- счетоводна експертиза, която да отговори
дали са водени счетоводствата на ищеца и ответника редовно и колко са дължимите
суми по процесните договори, като се съобразят извършените плащания и реда по чл.
76 ЗЗД, след запознаване с всички материалите по делото, като ОПРЕДЕЛЯ депозит за
изготвяне на заключението в размер на 400 лв., вносими от ищеца, в едноседмичен срок от
съобщението.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в съдебно заседание на 30.10 2024 г. от 15 00
часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца -препис от
депозирания от ответника отговор на подадената искова молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД на делото, както следва:
„МБ“ ЕООД, ЕИК ***, с адрес: гр. София, бул. „Сливница“ № 141-143, ет. 2 е
1
предявила обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл.
240, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, против „МДС“ ЕООД, ЕИК ***, с адрес: гр. София, бул.
„Евлоги и Х. Георгиеви“ № 113, ет. 1, ап. 6, за сумата от 22 914,66 лв., представляващи
задължения по договор за заем от 30.06.2022 г., от които главница в размер на 22 014,66 лв. и
неустойка в размер на 900 лв., ведно със законната лихва върху главниците от датата на
депозиране на исковата молба в съда - 10.05.2024 г., до окончателното изплащане на
вземанията.
Ищецът твърди, че между него, в качеството на заемодател и „МДС“ ЕООД, в
качеството на заемател, са сключени 2 броя договори за заем съответно от 17.02.2022 г. и от
30.06.2022 г., по всеки от които му е предоставил заем в размер от 30 000 лв., като същите са
му преведени по банков път съответно на 18.02.2022 г. и на 04.07.2022 г. Сочи, че заемната
сума е следвало да бъде върната в срок до 30 дни от получаването, като е уговорена и
годишна лихва в размер на 4 % от нея - чл. 6 от договора, както и неустойка в размер на 0,1
% за всеки просрочен ден, но не повече от 3 % от нея - чл. 7 от договора. Заявява, че с
платежно нареждане от 27.06.2022 г. е възстановена сумата от 10 000 лв., с която частично е
погасена тази по договора за заем от 17.02.2022 г., а впоследствие на 28.02.2024 г. е
възстановена и сумата от 16 666,68 лв., а на 29.02.2024 г. и сумата от 16 666,66 лв., или общо
сума в размер на 33 333,34 лв., които са послужили за погасяване на задълженията по двата
договора. Сочи, че след приспадане на платените суми изцяло са погасени задълженията по
договора за заем от 17.02.2022 г., които са в общ размер на 22 948 лв., а с остатъка от 10
385,34 лв. частично са погасени задълженията по договора за заем от 30.06.2022 г., при което
непогасени по него са останали сумите, както следва: 22 914,66 лв. - главница и 900 лв. -
неустойка за забава съгласно чл. 7 от договора. Моли за уважаване на исковете. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответната страна, в
който се изразява становище за частична неоснователност на претенцията. Навежда
твърдения за неоснователност на иска за разликата над 16666,66 лв., в размер на 5 348 лв.
Сочи, че ищецът неправилно и неоснователно е приложил закона по отношение на
погасяване на задълженията на ответника с извършените от последния плащания в общ
размер на 43 333,34 лв., като е погасявал неправилно изчислена от него възнаградителна
лихва по чл. 6 от договорите, тъй като тази лихва се дължи само за срока на договорите.
Срокът и на двата договора е 30 дни, а възнаградителната лихва е уговорена на годишна
база и размерът и е 4% на година. Следователно възнаградителната лихва за срока на
всекидоговор е в размер на 98,63 лв. за 30 дни. Разяснява, че дължимата на ищеца сума в
размер на 98,63 лв. по всеки един договор или общо 197,26 лв., ответникът е заплатил на
ищеца, по банков път, на 03.06.2024 г., като е превел сума в размер на 151,97 евро, която
надвишава дори размера на дължимата възнаградителна лихва и по двата договора. Сочи, че
ищецът неправилно е приложил чл. 76, ал. 2 ЗЗД, като погасява с платените частично суми и
дължима възнаградителна лихва, вместо само главница. Това е така, защото, в платежното
нареждане за кредитен превод от 27.06.2022 г. като основание на превода/плащането на 10
000 лв. изрично е посочено, че „частично се връща заем от февруари 2022 г.“. Твърди, че в
случая ответното дружество изрично е заявило кое задължение погасява - главница по заем,
а не възнаградителна лихва по заем от февруари 2022 г., като това изрично посочване по
смисъла на чл. 76, ал. 1, предл. 1 ЗЗД изключва приложението на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, на което
ищецът се позовава като основание за погасяване със сумата 10000 лв. и на задължението за
възнаградителна лихва, при това, в поредността, посочена в чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Сочи, че в
платежните нареждания за кредитен превод от 28.02.2024 г. и от 29.02.2024 г., като
основание на превода/плащането на 16 666,68 лв. и съответно на 16 666,66 лв., изрично е
посочено, и при двете плащания „връщане на заем от 2022 г.“, като ответното дружество
изрично е заявило кое задължение погасява - заем, а не лихва по заем от 2022 г. Това изрично
посочване по смисъла на чл. 76, ал. 1, предл. 1 ЗЗД изключва приложението на чл. 76, ал. 2
ЗЗД, на което ищецът се позовава, като основание за погасяване, от сумата 16666,68 лв. и
съответно на 16666,66 лв. и на задължението за възнаградителна лихва, при това, в
поредността, посочена в чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Навежда твърдения, че ищецът неправилно
2
погасява с платеното от ответника задължението за неустойка за забава, тъй като
неустойката е самостоятелно парично задължение, различно от визираните в чл. 76, ал. 2 от
ЗЗД, и следователно не е предмет на уреждане от тази правна норма. Посочва, че
предявеният иск за заплащане на договорна неустойката за забава по чл. 7 от договорите в
размер на 900 лв. по единия договор е основателен и го признава. Сочи, че дружеството е
заплатило на 03.06.2024 г. сума за неустойките за забава /2 х 900 лв./ и по двата договора, в
общ размер на 918 Евро, с основание „неустойка по точка 7 от двата договора“, след като е
узнало за предприетите обезпечителни мерки, които се явяват като покана за плащане на
задължение без определен срок. Навежда твърдения, че дружеството с поведението си не е
дало повод за завеждане на делото. Претендира разноски.
По разпределяне на доказателствената тежест между страните:
На основание чл. 154 ГПК в доказателствена тежест на ищеца по иска с правно
основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване
съществуването на валидно сключен между страните договори за заем, предаването на
процесните суми срещу задължение за връщането им в определен срок, който е изтекъл.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
положителният факт на плащане на вземанията.
На основание чл. 154 ГПК в доказателствена тежест на ищеца по иска с правно
основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване
валидно сключени договори за заем, предаването на процесните суми срещу задължение за
връщането им в определен срок, валидно уговорена неустоечна клауза и настъпване на
падежа на вземанията.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
плащане на вноските в срок или погасяване на задължението.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото!
НАСОЧВА СТРАНИТЕ КЪМ ПРОЦЕДУРА ПО МЕДИАЦИЯ.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса - чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://mediator.mjs.bg/. Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден от 9:00
до 17:00 часа от МН, МГ - тел. 02/8955 423 за Софийски районен съд, както и в Центъра за
спогодби и медиация, който се намира в гр. София, бул. ЦАР БОРИС III № 54, ет. 2, ст. 204,
както и на https://srs.justice.bg/bg/12656 .
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4